С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
12 13 сеп 2014, 16:23, 7854 прочитания

7 причини новата Европейска комисия да е по-различна

И защо мястото на Кристалина Георгиева е особено важно в нея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Пет бивши премиери (без да се брои председателят), двама бивши външни министри и силен водач. Комисията "Юнкер", която ще управлява Европа в следващите пет години, изглежда впечатляващо. За България е важно, че на ключова позиция в нея е Кристалина Георгиева, която е де факто финансов и административен министър на новото европейско правителство. Но какво значи тази комисия за Европа? И ще бъде ли по-различно, отколкото беше досега? Отговорът е да. Ето седем причини защо.

1. Промяна в структурата.

Комисията "Юнкер" е много по-хоризонтална от тази на Барозу, която беше силно йерархична. Шестимата вицепрезиденти ще отговарят за най-важните политики на Европейския съюз и ще "надзирават" останалите комисари. Дори Върховният представител по външната политика (ВП) няма да има изявена собствена роля, а ще дели ресора си с комисаря за политиката на съседство, за развитие, за хуманитарна помощ и за търговия. (Дребен, но важен детайл тук е, че ВП ще трябва отново да се пренесе в сградата на Комисията, като по този начин Службата за външна дейност става инструмент на цялата комисия, а не само на ВП.) Затова функцията на Кристалина Георгиева ще е особено важна: заедно с холандеца Франц Тимерманс тя ще осигурява вътрешната стабилност в една структура, която ще се състои от "клъстъри", или групи от комисари.
 
2.       Опит за извоюване на независимост от Съвета 

В новата Европейска комисия има голям брой бивши премиери и други високопоставени в собствените си страни политици – общо 18 бивши членове на правителства, което я прави по-трудно управляема и по-податлива на окопни войни. Юнкер и вицепрезидентите ще бъдат крайните арбитри при спорове. Големият брой политически фигури ще направи комисията "Юнкер" също и по-политическа и по-малко експертно-технократска. Възможно е това да я предпази по-ефективно от влиянието и властта на Европейския съвет (където заседават страните-членки), който силно доминира над останалите институции, особено след началото на финансовата криза.
 
3.       Намаляване на негативите от големия брой комисари 


Ако новата "клъстърна" структура на комисия заработи добре, тя ще намали негативите от наличието на твърде големия брой комисари, от които страдаше комисията "Барозу". През май 2013 г., непосредствено преди приемането на 28-мата страна-членка Хърватия, всички страни от ЕС решиха единодушно да не прилагат разпоредбата от Лисабонския договор, която предвиждаше намаляване на броя на комисарите до две трети. Така комисията "Барозу" трябваше да функционира с 26 комисари (плюс Председател и Върховен представител) и също толкова различни, почти произволно избрани ресори за тези хора.
 
4.       Промяна на политиките 

Втората комисия "Барозу" премина изцяло под знака на финансовата криза и икономическите последици за страните длъжници. Екипът на Жан-Клод Юнкер ще продължи, разбира се, да работи за повече растеж и работни места в ЕС, но си поставя и други две амбициозни цели – създаването на европейски енергиен съюз и връщането на доверието на европейските граждани в ЕС. Двама от вицепрезидентите – словенката Аленка Братушек и холандецът Тимерманс, са натоварени със съответните теми. Заедно с комисаря по енергетика и климат, а и вероятно подпомагана от съавторите на идеята за енергиен съюз Полша и Франция, Братушек ще трябва да поведе тази критично важна следваща стъпка в интеграцията на Европа.
 
5.       Клиничната смърт на разширяването.

Комисарят от Австрия Йоханес Хан получава ресор, който буквално гласи "Европейска политика на съседство и преговори за разширяване". Тази титла официално оповести нещо, което от месеци е известно в Брюксел – че разширяването е спряно, но и че терминът сам по себе си е станал политически некоректен. Неприязънта към разширяването сред европейските граждани е толкова силна, че дори европейките институции, чието задължение е да работят за разширяване, са принудени да го сложат "на трупчета", поне за известно време. И докато Турция отдавна е разбрала този факт, страните от Западните Балкани вероятно ще преживеят политически сътресения заради отдалечаването на европейската им перспектива. Това е от особено значение за България, която ще трябва да преосмисли политиката си към една Македония, която ще задълбава във все по-вредна посока.
 
6.       Мястото на Централна и Източна Европа 



Понятието "нови членки" отдавна е станало обидно за страни като Полша, които смятат, че след 10 години в ЕС и голям икономически и социален напредък трябва да бъдат приемани като равноправни. В комисията "Юнкер" това е на практика факт. Трима от шестимата вицепрезиденти са от "новия" регион – Георгиева, Братушек и латвиецът Домбровскис, като последният ще наблюдава големи ресори като икономически и социални въпроси, работни места, финансова стабилност, вътрешен пазар, предприемачество и регионална политика. Домбровскис не само е бивш министър-председател, но и именно той реформира финансите на Латвия, изваждайки я от финансова криза, която заплашваше да се развие по гръцки сценарий. Ако броим и председателя на Съвета Доналд Туск, страните от ЦИЕ получиха големия пай от новите европейски постове.
 
7.       Германия... и Франция и Великобритания 

Великобритания, Франция и Германия са страните, които традиционно влияят най-силно на решенията в ЕС. Затова бяха закономерни и очакванията, че те ще си извоюват големи ресори – изненадващо обаче те не се сбъднаха. Ако се вгледаме внимателно, ще открием, че макар и да нямат вицепрезиденти, големите три са били удовлетворени. Лондон получи онова, което поиска лондонското Сити – финансовите пазари и контрола над европейската финансова политика, така че да гарантира запазването на независимостта на решенията на страните членки в нея. Париж взе икономическата и финансовата политика, предпазвайки по този начин френската икономика от "погерманчване". А шампионът на износа Германия, за която се очакваше да остане търговията, включително и преговорите за новото трансатлантическо търговско споразумение, пожела вместо това дигиталната икономика. Следващата качествена стъпка на интеграция трябва да бъде в европейския дигитален пазар и Германия ще бъде пионер в нея. Също така Берлин държи много второстепенни важни постове - от ръководителя на кабинета на Жан-Клод Юнкер до генералния секретар на Съвета.

Весела Чернева е старши анализатор в Европейския съвет по външна политика и бивш говорител на МВнР
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Новата дългова криза на здравната каса Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

15 ное 2019, 282 прочитания

Ще се вдигат ли данъците Ще се вдигат ли данъците

Откъде общината ще повиши приходите си, след като намалее притокът от еврофондовете

15 ное 2019, 377 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Защо е важна силната опозиция

Слабата предизборна кампания

Още от Капитал
Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Календар и домашно кино

По-интересните събития от уикенда и седмицата

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10