Реформа в университетите - втори опит

Да разкарат агентите на дс на бкп на кгб от държавните университети, тогава да говорят за финансиране и реформи.

Другото, което ми прави лошо впечатление в тази поредна "стратегия" е това, че в нея е заложена като цел "увеличаване на броя на висшистите". Бройката на висшистите не е сред проблемите на висшето образование у нас. Ние голяма бройка лесно я докарваме. Проблемът е в качеството - както на студентите, така и на преподавателите. Щата Масачузетс изплаща финансова помощ на кандидат-студенти само ако имат минимум 50% резултат на SAT. У нас липсва такъв обективен количествен критерий, който да пресее пишман-студентите. Държавата следва да въведе такъв стандартизиран изпит за всички кандидат-студенти. Могат направо да вземат SAT понеже е с над 50-годишна история или да ползват оценките от външното оценяване на матурите.

Критерии следва да има и за преподавателите - ако нямат публикация с импакт фактор през последните 10 години значи не са в час с материала. Ако над 50% от преподавателите в един университет "не са в час" университета следва да губи лиценз.

До коментар [#3] от "Николай Николов":

Съгласен съм с теб и само ще допълня: Световните университети се подреждат по: реализация на студентите; реализация на преподавателите; текущи приноси (за хуманитарните дисциплини) и връзки с бизнеса (за останалите).
По реализацията на преподавателите го спомена. За оценяване на реализацията на студентите - предстоят трудности. Ние на практика нямаме истински браншови организации, които биха дали точни изводи. За текущите приноси също нямаме критерии. Но трябва да се изработят. Освен това в топ класациите на университетите абсолютно мнозинство (освен Китай, Русия) са с отделно административно-финансово и научно ръководство. Нещо което нашите ректори са твърдо решени да не допуснат.

Докато не се разкарат Статевците и Руменгечевците от университетите, нищо няма да се промени. Едни хора взимат заплати, само защото са заслужили към лилавата (дпс) или черванта (бсп) фракция на БКП. Масово университетските преподаватели са агенти на ДС, а професионалното им развитие е спряло някъде през 80-те.

Казионните Студенстки съвети трябва да се премахнат, както и порочното им финансиране , което сега е по закон 1 % от студентските такси.

Възможността едни органи сами да си определят правилата и да си организират изборите за своето попълване трябва да бъде премахната, за да има сериозен контрол отвътре на самия университет.

Едва тогава може да мислим за инвестиции, НИД и т.н. В противен случай ще стане като фонда за "научни" изследвания

Ще си позволя да обърна внимание на изказалите се по-горе колеги че системата на висшето образование в САЩ не е "село без кучета" и "прави каквото искаш" и независимо т факта че няма министерство на висшето образование има достатъчно контролни и самоконтролиращи се професионални системи за оценка на качеството и контрол на предлаганите специалности (програми).
1. Системите на щатските (с държавен контрол в рамките на щата) университети утвърждават съществуващите и новите програми по специалности в съответния орган на щата. Периодично се правят анализи на "ниско производителни специалности" и в зависимост от финансовото състояние на университета се вземат решения за закриване. Същият тип анализи се извършват и се докладва на попечителските съвети в частрните университети за организационни решения (не решения как се преподава, това е въпрос на академичната среда)
2. Всяка институция в системата на над 4000 висши училища (университети и колежи с различен ранг) се акредитира периодично от 6 регионални системи за акредитация, всека със свой статут. Отделно специалностите се акредитират от професионалните асоциации на нива бакалавър, магистър и доктор. Частни издания по ранжирането на отделните програми също стимулират приема, ососбено в професионалните направления и следдипломните (магистърски и доктоски програми). Например Харвард, макар че е в първата тройка не води в областта на инвестиционното финансиране и т.н., строго специфични оценки.
3. Системата на младшите (двугодишни) колежи за професионална и общообразователна подготовка е интегрирана чрез договори с университетската система. СТудентите от общообразователните програми след две години могат да бъдат приети в отделните специалности на университета на бакалавърско ниво, тези които не могат по една или друга причина могат да получат диплом за среден техник в много нужни направления - една много добра форма на гъвкаво планиране и реализация.
4. За научните изследвания също темата е безкрайна, но общо взето сериозни такива се правят около 140-150 от 4,000. Критичната маса и качеството са решаващи фактори. За останалите са по-дребните приложни разработки, обещаващите кадри се привличат от големите центрове и бизнеса (а там има също изследователски гиганти, като пример Илай Лили във фармацията), военните и т.н.
5. Числеността на т.н. вузове в България се постига за сметка на безброй бизнес, право, медии и подобни програми, т.е. такива които не изискват сериозни инвестиции, като например в инженерните или природо-математическите специалности. Много малко от тези програми могат да произведат качество и поради "комивояжерския" характер на преподаващите в тях (мнозина го правят по принуда за да си допълнят малките заплати).

До коментар [#4] от "Миша":

За реализацията на студентите данните ги има като на длан в НАП. Достатъчна е една справка по ЕГН-тата на завършилите и ще стане ясно, колко от тях работят в обозрим период след завършването си и какви заплати получават. Останалото са алабализми - външно оценяване, научни изследвания...Ако те са наистина налице, значи възпитаниците ще вземат високи заплати и това ще се вижда в данъчно-осигурителния им статус.

Това трябва да бъде основната реформа, подчинена на нормалната икономическа логика, позната от свободния пазар: ще ти платя 100, стига да спечеля от това поне 101.

До коментар [#4] от "Миша": Няма нужда държавата да прави ранглисти. Ранглистите ще ги направи пазарът. Държавата може да помогне като събира и публикува статистика. Форумния колега Циник преди време предложи да се използва ЕГН-то за да се направи връзка между университетите (университетите пазят ЕГН-тата на абсолвентите) и доходите след завършването (информацията се взема от НАП). Това е просто и лесно - и следва да се направи. Циник беше предложил държавата да изплаща премии на университите, чиите абсолвенти плащат по-голям данък общ доход (напр. да им дава процент от въпросния ДОД). Което е доста смислено предложение.

Но като цяло, държавата следва да остави пазара да регулира висшето образование. Първата стъпка в тази посока би било премахването на държавната поръчка. Втора - либерализирането на студентските такси.