Екстрадиция или плескавица

Бостаните дали не искат да си присвоят КТБ

ЛЕЛЕ АКО СЕ РАЗПРИКАЗВА ТОЯ ЧОВЕК! КАК ДПС И ГЕРБ ЩЕ ГО ЛАПАТ!

Май десните си правят имидж за сметка на страшките в КТБ, ама ако проговори човека

Западът изпусна Сърбия в полза на Русия


Москва продължава да ухажва своите стари съюзници в Белград, използвайки мека икономическа сила

Тони Рина, "Ню Ийстърн Юръп"

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сръбският президент Томислав Николич и руският му колега Владимир Путин по време на срещата си в Кремъл през октомври м.г. Отношенията между Сърбия и Русия стават все по-близки.
Дискусията за европейската геополитика между Русия и Запада напоследък се фокусира върху събитията в Украйна, с някои предупреждения и прогнози за Грузия и Молдова. На стратегическия Балкански полустров обаче Русия тихо, но бързо укрепва връзките си с главната регионална сила - Сърбия. През 2013 г. Белград направи серия стъпки към по-тясна интеграция с Москва в много сфери - факт, който не получи вниманието, на което се радваха събитията в другите споменати източноевропейски страни. За разлика от Украйна Сърбия не е преследвана или тормозена, за да се сближи с Русия. Руските увертюри към сърбите са много по-незабележими и не причиняват политическия разкол, на който сме свидетели в Киев. Това, разбира се, не значи, че Сърбия е готова да се подчинява и да угодничи на Русия, а по-скоро, че



руското навлизане там е много по-дискретно и много по-непротиворечиво



Предразположението на сърбите към Кремъл не трябва да е изненада, като вземем предвид общата им източноправославна религиозна култура. В добавка към това Балканите, според покойния американски социолог и политолог Самюъл Хънтингтън, са точката, където Западът, руснаците и ислямският свят се борят за контрол чрез трети държави. Русия по традиция подкрепя православна Сърбия, докато Хърватия и Босна получават подкрепа от католическата Австрия и мюсюлманската Османска империя съответно (Хънтингтън се позовава на последната балканска криза от 90-те, когато Хърватия получи германска помощ, Турция се застъпи за Босна, а православни руски и гръцки доброволци застанаха рамо до рамо със сърбите). От разпадането на Югославия насам територията на Сърбия бавно бе разкъсвана, докато се стигна до момент, в който тя не е просто остатъчна държава от бившата Югославска федерация, а умалена версия на себе си след Югославия. Въпреки това Сърбия още е важна сила в Западните Балкани. Тя има най-голямата армия и една от най-силните икономики в региона. Засилващата се обвързаност на Русия със Сърбия



се основава на три големи фронта - военен, икономически и политически



Военно Белград е силно свързан с Москва. В началото на 2013 г. Сърбия стана постоянен наблюдател във водената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност. През ноември 2013 г. двете страни подписаха двустранно споразумение за военно сътрудничество, върху което работиха близо 15 години. НАТО има много членове на Балканите, а три други страни - Босна и Херцеговина, Черна гора и Република Македония (БЮРМ), са кандидати. Ако те също се присъединят към Североатлантическия съюз, Сърбия ще бъде изцяло обградена от натовски държави. Възможността тя да стане член на НАТО е далечна, имайки предвид, че алиансът не позволява членовете му да имат териториални спорове, а уреждането на отношенията между Белград и Косово няма да се случи скоро.



Икономиката на Сърбия е предимно пазарна



(въпреки че държавата още контролира голяма част от икономическата дейност) и в момента е една от най-силната в региона. Коефициентът на Джини, който измерва разпределенията на благата в обществото, има средна стойност от 28.9 от 2006 г., което показва сравнително равенство. Въпреки че реалният ръст на БВП за 2012 г. е 0.5% (с 1.3% по-нисък от предишната година), той все пак е по-голям от този на Босна и Хърватия. Сърбия е сравнително здрава и стабилна. Що се отнася до търговията, тя балансира умело между Европа и Русия. Главният партньор за износ е Италия, докато Русия е главният вносител, въпреки че Германия е доста близо зад нея.

Москва обаче изпреварва Европа на два фронта - либерализацията на търговията с Митническия съюз и изграждането на газопровода "Южен поток". Победата на "Южен поток" над подкрепяния от ЕС "Набуко" е добра илюстрация на руското икономическо навлизане в Сърбия. Според първоначални планове "Южен поток" ще създаде 2500 работни места и ще доведе до директни инвестиции от половин милиард евро в страната. Тръбата действително ще стигне до сърцето на ЕС, след като главният изпълнителен директор на "Газпром" Алексей Милер заяви, че следващата част на проекта ще бъде в Унгария. Фактът, че Сърбия още не е член на ЕС и НАТО, е голяма победа за Русия в този конкретен аспект на новата балканска геополитика.

Въпреки че голяма част от Балканите се стремят към по-голяма интеграция със Запада след края на Студената война, Сърбия е забележително изключение. За всеки случай тя ще започне преговори за присъединяване с ЕС на 21 януари 2014 г. Макар в момента да е кандидат за членство, истината е, че това може да не продължи дълго. Турция също е кандидат, но изгледите за присъединяване изглеждат все по-илюзорни. Това подтикна Анкара да търси алтернативни външнополитически възможности. Хърватия се присъедини към ЕС през юли 2013 г., но това не би трябвало да се приема като знак за шанса на Сърбия да направи същото. Загреб има значима история на близки връзки със Запада, например историческата си обвързаност с бившата Австро-Унгарска империя и католическата религия. Много анализатори и наблюдатели твърдят, че ЕС изпитва "умора от разширяването" по отношение на източните кандидати, а Русия може да продължи да ухажва Сърбия политически. Нещо, което правеше и досега, използвайки мека сила.

Освен това Русия разпали териториални разцепления в държавите по периферията си (Грузия и Молдова) с надеждата това да ги спре от присъединяване към Запада във военен и политически смисъл. Голяма част от прогресът на Сърбия в преговорите с ЕС зависи от това, доколко е гъвкава по отношение на Косово. Затова Западът трябва да следи внимателно за всякакви руски опити за подкопаване на прогреса и възстановените отношения, постигнати досега между Косово и Сърбия, които да спрат последната от сближаване с ЕС.



Сърбия бе донякъде демонизирана на Запад



заради действията на сърбите във войната за независимост на Хърватия в началото на 90-те. Според Едуард Херман от Пенсилванския университет това е спомогнало за експанзията на НАТО на Изток и при положение, че сърбите знаят за негативния им образ, изграден от медиите на Запада, не е много вероятно да пожелаят да се интегрират с него. Те по-скоро ще се придържат близо до стария си защитник Русия. Москва все повече засилва традиционните връзки и привързаност между двете държави и инвестира в помощ за Сърбия. През 2011 г. с руски пари бе отворен център за спешна медицинска помощ в Ниш - перфектен пример за употребата на мека сила.

Засилената интеграция на Сърбия към Русия бе плавна, сравнително непротиворечива и сякаш Западът я изпусна от геополитическото си внимание. В някои отношения Сърбия прилича на Армения - близък съюзник на Русия, обграден от Турция, която членува в НАТО, и като цяло прозападно ориентираните Азербайджан и Грузия. Сърбия се превръща във важен стратегически лост за Русия на Балканите - страна, която не граничи директно с Русия, но е точка за достъп в този критичен регион. Затова Западът не бива да игнорира или подценява рисковете за интересите си, свойствени за това важно развитие.

Снимки: ЕПА/БГНЕС

Турски продавач на часовници очаква клиенти в магазина си в Истанбул. Турция и Сърбия са едни от осемте кандидатки за членство в ЕС, които се надяват да последват стъпките на Хърватия.

http://www.segabg.com/pic/11360/682695-l.jpg