С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
26 20 сеп 2014, 11:13, 12164 прочитания

Шаламанов настъпи оръжейните лобита

Служебният военен министър ще се опита да ограничи опциите за "източване" на армията. Проблемът е дали програмата му ще има подкрепата на следващата власт

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Когато преди четири седмици служебният министър на отбраната Велизар Шаламанов обяви за обществено обсъждане своята визия "България в НАТО и в европейската отбрана 2020", той едва ли е предполагал, че тя ще предизвика чак толкова свирепа словесна битка между русофили и русофоби. Надвикването в публичното пространство по въпроса дали страната ни е обект на информационна война от страна на Москва успя тотално да заглуши дебата по далеч по-важни въпроси, за които се говори в стратегическия документ. Защото истинската цел на визията е не да сочи с пръст хипотетичните врагове на страната ни, а да бъде основа за разработване на следващата национална програма за развитие на въоръжените сили в периода 2015 - 2020 г.

Парадоксално именно Велизар Шаламанов, който през последните 15 години беше в "черния списък" на повечето висши военни заради предлаганите от него съкращения в армията, сега ще се окаже човекът, който най-активно лобира за по-голям военен бюджет (2% от БВП), който предлага назначаване на още хора и се бори за целево инвестиране в реални военни способности. Последното обаче най-вероятно ще го вкара в задочен конфликт с много от фирмите, които от години са "обрасли" Министерството на отбраната и в сянката на секретността спокойно усвояват бюджета на ведомството, без от това задължително да произтича модернизация на армията и/или повишаване на нейните бойни способности.


Превъоръжаване по максимално ясни правила

Идеята на Велизар Шаламанов е вече придобилата широка популярност визия "България в НАТО и в европейската отбрана 2020" да прерасне в национална програма за развитие на отбранителните способности. Тя трябва да е готова до края на мандата на служебното правителство, тоест най-късно до две седмици. Най-важното нещо в нея е, че тя се опитва да промени коренно начина, по който се отделят средствата за инвестиции в модернизация. И въпреки че всеки военен министър през последните 10 - 15 години повтаря как парите за превъоръжаване не надвишават 5% от отбранителния бюджет, в крайна сметка се оказва, че в периода 2003–2014 г. сумата надвишава 1.6 млрд. лв., като над 3/4 от нея са отишли за военновъздушните сили (ВВС).

Целта на Шаламанов е оттук нататък инвестициите в армията да се случват на проектен принцип. Така отбранителното ведомство първо ще формулира и приоритизира съвсем конкретно военните способности, които иска да развива, а след това ще разпределя отпуснатите инвестиционни средства, като започва от най-критично важните проекти. До момента инвестициите в отбраната в общи линии са ставали по точно обратния начин: отпуска се някаква сума, след което парите не отиват за изграждане на най-необходимите военни способности, а за закупуване на продукцията на онова оръжейно лоби, което е най-добре поставено в конкретната политическа конюнктура.



Може би най-крещящият пример за такива порочни практики е сделката за транспортните вертолети "Кугър" и "Пантер" от оръжейния концерн "Юрокоптър". Тя бе подписана по време на кабинета на Симеон Сакскобургготски с посредничеството на бизнесмена Николай Гигов. Първоначално ставаше дума за 18 хеликоптера "Кугър" и 6 "Пантер", но впоследствие количеството бе намалено съответно на 12 и 3 машини. Покрай практиката подобни договори да се засекретяват точната цена на сделката не е известна, но се смята, че с анексите става дума за сума от порядъка на 383 млн. евро.

Впоследствие се оказа, че военните хеликоптери са закупени без бронировка. Това прави използването им в зона на реални бойни действия крайно рисковано и почти равносилно на самоубийство. По оценка на специалисти бронирането би оскъпило машините с още около 30%. За капак на всичко вертолетите се оказаха без пакет за логистична поддръжка. Така от гледна точка на военновременното им приложение стойността на кугърите и пантерите в общи линии се оказа нулева. В този контекст е важно да се отбележи, че около 700 млн. лв. (или 350 млн. евро) е приблизителната цена на ескадрила напълно функционални натовски изтребители, които Министерство на отбраната вече можеше да използва от години, ако не беше сключило лобисткия договор с "Юрокоптър".

За да парира подобни явления, служебният военен министър се готви да сформира специално звено за управление на проектите в отбранителното ведомство. Целта му е да го постави на максимално високо ниво във ведомствената йерархия, така че решенията му да имат по-голяма тежест. Докато все още е служебен министър, Шаламанов ще се опита да подобри отношенията с агенциите на НАТО за комуникация и информация и за поддръжка, чрез които страната ни да получи достъп до военна техника по съюзни стандарти на най-изгодни цени. Програмата му минимум е да изиска максимална информация от западните партньори по параметрите на най-приоритетните ни проекти, така че в бъдеще лобистките фирми да не са в позиция безобразно да надуват цените.

Армия 2020

Най-интересната част в националната програма 2020, разбира се, е приоритизацията на проектите за превъоръжаване и модернизация.

Като инициатива с първостепенна важност е отбелязано придобиването на многофункционален тактически изтребител. Причината е, че в сферата на изтребителната авиация България е 100% зависима от Русия и не е ясно докога ще можем да поддържаме в бойна готовност наличните МиГ-29 и МиГ-21. Проектът за многоцелеви натовски боен самолет датира още от времето на ГЕРБ, а компаниите - потенциални доставчици, са шведската SAAB със своите Grippen, американската Lockheed Martin с F-16 и EADS с Eurofighter Tranche 1. Към момента се знае, че съществуват поне два детайлни доклада на ВВС (от времето на Аню Ангелов и на Ангел Найденов), които анализират силните и слабите страни на трите оферти.

Следващият по важност проект е модернизацията на трите фрегати клас E-71. Корабите бяха закупени, след като бяха снети от въоръжение от белгийския боен флот. Програмата минимум е подмяна на зенитните им комплекси Sea Sparrow и противокорабните им ракети Exocet. Ако се намерят повече средства за модернизация, фрегатите трябва да получат и торпедно въоръжение, 3D радар, безпилотен вертолет и бойна информационна система.

Третото ключово начинание е насочено към Сухопътни войски, които до момента обикновено са били ощетявани при инвестициите. Става дума за закупуване на 100 - 120 нови бойни машини, достатъчни за оборудване на 3 батальонни бойни групи. В момента страната ни има 2 такива групи, сертифицирани по стандартите на НАТО. Едната е 61-ва бригада "Специални сили", присъединена към натовското командване в Солун, а другата е 2-ра тунджанска бригада, която ще бъде "прикачена" към североизточното съюзното командване в полския град Шчечин. Засега липсва официална информация колко биха стрували новите бронетранспортьори, но по всяка вероятност става дума за сума между 250 и 300 млн. лв.

Четвъртият по важност проект е изграждане на система за разузнаване, ранно предупреждение и мониторинг. Става дума за закупуване на 4 до 6 триизмерни радара. Те трябва да могат да откриват и проследяват цели, като същевременно са интегрирани към системата за противоракетна отбрана на НАТО.

И тъй като Черно море се очертава като все по-стратегически регион за алианса, военното министерство планира да постави сред приоритетите си още един проект, свързан с развитието на военноморските сили. Става дума за придобиване на два нови модулни патрулни кораба. Подробностите около този проект по-скоро липсват, като изключим изявления на бившия военен министър Ангел Найденов от началото на тази година. Тогава той обяви, че се замисля купуването на три корвети, които носят на борда си бойни дрони. Цената на всяка от тях ще е около 120 млн. лв., твърдеше Найденов. Бойните съдове трябваше да бъдат конструирани в българска корабостроителница.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Патриотични игри в Столичния общински съвет Патриотични игри в Столичния общински съвет

Общински съветник от "Атака" се присъедини към ВМРО и така "помогна" за сформирането на групата "Патриоти за София"

15 ное 2019, 729 прочитания

Ще получат ли районните кметове повече власт Ще получат ли районните кметове повече власт

След балотажите за столичните райони децентрализацията на управлението им излезе на дневен ред

15 ное 2019, 686 прочитания

24 часа 7 дни

15 ное 2019, 1850 прочитания

15 ное 2019, 1465 прочитания

15 ное 2019, 1296 прочитания

15 ное 2019, 1016 прочитания

15 ное 2019, 938 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
На гурбет за гласове

Защо има толкова много секции за гласуване в чужбина и кой има полза от това

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10