С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
214 23 сеп 2014, 12:09, 24896 прочитания

Масово говорене за спасяване на КТБ с държавни пари (допълнена)

Оздравяването ще струва на данъкоплатците 6.5 млрд. лв., а фалитът може да мине и без техните пари

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
175
млн. лв. е собственият капитал на КТБ към края на август по информация на в. "Банкер". Два месеца по-рано той е бил 522 млн. лв.

Три месеца след затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) говоренето за оздравяването й става все по-масово: след главния прокурор Сотир Цацаров, експертния консултативен съвет на работодателските и синдикалните организации (с участието на финансистите Емил Хърсев и Красимир Ангарски) последните дни към тази теза се присъединиха и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, управителят на БНБ Иван Искров (виж интервюто), председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев.

Всички те признават, че оздравяването на КТБ и отварянето й минава през държавна помощ, т.е. използването на средства на данъкоплатеца. Искров дори назовава сумата, нужна за операцията - 6.5 млрд. лв. Не е ясно какво включва тази сума. Може да са само средства за осигуряване на ликвидност за покриване на депозитите в банката - според доклада на квесторите към края на юни общо привлечените средства на банката са били 6.319 млрд. лв.
За сравнение, минаването през законовата процедура по фалит може да не струва нищо на данъкоплатеца.


Да плати данъкоплатецът

Заявката за оздравяването на поставената под специален надзор на 20 юни 2014 г. КТБ се прави при липсата на категорична и окончателна оценка на финансовото състояние на банката. Няма обявена официална информация колко е т.нар. капиталова дупка, колко е капиталът на банката към момента или към края на август например. По данни на в. "Банкер" собственият капитал на КТБ в края на август е около 175 млн. лв. Така излиза, че за два месеца той е намалял тройно - според последно публикувания отчет на борсата към края на юни 2014 г. собственият капитал е бил 521.6 млн. лв. Повторната оценка на одиторите, която трябва да приключи на 20 октомври, би трябвало да внесе яснота по въпроса. Само за юни в резултат на направени отрицателни преоценки според доклада на квесторите, капиталът й беше намалял със 102 млн. лв. Той може да излезе и отрицателна величина при продължаващата оценка на активте на КТБ. Ако капиталът на банката е отрицателен, по закон БНБ трябва да отнеме лиценза й.

Сметката показва, че при обявяване на КТБ в несъстоятелност разходите се свеждат до 3.7 млрд. лв., необходими за изплащане на гарантираните депозити (тези с размер до 196 хил. лв.). От тях 2.1 млрд. лв. се покриват от натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете средства от годишните премийни вноски на банките. Останалите 1.6 млрд. лв. отново фондът би могъл да ги осигури. Това може да стане чрез законово позволените му механизми - ползване на заем от български и чуждестранни банки или от държавата след решение на народното събрание.



Възможностите за обезпечаване на евентуален такъв заем (емитиране на облигации например) водят до финална сметка за данъкоплатеца от 0 лв. Защото законово позволените обезпечения са държавна гаранция, която на практика не води до директно вадене на средства от бюджета, бъдещите постъпления от годишните вноски на банките във фонда (около 300 млн. лв. годишно). Фондът би получил и приходи от осребряването на активите на КТБ при несъстоятелност (той е първи по ред кредитор). И ако на банките им се струва прекомерен риска за поемане на облигации без държавна гаранция, каквито индикации са дали, други инвеститори като пенсионни фондове, например, биха проявили интерес към такава емисия.

Вариантът оздравяване с държавни пари означава именно държавата да покрие необходимостта от ликвидност (т.е. всички депозити) и капитал.

Аргументите на защитниците на оздравяването на КТБ са, че фалитът й ще има негативен ефект върху бизнеса и икономиката в страната. За Искров "отнемане на лиценз и изплащане на гарантираните депозити" е "най-лошият вариант". В петък и председателят на КФН Стоян Мавродиев е заявил на среща с работодателите и синдикатите, че "споделям повечето ваши тези и се присъединявам към притесненията ви относно потенциалните негативни ефекти от кризата с КТБ върху конкретни бизнеси и работни места. Категорично смятам, че трябва да се работи за оздравяването на банката. Не приемам тезата, че КТБ трябва да бъде затворена."

Пазарното решение за намиране на частен инвеститор звучи невъзможно заради нуждата от гигантска сума. Сегашните акционери пряко казаха, че искат да спасяват банката, но държат на държавна помощ. Освен че е тя е за сметка на данъкоплатеца, кредитите са съсредоточени в малко на брой дружества, свързани с Василев, така че апокалипсис за цялата икономика трудно ще настъпи.

Смяна на управителя на БНБ

На петъчната среща на работодателите и синдикатите с председателя на КФН Мавродиев е посочил, че комуникацията с квесторите на КТБ и с ръководството на БНБ е неадекватна. Той се е ангажирал да свика консултативния съвет по финансова стабилност, в който влизат БНБ, Министерството на финансите и КФН. На него Мавродиев щял да настоява Искров да представи визията и плана на БНБ за оздравяване на КТБ. По информация на "Капитал Daily" консултативният съвет вече веднъж се е събирал по въпроса за КТБ в началото на юли малко преди оповестяването на специалния закон за КТБ от централната банка.

По думите на Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, участвал в срещата с Мавродиев, е била представена информация от КФН за състоянието на КТБ като инвестиционен посредник, публично дружество и банка депозитар. На нея е станало ясно, че квесторите са обявили, че няма да публикуват отчет за тримесечието, за което са длъжни по закон, а Мавродиев е напомнил, че подлежат на санкции за това. "Тяхното арогантно поведение произлиза от арогантното поведение на управителя на БНБ, което пък произлиза от поръчителите на цялата история", каза Велев пред "Капитал". На срещата е станало ясно още, че до поставянето на КТБ под специален надзор КФН не е намирала проблеми като поднадзорно дружество. Портфейлите от акции, съхранявани в банката като инвестиционен посредник, макар и със забавяне, са прехвърлени и държателите им могат да разполагат с тях.

На срещата председателят на КФН е изразил мнението, че смяната на целия управителен съвет на БНБ трябва да бъде приоритет на новия парламент. Такова е мнението и на т.нар. експертен консултативен съвет.

Преди два дни Бойко Борисов заяви, че възстановяването на доверието в банковата система "минава първо през смяната на управителя на БНБ" и обяви, че си е харесал за поста Светослав Гаврийски (управител на БНБ до октомври 2003 г., сега главен изпълнителен директор на Банка Алианц България). "Той може да се справи, ако има подкрепата на парламента. Подобен човек с репутация ни трябва", е казал Борисов. Това не е първата реплика на Борисов за смяна на избрания с гласовете на ГЕРБ Искров, предишния път обаче той посочи за подходящ гуверньор Калин Христов.
За банките и държавната помощ
През миналата седмица Бойко Борисов заяви в интервю, че "...същото в момента се прави в три български банки - се интервенира и се помага от държавата". Официална информация за предоставена държавна помощ срещу план за преструктуриране има само за ПИБ. В края на юни държавата й даде 1.2 млрд. лв., набрани от няколко банки чрез извънредната целева емисия ДЦК. Падежът на емисията е 30 ноември, като тогава държавата трябва да върне тези 1.2 млрд. лв. на банките, които са й купили книжата през юни. Официално до момента не е съобщавано за предоставяне на държавна помощ в рамките на разрешените от Европейската комисия до 3.3 млрд. лв. на други банки. На интернет страницата на ЕК няма информация за оказана помощ на други банки в България освен за ПИБ. Представители на банковия сектор посочиха, че не знаят такава да е давана. На въпросите на "Капитал Daily" давана ли е държавна помощ на други банки, на кои и кога от Министерството на финансите (органа, който предоставя помощта - бел. ред.) отговориха, че няма да коментират. В интервю за "Капитал" от 23 август финансовият министър Румен Порожанов заяви, че депозитът от 1.2 млрд. лв. държавна помощ е предоставен само на една финансова институция.
На същите въпроси от БНБ отговориха "известно е кой е органът, който предоставя държавна помощ, задължително с одобрението и от ЕК, и това не е БНБ". По отношение на интервюто насочиха за "допълнителни пояснения" към неговия автор. БНБ не одобрява и не предоставя държавна помощ на банки, но като регулатор знае (би трябвало) дали и в коя банка има дадена държавна помощ.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте 1 Вечерни новини: Новата власт на София започва работа, износът почти не расте

И още: "Еврохолд" обжалва забраната на КЗК да купи ЧЕЗ, държавата напредва с модела за втора пенсия, Ево Моралес избяга в Мексико

12 ное 2019, 779 прочитания

Съдът дължи обезщетение, ако чрез негово решение е открадната фирма 3 Съдът дължи обезщетение, ако чрез негово решение е открадната фирма

СГС вероятно ще бъде осъден на 2 млн. лв., но въпреки действията си съдията, допуснал измамата, се издига в кариерата

12 ное 2019, 1250 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
В разгара на революцията на работната среда

Новите правила на пазара на труда и как да се приспособим към тях

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

К като "Култура", К като "край"

"К - вестник за критика, дебати и културни удоволствия" спира да излиза в началото на следващата година

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10