Масово говорене за спасяване на КТБ с държавни пари (допълнена)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Масово говорене за спасяване на КТБ с държавни пари (допълнена)

Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев е поискал сръбско гражданство, съобщава местният вестник "Блиц"

Масово говорене за спасяване на КТБ с държавни пари (допълнена)

Оздравяването ще струва на данъкоплатците 6.5 млрд. лв., а фалитът може да мине и без техните пари

Валентина Илиева
25569 прочитания

Мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев е поискал сръбско гражданство, съобщава местният вестник "Блиц"

© Reuters


175

млн. лв. е собственият капитал на КТБ към края на август по информация на в. "Банкер". Два месеца по-рано той е бил 522 млн. лв.

Три месеца след затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) говоренето за оздравяването й става все по-масово: след главния прокурор Сотир Цацаров, експертния консултативен съвет на работодателските и синдикалните организации (с участието на финансистите Емил Хърсев и Красимир Ангарски) последните дни към тази теза се присъединиха и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, управителят на БНБ Иван Искров (виж интервюто), председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев.

Всички те признават, че оздравяването на КТБ и отварянето й минава през държавна помощ, т.е. използването на средства на данъкоплатеца. Искров дори назовава сумата, нужна за операцията - 6.5 млрд. лв. Не е ясно какво включва тази сума. Може да са само средства за осигуряване на ликвидност за покриване на депозитите в банката - според доклада на квесторите към края на юни общо привлечените средства на банката са били 6.319 млрд. лв.

За сравнение, минаването през законовата процедура по фалит може да не струва нищо на данъкоплатеца.

Да плати данъкоплатецът

Заявката за оздравяването на поставената под специален надзор на 20 юни 2014 г. КТБ се прави при липсата на категорична и окончателна оценка на финансовото състояние на банката. Няма обявена официална информация колко е т.нар. капиталова дупка, колко е капиталът на банката към момента или към края на август например. По данни на в. "Банкер" собственият капитал на КТБ в края на август е около 175 млн. лв. Така излиза, че за два месеца той е намалял тройно - според последно публикувания отчет на борсата към края на юни 2014 г. собственият капитал е бил 521.6 млн. лв. Повторната оценка на одиторите, която трябва да приключи на 20 октомври, би трябвало да внесе яснота по въпроса. Само за юни в резултат на направени отрицателни преоценки според доклада на квесторите, капиталът й беше намалял със 102 млн. лв. Той може да излезе и отрицателна величина при продължаващата оценка на активте на КТБ. Ако капиталът на банката е отрицателен, по закон БНБ трябва да отнеме лиценза й.

Сметката показва, че при обявяване на КТБ в несъстоятелност разходите се свеждат до 3.7 млрд. лв., необходими за изплащане на гарантираните депозити (тези с размер до 196 хил. лв.). От тях 2.1 млрд. лв. се покриват от натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете средства от годишните премийни вноски на банките. Останалите 1.6 млрд. лв. отново фондът би могъл да ги осигури. Това може да стане чрез законово позволените му механизми - ползване на заем от български и чуждестранни банки или от държавата след решение на народното събрание.

Възможностите за обезпечаване на евентуален такъв заем (емитиране на облигации например) водят до финална сметка за данъкоплатеца от 0 лв. Защото законово позволените обезпечения са държавна гаранция, която на практика не води до директно вадене на средства от бюджета, бъдещите постъпления от годишните вноски на банките във фонда (около 300 млн. лв. годишно). Фондът би получил и приходи от осребряването на активите на КТБ при несъстоятелност (той е първи по ред кредитор). И ако на банките им се струва прекомерен риска за поемане на облигации без държавна гаранция, каквито индикации са дали, други инвеститори като пенсионни фондове, например, биха проявили интерес към такава емисия.

Вариантът оздравяване с държавни пари означава именно държавата да покрие необходимостта от ликвидност (т.е. всички депозити) и капитал.

Аргументите на защитниците на оздравяването на КТБ са, че фалитът й ще има негативен ефект върху бизнеса и икономиката в страната. За Искров "отнемане на лиценз и изплащане на гарантираните депозити" е "най-лошият вариант". В петък и председателят на КФН Стоян Мавродиев е заявил на среща с работодателите и синдикатите, че "споделям повечето ваши тези и се присъединявам към притесненията ви относно потенциалните негативни ефекти от кризата с КТБ върху конкретни бизнеси и работни места. Категорично смятам, че трябва да се работи за оздравяването на банката. Не приемам тезата, че КТБ трябва да бъде затворена."

Пазарното решение за намиране на частен инвеститор звучи невъзможно заради нуждата от гигантска сума. Сегашните акционери пряко казаха, че искат да спасяват банката, но държат на държавна помощ. Освен че е тя е за сметка на данъкоплатеца, кредитите са съсредоточени в малко на брой дружества, свързани с Василев, така че апокалипсис за цялата икономика трудно ще настъпи.

Смяна на управителя на БНБ

На петъчната среща на работодателите и синдикатите с председателя на КФН Мавродиев е посочил, че комуникацията с квесторите на КТБ и с ръководството на БНБ е неадекватна. Той се е ангажирал да свика консултативния съвет по финансова стабилност, в който влизат БНБ, Министерството на финансите и КФН. На него Мавродиев щял да настоява Искров да представи визията и плана на БНБ за оздравяване на КТБ. По информация на "Капитал Daily" консултативният съвет вече веднъж се е събирал по въпроса за КТБ в началото на юли малко преди оповестяването на специалния закон за КТБ от централната банка.

По думите на Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, участвал в срещата с Мавродиев, е била представена информация от КФН за състоянието на КТБ като инвестиционен посредник, публично дружество и банка депозитар. На нея е станало ясно, че квесторите са обявили, че няма да публикуват отчет за тримесечието, за което са длъжни по закон, а Мавродиев е напомнил, че подлежат на санкции за това. "Тяхното арогантно поведение произлиза от арогантното поведение на управителя на БНБ, което пък произлиза от поръчителите на цялата история", каза Велев пред "Капитал". На срещата е станало ясно още, че до поставянето на КТБ под специален надзор КФН не е намирала проблеми като поднадзорно дружество. Портфейлите от акции, съхранявани в банката като инвестиционен посредник, макар и със забавяне, са прехвърлени и държателите им могат да разполагат с тях.

На срещата председателят на КФН е изразил мнението, че смяната на целия управителен съвет на БНБ трябва да бъде приоритет на новия парламент. Такова е мнението и на т.нар. експертен консултативен съвет.

Преди два дни Бойко Борисов заяви, че възстановяването на доверието в банковата система "минава първо през смяната на управителя на БНБ" и обяви, че си е харесал за поста Светослав Гаврийски (управител на БНБ до октомври 2003 г., сега главен изпълнителен директор на Банка Алианц България). "Той може да се справи, ако има подкрепата на парламента. Подобен човек с репутация ни трябва", е казал Борисов. Това не е първата реплика на Борисов за смяна на избрания с гласовете на ГЕРБ Искров, предишния път обаче той посочи за подходящ гуверньор Калин Христов.

За банките и държавната помощ

През миналата седмица Бойко Борисов заяви в интервю, че "...същото в момента се прави в три български банки - се интервенира и се помага от държавата". Официална информация за предоставена държавна помощ срещу план за преструктуриране има само за ПИБ. В края на юни държавата й даде 1.2 млрд. лв., набрани от няколко банки чрез извънредната целева емисия ДЦК. Падежът на емисията е 30 ноември, като тогава държавата трябва да върне тези 1.2 млрд. лв. на банките, които са й купили книжата през юни. Официално до момента не е съобщавано за предоставяне на държавна помощ в рамките на разрешените от Европейската комисия до 3.3 млрд. лв. на други банки. На интернет страницата на ЕК няма информация за оказана помощ на други банки в България освен за ПИБ. Представители на банковия сектор посочиха, че не знаят такава да е давана. На въпросите на "Капитал Daily" давана ли е държавна помощ на други банки, на кои и кога от Министерството на финансите (органа, който предоставя помощта - бел. ред.) отговориха, че няма да коментират. В интервю за "Капитал" от 23 август финансовият министър Румен Порожанов заяви, че депозитът от 1.2 млрд. лв. държавна помощ е предоставен само на една финансова институция.

На същите въпроси от БНБ отговориха "известно е кой е органът, който предоставя държавна помощ, задължително с одобрението и от ЕК, и това не е БНБ". По отношение на интервюто насочиха за "допълнителни пояснения" към неговия автор. БНБ не одобрява и не предоставя държавна помощ на банки, но като регулатор знае (би трябвало) дали и в коя банка има дадена държавна помощ.

175

млн. лв. е собственият капитал на КТБ към края на август по информация на в. "Банкер". Два месеца по-рано той е бил 522 млн. лв.

Три месеца след затварянето на Корпоративна търговска банка (КТБ) говоренето за оздравяването й става все по-масово: след главния прокурор Сотир Цацаров, експертния консултативен съвет на работодателските и синдикалните организации (с участието на финансистите Емил Хърсев и Красимир Ангарски) последните дни към тази теза се присъединиха и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, управителят на БНБ Иван Искров (виж интервюто), председателят на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

214 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today
    • -34
    • +277

    По същата логика защо не изплатят парите на изгорелите в пирамидите, и в банковите кризи през деведесетте?
    За чих ни е тоя закон, след като после ще го нарушаваме и ще спасяваме ограбените банки?

  • 2
    fred avatar :-|
    Fred
    • -28
    • +220

    Така ще е като тези който ще дават парите, т.е. НИЕ си мълчат. Онези които ги искат викат, манифестации правят а ние покорно чакаме как ще ни бръкнат в джоба. Едно движение във Фейсбук НЯМА ДА ПЛАТЯ! и активност иначе ще ни измъкнат 5-6 милиарда от джоба без да им мигне окото.

  • 3
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    6.5 милиарда са всички депозити в КТБ.Ако има фалит,ще се изплатят само гарантираните.Но никой не говори за огромните кредити и кой ще ги плати.Или тези,които са ги взели и искат да съсипят една банка ще останат ненаказани.

  • 4
    pzashev avatar :-|
    pzashev
    • -20
    • +141

    До коментар [#1] от "today ;)": Именно! В рамките на закона всеки да си получи според каквото предвижда закона за гарантиране на банковите влогове. Който е бил наивен/политически натиснат/пристрастен/част от схемата или просто хем глупав хем алчен, да си понесе последствията.

    Но всички са петимни за държавните (да не забравим, това са нашите) пари. Изгорелите така щото да им се размине, Борисов с чужда пита популярност да събира! И т.н. Не благодаря, има си закони…

  • 5
    ventsy avatar :-|
    ventsy
    • -21
    • +132

    Искров е доказал че е завършен некадърник. След като още в началото обяви че щял да отнеме лиценза на КТБ, сега се извъртя на 180 градуса и твърди че това било "най-лошият вариант".
    Той лично е виновен за състоянието на КТБ. Ако й беше отпуснал ликвидна помощ, както направи с ПИБ, вместо да я държи затворена с месеци, сега банката щеше да си работи спокойно.
    И въпреки всичко, надали ще има нужда от 6.5 милиарда. Опции има доста. Ще видим каква част от депозитите ще бъдат "прихванати" срещу кредити, част от депозитите над гарантирания минимум може да бъдат преобразувани в акции на банката и разбира се най-важното е БНБ и държавата да застанат с какъвто авторитет им е останал зад КТБ и да предотвратят масови тегления ако е възможно.

  • 6
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • -11
    • +136

    "...Бойко Борисов поиска оздравяване..."

    Госпожо Илиева,
    Коректно е да напишете: "ДНЕС.Бойко Борисов поиска оздравяване...", защото и вие, и ние помним, че същият вече искаше и банкова ваканция, и какво ли не още!

    Няма лоша г-н Борисов да има и други идеи, но след като ги изложи, задължително е да сподели колко ще ни струват.
    Защото г-н Борисов е силен в "аз" повествованието, но иска да харчи не своите, а нашите пари.
    Нормално е да ни опита да ни убеди преди да ги похарчи...

  • 7
    ahasver avatar :-|
    ahasver
    • -18
    • +147

    Фатката е там , че тарикатите с милионни влогове са ги внесли като "привилегировани " за по-висока лихва , но точно те по закон не са гарантирани. Затова сега реват , начело с Бойко.
    Иначе принципът е ние ще крадем , вие ще плащате.

  • 8
    ahasver avatar :-|
    ahasver

    Не съм убеден ,че Искров е некадърник. Просто е маша на някои. И понеже тия са много , е станал кривоглед и се чуди на кого да угоди. Като сменят ще турят друг за маша.

  • 9
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Вложителите не крадат,крадат тези,които не искат да върнат кредитите,дадени им с пари на вложителите.И стига с тези лихви.Всички вложители търсят висока доходност.Сега, при изплащането,може и да не получат лихва.През 1997 г.беше изплатена лихвата на едномесечен влог на държавните банки.

  • 10
    regular_observer avatar :-|
    regular_observer

    Това са нашите политици. След като окрадат парите, проявяват загриженост към окрадените и плащат с парите на данъкоплатците.

    И прокуратурата подкрепя това безумие. Вместо да го спре.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK