Масово говорене за спасяване на КТБ с държавни пари (допълнена)

Да плати данъкоплатецът

Заявката за оздравяването на поставената под специален надзор на 20 юни 2014 г. КТБ се прави при липсата на категорична и окончателна оценка на финансовото състояние на банката. Няма обявена официална информация колко е т.нар. капиталова дупка, колко е капиталът на банката към момента или към края на август например. По данни на в. "Банкер" собственият капитал на КТБ в края на август е около 175 млн. лв. Така излиза, че за два месеца той е намалял тройно - според последно публикувания отчет на борсата към края на юни 2014 г. собственият капитал е бил 521.6 млн. лв. Повторната оценка на одиторите, която трябва да приключи на 20 октомври, би трябвало да внесе яснота по въпроса. Само за юни в резултат на направени отрицателни преоценки според доклада на квесторите, капиталът й беше намалял със 102 млн. лв. Той може да излезе и отрицателна величина при продължаващата оценка на активте на КТБ. Ако капиталът на банката е отрицателен, по закон БНБ трябва да отнеме лиценза й.

Сметката показва, че при обявяване на КТБ в несъстоятелност разходите се свеждат до 3.7 млрд. лв., необходими за изплащане на гарантираните депозити (тези с размер до 196 хил. лв.). От тях 2.1 млрд. лв. се покриват от натрупаните във Фонда за гарантиране на влоговете средства от годишните премийни вноски на банките. Останалите 1.6 млрд. лв. отново фондът би могъл да ги осигури. Това може да стане чрез законово позволените му механизми - ползване на заем от български и чуждестранни банки или от държавата след решение на народното събрание.

Възможностите за обезпечаване на евентуален такъв заем (емитиране на облигации например) водят до финална сметка за данъкоплатеца от 0 лв. Защото законово позволените обезпечения са държавна гаранция, която на практика не води до директно вадене на средства от бюджета, бъдещите постъпления от годишните вноски на банките във фонда (около 300 млн. лв. годишно). Фондът би получил и приходи от осребряването на активите на КТБ при несъстоятелност (той е първи по ред кредитор). И ако на банките им се струва прекомерен риска за поемане на облигации без държавна гаранция, каквито индикации са дали, други инвеститори като пенсионни фондове, например, биха проявили интерес към такава емисия.

Вариантът оздравяване с държавни пари означава именно държавата да покрие необходимостта от ликвидност (т.е. всички депозити) и капитал.

Аргументите на защитниците на оздравяването на КТБ са, че фалитът й ще има негативен ефект върху бизнеса и икономиката в страната. За Искров "отнемане на лиценз и изплащане на гарантираните депозити" е "най-лошият вариант". В петък и председателят на КФН Стоян Мавродиев е заявил на среща с работодателите и синдикатите, че "споделям повечето ваши тези и се присъединявам към притесненията ви относно потенциалните негативни ефекти от кризата с КТБ върху конкретни бизнеси и работни места. Категорично смятам, че трябва да се работи за оздравяването на банката. Не приемам тезата, че КТБ трябва да бъде затворена."

Пазарното решение за намиране на частен инвеститор звучи невъзможно заради нуждата от гигантска сума. Сегашните акционери пряко казаха, че искат да спасяват банката, но държат на държавна помощ. Освен че е тя е за сметка на данъкоплатеца, кредитите са съсредоточени в малко на брой дружества, свързани с Василев, така че апокалипсис за цялата икономика трудно ще настъпи.

Смяна на управителя на БНБ

На петъчната среща на работодателите и синдикатите с председателя на КФН Мавродиев е посочил, че комуникацията с квесторите на КТБ и с ръководството на БНБ е неадекватна. Той се е ангажирал да свика консултативния съвет по финансова стабилност, в който влизат БНБ, Министерството на финансите и КФН. На него Мавродиев щял да настоява Искров да представи визията и плана на БНБ за оздравяване на КТБ. По информация на "Капитал Daily" консултативният съвет вече веднъж се е събирал по въпроса за КТБ в началото на юли малко преди оповестяването на специалния закон за КТБ от централната банка.

По думите на Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България, участвал в срещата с Мавродиев, е била представена информация от КФН за състоянието на КТБ като инвестиционен посредник, публично дружество и банка депозитар. На нея е станало ясно, че квесторите са обявили, че няма да публикуват отчет за тримесечието, за което са длъжни по закон, а Мавродиев е напомнил, че подлежат на санкции за това. "Тяхното арогантно поведение произлиза от арогантното поведение на управителя на БНБ, което пък произлиза от поръчителите на цялата история", каза Велев пред "Капитал". На срещата е станало ясно още, че до поставянето на КТБ под специален надзор КФН не е намирала проблеми като поднадзорно дружество. Портфейлите от акции, съхранявани в банката като инвестиционен посредник, макар и със забавяне, са прехвърлени и държателите им могат да разполагат с тях.

На срещата председателят на КФН е изразил мнението, че смяната на целия управителен съвет на БНБ трябва да бъде приоритет на новия парламент. Такова е мнението и на т.нар. експертен консултативен съвет.

Преди два дни Бойко Борисов заяви, че възстановяването на доверието в банковата система "минава първо през смяната на управителя на БНБ" и обяви, че си е харесал за поста Светослав Гаврийски (управител на БНБ до октомври 2003 г., сега главен изпълнителен директор на Банка Алианц България). "Той може да се справи, ако има подкрепата на парламента. Подобен човек с репутация ни трябва", е казал Борисов. Това не е първата реплика на Борисов за смяна на избрания с гласовете на ГЕРБ Искров, предишния път обаче той посочи за подходящ гуверньор Калин Христов.