Цветан Тодоров: Вярвам в силата на традиционните ценности
Липсата на перспектива роди чудовищната емиграция; Резултатът от гяволиите с мултиплексите; Цветан Тодоров: Вярвам в образованието и възпитанието
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Редки срещи
Цветан Тодоров: Вярвам в силата на традиционните ценности
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
2 коментара
Наскоро слушах една реч на Олдъс Хоксли (Brave New World), в която дискутира най-разнообразни неща относно обществени строеве, деспотизъм, тероризъм.
-ultimate-revolution/
В нея споменава проучване на плацебо лекарства върху след-оперативни пациенти (морфин) в период от няколко седмици. Изследването показва, че около 20% силно вярват, че състоянието им се облекчава след всяка доза плацебо, 20% казват че не чувстват никакво подобрение от никоя от дозите, а останалите 60% понякога вярват, понякога - не.
Неговия прочит беше, че 20% от хората въобще са силно поддатливи на внушения от всякакъв характер. 20% не се поддават въобще, а останалите 60% могат временно да се поддадът на някои внушения. Анализът му завърши, че 20% от популацията на една страна са предостатъчно да се завладее тя изцяло и така да бъде устроен режим, чрез едва 1/5 от населението - психически най-беззащитните.
Речта е при университета Бъркли, 1962г.
http://pulsemedia.org/2009/02/02/aldous-huxley-the
Има транскрипт.
А освен това Цветан тодоров казва и това:"Но в съвременната епоха, т.е. след падането на Берлинската стена, се е формирал един друг месианизъм, по-парадоксален, който иска да внесе човешките права и демокрацията с военни средства, с окупиране на някои страни, за които ние намираме, че ръководителите им не се държат добре, забравяйки, че демокрацията насила не може да се настани – тя трябва да дойде от самото общество. Иначе средството се оказва по-силно, отколкото целта – вместо да постигнем тая висока цел, ние разоряваме страната по един начин, който не можем да поправим след това, както го виждаме например сега в Ирак или в Либия – страни, които имаха щастието да получат нашите „подаръци“ във формата на бомбардировки и окупации. "
Защо го манипулативно го изпускате? Защото е лява перспектива ли? Защото не е вярно ли? Затова, а и за много други подобни"фризирани" статийки, доверие в истинността на вашите писаници - вече нулево!
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.