С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
100 25 сеп 2014, 19:41, 14347 прочитания

Еврокомисията започва наказателна процедура срещу България заради КТБ (обновена)

Вложителите да получат достъп до парите си, е становището на Брюксел

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Правото на ЕС има преимущество пред националното.
Европейската комисия (ЕК) откри наказателна процедура срещу България заради неосигурен достъп на вложителите до средствата им в Корпоративна търговска банка (КТБ) и дъщерната й "Виктория" вече три месеца. Проверка дали БНБ не нарушава правото за депозитната гаранция започна и Европейския банков орган. И двете действия показват, че страната пренебрегва правото на съюза. Но в България ресорната институция - БНБ, бездейства. Вероятно знаейки, че процедурите на Брюксел текат бавно. А заради това за вложителите едва ли до края на годината ще има плащане.

Какво казва Брюксел


Официалната формулировка на еврокомисията е, че процедурата идва "заради неуспеха на страната да транспонира правилно европейското законодателство в българското". От институцията посочват, че при противоречие между национално и европейско законодателство правото на ЕС има преимущество. Това означава, че дори по българските закони да няма вариант за достъп или изплащане на влоговете в КТБ и "Виктория", тъй като е необходимо отнемане на лиценз преди това, по европейската директива плащане се изисква и трябва тя да се приложи, което до момента от БНБ не са направили.

Става въпрос за т.нар. стара директива (директива 94/19/ЕО) за схемите за гарантиране на депозитите. През юли тази година беше приета нова, която трябва да бъде въведена в националните законодателства на страните членки до края на 2014 г.

В съобщението на комисията се изтъква, че по този начин България е нарушила и принципа на свободното движение на капитали.



БНБ не реагира с изявление. Преди пет дни обаче управителят на БНБ Иван Искров заяви в интервю по БНТ, че "няма нищо страшно" при евентуална наказателна процедура от страна на ЕК, като допълни "има съд в Люксембург, който решава кой е крив и кой е прав".

Същевременно и Европейският банков орган заяви, че започва проверка дали българските компетентни органи (т.е. БНБ) не са нарушили европейското право по отношение на депозитната гаранция при предприетите мерки по поставянето на КТБ под специален надзор и назначаването на квестори. ЕБО обяснява, че така изпълнява своите задължения и впоследствие може да излезе с препоръки за необходимите мерки.

Какво следва

Еврокомисията посочва, че чрез откриването на тази процедура упражнява своята отговорност да следи за спазване на законодателството на ЕС от страните членки. Комисията заявява, че очаква, че "вложителите ще получат незабавен достъп до размера на банковите депозити, до които имат право". Такъв обаче едва ли ще бъде предоставен, тъй като, от една страна, процесът по наказателните процедури е бавен и продължителен до произнасяне на решение, а от друга, според българското законодателство трябва да има отнет лиценз, за да се плащат гарантираните влогове.

От БНБ до момента не обявяват дали има достатъчно основание за отнемане на лиценза на КТБ, като в последните две седмици започна масово говорене за оздравяването на банката с държавни средства, а Искров обяви, че фалитът й е най-лошия вариант. Така банката е "замразена" вече над повече от три месеца (от 20 юни) и по план така ще е до около 20 ноември.

Според правилата на ЕК официалното уведомително писмо, каквото е това от 25 септември, е първият етап от досъдебната фаза, по време на който комисия изисква от дадена държава членка да ѝ предостави в определен срок своите коментари. Срокът за българските институции по казуса с КТБ е 15 октомври.

Наказателната процедура е продължителна, бавна и отнема време. Освен това, ако по време на изпълнението й се променят обстоятелствата, заради които е заведена, тя отпада. С идването на новия парламент например може да бъде направена законова промяна, с която да се отстрани разминаването между националното и европейското законодателство и да се даде достъп до влоговете в КТБ. Така нарушението, заради което комисията е започнала наказателна процедура, отпада, а след това и самата процедура.

Вероятно поради тези фактори управителят на БНБ Иван Искров демонстрира липса на заинтересованост и интерес към въпроса за евентуална наказателна процедура в интервюто си по БНТ на 21 септември. Тогава Искров посочи: "Ние ясно сме обяснили какво е нашето законодателство. А това, че определени чиновници в комисията имат друго виждане, нека го обосноват, нека да седнем да дискутираме. Ако пък не се разбере комисията със страната, няма нищо страшно. Затова има съд в Люксембург, който решава кой е крив и кой е прав. Ако се реши, че те са прави, тогава пак ще кажа – 43-ото Народно събрание и следващото правителство ще имат възможността да поправят Закона за гарантиране на влоговете."

В същото интервю Искров за пореден път прехвърли отговорността за действия или бездействия към друг – в случая Фонда за гарантиране на влоговете, като посочи, че това кога да се плащат депозитите "не е в компетенциите на централната банка", и насочи за въпроси към фонда. Централната банка обаче е тази, която отговаря за изпълнението на Закона за гарантиране на влоговете. В преходните и заключителни разпоредби на закона е записано, че изпълнението му се възлага на БНБ.

Противоречията между европейското и българското законодателство
Българското законодателство влиза в противоречие с европейското заради неправилното приложение на действащата директива тук. Според нея, ако влоговете не са на разположение, гаранцията по тях трябва да започне да се плаща в рамките на 20 дни след като се установи, че съответната банка не е в състояние да изплати депозитите по причини, свързани с финансовото й състояние. Това установяване трябва да се направи не по-късно от 5 работни дни, след като за пръв път се прецени, че кредитната институция не е в състояние да изплаща депозити, които са дължими и подлежащи на изплащане. Тази преценка се прави от БНБ.
Според българското законодателство гарантирани депозити може да се изплащат само при фалит на банка от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Европейската директива обаче не съдържа такова изискване, посочват в съобщението си от ЕК. Там се казва още, че "неналичността на депозитите е достатъчна, за да се задейства схемата за гарантиране на депозити. В разглеждания случай депозитите са неналични от три месеца. Съгласно общите принципи на правото на ЕС националните органи са длъжни да прилагат директивата дори при наличието на противоречащи разпоредби в националното право.
За "неналичен депозит" има ясно определение от ЕК като "депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него".
Съответните разпоредби на директивата за схемите за гарантиране на депозити, които са безусловни, достатъчно ясни и прецизни, могат при определени условия да предоставят права на физически лица и предприятия, пише в съобщението. ЕК заявява и че физическите лица и фирмите, които са ощетени от блокирането на средствата им, може да предявят искове срещу съответните органи пред национален съд с цел да се получат плащания от неналичните депозити.

История на една предизвестена процедура
Преди да стигне до откриване на наказателна процедура, ЕК е задължена да направи предварително проучване и преглед. Такова беше направено през август и досега чрез писма до БНБ и Министерството на финансите и посещение на място в София. В съобщението на ЕК се посочва и че "службите на комисията поддържаха тесен контакт с българските власти през последните няколко седмици, за да помогнат за намирането на подходящо решение".
В писмо от 1 август 2014 г. до БНБ и тогавашния министър на финансите Петър Чобанов ЕК настоя вложителите в КТБ да получат достъп до парите си "в следващите дни". В него комисията предупреди България, че отлагането противоречи на европейското законодателство и страната е заплашена от санкции и съдебни дела. Десет дни след това БНБ и Министерството на финансите обясниха на ЕК, че това не е възможно по българското законодателство. В края на август представители на ЕК, Европейската централна банка и Европейския банков орган, като част от мисия на еврокомисията посетиха София и на място се опитаха да убедят българските институции в необходимостта и правото на вложителите да им предоставят частичен достъп до депозитите.

Две позиции и една липса
От Министерството на финансите отговориха в официално съобщение, че това "не е наказателна процедура, а част от досъдебната фаза от процедурата по неизпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС". В съобщението на МФ се казва, че "българските власти ще изготвят единен, координиран и съгласуват отговор на всички въпроси, които са повдигнати в писмото на Европейската комисия, като както и преди ще бъде осъществен синхрон в действията между Министерство на финансите, Българска народна банка и Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ).
От ФГВБ разпространиха съобщение, в което посочват, че фондът изплаща средства на вложителите само ако БНБ е отнела лиценза на банка. Там пише още, че "ФГВБ зачита ролята на БНБ като единствена институция, отговорна за осъществяването на банковия надзор и оторизирана да вземе решението във връзка с разрешаването на проблемите с КТБ и ТБВ". В съобщението се посочва, че фондът има техническа готовност да изплаща гарантираните суми по влоговете в предвидения от закона срок (до 20 дни от отнемане на лиценза – бел. ред.). От фонда заявяват, че заедно с Министерството на финансите и банковата общност работят са финансиране на недостига на средства във фонда чрез пазарни механизми, ако се наложи изплащането на гарантираните суми в двете банки.
До края на работния ден от БНБ не излязоха с официална позиция за ситуацията.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тече, всичко тече 2 Тече, всичко тече

Най-интересните моменти от файловете на НАП

19 юли 2019, 4535 прочитания

Дунав не ни вълнува 6 Дунав не ни вълнува

България не се възползва от реката и регионите там са сред най-бедните в цяла Европа

19 юли 2019, 3285 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Коментари Daily - 25 септември

"Икономист": България пред пето правителство за година и половина; Неизбирането на шеф на ВКС устройва и съдебното, и политическото статукво; КТБ е диагноза на държавата

Още едни желаещи да строят небостъргач в София

Група пловдивско-джебелски строителни предприемачи с планове за 90-метрова сграда в "Дружба 2"

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

20 въпроса: Ясен Згуровски

"Вярвам, че не случайно съм артист и съм тук с мисия да правя хората щастливи"

Арх. Стефка Георгиева и елегантният брутализъм

Виена се запознава с наследството на една изключителна българска архитектка. Ние също.