България смени четири правителства за последните 18 месеца, а на 5 октомври българите ще гласуват за още едно. След близо две години на политическа нестабилност, започнала с оставката на правителството на ГЕРБ миналия февруари заради протести срещу бедността, изглежда, че най-бедната страна в Европейския съюз е направила пълен кръг, връщайки се на изходната точка.

ГЕРБ и лидерът й - бившият премиер Бойко Борисов, са сочени като победители на изборите, макар и без абсолютно мнозинство, следвани от социалистите, етническата турска партия ДПС и още четири партии с шанс да влязат в следващия парламент, между които Реформаторският блок и популистката "България без цензура" на бившия телевизионен водещ Николай Бареков. Така г-н Борисов, едър бивш пожарникар, ще се изправи пред тежката задача да сформира стабилно правителство при очертаващия се силно поляризиран парламент.

Случаят със затворената вече от три месеца Корпоративна търговска банка ( КТБ) - четвърта по големина и с блокирани средства на над 200 хил. вложители, също усложнява ситуацията. И докато политиците спорят дали трябва да бъде спасявана с пари от държавата, да фалира или да се даде възможност на акционерите да я рекапитализират, съдбата й остава заложник на политическия вакуум.

И тъй като немалък брой държавни и частни фирми, както и общини също са сложили парите си в тази банка, това допълнително заплашва и бездруго немощното възстановяване на българската икономика.

Друг негативен за страната фактор е дълбоката обвързаност на енергийния й сектор с Русия и почти пълната й зависимост от руския газ. България е една от ключовите държави в проекта "Южен поток" и това засили още повече натиска на Москва върху нея след призива на Европейската комисия да бъде спряна работата по изграждането на газопровода. Включването на проекта в геополитическите сблъсъци, свързани с украинската криза, не обещава безоблачен старт на новото правителство.

Реакция

Неизбирането на шеф на ВКС устройва и съдебното, и политическото статукво

От коментар на Петя Владимирова в "Дневник"

Висшият съдебен съвет (ВСС) не избра председател на Върховния касационен съд (ВКС) и това потвърди хипотезата за "задни сметки" още при късното откриване на процедурата насред отпускарския сезон, последвано от внезапната номинация на втория кандидат от лобито, подкрепящо най-често идеите на главния прокурор и на председателя на ВАС. В четвъртък 24-ата висши кадровици не направиха избор между двете единствени кандидатури - на съдиите Павлина Панова и Таня Райковска.

С този финал логиката на събитията очертава два извода:

- Кандидатурата на съдия Райковска е била издигната не за да бъде избрана тя, а за да не бъде избрана Панова.

- Липсата на избор сред масовите критики към спорната процедура с електронното гласуване не "опровергава инсинуациите, че вотът в тази зала се диктува от политическата конюнктура", както се опита да внуши председателят на етичната комисия Ясен Тодоров (също от споменатото лоби).

Напротив, тя потвърждава именно, че едни върховни кадровици не рискуват, ако не им е ясно зададена целта, и очакват по-сигурната политическа конюнктура след изборите.

В този смисъл несъстоялият се избор е удобен и за съдебното, и за политическото статукво. Това действие е поредното самоизбличително за ВСС и за начина, по който върховните кадровици управляват съдебната власт.

Позиция

Фотограф: Анелия Николова

КТБ е диагноза на държавата

От коментар на Иван Бедров за "Дойче веле"

Диагнозата на затворената Корпоративна търговска банка (КТБ) е новина, която постоянно бива отлагана. Но много преди да чуе заключението на одиторите, обществото постави една друга диагноза - на т.нар. държава. Така наречена, защото не изпълнява основните си функции да гарантира правов ред и сигурност и да контролира правилата, които самата тя е приела. Заключения от типа "фасадна демокрация", "липсваща държава" и т.н. звучаха досега като лозунг, защото липсваше толкова всеобхватен пример. Случаят КТБ ни го даде.

Банковата сага оголи проблемите в държавното обвинение, в банковия надзор, в службите за сигурност, в изпълнителната власт, в медиите - остана ли още нещо изобщо? Всички варианти за търсете на решение обаче са фокусирани върху последиците от проблема, а не върху самия проблем. И по този начин отговарят на въпроса: Възможна ли е нова КТБ утре?

Към момента никой не предлага решение за това как отговорът да бъде категорично НЕ. Лично главният прокурор Сотир Цацаров (който за три месеца се превърна от поръчител на демонстративни проверки във все още работещата банка в неин спасител) призна, че нещата не са такива, каквито изглежда: "КТБ се е превърнала в структура, имаща досег с немалък брой политици, общественици, дори с представители на журналистическата гилдия... не може да се каже, че банката просто е фалирала."

Признанието е, че за други банки има правила, но за "структурата" няма. Че за други публични дружества на борсата има контрол, че за други нарушители има служби за сигурност,  но за "структурата" няма. Списъкът е дълъг и на челно място в него е точно институцията, чийто ръководител призова за "надскачане" на закона.

И към момента отговорът на въпроса възможна ли е нова КТБ утре е кратък: разбира се, че да.