Евроинжекция за образованието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Евроинжекция за образованието

Проф. Николай Денков е оптимист за старта на програмата

Евроинжекция за образованието

Или за какво ще се инвестират средствата от оперативната програма за наука и образование

Люба Йорданова
10591 прочитания

Проф. Николай Денков е оптимист за старта на програмата

© Надежда Чипева


Когато в началото на 2013 г. правителството одобри създаването на оперативна програма за наука и образование, ректори, учени и директори на училища въздъхнаха с облекчение. Тя беше онова спасително въже, което трябваше да ги издърпа от хроничното недофинансиране на сектора, честите злоупотреби с пари за научни изследвания и трудното балансиране на училищните бюджети. Близо две години по-късно подготовката на програмата вече е към края си. В следващите седем години България ще разполага с един милиард и 370 милиона лева за сферата на образованието и научните изследвания - средства от ЕС, както и национално съфинансиране. Ако бъдат използвани както трябва, тези пари наистина могат да доведат до качествена промяна на системата.

Въпреки първоначалните съмнения, че оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП НОИР) въобще ще стане факт, до края на тази година се очаква Европейската комисия да приеме окончателно актуализирания й вариант. Той беше подготвен от служебния екип в Министерството на образованието и науката и представен за обсъждане миналата седмица. Конкретните мерки за финансиране ще станат ясни на следващ етап, но трите посоки, за които ще се отделят средствата, вече са планирани.

Наука и технологии

Предвидените 546 млн. лв. за научни изследвания и технологично развитие са може би първата възможност на голяма част от българските учени за средства в такъв размер. Публичните инвестиции на България в научноизследователска дейност са сред най-ниските в ЕС, а основният национален инструмент - фонд "Научни изследвания" от години не функционира както трябва. Затова и върху частта за наука от програмата се възлагат особено високи надежди.

Най-големите проекти, които ОП НОИР ще финансира, са центровете за върхови постижения и центровете за компетентност. Зам.-министърът на образованието и науката проф. Николай Денков, който отговаря за оперативната програма, обясни за "Капитал", че се планира развитието на два-три центъра за върхови постижения и шест до десет центъра за компетентност. "Те са необходими за провеждане на съвременни научни изследвания на високо ниво, за развитие на иновациите и технологииите", коментира проф. Денков и допълва, че центровете трябва да осигурят необходимата научна инфраструктура за качествени научни изследвания и иновации, както и за подготовка на висококвалифицирани кадри за развитието на икономиката. Предвидени са и мерки за привличане и кариерно развитие на водещи и на млади учени.

Идеята на центровете за върхови постижения е да се съревновават с най-добрите групи в Европа и света в съответните научни области. За да получат финансиране, те трябва да имат дългосрочни програми за развитие на научните изследвания в допълнение с мерки за развитие на предприемачеството, защита на интелектуална собственост, обучение на студенти и докторанти и съвместна работа с бизнеса. Центровете за компетентност пък ще имат приложен фокус в някое от приоритетните за България направления. Те ще бъдат оценявани по това доколко научните изследвания, подготовката на кадри и услугите, които развиват, са полезни за икономиката на страната и на региона, в който се намират.

Ключов момент и при двата типа центрове е, че идейните им проекти ще бъдат оценени от независими международни експерти, като сред критериите ще са капацитетът на организациите за провеждане на качествени научни изследвания, както и реалистичността и значимостта на проектите им за развитие.

Висшите училища и научните организации, които не покриват изискванията за центровете, ще могат да кандидатстват за закупуване на научно оборудване или за работа по научно-приложни проекти. Тяхното финансиране ще зависи от периодичната национална оценка на научните организации, която трябва да се извършва от МОН.  

Една от основните цели на оперативната програма е делът от БВП за инвестиции в научни изследвания както от публични, така и от частни източници да се увеличи до 1.5% (през 2012 г. той е 0,6%). "Бизнесът и науката трябва да намерят взаимния интерес в този процес", казва проф. Денков. Според него, от една страна, голяма част от научните организации не разбират добре защо трябва да са активни спрямо бизнеса, а от друга - самият бизнес не е готов да инвестира и да търси ползите от научни изследвания. "Има липса на информация и на интерес, която трябва да се преодолее, и двете оперативни програми - за образование и наука и за иновации и конкурентноспособност, се очаква да подпомогнат и ускорят съществено този процес", смята заместник-министърът.

Достъпно образование

Подкрепата от програмата за образованието е малка част от средствата, от които системата има нужда всяка година - европейското финансиране ще бъде общо 771.2 млн. лв. за всички степени (от детските градини до университетите). Затова от голямо значение е парите да се вложат в ясни приоритети. Планът е европейските фондове да работят за няколко ключови цели, между които увеличаването на дела на завършилите висше образование до 36% от хората между 30 и 34-годишна възраст (в момента той е под 30%). Това трябва да се случи със стажантски програми и стипендии за студенти в тези професии, от които икономиката на страната има голяма нужда, но няма достатъчно кандидати.

В сферата на училищното образование фокусът ще е върху извънкласни дейности и такива, свързани с надарени деца и олимпийски отбори. Важен акцент са и мерките за квалификация и кариерно развитие на педагогическия персонал, като целта е преподавателите да вървят в крак с новите тенденции. Планира се въвеждането на информационни и комуникационни технологии в обучението и по-добри условия за учене през целия живот. Част от средствата са отделени за въвеждането на дуалната система в професионалното образование (включването на ученически практики в последните класове), като тук се предвижда и актуализиране на учебните програми. Последното обаче няма как да се случи без приемането на нов закон за училищното образование, за който вече няколко правителства не събират воля.

Интеграция в училище

Оперативната програма си поставя за цел да намали дела на преждевременно напусналите училище под 11%. Отпадащите ученици, както и тези, които никога не тръгват на училище, продължават да са сериозен проблем, макар и през последните години да има леко подобрение в цифрите. ОП НОИР ще финансира проекти за адекватна образователна среда за ученици от уязвими групи, програми в детските градини и подготвителните групи за деца в неравностойно положение и подкрепа за продължаване на образованието във висшите училища. Включени са допълнителни обучения по български език и дейности за ранна социализация. Сред плановете са и  мерки за ограмотяване на възрастни, както и обучения за преподавателите, които работят в мултикултурна среда.

"Сега имаме много по-пълна картина за това кои са най-важните проблеми на България и как трябва да ги решаваме", отговаря Николай Денков на въпроса кои са най-големите ползи от подготовката на оперативната програма. Готови са и конкретните стратегии и програми, договорен е и финансовият ресурс. На ход е ефективната им реализация. Образователното министерство ще трябва да опровергае неособено добрия си имидж като управляващ финансови средства, за да могат големите очаквания към европейските инвестиции наистина да се оправдаят. Или както казва заместник-министърът: "Ако успеем да задвижим целия комплекс от мерки във вида, в който са планирани, ще се реализира качествена промяна и ще заживеем в една много по-уютна към хората страна."

 

Кой може да кандидатства

По проекти за наука и технологии:

- научни организации, институти и лаборатории

- предприятия за научноизследователска и развойна дейност

- висши училища

- центрове за върхови постижения и центрове за компетентност

- Министерството на образованието и науката

По проекти за висшето и училищното образование:

- Министерството на образованието и науката и други министерства, финансиращи училища

- Държавната агенция за закрила на детето

- Център за образователна интеграция за децата и учениците от етническите малцинства

- детски градини, училища и висши училища

- общини

- ресурсни центрове и читалища

- неправителствени, национално представителни и браншови организации

- работодатели

- научни организации и институти

Когато в началото на 2013 г. правителството одобри създаването на оперативна програма за наука и образование, ректори, учени и директори на училища въздъхнаха с облекчение. Тя беше онова спасително въже, което трябваше да ги издърпа от хроничното недофинансиране на сектора, честите злоупотреби с пари за научни изследвания и трудното балансиране на училищните бюджети. Близо две години по-късно подготовката на програмата вече е към края си. В следващите седем години България ще разполага с един милиард и 370 милиона лева за сферата на образованието и научните изследвания - средства от ЕС, както и национално съфинансиране. Ако бъдат използвани както трябва, тези пари наистина могат да доведат до качествена промяна на системата.

Въпреки първоначалните съмнения, че оперативната програма "Наука и образование за интелигентен растеж" (ОП НОИР) въобще ще стане факт, до края на тази година се очаква Европейската комисия да приеме окончателно актуализирания й вариант. Той беше подготвен от служебния екип в Министерството на образованието и науката и представен за обсъждане миналата седмица. Конкретните мерки за финансиране ще станат ясни на следващ етап, но трите посоки, за които ще се отделят средствата, вече са планирани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    С готовност предлагам на вниманието опита на Естония. Всяка заявка за научен проект, преведена на английски и с поне един външен оценител. Аз бих добавил от топ 500 университета в света.
    Иначе ще е трудно да се преборим с корупцията: нашите научни среди в повечето случаи са една амалгама на птеродактили (по възраст) които не се обичат, но имат свръх инстинкт да се държат един за друг така щото да опазят мизерната си софра от можещите.
    Така че и с ЕС пари ако няма свободна конкуренция на идеи и прозрачност на оценките едва ли бихме видяли светлина в края на тунела.

  • 2
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    Не съм оптимист защото знам кои ще "разпределят порциите" в образованието. Това са основно хора, които нямат нищо общо с науката. Не е случайно, че БСП нарочи такава крупна сума от евросубсидиите да бъде разпределена от ректорите и БАН. Повечето са стари червени кадри, напр. - агентът на ДС, който е ректор на УНСС, приятелят на Красьо Черния, който е ректор в Свищов, "ковачницата на кадри" ЮЗУ, бившия шеф на МОН, която е ректор на Медицинския във Варна и ред други знайни и незнайни червени протежета. Тези хора сега ще разпределят стотици милиони евро.

    Апропо, в Русия Путин разформира академията на науките - сега тя вече няма администрация и институти, а е един вид дружество с идеална цел на учените - каквито са и западните академии. Това той го направи след като увеличи 10 пъти бюджета за наука и видя, че качеството на произвежданата наука си остава същото. У нас тепърва ще вървим по руския път - ще налеем стотици милиони в старите структури за да установим, че резултатът е същият.

  • 3
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    До коментар [#2] от "Николай Николов": здравейте! Най-вероятно сте прав! Особено за УНСС, аз бях много изненадан от 0 реакция на студентите когато стана ясно, че ректора им е с ДС минало!?!
    И не само ДС минало, ами от най-мижитурския мащаб: да доносничи кой слуша BBC, кой пие уиски и т.н.
    И това така си и отмина.... Срамота!!!
    Да сте видели в Economist обява за професура в УНСС? Не, само за свои! :-)

  • 4
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До [#2] от "Николай Николов":
    До [#3] от "pzashev":
    ДС минало,и МС да е ,все тая.И стига вече с ДС и Комунизъм ът да са Ви виновни.
    Много от нашите учащи ,не искат да учат .
    10. клас не знаят как се намира силата на тока.
    За студентите да не говорим.Има програми ,по които получават пари, но искат да не посещават ментора.Какво искат ли...

  • 5
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    До коментар [#4] от "oyh53308658": Здравейте! Според мен не сте прав и категорично не съм съгласен с Вас. Ако човека беше дет се вика един "Емил Боев" рискувал живота си за идеята и т.н., ок.
    Но прост доносник е едно морално падение което те прави негоден да си пример за другите….и е нелепо (разбира се в родината ни всичко е въможно) да си ректор.
    Както е и нелепо ако Вие не го разбирате. Има нещо което се казва морал. И то или си или не си. Не може малко така...

  • 6
    sultana avatar :-|
    султана глаушева

    546 мил. за научни изследвания и технологично обновление. Колко се гласуваха преди дни за увеличение бюджета на президентството? Не бяха ли повече? И от любопитство - каква е заплатата на чистачка пак там и с колко започва един учител?

  • 7
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До [#5] от "pzashev": Уважаеми, господине,
    Изказвам се по принцип.
    Даже не съм чел статията.нито познавам Ректора , дето се пише ,че... Както виждате , говоря за учениците , студентите.
    Колкото до доносниците, айде да си говорим колко доносници има и в САЩ или кажете къде. Злепоставили много честни хора ,даже антикомунисти. Какво от това ,че някой имал ДС минало. Ми може чистосърдечно човекът да е защитавал Държавата България.
    Знанията са си знания. Аз като не съм бил в ДС и доносник по ДС линия ,да не знам повече от него.
    Стига с тези доносници.Доносници сме били всички в живота си. Кой като се оплаква от жена си ,кой от друг ...
    "Всички вкупом съгрешиха."
    Кога ще заработите ПРОФЕСИОНАЛНО.

  • 8
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До [#1] от "pzashev":
    Явно сте от средите на преподавателите.
    Ми , подгответе учениците,студентите КАЧЕСТВЕНО,ПРОФЕСИОНАЛНО.
    ЗА ДА ИМА ИДЕИ . И " ...конкуренция на идеи .. " да има.
    Каквито даскалите , такива сме и учениците.
    Нека не се обвиняваме едни други ,кой бил ДС,МС, ХС , ами работете професионално. Вие отгоре ,ние отдолу.
    3 учебника по еди какво си.Сега пък изопачена история,пък листчета били отпечатани-това от седмичната преса.
    ми тия дето са писали тоааааа учебник и те ли в ДС са били или в ХС.

  • 9
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До [#5] от "pzashev":
    Само едно потвърждение на горе казаното : като приключих с "Капитал" ,заглеждайки се в "Ефирните " , по Канал 1 хванах
    филма " Различна лоялност " ,Шарън Стоун и др.
    Ми ,там МИ 6 също е вербувало агенти от средите и на студентите
    /общоизвестно / . И кого най- често - хомосексуалисти.
    Гледай филма ,аз втори път го гледам-сега вече се загледах ,защото исках да си спомня и да ти пиша ,как и къде се вербуват и кои.
    Кой да вербуват - циг. Айше с 8 циг. ли....
    Да живее Капитал изъм а ! Но за това са нужни ПРОФЕСИОНАЛИСТИ .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK