ВСС не се показа като отговорен и независим орган
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ВСС не се показа като отговорен и независим орган

ВСС не се показа като отговорен и независим орган

Председателят на Съюза на съдиите Таня Маринова пред "Капитал"

3853 прочитания

© Цветелина Белутова


Kак ще коментирате неуспешния избор за председател на ВКС?

За съжаление – като очакван. Нито вътрешните усилия, нито становищата на неправителствения сектор успяха да подпомогнат ВСС да се покаже като отговорен и независим орган. След огласяването в публичното пространство на предстоящата номинация на съдия Панова и преди тя да стане факт, част от членовете на ВСС демонстрираха желание непременно да има алтернативна кандидатура. Прозря идеята за разцепление на ВКС, защото след безпрецедентните действия на съдиите, които посочиха какъв председател е приемлив за тях, внезапно и някак на "всяка цена" трябваше да се намери втори кандидат. Тук трябва да отбележа, че критиката ми съвсем не се отнася и не поставя под съмнение професионалните и моралните качества на съдия Райковска. С тези действия на ВСС изначално стана ясно, че се цели създаване на една привидност – "оправдана невъзможност за избор". Всичко трябваше да изглежда честно и справедливо, но в крайна сметка то маскира една нагласа, за която се заговори още от началото, че избор на председател на ВКС няма да има. Не и преди предстоящите парламентарни избори. Насрочвайки избора преди последните, ВСС явно целеше да разсее съмненията, че е политически конюнктурен. Но в крайна сметка статуквото измисли умел безопасен ход – избор, който да не доведе до избор.

Има ли добра новина?

Абстрахирайки се от горните немалозначителни подробности, положителното в случая бе, че кандидатурите бяха на съдии от кариерата, от ВКС, утвърдени професионалисти и с административен опит, което им позволява да познават в дълбочина проблемите във ВКС. Другият позитивен момент бе, че съдиите от ВКС лично изслушаха двете кандидатки, поставиха конкретните въпроси, които ги вълнуват, свързани с управлението на съда и визията на кандидатите за развитието на съдебната система. При подобно "изравнено съответствие" на двете съдийки на общите изисквания за заемане на длъжността, ВСС трябваше да определи допълнителни критерии, по които ще направи избора си. За съжаление не прие профил за длъжността. Съдиите от ВКС безпрецедентно подпомогнаха ВСС, като посочиха конкретните характеристики, на които трябва да отговаря бъдещият им председател, и те не са кухи абстракции, а имат точно определено значение. Нямаше пречка решаващият орган да го съобрази, въпреки че не е обвързан да стори това. Според сравнителното изследване, което наскоро представи институт "Отворено общество", няма държава в Европейския съюз, в която да не се съобразява становището на съдиите от върховния съд (формално или не) и това не е въпрос непременно на законодателно разрешение, а на утвърдени добри практики. Тези, които избират председател, би следвало да са наясно кои са конкретните лични качества, които в дадения момент, при конкретното състояние на ВКС и съдебната система като цяло, ще спомогнат за постигане на поставените в концепцията на кандидата приоритети и отговарят на общата визия на ВСС за управление. Само така би могъл аргументирано да посочи по какви критерии приема, че единият кандидат е по-добър, че въпреки достойнствата и на двамата, победител може да е само един - този, който в по-пълна степен отговаря на високите изисквания за длъжността. Това е напълно постижима задача и провалът на ВСС да се справи с нея за пореден път доказа, че не качествата на кандидата са от значение. Фактът, че се очакваше тъкмо такъв развой на събитията, затвърждава съмненията, че решаващи са някакви други фактори – невидими, необясними и определено нелегитимни.

Защо според вас съдиите от ВКС не успяха да се обединят около една кандидатура?

Поначало не им бе предоставена възможност да сторят това. ВСС отказа да промени правилата за избор и не предвиди възможност съдиите от ВКС да могат да излъчат номинация. Ако съветът бе приел подобна промяна, би дал знак, че поема ангажимент, въпреки липсата на подобен законов регламент, да включи в състезанието предложен от ВКС кандидат. Като оказа съпротива да въведе подобна промяна, кадровият орган даде ясно да се разбере, че дори ВКС по свой почин да реши да излъчи кандидат, ВСС изобщо не се ангажира да го номинира. При това положение съдиите от ВКС логично не положиха усилия да направят аргументиран, тежък избор, който така или иначе не би имал значение.

Съюзът на съдиите е една от организациите, които застанаха зад пакета от предложения за обновяване на съдебната реформа. Каква е общата концепция в идеите ви?

Заедно с още девет неправителни организации внесохме в Министерството на правосъдието предложения за актуализация на стратегията за съдебна реформа. Съдържанието на този документ е резултат от дългогодишните ни наблюдения - както вътрешни, от страна на съдийската общност, така й външно - на организации, които са активно ангажирани с дейността на съдебната система. Многократно сме поставяли на публично обсъждане модела на Висшия съдебен съвет (ВСС), при който от 25 членове в него само шест са съдии, избрани от съдии. Голямата политическа квота и общото администриране на съда и прокуратурата създават първата предпоставка за кадруване в съдебната система от външни фактори, а не според оценката на професионалната общност. Към настоящия момент начинът на конституиране и статутът на ВСС не позволяват висшият кадрови орган на съдебната система да изпълнява основната си роля – ефективно да администрира съдебната власт. Затова изследвахме причините и се консолидирахме около пакет от мерки, които ще подобрят ефективността и отговорността в работата на отделните органи на съдебна власт и ВСС.

Основните ни предложения са свързани с промяна на модела за конституиране, състава и функциите на Висшия съдебен съвет. Постоянно действащият ВСС, който е свързан с откъсване от основната функция на съдиите, прокурорите и другите членове, излъчени от Народното събрание, се оказа непривлекателна професионална перспектива пред повечето професионалисти с авторитет и безупречна репутация в юридическата общност. Те не желаят за продължителния мандат на ВСС да преустановят основните си трудови функции и се опасяват, че ще се деквалифицират. Същевременно начините, по които ВСС оценява качеството на работата на магистратите, упражнява правомощията си по повишаването и наказването им, са неудовлетворителни за магистратите. Затова смятаме, че ВСС трябва да започне да заседава на сесии, без членовете му да се откъсват напълно от професионалните си задължения и магистратската общност, и да бъде подпомаган от постоянни комисии, в които участват пряко избрани от магистратите съдии, прокурори и следователни, при осъществяване на основните кадрови правомощия – атестиране и професионална етика. В организационно отношение ВСС да се раздели на две колегии – една на съда и една на прокуратурата и следствието, които самостоятелно да решават кадровите въпроси, а пленум от всички членове да решава общите въпроси, свързани с квалификацията, бюджета и отчета на съдебната власт. По този начин ще се покрият международните стандарти въпросите за статута на съдии и прокурори да се решават самостоятелно и незвисимо един от друг. Това се налага от различната роля на съда и прокуратурата, различията в устройството и функционирането им, които налагат различен подход при администрирането им, и най-вече от спецификите на магистратските длъжности, от необходимостта да се гарантира безпристрастността на съда от прокуратурата, която е страна по обвинението в наказателния процес. Едновременно ще се повишат компетентността, административният капацитет и доверието във ВСС, защото постоянните комисии към двете колегии ще включват безспорни авторитети от висшите инстанции, които ще прилагат задълбочено еднакъв стандарт при оценката на професионалните и етичните  качества на всички съдии, прокурори и следователи. Така атестациите ще отразяват действителното качество на работата и ще могат да станат основен критерий при повишаването на магистратите. Да се въведе конкретен законов регламент за дисциплинарната отговорност, в който да се разграничат обвиняващият от наказващия орган. Смятаме, че трябва да се създадат възможности съдиите пряко да участват в процеса на управление на съдилищата и така да се задълбочават демократизмът и самоуправлението на общността. С цел укрепване на представителността и отговорността на изборните членове на ВСС те да се отчитат пред Общото събрание на съдиите, съответно на прокурорите и следователите, и да могат да бъдат отзовавани по предложение на една десета от общия им състав. Потърсихме начин да се повишат авторитетът и доверието в председателите на съдилищата, а едновременно с това и активността и отговорността на отделните съдии при организацията на работата на съда, като смятаме, че това може да се случи чрез повишаване на правомощията на Общото събрание на съдиите – да могат да предлагат на ВСС кандидат за председател на съда и мнението им да има значение в процедурата по избора му, да одобрява предложените от председателя заместници, да определя специализацията по отделения, да участва при обсъждането на други важни въпроси за управлението на съда и съдебната власт.

Какъв е вашият коментар на отговора, който дойде от трите други съсловни организации, които за пръв път излязоха с общо становище и отрекоха нуждата от реформа?

Ние претендираме, че становището ни е продукт на дългогодишно наблюдение и обсъждане на слабостите в работата на съдебната система. Подкрепено е от международните стандарти и отразява в най-висока степен консолидираното мнение на съдийската общност. Няма да решим констатираните от всички вътрешни и международни институции проблеми и да възстановим доверието в органите на съдебната власт, ако отричаме съществуването на проблемите.

Съвпадение ли беше това, че тяхното становище беше мот-а-мо с думите на главния прокурор? Според вас дали разделението на съвета е стъпка към изваждането на прокуратурата от съдебната власт?

Факт е, че становището в частта, в която се коментира разделянето на ВСС на две колегии, е идентично с позицията на главния прокурор. Включително и като аргументация. Не мога да знам дали е съвпадение, но не разбирам основанието на това противопоставяне и според мен е аргументирано ирационално. Защо разделянето на ВСС на две колегии да е първа стъпка към изваждането на прокуратурата от съдебната власт? Каква е връзката между двете? Ние нямаме колебания, че мястото на прокуратурата е в съдебната система и не бива да се допуска подчиняването й от изпълнителната власт. Предложението ни за обособяването на две колегии във ВСС цели единствено отделното, самостоятелно управление на съдиите и прокурорите в самата съдебна власт. Сегашното положение е неприемливо, защото връзката между съдията и прокурора не е йерархична.

Къде тогава е мястото на прокуратурата?

Независимостта на прокуратурата представлява важно следствие от независимостта на съдебната система. Ролята на прокурора при утвърждаването и защитата на човешките права както на заподозрените и обвиняемите, така и на пострадалите се изпълнява най-добре, когато прокурорът е независим от изпълнителната и от законодателната власт при вземането на решения и когато правилно се съблюдава различието в ролята на съдиите и прокурорите. В една демократична правова държава политиката на прокуратурата се основава единствено на закона. Съдиите и прокурорите следва да са независими едни от други и да се ползват с ефективна независимост при изпълнение на функциите си, защото изпълняват различни задължения както в съдебната система, така и в обществото като цяло.

 

Профил

Таня Маринова е председател на Съюза на съдиите в България (ССБ) от края на 2012 г. Тя е съдия в наказателното отделение на Софийския районен съд от 2007 г., като влиза в системата след конкурс две години по-рано. Преди това има три години стаж като юрисконсулт.  Завършила е право в СУ "Св. Климент Охридски".

Kак ще коментирате неуспешния избор за председател на ВКС?

За съжаление – като очакван. Нито вътрешните усилия, нито становищата на неправителствения сектор успяха да подпомогнат ВСС да се покаже като отговорен и независим орган. След огласяването в публичното пространство на предстоящата номинация на съдия Панова и преди тя да стане факт, част от членовете на ВСС демонстрираха желание непременно да има алтернативна кандидатура. Прозря идеята за разцепление на ВКС, защото след безпрецедентните действия на съдиите, които посочиха какъв председател е приемлив за тях, внезапно и някак на "всяка цена" трябваше да се намери втори кандидат. Тук трябва да отбележа, че критиката ми съвсем не се отнася и не поставя под съмнение професионалните и моралните качества на съдия Райковска. С тези действия на ВСС изначално стана ясно, че се цели създаване на една привидност – "оправдана невъзможност за избор". Всичко трябваше да изглежда честно и справедливо, но в крайна сметка то маскира една нагласа, за която се заговори още от началото, че избор на председател на ВКС няма да има. Не и преди предстоящите парламентарни избори. Насрочвайки избора преди последните, ВСС явно целеше да разсее съмненията, че е политически конюнктурен. Но в крайна сметка статуквото измисли умел безопасен ход – избор, който да не доведе до избор.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    flamendialis avatar :-|
    flamendialis

    Че ВСС и в сегашния си състав е абсолютно проядена от корупция структура, е факт. Но неуспешният избор в случая не е по вина на ВСС. Това, че не са постигнали квалифицирано мнозиноство е само поради равностойност на двете кандидатури. Въпреки, че мнозинство 15 от 25 гласа е много убедително.Все пак става дума за един от тримата големи в съд.система. В предишните избори досега винаги кандидатът беше един и се знаеше предварително /Лазар Груев- съветник на Г.Първанов/. Това, че кандидатът на ССБ в този случай не е събрал необходимите гласове не означава, че изборът е опорочен. Хайде, не подценявайте аудиторията и спрете с демагогските изпълнения. Щяхме да повярваме, ако сте винаги принципни- ако не се активирате по вестници и телевизии само когато има избори на началници, а защитавахте отделния магистрат и неговите проблеми. Къде е този Съюз на съдиите, когато конкурсите в системата се правят за "свои" хора, къде е когато се разпределят неравномерно делата, къде е когато трябва да се решават проблемите със заплатите и т.н..
    За съжаление, никой не прави нищо в обществена полза, а само в своя лична. Но най-неприятно е когато се опитва да замаскира последното с първото.

  • 2
    gilermos avatar :-|
    gilermos

    До коментар [#1] от "flamendialis":

    http://www.judgesbg.org/bg/

    Ако ви се чете, вижте вляво всички становища по засегнатите от Вас въпроси. Нито един не е пропуснат.

  • 3
    flamendialis avatar :-|
    flamendialis

    До коментар [#2] от "gilermos":

    Е, това, което ми сочите потвърждава написаното от мен: становищата са само по повод правилата за избор на председател на ВКС и на главен инспектор. В актуализацията на стратегията ви за реформа на съдебната власт, 97 % от съдържанието касае отново проблемите около статута и конституирането на ВСС и избора на адм.ръководители в системата. Само на последната страница има загатнато становище по въпроса за конкурсите, но изключително вяло и неясно. Нито една от двете организации на съдиите в България не прави нищо в интерес на редовите магистрати.
    В интерес на обективността трябва непременно да се спомене, че другият съюз- на зам.пред.на СГС-Б.Желявска, дори и проформа не прави нищо за масите. Организацията й е срам за гилдията- съставена от корумпирани и нагли индивиди, чиите имена са вече емблематични. Въобще, ситуацията наистина е отчайваща.

  • 4
    gilermos avatar :-|
    gilermos


    До коментар [#3] от "flamendialis":
    Ама трябва да прочетете докрая, а не само това, което излиза на първата страница.

  • 5
    flamendialis avatar :-|
    flamendialis

    До коментар [#4] от "gilermos":

    Чел съм го подробно преди дискусията ни по друг повод.
    Освен това, написани и постнати на сайт, без реални постъпки, декларациите си остават само добре написани слова с пожелания. Защо ССБ не се противопостави по начина, по който сега го прави по повод избора на шеф на ВКС, на неравномерното разпределение на делата в СГС и в САС, например, което всички го знаят и което е не просто несправедливо, а скандално. На извращенията по конкурсите, в които липсва всякаква случайност и анонимност, на които конкурсната комисия "събеседва" за климатичните промени с "нашите" кандидати, а се гаври с другите, за да пишат после оценки с разлика от по 1 стотна, в полза на правилният кандидат. На липсата на актуализация на заплатите в системата и т.н..
    Демагогията е същото толкова голям порок, колкото и корупцията.

  • 6
    raspyal avatar :-|
    raspyal

    Без да съм привърженик на сегашния ВСС, недоумявам защо трябва на ССБ да се създава ореол на непогрешим фактор за развитието на съдебната система? Нима ССБ спряха или се противопоставиха на струващите 210 000 лв. (единия!) бюстове, които Методи Лалов си поръчва в сградата на ГУСВ?! И отвратителното му изнудване - дали му КЧСИ, Камарата на нотариусите, пък САК нещо се ослушвала....Гаден гном. Та, ССБ да не леят мозък аристократично, а да се замислят за подобни отвратителни случаи, които отблъскват всички нормални хора.

  • 7
    gilermos avatar :-|
    gilermos

    До коментар [#5] от "flamendialis":

    Ще е хубаво да дадете някаква конкретна идея. Има доста становища и по повод конкурсите, и по повод безобразните командирования и пр. В стратегията не могат да намерят място подробни правила за конкурсите, защото това е стратегически документ, а не проектозакон. Извън становищата, отправяни включително и до органите, от които може да се очаква промяна, ССБ няма механизъм, по който да въведе промяна в съществуващото положение. Ако имате някакво конкретно предложение, ще е добре да го споделите. Правени са и анкети сред съдиите в цялата страна. Малка част обаче връщат отговори, при все че това е начинът да се събере информация за мнението за конкурсите и предложения за промяна.


  • 8
    flamendialis avatar :-|
    flamendialis

    До коментар [#7] от "gilermos":

    Значи правилата за конкурсите могат да само само в рамките на проекто-закон, а статута на ВСС не е, така ли? Тоест, избора на шефове в системата, статута на ВСС- те не се уреждат със закон, а могат да се променят чрез стратегически документи?!
    Това вече не е само несериозно. Няма смисъл от дискусия вече.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.