Максимално осигурен популизъм
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Максимално осигурен популизъм

Максимално осигурен популизъм

Обявеното от социалния министър Йордан Христосков покачване на минималните прагове тотално игнорира негативните ефекти върху заетостта и растежа

7338 прочитания

© Юлия Лазарова


"Имаме голямо пространство да увеличаваме разходите за труд." Това е обяснението на социалния министър Йордан Христосков защо тази седмица реши да вдигне административно минималните осигурителни прагове. Мотивът му е в пълно противоречие на икономическата среда в страната: спадащ номинално брутен вътрешен продукт, изчезнали чужди инвестиции, свиващи се приходи и печалби на фирми, дефлация (макар и административно генерирана) и неустойчив пазар на труда. Действието на Христосков идва след изрични критики от Европейската комисия и МВФ, че постоянното вдигане на минималните осигуровки застрашава заетостта. За сведение - през последните шест кризисни години те са били повишени с 60%. За догодина е предложен поредния нов скок от 5.5%.

Заплаха и преизпълнение

Още през август Христосков даде ултиматум на работодателите и синдикатите да се споразумяват по сектори, защото в противен случай ще вдигне праговете автоматично. Тогава той посочи ограничен кръг застрашени: браншовете, в които две или три години няма договаряне.

Месец и половина по-късно министърът изпълни и дори преизпълни своята закана. Договорености бяха постигнати при едва 41 от общо 85 икономически дейности. И Христосков реши да вдигне осигуровките за всички 44 недоговорени бранша. И то не символично, за да се приеме, че по-скоро е насърчавал преговорите по сектори, а с 4.2%, колкото е средното увеличение на постигналите споразумения.

Това върви ръка за ръка с абсурдното твърдение, че няма опасност за пазара на труда. "Не очаквам затваряне на производства и загуба на работни места заради увеличението на минималния осигурителен доход. Бизнесът се нуждае от определено количество работни места. Ако един бизнес бъде затворен, друг ще заеме неговата ниша и ще наеме тези работници. В България компенсацията на труда като процент от БВП за заплати и осигуровки е малко под 40% при средно 50% в ЕС", коментира за "Капитал" министърът.

Тази теза за абсолютно независимото и константно ниво на заетост от това на разходите на бизнеса за труд е доста опростена и нелогична. Най-малкото, ако условията са неизгодни, една фирма, а и цели сектори просто могат да спрат да произвеждат конкретни продукти, да свият дейността си и да освободят персонал. Което се отразява не само на заетостта, а и на цялата икономика.

За да е пълна картината, трябва да припомним, че освен минималните осигуровки Христосков публично вече няколко пъти заговори за вдигане на пенсионната вноска с 1-2 процентни пункта, за увеличаване на минималната работна заплата, за рязък скок на максималните осигурителни прагове... Т.е. министърът има мащабни идеи как да създаде нови финансови тежести за работодатели и служители.

Опасност има

Най-прекият ефект от вдигането ще е бягство на бизнеса към сивия сектор. За това предупредиха работодателските организации и международни институции.

В началото на 2014 г. ЕК излезе със специален доклад, в който е записано, че "минималните осигурителни прагове са се увеличили значително през последните години, което застрашава заетостта на нискоквалифицираните работници", и препоръча "България да преразгледа минималните осигурителни прагове, за да се гарантира, че системата не оскъпява прекалено наемането на нискоквалифицираните работещи". Малко след това МВФ отправи подобна препоръка, а именно да се разгледа също и ефектът върху заетостта от по-високите минимални заплати и минимални социално-осигурителни прагове".

На това мнение са и българските макроикономисти. "Когато бизнесът е ударен от криза и стагнация, и в същото време му се увеличават разходите за осигуровки, той реагира с намаление на работните места. Най-силно засегнати от вдигането на минималните прагове са нискоквалифицираните - не случайно повечето безработни са именно с ниско образование и без квалификация", коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество".

През годините досега са правени много изследвания на влиянието на минималните прагове, които доказват, че системата в сегашния й вид е в тежест за пазара на труда. Дори БАН наскоро направи анализ с извод, че праговете наистина се определят като тежест от фирмите.

Георги Стоев от "Индъстри уоч" е на мнение, че възстановяването на заетостта в България е твърде крехко и всяко такова сътресение може да се отрази негативно. "Ръстът на пазара на труда е съвсем малък. Ако пък гледаме подписаните договори, при тях дори има свиване на наетите на трудов договор с около 35 хиляди. Това означава, че възстановяването на заетостта е извън трудовоправните взаимоотношения", смята Стоев. Според него отрицателните ефекти от вдигането на праговете и минималната работна заплата (МРЗ) са повече от положителните. "Всяко вдигане на данъците наистина може да има някакъв положителен ефект за бюджета под формата на повече постъпления. Нетно обаче минусите са повече", смята той. Негативните ефекти според него са свързани с повече сива икономика, съкращения на персонал, спиране на производства, отлив на чужди инвестиции.

Социалният министър обаче сякаш единствен (естествено извън синдикатите, които по презумпция искат повече доходи за работещите) не вижда негативно влияние върху пазара на труда. "Напротив, създава по-добра конкурентна среда между работодателите. Наличието на минимален осигурителен праг увеличава шансовете на бизнеса за лоялна конкуренция, като изравнява изходната база за разходите, свързани с труда", каза за "Капитал" министърът. Като доказателство той на няколко пъти изтъква, че ако се търси директна връзка, безработицата сега трябва да е 50%, тъй като праговете са се увеличили с 60% от 2008 до 2013 г.

Това твърдение е манипулативно. Защото няма данни как би се променила безработицата, т.е. с колко би паднала, ако осигурителните плащания не бяха вдигани административно в периода на кризата. А е и малко странно да обясняваш на работодателите, че не разбират бизнеса си и той ще се погрижи за създаване на лоялни, но по-скъпи, правила.

Кой губи

Вдигането на праговете не се отразява абсолютно всички работещи, а на тези, които са осигурени на минимален праг или близо до него. Данните на Министерството на труда и социалната политика показват, че на нивото на минималните осигурителни прагове (общо на договорените и административно въведените) работят общо 19% от всички заети в страната, които са малко под 3 млн. По изчисления на Института за пазарна икономика (ИПИ) на база данни от НОИ над 25% се осигуряват на минимални прагове или близо до тях, т.е. всеки четвърти е пряко засегнат. На база данните на статистиката за заетостта става ясно, че около 600 хил. души могат да бъдат засегнати от вдигането на минималните прагове, като 95% от тях са извън София.

През годините на кризата заетостта в България е намаляла с около 15%, или близо 400 хил. работни места са изчезнали. Разбира се, не може да се твърди, че тази загуба е само заради вдигането на праговете, но връзка определено има.
Пряко доказателство за това е значителната част от загубените работни места е сред т.нар. самонаети, т.е. хора, които нямат работодател. В началото на 2010 г. минималния праг за самоосигуряващите се скочи от 260 лв. на 420 лв. В същата година броят на самоосигурените падна с 93 хил. души. За сравнение, през 2009 г., когато вече се усещаше кризата, няма спад. Подобно понижение не се наблюдава и през предишните три години.

Парадоксалното е, че дори докладът на БАН, поръчан от социалното министерство, явно с цел да докаже, че минималните прагове нямат ефект върху заетостта, всъщност доказват точно обратното. Въпреки че не е особено коректно да се прави подобна оценка на база анкета сред 6000 работници и работодатели, анализът показа, че вдигането на минималните осигуровки тежи на бизнеса. Данните от анкетите показват, че за близо половината работодатели минималните прагове са неадекватна система. За 3/4 от фирмите това увеличава разходите им за труд, а над 50% от тях заявяват, че системата увеличава недекларираната заетост.

Колко струва

Министърът гледа на вдигането на праговете като начин да вкара повече пари в бюджета на осигуряването. Неговите изчисления показват, че от вдигането на всички прагове за 2015 г. със средно 5.5% в бюджета ще влязат 50 млн. лв. Само от административното увеличение той очаква 13 млн. лв.

Според Зорница Славова, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ), сметката на министъра е чисто аритметическа, без да са взети предвид негативните ефекти от подобно вдигане. "По-малка ще е сумата, която ще влезе в бюджета на ДОО, а също така може да очакваме преминаване на хора в сивата икономика и съкращения на персонал", обясни икономистът.

Ако приемем, че допълнителният разход за осигуровки ще струва на работодателите 50 млн. лв., той влече със себе си още тежести - за плащане на по-високи заплати и за данък върху нарасналата сума. Извън това остават косвените загуби - от спаднала конкурентоспособност заради новите тежести, от увеличен риск другите в сектора да посивеят и продукцията да стане непродаваема, а в най-черната ситуация - от затваряне на бизнес.

Истинските решения

Малко успокоение е, че праговете може и да не се качат. Размерът им се гласува от парламента като част от Закона за Държавното обществено осигуряване. Така че, ако следващият "управник" на социалното министерство осъзнае вредата от вдигането на праговете, той може и да не внесе за гласуване административното повишение с 4.2%. Това ще зависи и от самите депутати. Засега най-вероятният управляващ - ГЕРБ, не е разсъждавал по въпроса. "Ще го обсъдим на парламентарна група", каза Менда Стоянова, която отговаря за бюджетната политика в партията.

Праговете обаче са малка част от големия въпрос за нереформираната осигурителна система. Христосков, а и неговите предшественици не предложиха по-смели решения. Извън едрия разговор за дългосрочна промяна има и малки ефективни стъпки, които могат да се предприемат веднага - свиване на групите от ранно пенсиониращи, ограничаване на инвалидните пенсии, свиване на някои разходи... Но в тази посока мълчанието на всички управляващи е оглушително.

"Имаме голямо пространство да увеличаваме разходите за труд." Това е обяснението на социалния министър Йордан Христосков защо тази седмица реши да вдигне административно минималните осигурителни прагове. Мотивът му е в пълно противоречие на икономическата среда в страната: спадащ номинално брутен вътрешен продукт, изчезнали чужди инвестиции, свиващи се приходи и печалби на фирми, дефлация (макар и административно генерирана) и неустойчив пазар на труда. Действието на Христосков идва след изрични критики от Европейската комисия и МВФ, че постоянното вдигане на минималните осигуровки застрашава заетостта. За сведение - през последните шест кризисни години те са били повишени с 60%. За догодина е предложен поредния нов скок от 5.5%.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    sultana avatar :-P
    султана глаушева

    Оставете за момент работодателите. Какво ще кажете за такъв аргумент на наемника:"не искам по-висока осигуровка, искам ги на ръка. Така и така медицинската помощ си я плащам, а на пенсионната не вярвам." Питам за житейската логика, не за буквата на закона.

  • 2
    aspet avatar :-|
    aspet

    Нормално. Кога социален министър е мислил за работещите, за бизнеса да не говорим. По неговата логика осводените от строителството през 2009 - 2010 веднага са наети в други сектори?!

  • 3
    rosiraycheva50._ avatar :-|
    Роси

    Христосков правеше впечатление на човек,който знае какво прави.Сега нещо взе да издиша.

  • 4
    drilldo avatar :-|
    Георги Георгиев

    Ако се махнат безумните прагове осигуровките могат да паднат и до 20%...

  • 5
    galbi avatar :-|
    galbi

    Елита ни разбра ,че ще остане сам в Б-я , сред морето от невежи и прииждащите ислямисти.
    Но нашия елит сам си изкопа гроба!
    Нормално, след като няма бизнес за високо образовани специалисти ,няма и високи доходи!
    А няма ли високи доходи ,българите бягат от Б-я.
    И те сега правят безумни опити да правят нещо ,противоречащо на правилата на икономиката.
    Защото работа с мотика ,лопата и парцал не прави пари.
    Предопределеноста е една-.........

  • 6
    today avatar :-|
    today

    До коментар [#3] от "rosiraycheva50._":"Христосков правеше впечатление на човек,който знае какво прави."

    Кога е било това? Тоя винаги се е държал неадекватно.

  • 7
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#3] от "rosiraycheva50._":

    До коментар [#6] от "today ;)":

    Може би Йордан Христосков в лично качество е един от малцината, които разбират и познават осигурителната система.

    Като министър, обаче е длъжен да направи по административен път вдигането на МОП за отраслите, за които не е договорено такова със синдикатите и работодателските организации.

    Както писах и другаде по темата, проблемът не е в административния акт, а в логиката на това увеличение.
    Пърносигнално е мисленето при недостиг във фондовете да се увеличават поетапно вноските без да се мисли за оптимизирането на сиснемата.

    Бизнесът има много ходове да се измъкне от това бреме. Първото, което ми хрумва е да бъдат преназначи без промяна на възнаграждението например счетоводителите от 2-а квалификационна група в анализатори от 4-я квалификационна, където МОП са значително по-ниски. Нищо незаконно, но в бюджета няма да влезе и лев повече...
    Ей с такива елементарни ходове се заобикаля административния диктат и промените, направени единствено с цел събиране на милиони и милиони от работещите, се провалят... И се вижда колко ялови са напъните да се пълни за чужда сметка кацата без дъно.

  • 8
    antipa avatar :-|
    D-r D

    "...Христосков, а и неговите предшественици не предложиха по-смели решения..."

    Не е драмата в министъра, още по-малко в служебния, който за 2 месеца не може да направи чудо.

    Драмата е в импотентността на политическата прослойка от всички цветове да намери съгласие по приоритети пред нацията и да начертае хоодовете на бъдещата и крайно наложителна реформа на осигурителната, здравната, правосъдната, образователната и т.н. системи.

    Преди време единствено правителството на ОДС и социалният министър Иван Нейков направиха нещо същностно като поставиха основите на реформите в осигурителната система.
    Оттогава 15 г. там само се слагат кръпки. И то само, когато парите вземат тревожно да не стигат...

  • 9
    antipa avatar :-|
    D-r D

    До коментар [#1] от "султана глаушева":

    "не искам по-висока осигуровка, искам ги на ръка..."

    Взех много да пиша по темата, но не мога да отмина такъв тип разсъждение.

    Човек е част от някаква общност, наречена общество. С общите усилия и с данъците и др. плащания от членовете на това общество през годините са изградени градовете и селата, инфраструктурата - пътища, електроснабдяването, ВиК, газопреносната и топлофикационната мрежа и т.н., градският транспорт, железниците, производството и търговията и всичко, каквото се сетите.

    По логиката на това членът на обществото потребява непрестанно неща, които са му осигурени с част от труда на всеки един от останалите.

    Идентичен е случаят с пенсионната и здравната системи. Техен основополагащ принцип е всеобхватността, пропорционалността и солидарността. Всеки участва, от всеки се отчислява с една пропорция и всеки може да ползва системата, когато му се налага.

    Този, дето няма да се осигурява, а ще си плаща на ръка, нали ще трябва да влезе в болницата, която е построена с усилията на обществото, нали ще го преглежда лекар, изучен в академията по държавна поръчка, апаратите, на които ще го гледат, нали и те са купени от т.н. държава?

    И този някой сигурно си мисли, че става въпрос за почистване на рана?
    Ами ако, не дай Боже, го сполети някое от тия заболявания, чието лечение е по 100-200 хил Е без болничния престой в чужбина?
    Дали ще успее да ги спастри от икономиите на осигуровки?

  • 10
    sultana avatar :-|
    султана глаушева

    До коментар [#9] от "D-r D":
    Така е в света, тук не е така. Плащала съм 50% данъци и не ми е било жал (е, и не съм се радвама,де), но знаех за какво ги давам. Тук и 10-те% не знам за какво ги давам. Една операция - платих си я, всяко посещение на лекар-плащам си го, инсулта на майка ми - пътеката е 3 дни - останалите ги платихме, тротоара пред къщи - сами го финансирахме и..и..и..А иначе от всичките слушам как няма пари за нищо. Това са парите, дето ги няма - за здравеопазване, за образование. А има пари, дето ги има - сега ще платят милиард неустойка за белене, за ктб не ми се мисли какво ще платят, за партийни субсидии да си купуват гласове и да си организират протести и контрапротести. Да продължавам ли? За да се чувстваш гражданин на страната си трябва да имаш доверие в институциите й. Направи едно допитване - колко от хората вярват на институциите, виж резултатите и тогава прецени доколко аргументите ти се вписват в такава картина. Това е двустранен процес и твоите аргументи за абсолютно верни за такъв и само за такъв! Иначе едната страна има мотивацията на дойната крава.




Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK