Нов ключов въпрос: откога КТБ е неплатежоспособна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нов ключов въпрос: откога КТБ е неплатежоспособна

Нов ключов въпрос: откога КТБ е неплатежоспособна

Датата е важна заради цесиите с депозити и прихващанията по кредити и заради гарантираните влогове

Валентина Илиева
1731 прочитания

© ВЕЛКО АНГЕЛОВ


Нов ключов момент се очерта около Корпоративна търговска банката (КТБ) – откога е неплатежоспособна. Ако се процедира по действащия закон, което все още е реална опция въпреки поредните предложения за "поправка КТБ", БНБ след отнемане на лиценза на банката трябва да поиска обявяване на несъстоятелност с конкретна дата на неплатежоспособност. Тя е ключова по две причини. Първата е валидността на цесиите с депозити и прихващанията по кредити, които за четири месеца са достигнали 600 млн. лв. Другата са влоговете с преференциални условия, които според някои тълкувания може да се окажат гарантирани, след като квесторите намалиха лихвите по всички депозити на банката. Юридическите мнения по тези казуси обаче не са единни.

По информация на "Капитал Daily" тази дата ще бъде към 30 септември 2014 г. - отчетният период, към който резултатите от проверката на одиторите в КТБ показаха необходимост от обезценки за 4.2 млрд. лв. Към тази дата ще бъде и отчетът за капиталовата адекватност на КТБ на база оценката и след извършени съответни счетоводни операции. Този отчет трябва да бъдат предаден в БНБ до днес.

Сделка или не

След три месеца на неофициални информации за сделки между вложители и кредитополучатели в КТБ за десетки милиони от изказване на единия от квесторите на КТБ, Станислав Лютов, стана ясно колко точно е сумата на заявленията за осъществените правно сделки. Очакванията са, че от тези 600 млн. лв. около 200 млн. лв. ще бъдат признати за законни и осчетоводени. Тези сделки се правят между добри кредитополучатели и негарантирани вложители (с депозити над 196 000 лв.). Ползата за първите е, че приключват взаимоотношенията си с проблемната банка и дори могат ефективно да намалят задълженията си, тъй като обичайно могат да купят  вземане с дисконт. А за вторите - че получават част от парите си, които иначе биха получили след осребряване на масата на несъстоятелността според това кой поред кредитор са и в размер, пропорционален на събраното.

Въпросът беше дълго обсъждан на временната комисия по бюджет и финанси в сряда. Депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок изразиха притесненията си, че ако бъдат признати, тези сделки ще намалят масата на несъстоятелността на банката, ако й бъде отнет лицензът, и това може да увреди интереси на други кредитори. Подобно притеснение е изказал и Фондът за гарантиране на влоговете в банките в доклад до комисията, което стана ясно от въпрос на депутата от АБВ Ивайло Калфин. В тази връзка председателят на управителния съвет на фонда Росен Николов посочи, че е от съществено значение към коя дата ще се поиска неплатежоспособност на банката. Опасенията му са, че ако тя е към сегашен момент, цесиите и прихващанията ще бъдат осчетоводени и ще намалят масата на несъстоятелността, като в същото време ще увеличат и сумата на гарантираните влогове. От БНБ, чийто управителен съвет присъстваше на комисията, обясниха, че след консултации с юристи като Огнян Герджиков, Валентина Петрова, Ангел Калайджиев е дадено тълкуването, че те не са незаконни. БНБ обаче не е органът, който ги разрешава или не, тъй като са обект на търговското право. Според квестора на КТБ Лютов те не увреждат масата на несъстоятелността, тъй като чрез тях кредитите се събират изцяло. Той посочи и че синдиците на банката впоследствие могат да заведат дела и да оспорят дадена сделка и в крайна сметка да бъде отменена.

Какво казват юристите

На практика няма единно тълкуване и съдебна практика, която да каже дали сделките, правени по време на специалния надзор, са нищожни или не. Юристите са разделени на две по отношение на цесиите. Според повечето от тях тази практика не е забранена от закона, а според други е чисто заобикаляне на закона, т.е. постигане на незаконна цел със законни средства. Според критиците на тази практика на първо време е спорен въпросът дали депозитите представляват вземане, доколкото падежът по тях не е настъпил. По-големият проблем обаче е в реалното състояние на банката - макар и формално тя да не е във фалит, реалното й състояние трябва да е било известно още от първите дни на специалния надзор.

Според търговски адвокат и синдик на банка в миналото операцията по продажба на депозити на кредитополучатели може да бъде оспорена от синдика и да падне в съда, ако е направена след датата на неплатежоспособност. Причината е, че са увредени интересите на останалите кредитори - депозанти, облигационери и т.н. Така повечето юристи твърдят, че ако датата на неплатежоспособност е няколко месеца назад, операцията се обезсмисля.

Продажбата на депозити

Другата страна, която засяга датата на неплатежоспособността, са депозитите. Продавайки част от вземането си към банката на неин кредитополучател, вложителят на практика предрежда други кредитори на банката, които може да са по-напред по закон.

Според юристи проблем идва от факта, че вземанията, които се цедират (влоговете), реално не съществуват, т.е. банката няма как да ги изплати. В същото време те се "заменят" срещу реално съществуващи активи (обезпеченията по отпуснатите кредити) и така резултатът е, че дупката в банката става още по-голяма. "Капитал" научи, че по този начин например са били вдигнати обезпеченията по кредити на групата около "Литекс". Юристът и синдик на банка в миналото посочва, че проблем са и депозитите с преференциална лихва (с индивидуално договорени лихви извън стандартния лихвен бюлетин на банката). Тук мненията на юристи отново не са единни. По думите на бившия синдик, ако за дата на неплатежоспособността на банката се приеме дата преди свалянето на лихвите в КТБ (1 юли), това би спестило милиони на фонда за гарантиране, тъй като така те остават извън гаранция.

Другото тълкуване е, че точно за тези депозити няма значение кога е датата на неплатежоспособност, защото определяща за това дали е гарантиран е датата на сключване на договора за депозит между банката и вложителя.

От кой момент точно е неплатежоспособна КТБ е труден въпрос. Ясно е, че портфейлът към свързани лица, който ще се провизира и ще изяде капитала, не е натрупан през последните месеци. Въпреки че по официални данни към началото на юни например КТБ е в добро здраве, обезценките със същия успех могат да се приложат и към тази дата, тъй като оттогава банката е затворена и не е сключвала нови сделки. БНБ и съдът ще носят отговорността дали ще определят коректна дата, или ще се действа в полза на шепа лица с огромни депозити.

Нов ключов момент се очерта около Корпоративна търговска банката (КТБ) – откога е неплатежоспособна. Ако се процедира по действащия закон, което все още е реална опция въпреки поредните предложения за "поправка КТБ", БНБ след отнемане на лиценза на банката трябва да поиска обявяване на несъстоятелност с конкретна дата на неплатежоспособност. Тя е ключова по две причини. Първата е валидността на цесиите с депозити и прихващанията по кредити, които за четири месеца са достигнали 600 млн. лв. Другата са влоговете с преференциални условия, които според някои тълкувания може да се окажат гарантирани, след като квесторите намалиха лихвите по всички депозити на банката. Юридическите мнения по тези казуси обаче не са единни.

По информация на "Капитал Daily" тази дата ще бъде към 30 септември 2014 г. - отчетният период, към който резултатите от проверката на одиторите в КТБ показаха необходимост от обезценки за 4.2 млрд. лв. Към тази дата ще бъде и отчетът за капиталовата адекватност на КТБ на база оценката и след извършени съответни счетоводни операции. Този отчет трябва да бъдат предаден в БНБ до днес.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.