Бракониери със зелени якички

Злоупотребите в българските гори стават все "по-изтъчнени" и понякога дори не покриват дефиницията за незаконна сеч

   ©  Николай Николов
   ©  Николай Николов
Класическата незаконна сеч е ограничен проблем, докато сивият сектор в горите генерира милиони в ущърб на държавата и работи системно

В следобеда на 15 юни обичайното спокойствие в средногорското село Турия е разбито на пух и прах, когато двуметрова вълна по река Турийска връхлита селото. Макар и водосборна за местността, реката не успява да поеме огромното количество вода, изляла се с необичайно интензивния порой – един от многото, на които станахме свидетели това лято.

Жителите на село Турия обаче не смятат, че само дъждът е виновен за наводнените им къщи. Те разпратиха до медиите становище, в което посочват като причина "безобразната сеч" в горите около селото.

Незаконните сечи са парченце в пъзела от причини за наводненията в България това лято - в никакъв случай не единственото, нито пък основното. Според експертите причините са комплексни и включват както нетипичните за нашите географски ширини климатични прояви, така и тоталната липса на обществена подготовка за тях, остарялата инфраструктура, неадекватните реакции на властите и още, и още. Хората от Турия обаче не случайно се спират на това обяснение. Те знаят че в горите наоколо открай време се случва нещо нередно, което може би е подсилило ефекта от дъжда. И то е свързано с фирми, близки на ДПС.

Регионът още през 2007 г. стана обект на разследване на организацията "Зелени Балкани", което намери място и в медиите. То показваше как в горите около селото компании, собственост на добре познатата в региона бизнес фамилия Бесоолу, секат в пъти повече от позволеното. Иса Бесоолу е общински съветник от ДПС в Павел баня трети мандат, бил е икандидат-депутат на движението, осъден е условно за склоняване на длъжностно лице към кражба на общински пари. Дърводобивните фирми са само част от локалната бизнес империя на фамилията, която включва и транспортни превози, търговия с горива и строителство - все бизнеси, които вървят трудно, ако нямаш държавни протекции. 

Партийните връзки на Иса Бесоолу в ДПС стигат до последния етаж на йерархията. През 2012 г. той бе причина за сочен скандал в парламента между Лютви Местан и Цветан Цветанов – тогава вътрешен министър, който обвини зам.-шефа на ДПС, че е оказвал натиск по делото срещу Бесоолу. Скандалът беше заради използването на СРС от страна на МВР срещу Бесоолу в периода преди и след изборите през 2009 г., в които беше попаднал и Местан. Лидерът на ДПС тогава беше водач на листата на ДПС в Стара Загора. Дори бе създадена анкетна комисия, която да провери има ли покровители, които са лобирали за него пред прокуратурата и съда.

Шест години по-късно, през септември 2013 г., един друг представител на неправителствена организация – Александър Дунчев от WWF, също участва в проверка по сигнал за незаконна сеч в района заедно с екип от немската обществена телевизия ARD. И установява, че за това време нищо не се е променило – нито фирмите, нито собственикът им, нито порочните практики – сечта е над позволената, колкото и секачите да се стараят да я прикриват.

Доза скептицизъм

Тази проверка на Дунчев е една от няколкото, с които е подкрепен публикуваният миналата седмица доклад на WWF, посветен на състоянието на българските гори и на незаконната сеч. Числата, посочени в него, са обезпокоителни – в България има предпоставки за нерегламентиран добив на дървесина в размер до 2.4 млн. куб.м, или една трета от легалния дърводобив в страната (6.8 млн. куб.м за 2013 г.). Според WWF това струва на държавата под формата на загуби или пропуснати ползи 100 - 120 млн. лв. годишно.

Въпреки че припознава в НПО сектора коректив и партньор, директорът на Изпълнителната агенция по горите Тони Кръстев не е съвсем съгласен с тези числа. "Докладът е много ценен и мотивиращ. Той показва слабите места в системата и възможните модели на злоупотреби. Но цифрите в него са хипотетични, т.е. ако всички описани схеми за злоупотреби се случват навсякъде и постоянно, това е потенциалът на загубите. Не може да приемем, че това е факт", казва той. Според данните на агенцията незаконната сеч в България се оценява годишно за около 100 - 120 хил. кубика.

Едно от обясненията за разминаването е чисто дефинитивно. Aгенцията квалифицира като незаконна сеч тази, извършена без позволително и без маркировка. Става дума за чисто бракониерство. За WWF понятието включва и прикритите икономически ползи. На практика то припокрива незаконно добита и открадната дървесина.

Тази разлика в дефинициите обаче е ирелевантна към големите въпроси:

Страдат ли горите в България от масова нерегламентирана сеч?
Оказва ли това влияние за природните бедствия, на които станахме свидетели това лято? И защо толкова често в скандалите, свързани с горите, е замесено името на ДПС? No Panic?

На въпроса изсичат ли се поголовно българските гори Тони Кръстев се усмихва и ми подава копие от статията "Горите в България и тяхното унищожение" от Б. Ахтаров в сп. "Природа" от 1923 г. Тя започва така: "От 1900 - 1911 год. официално констатираните нарушения в нашите гори са 737,199, но фактически техният брой е несравнено по-голям. Следователно, надали има друг случай, при който българина да е проявил толкоз голямо хищничество, както при ползуване на горите: дърваря и земеделеца, тъговеца и индустриалеца, кмета и депутата, като че ли всички са били обладани от една мисъл спрямо горите: как по-лесно и повече да ги ограбят."

Официалните данни са категорични, че въпреки някои локални проблеми, които и органите признават (оголени места са видни с просто око в някои региони на България), в цялост горите не намаляват, дори се увеличават. Един от индикаторите за това дали сечта – законна или не - е много или малко, е прирастът на горите. В България той е около 14 млн. куб.м годишно, а официално сечта е около 7 млн. куб.м. Дори ако включим в сметките твърденията за незаконната сеч на WWF, числото пак е под 10 млн. куб.м. Тоест балансът е положителен.

Прирастът обаче не може да е единствено успокоение - това, че дърветата в една гора са нараснали с обем Х за една година, не компенсира факта, че друга гора със същия обем Х е била изцяло изсечена. От бранша отдавна алармират, че залесяването в България в последните години е спаднало значително. Данните показват, че ако през 2008 г. са били засадени 50 хил. дка, през 2012 г. те са едва 12 хил. дка. Една от причините е, че в Закона за горите в мандата на ГЕРБ времето за ново залесяване на сечища и пожарища бе увеличено от 3 на 7 години. Това бе коригирано едва в края на 2013 г., когато законът претърпя нови изменения.

Ниският общ обем на сечта освен това не може да компенсира лошото му разпределение, което създава невралгични точки в картата – софийския регион, Странджа, немалко места в Стара планина и др. И това може да окаже известен ефект за наводненията. Но не и да бъде единствено обяснение.

Тони Кръстев е категоричен: "Дори здрава гора в България не може да се справи с подобни нетипични обеми дъжд, защото нито почвеният слой, нито кореновата система на дърветата тук са пригодени за такова количество вода." Той смята, че нагласите на обществото да търсят обяснение в сечите са рожба и на изострената чувствителност по темата в последните години в резултат на по-голямата прозрачност в работата на органите, информационния бум и активната дейност на НПО сектора. "Този интерес към горите е хубаво нещо, но за жалост има и манипулации по темата", казва той. Зам.-министърът по горите в служебното правителство Георги Костов също смята, че не може само сечта да е обяснение на проблема с наводненията. "Нещата са комплексни - липсата на превенция, на финанси, на качествена държавна политика, на иновативни идеи, които могат да са ефективни и без голям ресурс", казва той.

Александър Дунчев от WWF донякъде е съгласен, че въпреки някои локални проблеми функционалността на горите не е нарушена масово, нито водоохранителните им функции. Големият проблем е по-скоро във финансовите измерения и пропуските за държавата от сивия сектор в горите.

Все по-изтънчени

Документът твърди, че макар на практика случаите на класическа незаконна сеч в последните 10-15 години да са намалели, това не се отнася за кражбите. Просто крадците вече ползват "по-изтънчени" методи – трудно установими и трудно доказуеми. Особено когато имат и политическа протекция, което според WWF e често срещано.

Ако класическият бракониер се промъква тайно в гората и сече безогледно, бракониерът с бяла якичка има много повече възможности. Той има разрешително за дърводобив, но поваля не само предвидените за сеч с маркирировка дървета, а и други. Незаконната сеч "узаконява", като маркира с фалшива марка пъновете. Възможно е следите да прикрие впоследствие и самият лесовъд на стопанството - от страх да не понесе сам отговорността или защото е част от схемата.

Тъй като все пак става дума за гора, количеството дървесина, маркирана за сеч, не може да бъде предвидено с перфектна точност и позволява значително отклонение. Ако фирмата по документи трябва да добие 100 кубика от маркиран парцел, но в крайна сметка са се оказали 120 кубика, това не е престъпление. Освен ако фирмата не скрие разликата – това е незаконен добив. Според анализа на WWF голяма част от тази скрита дървесина се дължи на неточната инвентаризация на горите, която обичайно се извършва със софтуер, който изчислява обемите дървесина в дадена гора чрез формули. Често данните са неточни и при сечта тази разлика може да се скрие. Източник на "Капитал" с дълга практика в горския сектор споделя същите наблюдения и твърди, че това вероятно е една от причините, че официално добивите на дървесина в държавните гори са съществено по-ниски в сравнение с частните например.

Манипулации се правят и при окачествяването на дървесината, което ощетява финансово собственика й - в 75% от случаите това е държавата. Всъщност самият добив е най-лесната част при схемите за злоупотреба. Истинският екшън обаче идва, когато дървесината трябва да бъде експедирана от горите – тук има подправяне на документи и данни в транспортните билети, използване на различни маршрути, промъквания през нощта със помощта на съгледвачи и и какво ли още не. Тъй като именно при превоза са съсредоточени и усилията на контролните органи, най-често злоупотребите в тази част са възможни с протекцията на служителите им. Това се отнася и за следващата спирка в движението на дървесината – временните складове. Там нередностите също лесно могат да бъдат установени с проверки. Но не и ако проверяващите си затворят очите.

Партиен бизнес

Очевидно е, че за да работят схемите гладко, често е нужна протекция. "Без съдействието на директора на стопанството и полицията и клечка не може да изчезне от гората", категоричен е източник на "Капитал" от горския сектор.

Нередностите в горите около село Турия не са единствените, в които е намесено името на ДПС. Стремежът на партията да овладее министерството на земеделието винаги когато е на власт, е всеизвестен, а по време на кабинета "Орешарски" бе повече от очевиден. Тогава избухнаха и не един и два скандала с партийни назначения в горския сектор.

Системата е вертикална. Чрез министерство на земеделието се овладява контролът, осъществяват се и нужните назначения на локално ниво. А чрез тях пък се осигурява закрилата на местните схеми. "ДПС действа именно на местно ниво. Злоуопотребите са чрез локални фирми, протекцията е от локалните органи и локалните партийни организации", казва източникът.

Начините са много. "Шефът на стопанството например може да се договори с определени фирми за дърводобив – чувал съм дори, че на места има "входна такса", за да може тази фирма да започне да сече в гората. Те получават "благословия" от директора да секат повече от позволеното, а чрез подопечните му служители и се прикриват нарушенията", казва друг негов колега, запознат с работата на терен. Всъщност директорите на стопанства може и да не са пряко в схемата, но заради силните позиции на закриляни от по-високо ниво дърводобивни фирми са принудени да си затварят очите, ако искат да запазят работата си.

Освен добри приходи горите носят и политически дивидент. В много райони те са единственият ресурс - възможност за препитание на местните хора, източник на дървата за огрев, давани като социални помощи от общините (често управлявани отново от кадри на ДПС). Така владеенето на горите става и инструмент за контрол над населението, особено по време на избори, казват и двата източника.

"При ГЕРБ пък се действаше по друг начин - на високо ниво. Те окрупниха администрирането на сектора и създадоха шест големи предприятия с шестима директори. Така контролът е много по-централизиран и лесен", казва източникът ни. И продължава: "Докато ДПС крадат локално, ГЕРБ просто променяха закона, така че да облагодетелства определени фирми. Те опитаха да овладеят изцяло търговията с дървесина."

Това не остана незабелязано и през 2012 г. избухнаха протести на горски фирми. В традицията на новите политически прийоми за противодействие веднага се появи и контрапротест. Проверка на "Капитал Daily" тогава установи, че някои от най-гласовитите водачи на контрапротеста в защита на авторите на "реформата" - бившият министър на земеделието Мирослав Найденов и бившият небезизвестен депутат Емил Димитров, всъщност бяха собственици на дърводобивни фирми, които малко след това - като за награда, спечелиха крупни търгове за милиони левове за добив на дървесина в няколко стопанства.

А БСП? "Те не действат организирано и партийно, но за сметка на това част от олигарсите, които имат интереси и в горския сектор, са им близки", продължава нашият източник. Според него техните интереси са в ловните стопанства, където често са скрити концесионери в съдружие с други фирми. "От тези ловни стопанства заради недобро законодателство се източват сериозни средства, при това законно", казва той.

Всъщност да се краде от гората е много лесно - това е ценен ресурс, от който в България има достатъчно. И ако кражбите се извършват малко по-внимателно, те могат да останат дори незабелязани. Лесно е и пласирането на откраднатото - голяма част от дърводобива в България е за огрев на населението. И доказателствата просто излитат от комина. Трудно за сметка на това е противодействието срещу активисти с политическа протекция. Особено когато същата власт управлява и контролните, и изпълнителните органи – показателно е дори, че събираемостта нанаказателните постановления за нарушения в горите е под 15%.

 
Мерките

И все пак мерки, които да затруднят героите в схемите, могат да бъдат взети на централно ниво. В доклада си WWF предлага и конкретни механизми за противодействие. Настоящият директор на агенцията по горите Тони Кръстев споделя, че по част от тях вече се работи – например нова софтуерна система за електронните билети за превоз. Многократно засилени са и проверките.

По думите на Кръстев трябва да се заложи и на възможно най-много прозрачност, тъй като гражданският контрол може да бъде много ефективен. От 15 септември вече всеки кмет получава информация за актуалните сечи в рамките на населеното място, която трябва да направи видима и за жителите. От началото на септември в реално време могат да се правят и проверки на документи и за добив в системата на агенцията, до която досега достъпът не бе свободен.

От WWF споделят, че имат вяра във волята и добрите намерения на новото ръководство на агенцията по горите и на министерството. Въпросът е ще запазят ли те постовете си, след като се завърти изборната рулетка.