10-те контрапункта на актуализацията
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

10-те контрапункта на актуализацията

Финансовият министър Румен Порожанов

10-те контрапункта на актуализацията

Растящият бюджетен дефицит и трупането на дългове не са безалтернативни

2840 прочитания

Финансовият министър Румен Порожанов

© Юлия Лазарова


Редактираният вариант на бюджет за 2014 г. е готов и дори е одобрен от служебното правителство. Изготвянето на актуализацията отне на Министерството на финансите близо два месеца, а резултатът е стряскащ: щедри разходи, огромен дефицит и милиарди нов дълг. Приемането й зависи от следващия парламент, но ако проектът остане в сегашния си вид, това означава България да забрави за влизане в еврозоната, а данъкоплатецът да поеме за плащане рекордно количество дълг в рамките на една година – 8.9 млрд. лв. Ревизията на бюджета, който явно е бил сбъркан изначално, не беше приета от синдикатите и работодателите, а икономистите и финансовите експерти имат сериозни забележки към проекта.

1. Необходима ли е тази актуализация?

Да, но не в такъв размер.

Тук няма спор. Актуализацията е необходима според всички икономисти и финансисти, които "Капитал" попита. Мнението им е, че тя е задължителна, заради очакваното неизпълнение на приходите за 2014 г. с над 1 млрд. лв., докато разходите ще бъдат изпълнени на 100% и дори надхвърлени. Предупреждения за грешните разчети в бюджета за тази година имаше още когато той се правеше. Те обаче бяха пренебрегнати от тогавашния финансов министър Петър Чобанов, който заложи нереалните 2.1 млрд. повече приходи спрямо 2013 г. "При толкова ярко неизпълнение на очакванията за бюджетните приходи корекция в закона за бюджета е фактически неизбежна", коментира Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии и член на гражданския съвет на Реформаторския блок. "Дотук се стигна заради изходната философия на предходното правителство. Те планираха и поправката в бюджета за 2013, и бюджета за 2014 г. с рязко и напълно непостижимо нарастване на приходите и съответстващо на него нарастване на разходите", добави той.

Но всички са единодушни, че числата в актуализацията са прекалено големи. Дефицит от над 3% и нов дълг от 4.5 млрд. лв. са прекомерни. Съмненията са, че служебното правителство подготвя по-добри условия за работа на следващия кабинет, който вероятно ще бъде доминиран от представители на ГЕРБ. Финансовият министър Румен Порожанов категорично отхвърля това твърдение, заявявайки, че "предложението за актуализацията е експертно и без никаква политическа прогноза".

2. Трябва ли служебното правителство да прави актуализацията?

Не е задължително, но не пречи да има готов проект.

Служебният кабинет има доброто желание да подготви актуализацията и когато бъде сформирано редовното правителство да я приеме, без да се губи време. Не всички обаче смятат, че трябва да се бърза толкова. "Оценихме високо усилията на служебното правителство да подготви един бърз старт на парламентарната процедура за актуализация на бюджета, но смятаме, че бюджетът е израз на провежданата политика на управляващото мнозинство", коментира Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Той изрази мнението както на работодателите, така и на синдикатите, че трябва да се изчака да минат изборите и едва след това сформираното ново правителство да внесе проект за актуализация на бюджета. Законът позволява това да се случи дори в края на декември, което може да се окаже по-добрият вариант. Дотогава трябва да е ясно какво е реалното състояние на Корпоративна търговска банка (КТБ) и ще може да се вземе информирано решение. Като причина за бързането министър Порожанов изтъква тежкото състояние на някои министерства, които според него може да нямат средства за покриване на оперативните си разходи през последните два месеца на годината. Това наистина може да е вярно, тъй като при МВР например разходите в края на август са усвоени на 80%, а там 80% от бюджета отива за заплати.

Временно и частично може да се ползва фискалният резерв, макар той вече да е изпилен. Огромна част от неговите 8.7 млрд. лв. са целеви средства, дългове за покриване на дефицит и падежи на ДЦК, както и очаквани средства от ЕС. За да се изпълни законът в края на 2014 г., в него трябва да има поне 4.5 млрд. лв. Също така трябва да има 1.5 млрд. лв. за покриване на заложения дефицит, а към 15 януари трябва да са налични 1.6 млрд. лв, с които да се плати падежът на доларовата емисия облигации.

3. Нужни ли са многомилионните допълнителни разходи?

Категорично не.

Всички с изключение на ГЕРБ останаха неприятно изненадани от решението на финансовото министерство да одобри допълнителни разходи за 450 млн. лв. за министерства и агенции въпреки огромния дефицит, който се очертава. Пред "Капитал" Менда Стоянова от ГЕРБ защити решението на Румен Порожанов, като даде пример с тежкото състояние в някои министерства. "За МВР не достигат над 120 млн. лв. за заплати. Там се вдигнаха заплатите със закон, без обаче да е осигурено финансиране за това. Ако тези пари не се намерят, полицаите ще останат без заплати през последните два месеца", обясни Стоянова. Тя даде пример още със социалното министерство, което се нуждае от 50 млн. лв., за да плаща навреме социалните помощи.

Според икономисти, финансови анализатори и членове на други партии, не е приемливо да има допълнителни разходи и дори трябва да се търси начин да се ограничат и сега заложените. "Голямата изненада е, че всъщност има повече разходи. Ролята на един финансов министър е да направи така, че да не се стига до повече харчове. Всеки министър е длъжен да иска повече пари, но финансовото министерство трябва да е разумно и да търси възможности за икономии", коментира Лъчезар Богданов от "Индъстри уоч". Според икономиста тази актуализация е признание, че няма желание от страна на служебния кабинет да се прави нищо в посока съкращаване на разходите. "Вярно е, че сроковете са кратки и предишният парламент узакони някои разходи, но според мен това решение на МФ показва отказ от търсене на възможности за икономии", смята Десислава Николова от Института за пазарна икономика. Според нея Порожанов е трябвало да предложи оптимизация, дори ако се наложи да предложи на следващия парламент законодателни промени, свързани с намаляване на заплатите в министерствата.

4. Може ли да се направи по-прозрачно и мотивирано?

Категорично да.

В първоначалния вариант на Закона за изменение на Закона за държавния бюджет за 2014 г. не беше разписано за кое министерство колко ще се отпусне. В централния бюджет бяха заложени допълнителни 450 млн. лв. без повече подробности. Едва няколко дни по-късно, след множество критики от всички посоки, беше добавено поне за кои министерства се дават парите. Въпреки това все още не е ясно за какъв тип разходи са предвидени парите и защо те са необходими сега. "Не трябва да се подписват празни чекове", коментира Мартин Димитров, кандидат-депутат от Реформаторския блок. Именно заради желанието да се подпише "празен чек" президентът Росен Плевнелиев наложи вето на актуализацията на бюджета за 2013 г. Сега обаче се оказва, че назначеното от него служебно правителство също предлага повече разходи, без конкретика.

5. Трябва ли да се дават пари, без да са заложени реформи?

Не.

Публична тайна е, че министерствата с най-големи бюджети са и най-неефективни. Такива са МВР, Министерството на здравеопазването, на земеделието. Тези ведомства получиха увеличение на парите си с бюджета за 2014 г., но въпреки това с тази актуализация пак взимат най-много средства. "Ефектът от такава политика в дългосрочен план е това, което виждаме в момента - неефективен публичен сектор, некачествени публични услуги, недоволство сред данъкоплатците, растящи дефицити", коментира Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество". Според него даването на повече пари води до искане на още повече. "Трябва да се приеме правилото - за да получат допълнителни средства от актуализацията, министерствата трябва да направят определени реформи", смята Ангелов. За "пари срещу реформи" апелира и икономистът Владимир Каролев. "Всяко увеличение трябва да бъде свързано с реформи. Това важи в най-голяма степен за военното министерство, МВР, при здравеопазването и образованието", смята той. Интересното е, че в изказването си по време на тристранния съвет финансовият министър Порожанов заяви, че "ако не се предприемат необходимите секторни реформи, следващият бюджет ще е отново с проблеми". Въпреки това той не предлага никакви промени, а просто повече пари за нереформирани ведомства. Оправданието, че служебният кабинет е за кратко, е несъстоятелно, защото точно той би трябвало да няма популистки задръжки.

6. Може ли дефицитът да е по-малък?

Да, с рязане на разходи.

Актуализацията на бюджета предвижда дефицитът на касова основа да бъде 3.152 млрд. лв. (4% от прогнозния БВП). В него влиза неизпълнението на приходите с 1.062 млрд. лв. (1.3% от БВП) и за министерствата 448.5 млн. лв. (0.6% от БВП). Тоест, ако служебното правителство не увеличава разходите и дори ги намали, дефицитът на касова основа може да слезе под 3% от БВП. Границата е важна, за да не влезе България в процедура по свръхдефицит и за да може страната по-скоро да кандидатства за чакалнята на еврозоната. Което напоследък поне на думи се превърна във всеобщ политически приоритет.

7. Може ли да се увеличи приходната част?

Да, с повече контрол и натиск върху администрацията.

За да се справи с изоставането на събираемостта на ДДС от внос, акции и мита, Порожанов назначи Ваньо Танов за директор на митниците. Новият стар ръководител определи агенцията като "разграден двор". Статистиката обаче показва, че за два месеца не е постигнато много. Има определен оптимизъм - неизпълнението на плана през септември е намалено наполовина. Въпреки това за деветмесечието митниците не са събрали близо 700 млн. лв. от планираното. Според Георги Кадиев, кандидат-депутат от БСП, резервите за повече приходи са именно при митниците, но трябва повече контрол. "В приходната част не се полагат достатъчно усилия. Неизпълнението на приходите можеше да е само 500 млн. лв.", смята Кадиев.

Няма основания да се смята, че и НАП работи перфектно. Традиционно тя хаби значителни усилия за проверки на светлите фирми, а не насочва усилия да обхване сивия сектор. Не е тайна и че веригите за точене на ДДС са възможни точно заради участието и на служители на данъчната администрация в тях. Така че подобряване и при НАП е възможно в оставащите три месеца до края на годината.

Честите политически промени обаче логично блокират администрацията особено като са свързани с чистки по етажите, затова и евентуално продължаване на нестбилността и трудно формиране на кабинет, може да задълбочи проблемите.

8. Трябва ли да се взима допълнителен дълг?

Да, но не толкова.

Заради липсата на свободни средства във Фискалния резерв, взимането на нов дълг за покриване на допълнителния дефицит е неизбежно. Въпросът е, че той може да бъде много под заложените в актуализацията 4.5 млрд. лв. В зависимост от активността на правителството, което ще управлява България до края на годината, могат да се намалят разходите, да се увеличат приходите, както и да се избегне безконтролно наливане на държавни пари за спасяване на финансови институции.

9. Трябва ли новият дълг да се емитира само на вътрешния пазар?

Не е задължително.

Специалистите не са единодушни по този въпрос. Ако все пак се отиде към взимане на 4.5 млрд. лв. само от вътрешния пазар, това ще е безпрецедентен акт. До 2012 г. брутно правителството емитираше средно по 1.1 млрд. лв. на вътрешния пазар. Заради извънредния заем, свързан със субсидиите за зърнопроизводителите, през 2013 г. бяха пласирани 2.3 млрд. лв. Според Порожанов банките, пенсионните фондове и останалите институционални инвеститори имат достатъчно ликвидност, за да могат да посрещнат това търсене. Освен това той е на мнение, че няма време, за да се подготви емисия на международните пазари. Според Григорий Ананиев, началник-отдел "Ликвидност" в Citibank, в системата има достатъчно ликвидност и местният пазар има възможност да поеме толкова дълг. "За съжаление държавата няма много алтернативи в момента. Поставена е в ситуация, в която се търси бързо ликвидно решение. Абсолютно съм съгласен, че е по-добре да се емитира дълг навън, но има един момент, който се нарича време", смята той. Мартин Търпанов, главен дилър на SG Експресбанк, обаче смята, че външните пазари са единствената възможност за България, ако иска да пласира толкова дълг в рамките на тази година. "4.5 млрд. лв. в рамките на едно тримесечие е практически несъбираема сума от местния пазар. Калкулациите показват, че на приемлива цена могат да се вземат максимално 2 - 2.5 млрд. лв.", смята той.

10. Трябва ли пари на данъкоплатците да отиват за КТБ?

Колкото се може по-малко.

Засега БНБ не е казала какво е състоянието на банката и какво предлага да се прави. Към края на август е ясно, че КТБ е на загуба от около 400 млн. лв., първата проверка на одиторите показа лош кредитен портфейл, а докладът на одиторите - липсващи обезпечения. Заради финансовата дупка и нуждата от огромна ликвидност едва ли ще има инвеститор, който да е готов да осигури милиарди. Затова най-логичният и евтин начин е влизане в процедура по несъстоятелност. За изплащане на всички гарантирани депозити може практически да не са нужни пари на данъкоплатците, защото фондът за гарантиране на депозитите може да набере необходимите му средства чрез емитирането на дълг.

Редактираният вариант на бюджет за 2014 г. е готов и дори е одобрен от служебното правителство. Изготвянето на актуализацията отне на Министерството на финансите близо два месеца, а резултатът е стряскащ: щедри разходи, огромен дефицит и милиарди нов дълг. Приемането й зависи от следващия парламент, но ако проектът остане в сегашния си вид, това означава България да забрави за влизане в еврозоната, а данъкоплатецът да поеме за плащане рекордно количество дълг в рамките на една година – 8.9 млрд. лв. Ревизията на бюджета, който явно е бил сбъркан изначално, не беше приета от синдикатите и работодателите, а икономистите и финансовите експерти имат сериозни забележки към проекта.

1. Необходима ли е тази актуализация?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    krastitel avatar :-|
    krastitel

    В неделя- 05.10.2014 - внимавайте за парите си и гласувайте умно, а не стадно или по детски.
    Най-мажното е да гласувате ;-)

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    isn14305941 avatar :-|
    Lyubomir Zhelyazkov

    Много некомпетентно написана статия!

  • 3
    izabell avatar :-|
    izabell

    Много стегнат текст.Наподобява финансов Тест.Може даже да се прочете в диагонал;-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK