Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
41 3 окт 2014, 19:01, 17946 прочитания

Скелет в мазето

Как тайната мисия костите на цар Самуил да се върнат в България мина през три правителства, двама президенти и ще приключи в един солунски музей

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Още по темата

Строителят на Пловдив: Тит Флавий Котис

Археологическо откритие "състари" града под тепетата и прословутия му театър

2 дек 2016

Вселенски неволи

От посещението на Вартоломей I бликна цял гейзер с конфликти между патриарси, политици и професори

13 ное 2015

История за два манастира и една война

Какво поиска от България вселенският патриарх и защо то предизвика скандал с Бойко Борисов

10 ное 2015

Патриотарски игри

БСП се обяви срещу закриването на военното разузнаване и го защити с конспиративната теория

5 дек 2014

Какво да правим с паметниците

Премахването на монументите няма да ги направи минало. Те са настояще, защото няма съвременно изкуство

18 юли 2014

Приятели, които не се понасят

Знае ли България какво точно иска от Македония?

14 дек 2012

Строители на древна България

170 млн. лв. по европейски програми отиват за реконструкцията на исторически обекти. Историята я чака блестящо бъдеще

26 окт 2012

Скопjе се гради

Мащабният проект на македонското правителство за строеж на паметници и музеи разделя нацията, вместо да я обединява

11 май 2012

В земята на счупените часовници

Нов етнически конфликт в Македония едва ли ще има. Но докато в съседната държава лекуват сивото настояще с легенди за славно минало, проблемите й стават все по-големи

11 май 2012
Това е история, която започва преди точно 1000 години. В нея са замесени царе, президенти, премиери, тайни акции на българското военно разузнаване през Първата световна война, вековни ръкописи и десетилетия дискретни преговори. И един скелет. Тези история ще приключи, може би подходящо, в Солун. Там в музея на византийската култура, българският президент ще прекара част от деня след парламентарните избори - 6 октомври.

Росен Плевнелиев ще пристигне за кратко в музея, където ще разгледа специално изложени за него кости и плащеница. Дотогава, а вероятно и веднага след това, същите тези кости и малко парче плат ще бъдат прибрани в лабораториите в мазето на музея и скрити от очите на посетители...

Въпросният скелет не е случаен. Предполага се, че това са останките на цар Самуил - основоположникът на династията на Комитопулите и последният голям владетел на Първото българско царство. Както вероятно знаете от билбордовете и вестниците, тези дни България отбелязва 1000 години от смъртта на Самуил. Това, което по-вероятно не знаете, е, че посещението на Плевнелиев в Солун ще маркира края на една дълга, тайна и в крайна сметка, неуспешна борба, водена от няколко правителства за връщането на въпросните кости в България. Тя включва двама президенти, три правителства, един специален преговарящ, няколко историци и куп реликви. Мисията започва тайно, постепенно набира скорост и в края си почти изцяло окупира двустранните отношения със съседната държава. Историята обаче е толкова заплетена и дълга, че за да бъде разбрана, си заслужава да се започне от самото начало.

Островът с църквата

Това начало е през 1965 г., когато гръцкият археолог Николас Муцопулос пристига на разкопки в област Преспа, при едноименните езера, на границата между Албания, Македония и Гърция. Муцопулос е привлечен от старата и полуразпаднала се базилика на големия остров в средата на малкото езеро. Там по това време има рибарско селище, чиито обитатели наричат сградата "голямата църква". Базиликата е впечатляваща с архитектурата си, но, оказва се, с още нещо. При разкопките в нея гръцкият екип се натъква на четири саркофага в южната част на сградата (виж графиката). Няколко от тях са разграбени, но единият е непокътнат, вероятно заради арката отгоре, смята Муцопулос. Вътре в него откриват скелет на човек, висок около 1,60, с останки от плащеница (10 на 10 см, с герб с птици) и от ризница. Гръцкият археолог има няколко основни предположения, на които да стъпи, за да заключи, че се е натъкнал на останките на цар Самуил.

Първо, църквата може да бъде датирана сравнително ясно по исторически източници като една от седемте големи базилики, построени от княз Борис I след покръстването на българите. Островът, който носи името Свети Ахилий, е в центъра на Самуиловата държава за известен период от време в края на X век, след въстанието на Комитопулите. Тогава Самуил премества столицата на държавата в тогавашния град Преспа, като най-вероятно островът е негов център. В базиликата са положени мощите на свети Ахил, а тя е направена патриаршеска църква за двете десетилетия, в които столицата пребивава там.



Местоположението на саркофага говори за важност на положените вътре - в църквата се погребват принципно доста тесен кръг хора. Към това Муцопулос добавя и факта, че ръката на скелета е счупена и зараснала по необичаен начин - нещо, което според него има основания да се предполага и за цар Самуил, който остава с нараняване след битка при река Сперхей.

Откритието на археолога обаче идва в неудобен момент. В края на 60-те години, отношенията между България и Гърция тъкмо са започнали да се урегулират - през 1964 г. са подписани спогодби, след които се възстановяват напълно посолствата в двете страни. Три години по-късно обаче идва на власт гръцката военна хунта, която с агресивната си антикомунистическа реторика отново спира първоначално процеса на сближаване и затопляне. Освен това Гърция не иска да подхранва риториката на македонците в съседна Югославия. Самата Преспа е граничен регион, където разкопки се правят само с позволение на вътрешно министерство, а чужди посетители там не се допускат до началото на 80-те години. Ето защо Муцопулос ще чака за официално признание две десетилетия, като ще съобщи, че това най-вероятно са костите на Самуил, едва през 1984 г., в статия, която пише за Българската академия на науките. 

Ние - костите, вие - хартиите

България разбира за откриването на скелета и вероятния му произход преди това, както става ясно от дневника на българския дипломат Николай Тодоров. Пак в дневника се описва как гръцкият учен дава през 1984 г. на българския консул в Солун Илия Петров черепа, за да му бъде направено копие. По това време започва и опитът на българската държава да получи костите на владетеля, но още тогава тя се сблъсква със сериозен проблем - Гърция не възнамерява да прави подаръци и иска нещо в замяна. Това нещо, оказва се, има собствена история, не по-малко вълнуваща от тази на костите.

През 1916 г., по време на Първата световна война, когато българската армия владее Егейска Македония, тогавашният директор на Народния музей и бъдещ премиер Богдан Филов пише писмо на главнокомандващия армията генерал Жеков, в което обяснява, че се притеснява за културните паметници на фронтовата линия и зоните около нея. По заповед на Жеков се създава специална група от учени, които да обиколят зоните, да съставят опис на паметниците на културата и да приберат тези, които преценят. Филов е начело на отряда, който събира ръкописи, икони, църковна утвар, релефи и др. Огромна част от тези вещи са от българската архиепископия в Охрид, както и от манастира в Серес "Свети Йоан Предтеча" и манастира в Драма "Света Богородица Косиница". Всички те се отправят към София, където надлежно са прибрани. Сред тях има огромно количество църковни ръкописи, каталогизирани и събрани от манастирите за огромен период от време - от IX до XIX век.

Мисията е строго поверителна и е разсекретена едва през 1994 г. с книжка на военното издателство. През 1919 г. армията дори инсценира влакова катастрофа, в която част от тези ръкописи изгарят. След края на войната България е задължена със специална репарационна клуза - 126 от Ньойския договор, да върне всичко взето от окупираните територии. Страната отказва да спази разпоредбата, като връща едва 250 ръкописа - повечето на манастира в Серес. Тези от Драма, които са над 400, остават във владение на България. С договора между двете страни от 1923 г. всички въпроси са решени, Гърция не повдига темата за липсващите ръкописи и така губи правото да ги иска по официален път. Всъщност съседната държава мисли, че доста от тях въобще не съществуват, докато не разбира няколко десетилетия по-късно, че това не е така.

Горе-долу по същото време, по което България започва да се интересува от костите на Самуил, Гърция започва неофициално да търси начини да върне църковните ръкописи.

Тайната мисия на Райков

600 хил. лв струват всички събития, свързани с отбелязването на 1000 години от смъртта на Самуил. Те не са свързани по никакъв начин с мисията за костите.

600 хил. лв струват всички събития, свързани с отбелязването на 1000 години от смъртта на Самуил. Те не са свързани по никакъв начин с мисията за костите.

Фотограф: Надежда Чипева

След смяната на властта в страната, българските власти изоставят интереса си към древността, заети с доста по-ежедневни грижи. Гръцките обаче продължават да се интересуват от ръкописите. Първите сведения за подновения интерес идват през 2007 г., когато статия в "Стандарт" описва как Георги Първанов, по това време на официално посещение в Северна Гърция, е говорил с гръцкия си колега Каролос Папуляс за възможността да се осъществи размяна на двете реликви. Кой как и защо е възродил идеята в главите на българските държавници не е ясно. Това, което е известно обаче, потвърдено от няколко места за "Капитал", е, че през 2009 г., малко след идването на власт на ГЕРБ, зам.-министърът на външните работи Марин Райков е назначен с тайно решение за главен преговарящ с Гърция по въпроса. Райков очевидно не докладва на ръководителя си във Външно, защото източник оттам каза за "Капитал", че нещата са минавали "над главата на министерството". Нещо повече - мандатът на Райков е препотвърждаван и от служебното правителство, чийто ръководител беше той, и от следващия кабинет - на Пламен Орешарски. Освен премиерите за този мандат са знаели и президентите Георги Първанов и Росен Плевнелиев. Цялата процедура изглежда твърде секретна, тъй като никой от замесените в историята не пожела да коментира. Райков не отговори на обажданията на "Капитал", а от президентството категорично отказаха коментар.

Източници, запознати с преговорите обаче разказаха в подробности историята. След като през 2009 г. Райков поема мандата, той започва да преговаря с гръцкия представител, който е посланик в Париж (където Райков е посланик също). След като Муцопулос е предал костите на съхранение, те се намират в мазето на Музея за византийска култура в Солун. Гърците използват примамката на българския патриотизъм, за да получат това, което искат. Наближаването на споменатите 1000 години от смъртта на Самуил са златен шанс за тях. Гръцките власти нямат особена полза от костите, нито пък възнамеряват да изложат и по този начин да станат обект на поклонение от македонци. Въпросът отново е повдигнат пак при посещение на български президент в Гърция - този път Росен Плевнелиев. "След визитата на президента Плевнелиев в Гърция, смятам, че може да се задвижи въпросът за прибирането на мощите на цар Самуил в България", казва пред агенция "Фокус" тогава председателят на Пловдивски граждански клуб Лука Станчев.

През 2012 г. Марин Райков дава обещание на гръцкия си партньор, че ще получат ръкописите обратно в замяна на скелета на Самуил и плащеницата. В пресата започват да се прокрадват статии, в които се говори за такава размяна и се повдигат надежди, че останките ще се "приберат у дома". Преговорите обаче удрят на камък. Ръкописите дълго време са се намирали в секретен фонд, като са обнародвани в края на 80-те години, след като тогавашните власти преценяват, че няма опасност гърците да предявят претенции. По-голямата част от тях са предадени във фондацията на проф. Иван Дуйчев, който е част от мисията на Богдан Филов. Фондацията, оглавявана от дъщерята на армейски генерал Добри Джуров - Аксиния Джурова, експерт по византийски ръкописи и история на изкуството (и агент на военното разузнаване), ги държи в центъра "Дуйчев", който е под съвместната опека на Софийския университет. Тъй като това е автономна структура, ръкописите не могат така лесно да бъдат предадени.

Обещанието на Райков хвърля в паника Джурова, центъра и историците, запознати с ръкописите. Гръцката страна се оказва добре подготвена и очевидно с голямо желание - в София бързо пристигат експерти, готови директно да транспортират експонатите обратно. Налага се "Дуйчев" да свикат спешна среща на Бойко Борисов с ръководството и с академик Васил Гюзелев, експерт по българско Средновековие и по старинни текстове и ръкописи. На нея Гюзелев и Джурова обясняват на премиера какво съкровище всъщност съдържат архивите. Показват му експонати - например подвързано с кожа и изключително запазено евангелие от IX век с миниатюри върху златен лист. "Всичко това е безценно. Колекцията е изключителна, защото е датирана, описана, с ясен произход", казва запознат експерт. В нея няма важни исторически текстове, но от гледна точка на византинистиката тя помага на България да се позиционира в световните научни кръгове. "Гърция няма никакво право върху нея според международните конвенции. Тя е била военен трофей. Никой не връща военни трофеи. Питайте Британския музей или Ермитажа кога ще върнат нещо", казва гневно учен, който е свързан с колекцията. Противниците на размяната посочват също, че въпросните кости не са датирани, нито е много ясно какво точно ще получи България в замяна на нещо ценно, което притежава. "Ми те утре гърците може да изкопаят нещо друго и да го пробутат на македонците като костите на Самуил", казва ученият.

Изправен пред съпротивата на СУ и "Дуйчев", Бойко Борисов отхвърля сделката. Дългата тайна афера между Гърция и България като че ли вече може да приключи.

Дипломация под диктата на костите

Но патриотичната вълна не е толкова лесно да бъде спряна. За това допринася донякъде и фактът, че България влиза в спор с Македония за членството й в ЕС, а в Скопие активно върви процесът на прослава на македонското минало и се вдига паметник на цар Самуил. Мандатът на Райков не е прекратен и въпросът продължава да стои на дневен ред. Идва служебното правителство, което самият Райков оглавява. Преговорите с Гърция не са спирали, защото мандатът със сигурност е продължен и от следващия кабинет - този на Пламен Орешарски. Кристиан Вигенин повдига поне веднъж този въпрос на среща с експерти. Какво е предложено на гръцката страна след отказа на "Дуйчев", не е ясно, но гръцки археолози са идвали в България, твърдят запознати. Директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров, председателят на фондация "Българска памет" д-р Милен Врабевски и антропологът проф. Йордан Йорданов пък отиват до Солун през септември миналата година, за да огледат и удостоверят костите. "Ние с Врабевски нищо не можем да кажем, защото не сме специалисти по кости. Аз честно си признавам, че от кокали не разбирам", казва Димитров пред "Капитал". Той все пак се е подписал под декларация, че това са костите на Самуил, като изтъква ктиторското място, на което са погребани, и факта, че проф. Йорданов ги е разпознал отново по счупването на ръката, която е зараснала накриво.

1000-годишнината приближава, което поддържа желанието във водещите преговорите да ги приключат преди 6 октомври. През ноември миналата година е създаден официално комитет за отбелязването на годишнината, за което са отделени 600 хил. лв. Става дума за изложби, чествания и паметник, който трябва да се появи пред "Света София". Сделката за костите по никакъв начин не е свързана с дневния ред на комитета. Запитани, членове от комитета отказаха да коментират темата или подчертаха, че няма общо с дейностите по тържествата.

Извън официалния дневен ред обаче скритият такъв продължава да тече. Възмутен, източник от МВнР разказа, как "шепа кости и едно парче плат" прогресивно са окупирали българо-гръцките отношения в последната година и нещо. Дори на последната си среща по време на срещата на върха на НАТО в Уелс българският и гръцкият президент пак са обсъдили въпроса, като инициативата е дошла от българска страна. И въпреки всичко цялата тази активност не е довела до резултат. От "Дондуков" 2 са изпратили питане до гръцка страна дали може да се организира възпоменание на свети Ахил в базиликата, но Атина категорично е отказала подобно нещо. Гръцката страна отказва и искането да изпрати в София за честванията малкото парче плат с герб, намерено в гроба. Миналия месец външният министър Даниел Митов е препратил до директора на Националния археологически музей Людмил Вагалински окончателния отказ, като оправданието е, че платът е "твърде крехък за транспориране". Постигнат е компромис - Плевнелиев да иде да види костите и плащеницата в музея в Солун, като противно на протокола там негов домакин ще бъде министърът на културата. Самите реликви ще бъдат извадени само за посещението, като вероятно след това ще бъдат прибрани отново. Когато "Капитал" се свърза с музея, за да ги попита за плановете им, те отказаха коментар по случая.

Епилог

Така скелетът, открит преди 5 десетилетия на острова в Преспанското езеро, ще остане там, където е. България ще отбележи 1000 години от смъртта на един велик свой владетел, като за щастие, ще изхарчи за това много по-малко, отколкото през 1981 г., когато Тодор Живков отбеляза 1300 години от създаването на държавата. И все пак не може да не се отбележи усещането, че сме далеч от помпозността, но не и от идеята за повдигане на "националния дух" чрез взиране в миналото, което да замени доста по-невзрачното настояще. Във време на криза да възродиш патриотизма е концепция, която е измислена отдавна. "Капитал" чу различни теории чия всъщност е идеята зад инициативата да се върнат костите. Една от тях упорито връщаше историята там, откъдето е започнала през 1916 г. - при военното разузнаване. Други го обясняват с инициативността на самия Марин Райков, който е приел това за лична кауза. Трети подозират, че просто този "лесен" бонус се е харесал на всички управляващи и те не са имали против или не са посмели да го приключат, когато е станало ясно, че е мисия невъзможна.

Единственото ясно към момента е, че всичко най-накрая ще приключи с посещението в Солун и може би вниманието ще се концентрира върху възстановяването на базиликата на остров Свети Ахил и поддържането на монумента там, като символ на националната памет. Но човек никога не знае.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Крайният срок е
27 май!


Повече подробности на capital.bg/next

Остават броени дни до крайния срок за участие в конкурса за млади бизнес лидери Next Generation 2018!



“Капитал” и “Кариери” търсят активните, вдъхновени и вдъхновяващи мениджъри и предприемачи.

За да разкажем историите им.
И да ги наградим с EMBA стипендии от City College - международния факултет на The University of Sheffield.

Кандидатствай или номинирай Next Generation мениджър или предприемач!


Конкурсът се провежда с подкрепата на Trelleborg.

Прочетете и това

Офшорните владения на Цветан Василев 2 Офшорните владения на Цветан Василев

Банкерът е бил краен собственик на десетки компании, а чрез тях и на много от големите и недекларирани като свързани кредитополучатели на КТБ

25 май 2018, 1899 прочитания

Неуспешният поход към еврото 5 Неуспешният поход към еврото

Влизането на България в еврозоната се отлага с още няколко години заради нерешените проблеми в банковата система

24 май 2018, 3399 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Как да гласуваме на изборите

Бързи, смели, сръчни мобилни приложения

Българско-финландската компания "Аппзио" разработва платформа, ускоряваща създаването на мобилен софтуер десет пъти

Следобедът на българската икономика

БВП запазва темпа си на растеж от 3.5%, но Европа тръгва надолу и въпросът е - кога ще я последваме

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

DA за България

Български архитекти получиха световна награда за интериорен дизайн

Кино: "Без милост"

Трагедиен трилър за границите на възмездието от Фатих Акин

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 21

Капитал

Брой 21 // 26.05.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Как мишката не изяде книжката

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 25.05.2018 Прочетете