Наказателният вот печели изборите

Ако има един-единствен извод от резултатите на изборите, той е, че на избирателите им е писнало от големите партии, които се извъртяха във властта в последните пет години. Влизането в парламента на четири нови формации - Реформаторският блок и особено съвсем новите "България без цензура", Патриотичният фронт и АБВ, показва, че на изборите истинският победител е протестният вот. Данните от екзитполовете на социолозите показват, че големият губещ от изборите, както се и очакваше, е БСП. Социалистите се сриват до ниво, на което никога не са падали. Дори след управлението на Виденов на изборите през 1997 г. подкрепата за тях беше по-висока.

Същевременно и ГЕРБ, които се надяваха да съберат част от наказателния вот, в най-добрия случай не са паднали под нивото си от 2013 г. Единствено ДПС последователно и независимо от обстоятелствата (дори такива като Делян Пеевски и фалита на КТБ) върви нагоре.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Според данните досега възможната управляваща коалиция е ГЕРБ, РБ и Патриотичният фронт (ПФ). Ако "Атака" не влезе в парламента, тези три партии ще имат убедително мнозинство. Ако крайната националистическа партия обаче влезе отново в Народното събрание, тяхното мнозинство вероятно ще виси на един глас (ако изобщо имат мнозинство). Но дори и парламент с шест партии (т.е. ако партията на Георги Първанов - АБВ, не влезе) ще трябва да излъчи трипартийна управляваща коалиция.

Ако се търси добра новина, то тя е, че следващото Народно събрание ще бъде едно от най-представителните за последните години - около 90% от гласувалите избиратели ще имат депутати в парламента. За сравнение - при миналите парламентарни избори гласовете на над 25% от гласоподавателите бяха за партии под 4%-овата бариера.

Лошата новина е, че този представителен парламент може да има кратък живот. Броят на партиите, които влизат в него, не дава възможност за лесна коалиция. За съставянето на мнозинство ще са нужни гласовете на поне три партии, а това прави преговорите за евентуално правителство трудни. Дори и те да са успешни, следващото мнозинство ще трябва да прави компромиси с много различни интереси, което не предполага политическо дълголетие.



Кой какво (не) спечели

За ГЕРБ прогнозните резултати показват противоречив резултат. От една страна, партията на Бойко Борисов печели най-много гласове. От друга, обаче заради големия брой партии над 4%-овата бариера депутатите на ГЕРБ вероятно ще бъдат по-малко, отколкото в последния парламент. Така въпреки победата участието на Бойко Борисов в следващата власт няма да е лесно, нито дори сигурно. Сглобяването на широка коалиция ще изисква политически умения, каквито досега Бойко Борисов не е показвал.

За БСП на тези избори интригата е дали ще останат втора политическа сила, или ще бъдат задминати от ДПС. Дори и това да не се случи обаче, то ще е с малко, а самият факт, че това е най-обсъжданият момент около социалистите е достатъчно показателен за състоянието на левицата. Сега отново след шамара на европейските избори през май 2014 г. социалистите се изправят пред сериозна задача - дали да сменят лидера си, или да "простят" на новия председател Михаил Миков слабото представяне с оправданието, че е на поста едва от края на юли. Резултатът им най-вероятно ще означава, че те ще останат в глуха опозиция, нежелан партньор от никого. Малка утеха би било, ако АБВ на Георги Първанов все пак не успее да прескочи 4-процентната бариера за влизане в парламента. Това ще означава, че алтернативата вляво не е толкова жизнена.

Най-вероятно катализатор за взимане на вътрешно политическо решение за смяна на ръководството за БСП би било развитие на ситуация, при което се пристъпи към нови предсрочни избори. След тях по-лесен би бил евентуално съставяне на "германска коалиция" - между БСП и ГЕРБ например. С Миков начело на този етап това изглежда невъзможно. "Липсва му кураж. Той е много силен на собствена територия, но не знае как да разшири ветрилото на подкрепата", коментира бившият депутат от гражданската квота на левицата Мартин Захариев пред БНТ. Той твърди обаче, че сегашните лидери на партиите в парламента са длъжни да намерят общ език, консенсус за съставяне на кабинет, защото "отиваме към гръцката криза".

Ако на тези избори има печеливш, това отново е ДПС. Движението отново демонстрира железен контрол над електората си и как подкрепата му не може да бъде намалена от никакви скандали.

За успех може да се отчита и представянето на Реформаторския блок, доколкото дясната коалиция успя въпреки не особено убедителната кампания и неразбирателствата около избор на председател да получи повече гласове, отколкото най-оптимистичните социологически прогнози. Това обаче не прави участието му във властта сигурно. Сложният политически пасианс, който изборните резултати подредиха, показва, че ако реформаторите искат да са част от бъдещото мнозинство, те ще трябва да преглътнат не само ГЕРБ, но и още един партньор. Сигурно е обаче, че значението на Реформаторския блок за бъдещо стабилно управление ще бъде голямо. Дясната коалиция е единствената партия в бъдещия парламент, която не се свързва с провала на предишното управление, нито е от крайния популистки сегмент. Отсъствието на блока от евентуална бъдеща коалиция би помогнало за това доверието в мнозинството да ерозира бързо.

Балонът на популизма

В лагера на популистите тези избори също внасят разбъркване. Влизането на "България без цензура" в парламента вероятно ще може да бъде обяснено след по-внимателно изследване, когато бъдат обявени пълните резултати от всички секции.

По-значимото събитие в тази част на политическия спектър може да се окаже успехът на Патриотичния фронт. След като ГЕРБ и Реформаторският блок няма да имат достатъчно депутати за мнозинство, най-вероятният техен партньор може да е именно коалицията между НФСБ и ВМРО. "Посоката е дясноцентристко управление", каза членът на ИК на ГЕРБ Румяна Бъчварова. Този разговор обаче няма да е лесен. В първите си изявления след приключването на изборите Ангел Джамбазки от ВМРО обясни, че партията му не би влязла в коалиция с етнически партии, каквато е формацията на Касим Дал, част от Реформаторския блок. Разбира се, това може да е само началото на преговорите за влизане на Патриотичния фронт във властта, тъй като ВМРО досега са показвали, че имат гъвкави политически принципи.

Другият вариант за широка коалиция около ГЕРБ - заедно с Патриотичния фронт и ББЦ, теоретично също е възможен, но смесицата от Бойко Борисов с популизъм и национализъм трудно ще има стабилна легитимност. Нещо повече - подобно мнозинство много трудно ще може да проведе реформите, от които има нужда държавата.

Разбира се, математически е възможно и мнозинство на ГЕРБ и ДПС. Повторно участие на движението във властта обаче ще се отрази много лошо на доверието към подобно правителство.

Истината е обаче, че изборите не дадоха отговори на важните въпроси. През следващите дни, след преговорите между партиите ще можем да разберем какво ще е следващото правителство и дали то ще има политическата подкрепа и енергията да предприеме непопулярните мерки, без които ни чака поредица от сериозни сътресения.