Защото виртуалното политиканстване е работа на кучета, които лаят, но не хапят. Изглежда ни, че активно участваме в политически дебат, но реално не променяме почти нищо. Стоим разкрачени между виртуалното и реалното действие, но в повечето случаи си оставаме на сигурния бряг на първото, понеже се самозалъгваме, че то е достатъчното. Виртуализацията на средата създава някои изкушения. Например забелязвам много жертви на привидността, че собственият им профил в социалната мрежа се е разраснал до медия с огромно влияние, от която ежедневно трябва да изтича порция окончателни истини за този свят.

Самозалъгването, самонахранването с илюзорни представи е нещо, което се случва от страх. Ние сме много страхливи хора. Българското общество го е страх да предприеме реални действия спрямо себе си, а страхът бива виртуално преборван със заклинания срещу страха. Българското общество стои в агресивно-дефанзивна позиция. Дуе се, а нищо не предприема. Стои в глуха защита, а симулира, че атакува.

Базовата вяра у нас е, че нещата се случват по втория начин и първият не е възможен. На това му казват ментална корупция. Тя не задължително е свързана с пари, а по-скоро с непоколебимата вяра, че всичко е омаскарено, поради което и ние трябва да действаме така.

Там има и вътрешно самооправдание: "Аз съм свестен, но понеже всички други функционират по втория начин, и аз трябва да го правя, за да е въобще възможен животът ми." И понеже всички бързо се посвещават в тази всеобща вяра, средата става напълно корупционна. В режим на такъв двоен стандарт никой не вярва на никого, че е направил нещо в живота, следователно никой никога не бива признат.

Това е според мен основата на липсата на авторитети в нашето общество в момента. Понеже нещата се постигат по втория начин, никой базово не става за това, което прави. Абсурд. Дето се казва, ако се пръкне сега изведнъж голям оперен глас, няма да го признаем, защото ще сме сигурни, че се е пръкнал с връзки. Това бламира идеята за авторитет, за талант и за професионална компетентност.

Огледало

Борисов, е този, когото Шварценегер може само да играе

От публикация в германския вестник Frankfurter Rundschau

В държава, "в която полицията удря гражданите", той не иска да ръководи правителство. С тези хлъзгави думи Бойко Борисов обяви оставката си през февруари 2013 г. В продължение на седмици бедните софиянци бяха демонстрирали срещу кабинета, имаше и сериозни сблъсъци. Сега Борисов вероятно ще се върне обратно на власт и още не е ясно дали тогава наистина е имал толкова "тънка кожа", или просто внимателно е пресмятал ходовете си.

Неговата партия ГЕРБ печели с 32.7% на изборите. Няма обаче мнозинство. Борисов иска да формира правителство на малцинството. "Искам да управлявам лично", обяви той в неделя вечерта. Готов е да направи всичко, за да се избегне политическа безизходица. Алтернативата на коалиция с него са нови избори.

Със своя стил Борисов се харесва на грубите момчета с големи сърца. Корав пожарникар от предградията, а след това улично ченге, карате майстор, по-късно бодигард и на възраст от 55 години все още център-нападател във втородивизионен клуб, Бойко Борисов е този, когото Арнолд Шварценегер може само да играе в роля.

В австрийския Кurier

Имаше едно събитие преди време: изложба на 45 български художници във виенската "Кюнстлерхаус". Толкова много модерно изкуство от малката балканска страна Виена никога не бе виждала. Някой друг обаче открадна тогава, през 2006 г., шоуто от авторите -  бившият и може би новият министър-председател на България и лидер на дясна популистка партия ГЕРБ Бойко Борисов.

Първо действие: Борисов, тогава кмет на столицата София, държи реч при откриването на изложбата. В нея изкуството е на втори план. Той се фокусира върху износа на българската престъпност - неговата специалност по времето му като главен секретар на МВР. Валят толкова много политически некоректни думи за ромите, че преводачката му почервенява от усилие да намери по-меки форми на изразяване.

Кръгла плешива глава, мускулесто тяло, а понякога и небрежен външен вид - това са търговски марки на Борисов. С този стил той и неговата ГЕРБ успяха да получат 33 процента на изборите в неделя.

"Южен поток" виси като дамоклев меч

В македонския вестник "Дневник"

Изборният резултат от поредните предсрочни избори в неделя показва, че макар и ГЕРБ да спечели повече гласове от БСП, тя се оплете в мрежата, която сама хвърли, и сега на Борисов му предстоят трудни преговори за сформиране на коалиция. И най-вече с кого от влезлите в парламента цели осем партии.  Така след изборите, които толкова много желаеше, искайки от народа да му осигури чист мандат, Борисов се оказа в заплетена ситуация, а страната е изправена пред напълно неясно политическо бъдеще.

Като дамоклев меч над България виси и въпросът за "Южен поток". Този въпрос вероятно ще бъде поставен на масата, когато ще се договаря коалиция. Политическият елит ще трябва възможно по-скоро да намери решения. Едно от тях е и нови избори през декември – вариант, който все повече се чува. През този сценарий минаха и техните и другите ни съседи – гърците, където се направи тази неестествена коалиция между "Нова демокрация" и ПАСОК. България е и пред такъв сценарий.

Цитат на деня

Предсрочните парламентарни избори са очевадни, въпросът е колко ще са предсрочни.

Татяна Дончева, лидер на "Движение 21"

Таблицата на Ханке 

Всяка държава се стреми да намали инфлацията, безработицата и кредитите по лихвите паралелно с нарастването на БВП на глава от населението. В този смисъл българите трябва да се замислят за икономическото наследство, което е оставило всяко от правителствата от 1995 г. досега.

От текст на проф. Стив Ханке на страницата на института "Кейто", публикуван преди изборите в България на 3 октомври