Осмо, Не кради
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Осмо, Не кради

Осмо, Не кради

Как с божията помощ и едно рамо от съда църквата е на път да придобие два имота, които не са построени от нея

8219 прочитания

© Надежда Чипева


Тотално разбит, но красив стръмен път ни отвежда от асеновградското село Горни Воден до намиращия се над него манастир "Св.Св. Кирик и Юлита". На няколкостотин метра от паркинга на манастира банкетът прераства в бунище. Боклуците ни връщат в късните 80-е – останки от конзолни игри, каси с бутилки алтай и радебергер, макети на сгради, дюшеци и т.н. Точно преди паркинга пътят ни е препречен от бариера. От паркирана наблизо кола излиза охранител: "Църквата и манастирът не работят. Има ремонт. Не може да влезете." След нас идва втори автомобил. Млад мъж е докарал баща си, инвалид, "да налее вода за празника" (датата е 17 септември). Охраната остава непреклонна.

Седмица по-рано целият Пловдив беше осеян с плакати: "Извънреден празник. Тържество на правдата и православната вяра. В манастира "Св.Св. Кирик и Юлита". На 11 септември пловдивската епархия организира масово посещение до манастира, който се намира над Асеновград.

Тържеството на правдата беше предаването на владението на сградата на манастира от досегашния ползвател – Съюз на архитектите в България (САБ), на църквата. Институцията, която преди 32 години е построила за своя сметка т.нар. манастир, е САБ, а това е... учебна база на съюза.

Не без помощта на пловдивския съд обаче епархията успява да завземе сградата, в чийто строеж не е вложила нито стотинка. По сходен начин се развива и друг сюжет, при който Рилският манастир e на път да придобие хотел-ресторант, който също не е построил, представяйки го за канцелария към метох, построен преди два века.

Сюжетът "Св.св. Кирик и Юлита"

Така нареченият Горноводенски манастир има дълга и интересна история. В началото на миналия век е имало спор между вселенската патриаршия и българската екзархия дали този манастир е български или гръцки, като през 1930 г. след арбитраж той остава за българската екзархия. Тогава става училище за православни свещеници, което е посещавано от имигриралите след революцията от Русия. През 1941 г. манастирът става концлагер, а след войната – приют за възрастни хора и дом за психично болни, какъвто остава до средата на 70-те години, когато е силно увреден от пожар.

През 1982 г. Националният институт за паметниците на културата констатира, че манастирът на практика се е самосрутил.

Тогава от съюза на архитектите предлагат на мястото на разрушения манастир да се построи сграда, която да репликира архитектурата на светата обител, но да има съвсем друго предназначение - международен учебен център на архитектите. Същата година Пловдивската света митрополия предоставя имота за безсрочно и безвъзмездно ползване, за да построят на негово място творческа база, която да се ползва за нуждите на съюза. При строежа е запазена единствената неразрушена сграда – манастирският храм "Св. Параскева", която се поддържа от митрополията и в нея има свещеник. Запазен и каменният свод от оградата на манастира.

На мястото на манастира е построен творчески дом, в който САБ влага 6 млн. лв. В края на 80-те там гостуват и изнасят лекции световноизвестни имена в архитектурата. След 89-та Съюзът на архитектите отдава имота за стопанисване на местна фирма, а през 1998 г. между Пловдивската митрополия и САБ започват да прехвърчат първите искри за имота. Същата година църквата завежда иск, с който иска договорът за предоставяне за ползване от 1982 г. да бъде обявен за нищожен. Съдът отхвърля иска.

Десет години по-късно пловдивският митрополит Николай изпраща нотариална покана до съюза на архитектите в България, с която го приканва в срок от 30 дни да освободи имота. Спорът отново се премества в съда, като двете страни завеждат противоположни искове. Съюзът на архитектите иска от съда да установи, че са придобили правото върху имота по давност или алтернативно да задължат пловдивската митрополия да им заплати направените разходи по строежа, като, докато това не се случи, да имат правото да задържат имота. От църквата от своя страна завеждaт иск, с който да бъде задължен САБ да им върне имота.

През 2011 г. Окръжният съд приема решение изцяло в полза на Пловдивската митрополия, което е потвърдено на втора инстанция.

Магистратите приемат, че фактът, че манастирът е бил разрушен и не се е ползвал като такъв от 80 години, не е релевантен към това, че собственик на земята под него е църквата. Пловдивските съдии приемат, че не е налице придобивна давност, защото е имало сключен договор, т.е. САБ може да е "държал" имота, но не го е владял.

Съдът отхвърля и претенциите към църквата да заплати за подобренията, които според експертизата излизат на близо 9 млн. евро, защото САБ не е бил владелец на имота и не е имал правото да ги прави.

Два месеца след решението, което не е влязло в сила и се обжалва пред Върховния касационен съд, Пловдивската митрополия встъпва във владение и изхвърля вещите от учебната база на архитектите.

Сюжетът "Рилски манастир"

Съвсем сходен сюжет се развива и в Рилския манастир, или по-скоро на три километра преди него, където се намира хотел-ресторант "Пчелина". Това е двуетажна сграда с ресторант на приземния етаж. Историята на тази постройка в зависимост от версиите датира от началото на XIX век, когато е била канцелария на близкия метох, или от средата на ХХ век, когато е била построена от местното подразделение на месокомбинат "Родопа", като първо се използва за подслон за овчарите, а после става почивна станция на фабриката.

Първата версия се застъпва от Рилския манастир, а втората - от тези, които в средата на 90-те години купуват на търг почивната станция и я преустройват в хотел и ресторант, които стопанисват до ден днешен.

През 90-те години от Рилския манастир завеждат иск в съда, като претендират, че сградата трябва да им се възстанови, защото е негова собственост. Според светата обител сградата е част от метоха, построена е през 1805 г., а през 1961 г. е отнета в полза на държавата, когато тогавашната държавна власт взима решение Рилският манастир да преустанови религиозната си дейност и да започне да работи като музей.

Позицията на собствениците на хотел-ресторанта е, че той се помещава в сграда, която е построена през 1957-1966 г. и която са закупили на търг през 1996 г. Теза, която се възприема на две инстанции и от съда, който взима предвид експертизите по делото и отхвърля иска на Рилския манастир. Мотивът е, че сградата, която е била отнета през 1961 г. от Рилския манастир (описана тогава като строена през 1805 г. с чардак и каменни колони с капител), няма нищо общо с построения там хотел-ресторант, който е купен от фалиралото държавно предприятие. Свидетели дават показания, че сградата се е ползвала от овчари още преди описа и няма нищо общо с описаната сграда с чардак.

През 2007 г. Върховният касационен съд отменя решението на долната инстанция и връща делото за ново разглеждане, като приема, че днес съществуващият хотел-ресторант би трябвало да е някой от отнетите през 1961 г. имоти от Рилския манастир, като указва на второинстанционния съд да установи в какво се състои разликата между описания през 1961 г. имот и настоящия му вид. При второто разглеждане на делото Апелативният съд от своя страна уважава претенциите на Рилския манастир, като приема тезата, че почивната станция всъщност е построена на мястото на сградата от 1805 г. Съдът отказва да коментира множеството експертизи по делото, които доказват, че имотът, който е отнет в полза на държавата през 1961 г., няма нищо общо с този, който е купен през 1996 г., защото те... нямат отношение към делото.

И по двата казуса последната дума ще има Върховният касационен съд, който ще трябва да прецени дали претенциите на църквата към сгради, очевидно построени от друг и доскоро част от стопанския оборот, са законни или не. Второто би означавало само едно че Българската православна църква проявява алчност. А това не е никак богоугодно.

Тотално разбит, но красив стръмен път ни отвежда от асеновградското село Горни Воден до намиращия се над него манастир "Св.Св. Кирик и Юлита". На няколкостотин метра от паркинга на манастира банкетът прераства в бунище. Боклуците ни връщат в късните 80-е – останки от конзолни игри, каси с бутилки алтай и радебергер, макети на сгради, дюшеци и т.н. Точно преди паркинга пътят ни е препречен от бариера. От паркирана наблизо кола излиза охранител: "Църквата и манастирът не работят. Има ремонт. Не може да влезете." След нас идва втори автомобил. Млад мъж е докарал баща си, инвалид, "да налее вода за празника" (датата е 17 септември). Охраната остава непреклонна.

Седмица по-рано целият Пловдив беше осеян с плакати: "Извънреден празник. Тържество на правдата и православната вяра. В манастира "Св.Св. Кирик и Юлита". На 11 септември пловдивската епархия организира масово посещение до манастира, който се намира над Асеновград.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

35 коментара
  • 1
    comandante avatar :-?

    Абе и този имот по право си е на църквата!
    И аз се учудих как така архитектите ще изпуснат този имот ама явно лакомията им и противоречията са довели до загубата?
    Фактите са си факти - архитектите са запуснали имота не го стопанисват както трябва според договорите и не заслужават да се разпореждат с тази собственост !

  • 2
    capiven avatar :-|
    Венцислав Тарашманов

    До коментар [#1] от "comandante":

    Фактите са си факти.... ама закоността не е основана на факти, а на тълкуване на закона.... за това на всички пожелавам по-далече и от българската екзархия и от ВКС.

  • 3
    malamir avatar :-|
    Boris Dikov

    Няма пловдивска патриаршия, а митрополия 😀

    Публикувано през m.capital.bg

  • 4
    barlog avatar :-|
    barlog

    В тази връзка защо толкова бързо Близнашки реши да дари Свети Александър Невски на Църквата? На тази църква, в чието лоно се подвизава Николай - Митрополит Пловдивски и ред други църковни "юнаци" с ланци аудита, мерцедеси и резиденции...На тази Света Църква, която май е изгубил правия път и се лута из кривите пътища на съблазънта! Капитал, всъщност тази история с Александър Невски си е за коментар, не мислите ли? Защото Църквата май, май не е дала и лев за строителството на храма.
    И още нещо, да сте видели църквата да помага на бедните и слабите организирано, целенасочено?

  • 5
    comandante avatar :-|

    До коментар [#2] от "capiven":

    какво точно искаш да кажеш ?

    До коментар [#3] от "malamir":

    пловдивска патриарши / това къде го прочете?

  • 6
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    В самият факт на спорове за имоти няма нищо особено и дори не мисля, че трябва да бъдат някаква новина.
    Но от недоизказаността, която витае в статията и след като е намесен българския съд и страна е църквата вече правят нещата да изглеждат в почти криминален аспект.
    Доколкото нашата църква, по доста ясни причини е загубиля авторитета си на незвисим дъховен връх, по който ние грешните да се съизмерваме - не го казвам 100% иронично, защото имаме нужда от такъв, но когато действителността ни предлага синод пълен с агенти на ДС и/или петоколонници някак иронията се получава от само себе си.
    Отделно след всичиките крайно недостойни прояви около изборите и на патриарх и на митрополит, чисто материалните и откровено собственическо-използвачески отношения и крайно противоречивата фигура на "дядо" Николай, барабар с всичките му часовници, коли и мераци съвсем очернят картината.
    Това не прави по бял САБ, организация която също не се е доказала като едно свято за науката и изкуството място и материалните интереси на членовете и управата са имали и имат традиции и заемат основна част от техната дейност.
    Та в този смисъл казуса по имотен спор между две доста опетнени и с далеч не идеални мераци в този спор организации, решаван от родната Темида, на която също рейтинга е в отрицателната полоса, създава някаква нереална и негативна атмосфера на безпътица - достойна за сюжет на последните картини на Гоя, малко преди неговата смърт.

  • 7
    galla avatar :-?
    Γαλλα

    Двата титана на алчността и безкруполността, изправени един срещу друг в битка на живот и смърт...

  • 8
    opetkov50 avatar :-|
    Oggie Petkov

    Всички материални претенции трябва да се предявят към БСП, наследница на БКП, сътворила тези кражби и конфискации, в полза на "народа". Когато комунистите грабеха и рушаха, не се интересуваха от правото и закона. След като БСП твърди че е наследница на 125 години история, тя е отговорна и за всички пасиви по време на нейното управление. Църквата може и да е алчна, но когато строиш на открадната земя не може да имаш претенции. Ако отсъдим по Соломоновски, би трябвало архитектите да съборят построената от тях сграда и да върнат на Пловдивския владика, така както са заварили мястото. Същото важи и за Рилския случай.

  • 9
    skch avatar :-|
    skch

    Гении такива, църквата като организация НЕ СТОРИ черкви. Никога не го е и правила. Ролята и е съвсем друга, храмовете ги строят вярващите със свои средства. Така че, малко по-кротко с катедралния храм.

    Иначе за имотите - очевидно са взети от манастира и от митрополията от БКП и е редно да им се върнат. Редно е обаче да се изплатят съответните обезщетения на собствениците им сега, тъй като те нямат вина за тероризма на БКП. Отделен въпрос е доколко САБ е построил със свои средства сградата. Според мен архитектите не заслужават да се облажат с едни 9 млн. лв. за нещо, строено не с техни средства, а с държавни.

  • 10
    gorgozil avatar :-P
    Gorgozil

    До коментар [#1] от "comandante":

    Единственият и неоспорим факт в България е че съдебната система е толкова корумпирана и изкарва толкова вопиющо несправедливи решения по толкова непрозрачен и нагъл начин, че дори когато работи не вдъхва доверие и не може да се уповаваш на справедливостта или неотменимостта на решенията и.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK