Самият Лютви Местан се похвали с подкрепата на българските роми в изборната нощ, като заяви, че се гордее с нея и че тя се дължи на посланията на ДПС към "малкия човек". И без тези декларации е ясно, че партията държи на ромския вот и работи целенасочено за спечелването му. Въпреки че темата за ромските гласове е удобна за всякакви спекулации, те никога не са били достатъчни в общия сбор, за да обърнат резултата от изборите. Факт е обаче, че в определени райони могат да се окажат решаващи и ДПС знае как да се възползва от това.

ДПС обича ромите...

"Това е тенденция от последните няколко избора", категоричен е председателят на фондация "С.Е.Г.А" Румян Сечков (организацията работи активно с ромски общности). "ДПС значително увеличава подкрепата си сред ромите, особено в райони, където няма роми мюсюлмани като Северозападна България", обяснява той и допълва, че това е резултат от премерена и постепенна инвазия. Любопитното е, че в този район тя се случва на гърба на доскорошния коалиционен партньор на ДПС - БСП, и социолозите все още нямат отговор на въпроса защо и как столетницата допусна това точно в най-червените области. Според Румян Сечков по време на управлението на кабинета "Орешарски" БСП на практика е дала на концесия Северозападна България на ДПС, като е позволила на важните длъжности по места да бъдат назначавани хора, предложени от ДПС. Доцентът по социология от БАН Алексей Пампоров добавя, че отливът може да се дължи и на факта, че с времето ДПС е изградило свои структури в част от ромските махали на основата на миналото сътрудничество. Според него тежест може да е дало и това, че при реденето на листите на "БСП - лява България" имаше голямо напрежение по отношение на ромските кандидати и почти до последния момент имаше вероятност "Евророма" (формацията на Цветелин Кънчев - бел. ред.) да напусне коалицията.

Миграцията на ромския вот към ДПС обаче е илюстрация на друга тенденция, която социологът доц. Димитър Димитров нарича етнификация на политиката - или изместването на идеологията от "лявото и дясното" към етническото. Така например доц. Алексей Пампоров припомня, че в началото на прехода имаше естествено разделение на "леви" и "десни" ромски партии. "Може да се каже, че лидерите на тези партии в известна степен контролираха отделни региони и в тях се наблюдаваше значително по-висок вот за БСП или за СДС. В крайна сметка на национално ниво се получаваше баланс и ромският вот не беше от значение. С появата на НДСВ се появиха и "либерални" партии и "жълти" регионални ромски лидери. Отново се наблюдаваше относително равновесие в ромския вот и нормалното му разпределение между партиите. ДПС обаче влезе в коалиция с "Евророма" и на практика беше поставено началото на консолидирането на етническия вот", разказва той.

На ДПС не й беше особено трудно да овладее ромския вот. От една страна, защото другите партии така и не проявиха траен интерес към общността извън добиването на гласове, което направи път на ДПС да ги убеди, че само "малцинствената" партия може да защитава интересите на ромите. От друга - движението има пълния контрол върху ресурсите и паричните потоци на ключови места в страната, с което пък може да държи най-уязвимите в социален, икономически и граждански смисъл хора в страната.

Дългите години на целенасочена изолация и маргинализация на ромите ги превърнаха в затворени групи, до които се стига само с посредничеството на местния лидер. "Който владее този канал, той владее и общността", обяснява доц. Димитър Димитров и добавя, че обратното също е валидно: "В махалите има поколения, израснали със съзнанието, че достъпът до блага зависи от посредника, без значение дали той е общински съветник или местният водач на общността." Тъкмо това е основната характеристика на етнификацията на политиката, обяснява доц. Димитров.

Според различни организации, които работят в махалите, най-разпространеният начин за оказване на натиск върху тези общности е чрез обществени поръчки - партията обещава бизнес на определени хора, те осигуряват средства за купуване на гласове или пък по схемата "Ковачки" партията осигурява бизнес на работодателя, а ромите са заставени да гласуват за нея, ако искат да запазят работата си. Източник на "Капитал", пожелал анонимност, разказва, че на места из България ДПС директно използва властовия си ресурс, за да изнудва хората да гласуват за движението: "ДПС не харчи парите си за купуване. Казват "или гласувате за нас 100%, или няма да ви обръщаме внимание", което означава няма да оправят инфраструктурата, няма да се насочват инвестиции към населеното място. Това е изнудване с европари."

"Има различни механизми за контролиране на вота, но това не може да стане без привличането на местните ромски лидери и без създаването на социални предпоставки за това", казва и Алексей Пампоров. "Хората в отделни региони на страната са отчаяни и обезверени от икономическото положение там. Те виждат, че в големите "десни" градове стандартът на живот е съвсем различен, виждат че в регионите, в които ДПС има силно влияние се наливат пари за земеделие и селско стопанство", дава и друго обяснение той.

Сходна е и технологията на влияние на ДПС сред ромските общности в Западна Европа. На изборите в неделя движението беше първа или втора (след ГЕРБ) политическа сила в градове като Гент и Антверпен (Белгия), Париж и Контрес (Франция), Ротердам и Хага (Холандия). Там живеят големи общности, идващи от едно и също населено място в България, които са организирани по същия начин.  "Има хора, които имат малки бизнеси - магазини, ресторанти или друго. ДПС им помага, те осигуряват работа. Хората са доволни. Ако не гласуваш обаче - си ходиш", разказва Румян Сечков от "С.Е.Г.А". Той допълва, че ромите не са компактно малцинство като българските турци и затова при тях се действа силово, финансово. "Ако ДПС няма ресурса, нещата ще си дойдат на мястото, гласовете на ромите ще бъдат шарени според убежденията им", убеден е той. 

...и ромите обичат ДПС

Колкото и нехомогенна група да са ромите в България, ДПС успява да ги зарази и с чувство за солидарност. Тоест рационалните причини да избират тази партия, както при турците и българите мюсюлмани, се изчерпват с убеждението, че никой друг не се застъпва за тях. А и движението остава и почти единствената партия, която поставя начело в листите си роми, а напоследък и роми християни, като например популярният Бат Сали (Александър Методиев), срещу когото Кюстендил излезе на протест преди дни. 

Лилия Макавеева, ромски активист от Разград и изпълнителен директор на Асоциация "Интегро", самата тя негласуваща от 16 години, казва, че ДПС успяват да пробият и сред християнските ромски общности, защото никоя друга партия не се интересува от тях. "ДПС все пак е единствената партия, която инвестира в роми и в лидерство на роми. Включва ги например в първични партийни структури, не им позволява да се издигат, но са членове. Напоследък започнаха да пращат роми да учат, правят ги ДПС активисти", разказва тя.

Това, което я тревожи в съществуващия модел на участие на роми в политиката, е, че партиите не се спират на умните и способни хора в ромските общности, а избират да работят с онези, които затвърждават имиджа на групата като криминална и маргинална. "Бих искала партиите да инвестират в кадърните роми, а не в някой, който има нелегално Енерго", казва Макавеева. И после добавя: "И да не искат от тях да им носят гласовете на ромите, а да привличат хората, които мислят като тях."