За активна политика в земеделието

България трябва да поиска от Брюксел преразпределение на субсидиите към секторите с висока добавена стойност

Състоянието в земеделието ни сега е толкова жалко, че повече не бива да се търпи, но това не е обект на обществено внимание. Сега във връзка изборите на новия парламент се изреждат много, наистина важни проблеми пред обществото, но проблемите на земеделието за съжаление са вън от полезрението. Оправдано ли е такова отношение? Мисля, че обществото е длъжник на този важен клон на икономиката, защото земеделието не само произвежда жизнено необходими суровини, то създава основа за много по-голяма заетост и генерирането на добавена стойност (т.е. богатство), но не по-малко важно е, че то възпитава населението в творчество и любов към природата.

За голямо съжаление ние не направихме съвременно семейно земеделие като в Европа и САЩ. Това е следствие от 20 години несполучливи реформи за преход от колективно към частно пазарно земеделие. Този преход започна и се извършва досега без ясна активна политика, без да сме наясно какво земеделие ще правим. Единствено ясно формулирано беше, че ще правим частно земеделие, че земята на старите собственици ще трябва да бъде върната. Но частна собственост върху земята не е достатъчно, за да има съвременно земеделие.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове