Очакванията на пазара: Одитът на КТБ ще покаже отрицателен капитал
Прогнозираната дупка е за над 1 млрд. лв., което по закон трябва да доведе до отнемане на лиценза
Дни преди обявяването втората оценка на качеството на активите на затворената през юни Корпоративна търговска банка (КТБ) коментарите на пазара са, че одитът ще покаже отрицателен капитал, като очакваната дупка е за над 1 млрд. лв. Ако тези разчети се сбъднат, според Закона за кредитните институции БНБ задължително трябва да отнеме издадения лиценз на банката и да поиска обявяването й в несъстоятелност.
Това не изключва продължаване на опитите за нейното оздравяване и рекапиталзиране, но съдейки от последната информация от централната банка, диалогът с представителя на акционерите - австрийския консултант EPIC, не напредва особено, като оттам не са доказали, че са осигурени нужните финансови средства за оздравяването на КТБ (виж карето).
Очакванията са резултатите от одита да бъдат обявени в понеделник, 20 октомври. След това БНБ трябва да вземе решение какво ще се случи с КТБ. При продължаващ четири месеца специален надзор и блокирани средства на вложители вземането на бързо решение е повече от необходимо. До края на деня от БНБ не отговориха на 20 октомври ли ще бъдат обявени резултатите и кога централната банка ще има готово решение какво се прави с КТБ и дъщерната й ТБ "Виктория" (за нея тече търг за продажба на обособени части на портфейла й).
Предизвестено
Резултатите от първия десетдневен одит на КТБ през лятото от запазените в тайна доклади на "Делойт", "Ърнст и Янг" и "Афа" показаха картина, според която минимумът на капиталова дупка се очертаваше поне 1 млрд. лв. По инструкции на централната банка одиторите е трябвало да поставят всеки кредит в една от четири възможни категории според качеството му и информацията за него. Първата група - редовни, отпуснати не на новоучредени дружества, а с опериращ бизнес, без просрочие над 30 дни. Втората група – с индикации за непълна възстановимост (обслужвани и с реален бизнес, но показващи влошаване на финансовото им състояние).
Третата, най-интересна група - кредитополучатели с липси в кредитните досиета, които БНБ обяви на 11 юли, че са със заеми за 3.5 млрд. лв. Това са подставени и новоучредени дружества без опериращ бизнес, с неясен източник на средства за погасяване и с несъответствие между цел и размер на кредита и състоянието и размера на бизнеса. Четвъртата група са дружества в процедура по несъстоятелност.
Изводите от оценките на трите одиторски компании, с които "Капитал" разполага, показаха тогава необходимост от начисляване на провизии за между 200 и 300 млн. лв., при това само за тази част от проверяваните компании, за които има данни, като обемът на кредитния им портфейл е под 1.7 млрд. лв. За онези 3.5 млрд. лв. тогава не са начислявани никакви провизии именно заради липсата на информация и затова беше назначен и вторият одит, който би трябвало да приключва сега.
Във втората група с кредити, показващи индикации на влошаване, според летните одиторски доклади са предложени провизии според оптимистичен (13.86%) и песимистичен (20.39%) вариант. Ако те се приложат за кредитите за 3.5 млрд. лв., се получават провизии за още между 485 и 715 млн. лв. Така общо загубата би минала 1 млрд. лв. Тези данни още тогава показаха, че капиталът на банката ще бъде изтрит. А междувременно квесторите констатираха и сериозни нарушения при обезпеченията по кредитите, които правят тези проценти да изглеждат оптимистично.
Логично
Няма основания сега да се очаква нещо по-различно, предвид че от данните към края на август за състоянието на банковата система стана ясно, че КТБ и дъщерната й "Виктория" имат загуба малко над 400 млн. лв. вероятно заради начислявани обезценки. При тези обстоятелства, ако след обявяване на резултатите от втория одит се вземе бързо решение, изчисленията на финансовия министър Румен Порожанов, че гарантираните влогове (до 196 000 лв.) може да се изплащат още през ноември, се оказват верни. Изплащането по сега действащия закон трябва да започне до 20 дни от датата на несъстоятелността.
Спасители с държавна помощ
В сряда от австрийския фонд EPIC са потвърдили намерението си да инвестират в банката при ликвидна помощ от държавата. Това стана ясно след закрита среща между клиенти на банката, финансови експерти и представители на фонда в столичен хотел. От фонда са обявили, че ще се влее капитал в банката "колкото е нужно" и са се оплакали, че им липсва диалог с БНБ.В отговор от централната банка вчера разпространиха съобщение, в което посочиха, че консултантът не е представил в БНБ документи, удостоверяващи, че представлява акционера VTB Capital, както и такива, че представлява акционера Bulgarian Acquisition Company II, Люксембург. Това дружество косвено е контролирано чрез други компании от Генералния държавен резерв на Султаната на Оман. Към момента от EPIC били представили мандатно писмо от Оманския фонд, но то е подписано от лице, за което не е потвърдено, че има представителни права по отношение на фонда, посочват от БНБ. EPIC е представил в БНБ единствено редовни оторизационни документи, подписани от "Бромак" на Цветан Василев, който обаче е разследван за пране на пари, което поставя под въпрос дали може да бъде акционер в банка. EPIC не е представил и поисканите от БНБ документи, "удостоверяващи готовността на акционерите, които EPIC евентуално представлява, да осигурят нужните финансови средства за оздравяването на КТБ", се казва в съобщението на БНБ. Последно от БНБ са им пращали писмо на 3 октомври, като нямат още отговор, на 8 октомври са пратени бележки по споразумението за конфиденциалност – няма отговор и по този въпрос.
