Профил
Филип Гунев има магистърски степени по Международна политика за сигурност от Института за международна и държавна политика в университета Колумбия, САЩ, и по социална антропология от Лондонския икономически институт, както и докторска степен по социология от същото учебно заведение. Когато не е служебен зам.-министър на вътрешните работи (през март 2013 г. и август 2014 г.), той работи като старши експерт по социология и криминология в Центъра за изследване на демокрацията. Член е на Експертната група по корупция към Главна дирекция "Вътрешна сигурност" на Европейската комисия. В периода 2008-2009 г. той е старши консултант в "Мейтрикс нолидж груп" в Лондон, където управлява проекти в областта на вътрешните работи. Преди да започне да се занимава със социалните научни изследвания, има четиригодишен опит като финансист в САЩ.
Кой купува гласове?
Купуването на гласове е достигнало такива размери, че принуждава участниците в избори да действат според класическа Теория на игрите. Налице е класическата дилема на затворника. Тъй като не знаеш дали другите купуват, всяка партия гледа да купи, защото ако не купи, губи играта. Понеже има достатъчно основания да смята, че другите купуват, никоя голяма партия не може да си позволи да не купи гласове, ако иска да не загуби играта.
Вие може и да не познавате някого, който си е продал гласа, но в малките градове всеки познава човек, който го е направил. Това обезверява хората; за кандидат-депутати от тези области това се е превърнало в нормална практика и част от правилата на играта.
Как изглежда купуването на гласове на местно ниво?
Ромските общности са голям резервоар на "евтини гласове", като там освен организаторите – десетници и стотници, участват и ромските фамилии, които продават ан блок гласовете си. Те обаче далеч не са единствените.
През местните олигарси минава контролираният вот – техните служители гласуват по подразбиране, за когото каже работодателят им. Показателно е, че там където има чужди инвеститори, които са големи работодатели, този феномен не се наблюдава.
Кметовете са също сред най-важните играчи и почти винаги участват под една или друга форма в контролирания вот, а дори и в търговията. Те често са най-големият работодател в по-малките градове, защото държат общинските фирми – сметоизвозване, ВиК, горско и т.н, както и съответни подизпълнители към тези фирми или концесионери. На всеки избор те гледат как да капитализират този ресурс. Включително и на тези избори имаше куп независими кметове, бих ги нарекъл местни феодали, които чакахa до последните седмици на кампанията, следяха социологическите проучвания и преговаряха партиите, за да решат на кого да дадат "подкрепата" си с контролираните от тях гласове. Така на предходните избори някои от тях бяха подкрепили една политическа партия, а сега съвсем друга, и дори подкрепят две партии, разделяйки гласовете.
Общинските съветници също често участват в купуването, като в по-големите градове те допълват останалите схеми. Има случаи, в които един общински съветник може да държи до 3000 гласа – роми, бедни хора, застъпници. Той ги използва, за да бъде избран, а когато дойдат национални избори, ги търгува – ето защо не се учудвайте защо в големите областни градове често има съветници, които са минали през няколко партии.
Някъде в схемата може да се окажат и регулаторните органи – полиция, данъчни, инспекторати и т.н. Те се назначават на местно ниво от много често по политическа линия. Това ограничава възможностите да се използва един по-широк властови ресурс, за да се притисне например собственик на фирма, която участва в контролиран вот на служителите си. Изведнъж се оказва, че местната инспекция по труда се управлява от политически свързан служител.
Всички тези играчи си взаимодействат помежду си в процеса по купуване на гласове на местно ниво.
Иначе самото купуване на местно ниво най-често се организира от местния депутат и не става дума за координация на национално ниво. Изключение може би има при ДПС, където мащабите предполагат голяма координация. В същото време обаче се наблюдават депутати, които разработват за партията си цели нови региони от избиратели, където тя преди не е имала влияние и така улесняват овладяването на нов властови ресурс (т.е. позиции) в областни регулаторни органи.
Нова схема, която видяхме на тези избори, беше участието на охранителни фирми, които трябваше да наложат договорките, тъй като пазарът е черен и понякога трябва да бъде налаган силово.
Успя ли МВР да предотврати този процес?
Това ще замени модела на директен политически контрол, в който всяка власт сменя началниците с такива, на които има доверие.
Профил
Филип Гунев има магистърски степени по Международна политика за сигурност от Института за международна и държавна политика в университета Колумбия, САЩ, и по социална антропология от Лондонския икономически институт, както и докторска степен по социология от същото учебно заведение. Когато не е служебен зам.-министър на вътрешните работи (през март 2013 г. и август 2014 г.), той работи като старши експерт по социология и криминология в Центъра за изследване на демокрацията. Член е на Експертната група по корупция към Главна дирекция "Вътрешна сигурност" на Европейската комисия. В периода 2008-2009 г. той е старши консултант в "Мейтрикс нолидж груп" в Лондон, където управлява проекти в областта на вътрешните работи. Преди да започне да се занимава със социалните научни изследвания, има четиригодишен опит като финансист в САЩ.
15 коментара
В Западна Африка дали купуват гласове, как мислите?
Това се казва и посочва ясно от зам.-министър в МВР на служебно правителство и той може да заяви този ужасен проблем, защото не е политически обвързан и е служител в служебен кабинер с кратък мандат!
Хубаво казано, навярно и по-хубаво може да се каже, но на изборите се случи това - http://www.segabg.com/article.php?id=721523
ГЕРБ отказа да допусне всички вас по време на разговора между коалиция ГЕРБ и партия „Атака”, каза лидерът на „Атака” Волен Сидеров веднага след провала на консултациите. „Това е искане, което ние повтаряхме като задължително, тъй като не искаме да участваме в никакви задкулисия. Имал съм горчив опит с ГЕРБ, лъгали са ме в очите”, посочи Сидеров. Лидерът на националистите се оплака още, че представителите на преговорния екип не му вдигали телефона.
Много е прав зам-министъра, аз искам част от сегашните министри да останат и в следващия кабинет, вкл. и този.
До коментар [#6] от "today ;)":
АЗ пък съм за оставане на цялото служебно правителство. Дори и да има забележки тук там, като цяло правителството работи много добре. Горните констатации и набелязаните мерки, стратегията за реформа на съдебната система , а и други действия на това правителство надскачат много и в правилна посока направеното от предното служебно. Депутатите да се концентрират върху правенето на политика чрез закони. Възможно е.
До коментар [#7] от "Иван55":
Това е логично, политиците са интриганти и по презумпция са корумпирани, така че няма как да имат интерес от истински работеща съдебна система примерно.
Ти представяш ли си партия Х да назначи съдебен министър и министър на вътрешните работи, и набързо да разследват и осъдят половината от партийните босове в същата партия? Е няма как да стане, те затова гледат да си назначат някой послушен.
"Ало, Ваньо .... хайде, прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не... Защото там поех ангажимент и аз не съм Първанов. Като съм му обещал (на Михаил Михов - бел. ред.), че няма да го закачам - няма да го закачам" - и нещата приключват.
"Ти представяш ли си партия Х да назначи съдебен министър и министър на вътрешните работи, и набързо да разследват и осъдят половината от партийните босове в същата партия?"
До коментар [#8] от "today ;)":
Не си го представям, но по други причини - обвинението и осъждането са от компетенциите на нереформираната съдебна система.
п.с. цитирането не ми сработи
До коментар [#9] от "Иван55":
Ми да де, ама кой да ги реформира? Корумпираните политици да реформират системата и да рискуват да влязат в затвора? Абсурд!
А цитирането не работи от около 2 месеца, само в Капитал, в Дневник няма проблем.