Кметове, общинари и местни олигарси участват в купуването на гласове

Профил Филип Гунев има магистърски степени по Международна политика за сигурност от Института за международна и държавна политика в университета Колумбия, САЩ, и по социална антропология от Лондонския икономически институт, както и докторска степен по социология от същото учебно заведение. Когато не е служебен зам.-министър на вътрешните работи (през март 2013 г. и август 2014 г.), той работи като старши експерт по социология и криминология в Центъра за изследване на демокрацията. Член е на Експертната група по корупция към Главна дирекция "Вътрешна сигурност" на Европейската комисия. В периода 2008-2009 г. той е старши консултант в "Мейтрикс нолидж груп" в Лондон, където управлява проекти в областта на вътрешните работи. Преди да започне да се занимава със социалните научни изследвания, има четиригодишен опит като финансист в САЩ.

Кой купува гласове?

Купуването на гласове е достигнало такива размери, че принуждава участниците в избори да действат според класическа Теория на игрите. Налице е класическата дилема на затворника. Тъй като не знаеш дали другите купуват, всяка партия гледа да купи, защото ако не купи, губи играта. Понеже има достатъчно основания да смята, че другите купуват, никоя голяма партия не може да си позволи да не купи гласове, ако иска да не загуби играта.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Вие може и да не познавате някого, който си е продал гласа, но в малките градове всеки познава човек, който го е направил. Това обезверява хората; за кандидат-депутати от тези области това се е превърнало в нормална практика и част от правилата на играта.

Как изглежда купуването на гласове на местно ниво?

Ромските общности са голям резервоар на "евтини гласове", като там освен организаторите – десетници и стотници, участват и ромските фамилии, които продават ан блок гласовете си. Те обаче далеч не са единствените.



През местните олигарси минава контролираният вот – техните служители гласуват по подразбиране, за когото каже работодателят им. Показателно е, че там където има чужди инвеститори, които са големи работодатели, този феномен не се наблюдава.

Кметовете са също сред най-важните играчи и почти винаги участват под една или друга форма в контролирания вот, а дори и в търговията. Те често са най-големият работодател в по-малките градове, защото държат общинските фирми – сметоизвозване, ВиК, горско и т.н, както и съответни подизпълнители към тези фирми или концесионери. На всеки избор те гледат как да капитализират този ресурс. Включително и на тези избори имаше куп независими кметове, бих ги нарекъл местни феодали, които чакахa до последните седмици на кампанията, следяха социологическите проучвания и преговаряха партиите, за да решат на кого да дадат "подкрепата" си с контролираните от тях гласове. Така на предходните избори някои от тях бяха подкрепили една политическа партия, а сега съвсем друга, и дори подкрепят две партии, разделяйки гласовете.

Общинските съветници също често участват в купуването, като в по-големите градове те допълват останалите схеми. Има случаи, в които един общински съветник може да държи до 3000 гласа – роми, бедни хора, застъпници. Той ги използва, за да бъде избран, а когато дойдат национални избори, ги търгува – ето защо не се учудвайте защо в големите областни градове често има съветници, които са минали през няколко партии.

Някъде в схемата може да се окажат и регулаторните органи – полиция, данъчни, инспекторати и т.н. Те се назначават на местно ниво от много често по политическа линия. Това ограничава възможностите да се използва един по-широк властови ресурс, за да се притисне например собственик на фирма, която участва в контролиран вот на служителите си. Изведнъж се оказва, че местната инспекция по труда се управлява от политически свързан служител. 

Всички тези играчи си взаимодействат помежду си в процеса по купуване на гласове на местно ниво.
Иначе самото купуване на местно ниво най-често се организира от местния депутат и не става дума за координация на национално ниво. Изключение може би има при ДПС, където мащабите предполагат голяма координация. В същото време обаче се наблюдават депутати, които разработват за партията си цели нови региони от избиратели, където тя преди не е имала влияние и така улесняват овладяването на нов властови ресурс (т.е. позиции) в областни регулаторни органи.

Нова схема, която видяхме на тези избори, беше участието на охранителни фирми, които трябваше да наложат договорките, тъй като пазарът е черен и понякога трябва да бъде налаган силово.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Успя ли МВР да предотврати този процес?"