Вот за завръщане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Вот за завръщане

Вот за завръщане

Интересът на българите в чужбина към парламентарните избори расте, а това ще ги превърне във все по-голям фактор

Мария Манолова
6478 прочитания

© Надежда Чипева


По време на изборите на 5 октомври секциите в България посрещнаха с 3% по-малко хора, отколкото след оттеглянето на Бойко Борисов от власт преди година и половина. При българите извън страната (като изключим Турция) избирателната активност се е увеличила с около 50%.

Причините за активизирането в чужбина са няколко: улесненият достъп до секции, повишеният граждански интерес след протестите от лятото на 2013 г. и активизирането на общностите извън страната. Ако те останат същите (а основната опасност са нови промени в Изборния кодекс, които отново да усложнят процеса по отваряне на нови секции в чужбина, а аргументите за и против може да видите в текста "Защо да (не) гласуват българите в чужбина"), тенденцията за повишаване на активността в чужбина може да се запази. Това ще значи поне две неща за изборите в чужбина. Съотношението на гласовете за политическите сили извън страната ще се променя. А партиите и правителствата, които съставят, ще трябва да изградят структурирано отношение към българите в чужбина.

Какво се случи добре

Тази година за първи път бяха нужни само 40 заявления (а не досегашните 100), за да бъде отворена избирателна секция в чужбина. Резултатът бяха рекордните 427 секции - почти два пъти колкото при предишните парламентарни избори. За държави с мащаба на САЩ, където вместо 11 този път имаше 42 секции, това значи много по-лесен достъп до изборния процес. Резултатът е почти три пъти повече гласували. Във Великобритания хората можеха да изберат някоя от 39-те секции (вместо 11 през 2013 г.), което означава по-нисък разход за транспорт. Активността там се е покачила със 141%. "Най-сериозно увеличение имаше в страните с най-много допълнителни секции. Това говори, че достъпът до избирателна секция е от критично значение дали българите зад граница ще гласуват", казва Боян Юруков, който поддържа базата данни glasuvam.org. 

За това помогнаха и протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. Тогава различни общности в чужбина се мобилизираха, за да се включат по свой начин, и след това продължиха да следят случващото се, но без да са потопени в ежедневния новинарски поток в България. "Протестите помогнаха за това много българи в чужбина да се свържат и да работят заедно", казва Десислава Христова-Кужидловски, която живее в Лондон, занимава се с организацията на изборите и е активна по темата от три години. Няколко месеца по-късно се случва инициативата Парламентарни избори 2014, в която се включват близо 200 души с опит в организирането на избирателни секции. Те доброволно помагат на общностите по места да се организират, за да подадат достатъчен брой заявления за гласуване, както и да се свържат с посолствата и да разберат какви ресурси ще са им нужни за изборите и как да ги търсят.

Министерството на външните работи (МВнР) също участва по-адекватно в процеса, като този път работи заедно с Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС). "Беше създадена стройна организация, която координира близо 200 активисти по четирите континента, които бяха натоварени с логистиката - резервация на зали, подсигуряване на урни, тъмни стаички... та чак до резервация на хотелски стаи за представителите на МВнР. Това са и хората, измежду които МВнР попълни част от секционните избирателни комисии, когато липсваха достатъчно партийни предложения", обяснява Любомир Гаврилов, професор по математика в Университета на град Тулуза и координатор на ВОС във Франция. "Благодарение на намесата на ВОС и адекватната реакция на МВнР, за пръв път имаме изборни секции извън дипломатически и консулски представителства в Германия", разказва Гаврилов. Там са гласували два пъти повече избиратели отколкото при предишните избори. Според Гаврилов обаче работата в МВнР може да се усъвършенства. "МВнР не пожела да използва по-активно гражданската енергия на българите в чужбина, въпреки че новият изборен кодекс го позволява. ВОС на българите в чужбина оценяват командироването на държавни служители във всичките 428 секции в чужбина като излишен лукс и престараване, за което МВнР нямаше законово задължение", казва той. Проблемът обаче е, че в много секции в чужбина, ако няма представители на българската държава, изборите със сигурност ще бъдат манипулирани - а няма на каква основа да се каже къде да ходят и къде не служебните лица.

Какви бяха проблемите

Изборите в чужбина обаче бяха лишени от няколко основни участника. Централната избирателна комисия нямаше силна разяснителна кампания, която Любомир Гаврилов нарича "имитация на дейност". Държавната агенция за българите в чужбина за първи път се включи с по-модерен подход, като създаде разяснителна кампания във Facebook. Целите й бяха да достигне до 300 хиляди души и 2500 групи на българи в чужбина. В крайна сметка страницата на агенцията събра 3800 харесвания, което според създателите й е рекорд за държавно учреждение, но е далеч от пълнокръвна комуникация с българите в чужбина. "Имаме едно дълготрайно натрупване на откъснатост на българската държава от българите в чужбина, което не може да се преодолее дори с най-хубавата акция в рамките на един месец", казва Кирил Радев, който е инициатор на създаването на българските студентски сдружения в Германия. За това не помогнаха и партиите. "Това е по-фундаментален проблем, а изборите в чужбина са само една от илюстрациите - партиите са си поделили електората и никой не се състезава за "чуждия"," смята докторантът по Публични политики в Осксфорд Ивайло Яйджиев, който участва в организацията на изборната секция в града. Изключение правят спорадични опити за кампания на Реформаторския блок и Зелените.

Ако позицията на България по темата за изборите в чужбина се запази, то процесът ще трябва да се усъвършенства. За да има смисъл от организацията на изборите и разходите за допълнителни секции, ДАБЧ, ЦИК и МВнР ще трябва да заемат по-организирани и ефективни позиции. Например въвеждането на отделен избирателен район за гласовете от чужбина, което автоматично ще реши проблема с прехвърлянето на гласове по различни региони и свързаните с това скандали. Проблемът при него е, че ще е спорно кого точно представляват депутатите. Такава стъпка според Любомир Гаврилов предстои и преди Изборният кодекс отново да дойде на дневен ред за все още несъставеното правителство: "Ще отправим предложения към парламентарните групи да определят поне по един свой депутат за контакти с българите в чужбина", обяснява той. Увеличеният брой на избирателите в чужбина прави отново актуален въпроса за въвеждане на електронното гласуване.

По време на изборите на 5 октомври секциите в България посрещнаха с 3% по-малко хора, отколкото след оттеглянето на Бойко Борисов от власт преди година и половина. При българите извън страната (като изключим Турция) избирателната активност се е увеличила с около 50%.

Причините за активизирането в чужбина са няколко: улесненият достъп до секции, повишеният граждански интерес след протестите от лятото на 2013 г. и активизирането на общностите извън страната. Ако те останат същите (а основната опасност са нови промени в Изборния кодекс, които отново да усложнят процеса по отваряне на нови секции в чужбина, а аргументите за и против може да видите в текста "Защо да (не) гласуват българите в чужбина"), тенденцията за повишаване на активността в чужбина може да се запази. Това ще значи поне две неща за изборите в чужбина. Съотношението на гласовете за политическите сили извън страната ще се променя. А партиите и правителствата, които съставят, ще трябва да изградят структурирано отношение към българите в чужбина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

33 коментара
  • 1
    tamusen avatar :-P
    Бил Тамусен

    Никакъв интерес нямаме към парламентарните избори в Булгаристан, защото беге–турците гласуващи в Турция са в порядъци повече от всички други българи, които гласуват по света (и не ги интересува това за добро). Увеличеният брой гласували в чужбина (не в Турция) корелира с увеличения брой емигрирали последните години, а не с увеличен интерес (по беге–политиката) от тяхна страна.

  • 2
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#1] от "Бил Тамусен":

    Г-н Многознайко, "беге–турците гласуващи в Турция" са по-малко от останалите гласуващи по света. По-точно:

    Изборите в чужбина в числа:

    Общ брой гласували в страната – 3 356 400 избиратели в 11 749 секции

    Гласували в чужбина - 144 990 избиратели в 428 секции

    Гласувалите избиратели в Турция са 62 587 души. Този резултат бележи лек спад – 5,2%, спрямо броя на гласувалите там през 2013 г. (66186 души)

    Резултатът от вота на гласувалите български граждани в чужбина извън Турция обаче показва нарастване с 66,3 % спрямо вота от предсрочните парламентарни избори през 2013 г. От 49 551 гласували през 2013 г. на 82 403 гласували сега.
    Съотношението гласували в Турция спрямо гласувалите в други страни по света се променя значително на тези избори. Докато на парламентарните избори през 2009 г. гласувалите български граждани в Р. Турция представляват 57 % от всички гласували български граждани по света (89 071 спрямо 156 195), и такава е тяхната процентна тежест и през 2013 г. (66 186 спрямо 115 737 ), то сега в Р. Турция са гласували 43,2% от всички български избиратели зад граница.

  • 3
    dreamer69 avatar :-|
    Dreamer69

    До коментар [#1] от "Бил Тамусен":
    Имаме много сънародници, които живеят в чужбина и мислят като тебе. Нямат интерес и от тях не зависело нищо. Затова сме на това положение, защото много хора разсъждават така.
    Много от емигриралите са забравили от къде са тръгнали, типично за ''Пази Боже сляпо да прогледа''. За тях няма какво друго да се каже, слепи ще си останат завинаги.
    Но има и много будни българи, които живеят в чужбина и милеят за България. Надявам се да се увеличат като процент. Такива хора винаги ще помагат по един или друг начин за каузата на България.

  • 4
    dragon_reborn avatar :-|
    The Dragon Reborn

    Статията е интересна, но поставя за пореден път въпроса КОГА ЩЕ ИМАМЕ ЕЛЕКТРОННО ПРАВИТЕЛСТВО? Това би стимулирало хората не само в чужбина, но и в страната да вземат по-голямо участие, ще ги насърчи за участие в правителството и би спестило редица разходи по отношение на наемането на зали и "хотелски стаи за представителите на МВнР". Също така ще доведе до значителни съкращения на административни разходи, като се почне от печатането на хартиени бюлетини (тук виждам и екологична полза - няма да се хаби толкова хартия, която е значителен разход, ще се спасят и бая дървета) до плащането на заплати на чиновници, които може да поработят нещо смислено и да понапълнят малко бюджета, вместо да са на държавна хранилка и да го източват. Това би помогнало в значителна степен да намалее купуването на гласове и да намалее корупцията като цяло.

  • 5
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До всички и [#1] от "Бил Тамусен":"Кенеди полага клетва като 35– ия президент на САЩ на 20 януари 1961 г. В своята знаменита реч той казва: „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за държавата си.” http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B8 ...Който иска да определя нещата в България ,1. да се завърне и да плаща данъци.
    1 милиард ,дето изпращали, :на 1 милион / минимум / ваши близки в Бг , = 100/мес.. От тях пенсията на баща ми не се увеличава пряко. На техния баща се увеличава от моята осигуровка, стотици лв/мес. и здравна за лекарствата му. Децата ми също внасят тук всички данъци. Другите осигуряват пенсии на англичани, германци. Когато говорят за този 1 млрд.,никой не казва ,че сме ги хранили в детската градина за 10 Е /мес., учили сме ги 25 годинки. на Запад защо ги искат учени, а не искат цигани. ....

  • 6
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#1] от "Бил Тамусен":

    Първо - недей да говориш от мое име!
    Второ - като нямаш никакъв интерес, чий го дървиш тук, че и си се изтипосал пръв с нефелното си писание?

  • 7
    whiterabbit avatar :-|
    whiterabbit

    Гласувалите в чужбина са около 4%. Като изключим турците остават малко над 2%. На пръв поглед изглежда незначително. Вижте обаче резултатите (пак изключвам турците):

    http://results.cik.bg/pi2014/rezultati/32.html

    Т.е. всяко, макар и малко увеличение на гласовете от чужбина, ще има все по-голяма относителна тежест.

  • 8
    tsvetko_51 avatar :-|
    tsvetko_51

    Отношението на нашите сънародници извън страната е важно, не толкова и само за това, дали са изпращали пари на свои близки, т.е. са част от скритите външни инвестиции или не са, защото имат други намерения и цели, според мен не е най важното и не може да определя правото да гласуват -то е императивно съгласно конституцията. Аз мисля, е техния глас на хора, независимо дали в нашите очи те са проспериращи, но живеещи в една сложна и динамична среда, при това в повечето случаи не особено приятелска е важен за нас, защото тяхното мнение е мнение на хора реално живеещи и работещи в условията на пазарна икономика и демокрация. По този начин се уравновесява вътрешното осреднено становище на не малкото хора с консервативни и дори ретро виждания останали в страната.
    И съм напълно съгласен с мнението, че въвеждането на електронно гласуване, би променил настоящия баланс в страната.

  • 10
    info111 avatar :-|
    info111

    До коментар [#2] от "gavrilov":

    До коментар [#3] от "Dreamer69":

    Този е трол и лъжец, и то от най-долна проба, манипулатор. Имах малко време и реших да хвърля едно око на постингите му тук.
    Вижте му постингс тук например и сзми се
    убедете ( # 6 ):


    До коментар [#2] от "gavrilov":

    До коментар [#3] от "Dreamer69":

    Този е трол и лъжец, и то от най-долна проба, манипулатор. Имах малко време и реших да хвърля едно око на постингите му тук.
    Вижте му постингс тук например и сзми се
    убедете:


    До коментар [#2] от "gavrilov":

    До коментар [#3] от "Dreamer69":

    Този е трол и лъжец, и то от най-долна проба, манипулатор. Имах малко време и реших да хвърля едно око на постингите му тук.
    Вижте му постингс тук например и сзми се
    убедете:

    http://www.dnevnik.bg/sviat/2014/10/16/2401185_dnes_se_obsujda_skanirane_za_ebola_po_letishtata_na_es/?ref=id


    От който си личи, че лъже че живее извън България.
    Всеки сам да си отговори защо троловете пишат подобни лъжи от наше име - българите в чужбина, че не сме се интересували от България и българите в страната...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK