Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
33 17 окт 2014, 17:10, 5460 прочитания

Вот за завръщане

Интересът на българите в чужбина към парламентарните избори расте, а това ще ги превърне във все по-голям фактор

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Ива Йорданова се отказва от Агенцията за българите в чужбина

Любимата на Лукарски подаде оставка, но проблемите с управлението на Агенцията остават

22 окт 2014

Защо да (не) гласуват българите в чужбина

Да имат ли емигрантите право на глас за бъдещето на страната. Вижте аргументите "за" и "против"

17 окт 2014

Кръстопътят на Борисов

Възможностите за ГЕРБ се свиха до две - съюз с хаотичния Реформаторски блок и неясния Патриотичен фронт, или с популисткия аватар на ДПС и други парламентарни трохи

17 окт 2014

Как гласуваха българите в чужбина

Активността в Турция пада с 5%, а в останалите страни се е увеличила с 50%

8 окт 2014

На гурбет за гласове

Защо има толкова много секции за гласуване в чужбина и кой има полза от това

21 сеп 2014
По време на изборите на 5 октомври секциите в България посрещнаха с 3% по-малко хора, отколкото след оттеглянето на Бойко Борисов от власт преди година и половина. При българите извън страната (като изключим Турция) избирателната активност се е увеличила с около 50%.

Причините за активизирането в чужбина са няколко: улесненият достъп до секции, повишеният граждански интерес след протестите от лятото на 2013 г. и активизирането на общностите извън страната. Ако те останат същите (а основната опасност са нови промени в Изборния кодекс, които отново да усложнят процеса по отваряне на нови секции в чужбина, а аргументите за и против може да видите в текста "Защо да (не) гласуват българите в чужбина"), тенденцията за повишаване на активността в чужбина може да се запази. Това ще значи поне две неща за изборите в чужбина. Съотношението на гласовете за политическите сили извън страната ще се променя. А партиите и правителствата, които съставят, ще трябва да изградят структурирано отношение към българите в чужбина.

Какво се случи добре

Тази година за първи път бяха нужни само 40 заявления (а не досегашните 100), за да бъде отворена избирателна секция в чужбина. Резултатът бяха рекордните 427 секции - почти два пъти колкото при предишните парламентарни избори. За държави с мащаба на САЩ, където вместо 11 този път имаше 42 секции, това значи много по-лесен достъп до изборния процес. Резултатът е почти три пъти повече гласували. Във Великобритания хората можеха да изберат някоя от 39-те секции (вместо 11 през 2013 г.), което означава по-нисък разход за транспорт. Активността там се е покачила със 141%. "Най-сериозно увеличение имаше в страните с най-много допълнителни секции. Това говори, че достъпът до избирателна секция е от критично значение дали българите зад граница ще гласуват", казва Боян Юруков, който поддържа базата данни glasuvam.org. 

За това помогнаха и протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. Тогава различни общности в чужбина се мобилизираха, за да се включат по свой начин, и след това продължиха да следят случващото се, но без да са потопени в ежедневния новинарски поток в България. "Протестите помогнаха за това много българи в чужбина да се свържат и да работят заедно", казва Десислава Христова-Кужидловски, която живее в Лондон, занимава се с организацията на изборите и е активна по темата от три години. Няколко месеца по-късно се случва инициативата Парламентарни избори 2014, в която се включват близо 200 души с опит в организирането на избирателни секции. Те доброволно помагат на общностите по места да се организират, за да подадат достатъчен брой заявления за гласуване, както и да се свържат с посолствата и да разберат какви ресурси ще са им нужни за изборите и как да ги търсят.



Министерството на външните работи (МВнР) също участва по-адекватно в процеса, като този път работи заедно с Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС). "Беше създадена стройна организация, която координира близо 200 активисти по четирите континента, които бяха натоварени с логистиката - резервация на зали, подсигуряване на урни, тъмни стаички... та чак до резервация на хотелски стаи за представителите на МВнР. Това са и хората, измежду които МВнР попълни част от секционните избирателни комисии, когато липсваха достатъчно партийни предложения", обяснява Любомир Гаврилов, професор по математика в Университета на град Тулуза и координатор на ВОС във Франция. "Благодарение на намесата на ВОС и адекватната реакция на МВнР, за пръв път имаме изборни секции извън дипломатически и консулски представителства в Германия", разказва Гаврилов. Там са гласували два пъти повече избиратели отколкото при предишните избори. Според Гаврилов обаче работата в МВнР може да се усъвършенства. "МВнР не пожела да използва по-активно гражданската енергия на българите в чужбина, въпреки че новият изборен кодекс го позволява. ВОС на българите в чужбина оценяват командироването на държавни служители във всичките 428 секции в чужбина като излишен лукс и престараване, за което МВнР нямаше законово задължение", казва той. Проблемът обаче е, че в много секции в чужбина, ако няма представители на българската държава, изборите със сигурност ще бъдат манипулирани - а няма на каква основа да се каже къде да ходят и къде не служебните лица.

Какви бяха проблемите

Изборите в чужбина обаче бяха лишени от няколко основни участника. Централната избирателна комисия нямаше силна разяснителна кампания, която Любомир Гаврилов нарича "имитация на дейност". Държавната агенция за българите в чужбина за първи път се включи с по-модерен подход, като създаде разяснителна кампания във Facebook. Целите й бяха да достигне до 300 хиляди души и 2500 групи на българи в чужбина. В крайна сметка страницата на агенцията събра 3800 харесвания, което според създателите й е рекорд за държавно учреждение, но е далеч от пълнокръвна комуникация с българите в чужбина. "Имаме едно дълготрайно натрупване на откъснатост на българската държава от българите в чужбина, което не може да се преодолее дори с най-хубавата акция в рамките на един месец", казва Кирил Радев, който е инициатор на създаването на българските студентски сдружения в Германия. За това не помогнаха и партиите. "Това е по-фундаментален проблем, а изборите в чужбина са само една от илюстрациите - партиите са си поделили електората и никой не се състезава за "чуждия"," смята докторантът по Публични политики в Осксфорд Ивайло Яйджиев, който участва в организацията на изборната секция в града. Изключение правят спорадични опити за кампания на Реформаторския блок и Зелените.

Ако позицията на България по темата за изборите в чужбина се запази, то процесът ще трябва да се усъвършенства. За да има смисъл от организацията на изборите и разходите за допълнителни секции, ДАБЧ, ЦИК и МВнР ще трябва да заемат по-организирани и ефективни позиции. Например въвеждането на отделен избирателен район за гласовете от чужбина, което автоматично ще реши проблема с прехвърлянето на гласове по различни региони и свързаните с това скандали. Проблемът при него е, че ще е спорно кого точно представляват депутатите. Такава стъпка според Любомир Гаврилов предстои и преди Изборният кодекс отново да дойде на дневен ред за все още несъставеното правителство: "Ще отправим предложения към парламентарните групи да определят поне по един свой депутат за контакти с българите в чужбина", обяснява той. Увеличеният брой на избирателите в чужбина прави отново актуален въпроса за въвеждане на електронното гласуване.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

30 януари 2018г.
София Хотел Балкан

capital.bg/ governmentevent

Дванадесета годишна среща на бизнеса с правителството



Акценти в програмата:
Загубата на човешки капитал през последните години - колко голям е проблемът, какви са ефектите за икономиката и какви държавни политики могат да го решат
Какво може да направи правителството за задържане и развитие на човешкия капитал
Докога ще расте европейската икономика и кои политики могат да повлияят на българския пазар на труда
Ще постигне ли България устойчив ръст, докато губи човешки капитал
Как българската икономика да стане атрактивна за работещите в чужбина


Прочетете и това

Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица Вечерни новини: По-важното от уикенда и какво се очаква през новата седмица

Меркел даде надежда за поетапно влизане на България в Шенген; Американското правителство ограничава дейността си; Григор Димитров е сред най-добрите осем на Australian Open; Предупреждения за силен сняг и вятър в понеделник в страната

21 яну 2018, 1836 прочитания

Чуждите инвестиции колебливо нарастват през ноември Чуждите инвестиции колебливо нарастват през ноември

Сумата достига 884 млн. евро от началото на 2017 г., което все още е малко под нивото от предходната година

21 яну 2018, 1811 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Защо да (не) гласуват българите в чужбина

Да имат ли емигрантите право на глас за бъдещето на страната. Вижте аргументите "за" и "против"

Бавни Държавни Железници

До началото на март 80 жп гари, или 1/3 от всички, трябва да продават билети в реално време. Системата обаче напредва изключително бавно

Върти ми се една муха

NASEKOMO превръща органичните отпадъци в храна за ларви, които са алтернативен източник на протеини за животни

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Две седмици в Мароко

С кола от северната до южната част на страната

Много преди фалшивите новини

Писателят Милош Урбан, когото наричат чешкия Умберто Еко, за мистификацията, порно хоръра и бежанците

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, "Биомашиностроене" ще удвои производството си с инвестиция за 10 млн. евро

Емисия

DAILY @7AM // 22.01.2018 Прочетете