Защо да (не) гласуват българите в чужбина
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо да (не) гласуват българите в чужбина

Вотът в чужбина тази година се проведе и на необичайни места - като фризьорски салони (като този в Лондон) и барове.

Защо да (не) гласуват българите в чужбина

Да имат ли емигрантите право на глас за бъдещето на страната. Вижте аргументите "за" и "против"

Зорница Стоилова, Илин Станев
16067 прочитания

Вотът в чужбина тази година се проведе и на необичайни места - като фризьорски салони (като този в Лондон) и барове.

© Капитал


Пет причини емигрантите да имат право на глас

За българите, които живеят в чужбина, най-важният момент от изборите не беше на 5 октомври. За тях той се случи два месеца по-рано. Когато десетки доброволци, пръснати в страни в Европа, Америка и Азия, решиха да обединят усилията си, така че повече българи с чужди адреси да могат и да искат да гласуват. Организираха се сами, пишеха писма на институциите, настояваха за повече секции. Извоюваха ги. Направиха собствена информационна кампания в социалните мрежи и през личните си контакти къде и как да се гласува. Мотивираха отдавна отказали се българи да вземат отношение този път. Заеха местата в секционните комисии и в самия изборен ден.

Димитър Иванов, който живее в Цюрих и е един от тези десетки доброволци, нарича всичко това "уникален граждански проект на българите в чужбина", който допринесе избирателната активност извън страната да достигне рекордни размери (виж тук). Усилията, които положиха тези хора, дават най-важния аргумент защо българите в чужбина трябва да имат право на глас - защото им пука.

1. Защото ги е грижа

Като лелята на Кирил Радев, която е на 80, живее в Берлин от ученическите си години и е германски гражданин, но никога не е спирала да се вълнува от случващото се в България. Следи внимателно новините, ходи на срещи на сдруженията на българите и пише писма на политици. Внукът Кирил, който е сред инициаторите на българското студентско сдружение в Германия, докато учи в Манхайм, дава леля си за пример, защото е убеден, че това къде живееш няма общо с това колко си активен, информиран и мотивиран. "Отношението към България и гражданската активност не са пряка функция от това къде се намираш. Има много хора, които живеят в България, но са абдикирали тотално от своята гражданска роля", аргументира се Кирил. И обратното - има хора в чужбина, които усещат България като място, което никога не са напускали и имат ангажимент към нея. А и както отбелязва докторантът по политически науки в Оксфорд Ивайло Яйджиев - на диаспората не бива да се гледа отделно от българите в България. Защото в крайна сметка и двете групи искат едно и също нещо - по-добра и по-добре управлявана България.

2. Защото са най-големият чуждестранен инвеститор

Интересите на българските емигранти в България имат и прагматично измерение. С намаляването на преките чуждестранни инвестиции българите, които живеят в други държави, се превърнаха в почти най-големия инвеститор в страната. Паричните потоци от емигранти възлизат на 744 млн. евро за миналата година и представляват 2% от БВП на България. На практика те са причината социалните системи все още да не са се срутили върху ни. Техните пари правят огромна разлика в слабо развити региони, където цели семейства се издържат и потребяват благодарение на тях.

Този факт до голяма степен обезсилва контрааргумента, че българите в чужбина не би трябвало да имат глас за бъдещето ни, след като не плащат данъци тук. По тази логика, казва Димитър Иванов от Цюрих, пенсионери, студенти и безработни в България също трябва да бъдат лишени от право на глас, защото не плащат данъци. "Абсурдно", възкликва той.

"Сгрешена е логиката да мерим кой колко внася в хазната спрямо гласа си, но определено ще е в полза на тези в чужбина", добавя и блогърът Боян Юруков, който от години живее в Германия, но е един от активните граждански гласове тук. Той отбелязва, че много от емигрантите имат и бизнес интереси тук или чрез контактите са привлекли инвестиции в страната. Така че е съвсем естествено въпросът кое ще е следващото правителство да интересува както емигрантите с бизнес в България, така и тези, които се тревожат за здравето и сигурността на близките си, които издържат.

3. Защото някои от тях ще се върнат

За една част от българите в чужбина пък изборът да живеят в друга страна не е нито окончателен, нито необратим. И правото им на глас в някакъв смисъл е инвестиция в собственото им бъдеще. Защото им е важно в каква България ще се върнат утре. Подкрепата за протестите срещу правителството на БСП и ДПС от чужбина чрез групите #ДАНСwithmeGlobal и #ДАНСwithmeworld дойде тъкмо от такива хора - студенти и млади професионалисти, които имаха намерение да се реализират в страната, и то по честния начин. Не по примера на "успелия млад мъж", който беше шеф на ДАНС за един ден.

4. Защото България има нужда от тях

Мисленето за емигрантите като безвъзвратно изгубен ресурс принадлежи на миналото. Истината е, че застаряваща България се нуждае повече от всякога от политически и икономически активната си диаспора. Професорът по математика в Университета в Тулуза Любомир Гаврилов застъпва тъкмо тази теза - че не българите от чужбина имат нужда от представителство в Народното събрание, а България е тази, която има нужда да държи тези 1.5 милиона наши сънародници с българско гражданство в националната си орбита. И дава силен аргумент - демографския. "Поради възрастовата си структура, българската общност в чужбина се характеризира с висок естествен прираст; броят на родените в чужбина българчета след 1989 г. се оценява на най-малко 200 000", отбелязва Гаврилов.

Всъщност, ако България реши да инвестира в разширяване на възможностите за политическо участие на българите в чужбина, например като въведе електронно гласуване, това ще промени значително политическия пейзаж. Според ГРАО към септември тази година над 660 хиляди български граждани живеят извън страната по настоящ адрес. Ако повечето от тях могат да гласуват лесно и удобно, това сериозно ще обърка аритметиката на партиите. Особено на тези, които разчитат на контролиран и купен вот.

"Моето дълбоко убеждение е, че едно ново широко политическо участие на българите в чужбина може да започне да променя цялостно политическия процес в България. Ако достигнем до 500 хиляди избиратели, това ще доведе до нови динамики, на които партиите не знаят как да отговорят. Ще трябва да правят една по-съвременна политика, за която не са подготвени", коментира един от създателите на #ДАНСwithmeGlobal Кирил Радев.

5. Защото конституцията го казва

И най-накрая (или може би с това трябваше да започнем) конституцията казва, че всеки български гражданин, независимо къде се намира, има едни и същи права и задължения. В това число и да избира посоката на общото ни бъдеще.

И още няколко причини против:

Не може да се гласува на базата на хипотетичен интерес

Основният аргумент в подкрепа на неограниченото право на българите в чужбина да гласуват е изричната конституционна норма, че "гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази конституция".

Основният закон звучи пределно ясно по този въпрос. Но той е също толкова пределно ясен и по други въпроси. Българските граждани например имат право на здравно осигуряване, "гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване". От този текст обаче не произтича право тази безплатна помощ да се ползва извън страната. За да се възползва от това си право, всеки български гражданин трябва да се завърне в родината си и в много случаи да плати здравни осигуровки за определен период. Подобно е положението и с правото на труд, образование и... данъците, които българските граждани са "длъжни да плащат [...] установени със закон, съобразно техните доходи и имущество".

Видно е, че здравият разум налага някои ограничения на конституционните права. Въпросът е на какви принципи да се основават те. И те нямат нищо общо обичайните възражения към вота в чужбина - за това колко гласа получава ДПС, колко струва организацията на изборите, дали е справедливо българите в Германия да получават повече изборни секции на квадратен километър, отколкото тези в САЩ, и т.н.

Ограничения вече има

Активното избирателно право е в основата на демокрацията и всяко негово престъпване може да доведе до опасни рецидиви. Затова и политическите права йерархично стоят над социалните (както е здравеопазването). Но ограничения има. Например при изборите за Европейски парламент могат да гласуват само тези българи, които живеят на територията на ЕС. Това е напълно логично, тъй като директивите и регламентите, които евродепутатите гласуват, няма как да разпрострат действието си и над живеещите в Океания примерно.  

Толкова либерален режим за гласуване в чужбина като българския има в 11 страни от ЕС, в 14 има ограничения, а в Гърция и Словакия е забранено (освен за евроизборите). Например в Германия изискването е избирателят да е живял поне три месеца след 14-ата си година в страната и да декларира, че е запознат с политическата обстановка в страната и е засегнат от нея (а за германците тези документи не са формалност). В Дания и Ирландия има допълнително изискване гласоподавателите да декларират, че имат намерение да се завърнат в страната си рамките на съответно две и години и половина, и т.н. Практиката е потвърдена и в няколко решения на Европейския съд по правата на човека.

Някои от тези ограничения имат исторически корени. Докато е действала Търновската конституция, "Законът за избиране представители на Обикновеното и Великото народно събрание" е изисквал избирателите да "са постоянни жители на някоя община или са се поселили там не по-късно от 6 месеца". Тогава това очевидно е направено, за да се ограничи правото на изселниците след 1878 г. да влияят върху българската политика. Но в изискването за уседналост всъщност има много смисъл. No taxation, without representation е един от най-мощните лозунги, който стои в основата на отделянето на 13-те колонии в Северна Америка от Великобритания в края на XVIII век. Въпросът е дали може да има представителство без данъчно облагане. Тоест, ако се върнем към българската конституция, която дава активни избирателни права на всички български граждани, независимо къде живеят, те длъжни ли са да плащат данъци у нас, независимо че не пребивават в нея? Не според данъчните закони. Те освобождават уседналите в чужбина от плащане на налози у нас, защото няма как българската държава да им предостави нещо срещу техните пари. Защо обаче трайно живеещите в чужбина да имат право на глас, след като българските закони не ги касаят? Аргументът с трансфера на пари към България не е валиден, защото обикновено става дума за хора, които имат намерение да се върнат в страната. Но българите, които от десет години не са се връщали в родината си, нямат такова намерение и гласуват само по сантимент, всъщност само изкривяват изборния процес.

Изискването за уседналост не ограничава права

Българският Конституционен съд вече е засягал темата в няколко дела, които имат отношение към изборното законодателство. В Решение №4 от 2011 г. съдиите постановяват, че изискването за уседналост (което е въведено в Изборния кодекс, приет през същата година) "не е ценз [...]. То не е предпоставка за възникването на активното избирателното право у конкретното лице, съответно наличието му не отнема избирателното право; по същество то е свързано с определяне на мястото къде да се гласува". В мотивите на съда се казва, че упражняването на избирателното право "предпоставя и връзка/съпричастност на избирателя с конкретната общност, чиито органи на управление се формират чрез неговото гласоподаване на местни или национални избори". Тоест КС казва, че избирателят трябва да е част от политическото тяло, което ще бъде представлявано. Тогава КС отхвърли не уседналостта, а изискваните срокове - две години за избор на евродепутат и 12 месеца при избори за местни органи на власт. Съдът обаче не дава дефиниция на уседналостта (освен че посочва мнението на Венецианската комисия - не повече шест месеца) и като цяло казва, че могат да се налагат само разумни изисквания към носителя на избирателното право.

Аргументът, че изборите в чужбина правят всички български граждани равнопоставени, на чисто техническо ниво също е спорен. В чужбина може да се гласува без предварително изготвени избирателни списъци (с масово вписване в деня на изборите), секции се разкриват не служебно, а там, където избирателите пожелаят (на теория няма механизъм, който да предотврати отваряне на секция на Северния полюс, ако 40 избиратели посочат адрес в някое иглу и поискат да гласуват точно там). В допълнение няма как българската държава да гарантира истинността на вота в чужбина (през 2009 г. бяха касирани 18 358 гласа в Турция).

Много от тези технически проблеми могат да се решат (например с добре организирано електронно гласуване). По-важното е, че зад исканията за ограничаване на правото на глас на българите в чужбина има не само първосигнална логика (ДПС), но и смислени аргументи, които се отнасят до принципа на представителството. Дали те ще се приемат е въпрос на политическа целесъобразност (в Европа и Северна Америка има различни практики) и усещането на българите в България доколко гласовете от чужбина носят полза за страната.

Пет причини емигрантите да имат право на глас

За българите, които живеят в чужбина, най-важният момент от изборите не беше на 5 октомври. За тях той се случи два месеца по-рано. Когато десетки доброволци, пръснати в страни в Европа, Америка и Азия, решиха да обединят усилията си, така че повече българи с чужди адреси да могат и да искат да гласуват. Организираха се сами, пишеха писма на институциите, настояваха за повече секции. Извоюваха ги. Направиха собствена информационна кампания в социалните мрежи и през личните си контакти къде и как да се гласува. Мотивираха отдавна отказали се българи да вземат отношение този път. Заеха местата в секционните комисии и в самия изборен ден.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

68 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Грижа ги е, но 50% от гласовете в чужбина са от Турция.

  • 2
    jorosrabskia avatar :-|
    jorosrabskia

    Браво, много добра статия

  • 3
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Прекалено много приказки за 130 000 гласоподаватели.... простозагуба на пари и време....

  • 4
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    България е тази, която има нужда от тези 1,5 милиона наши сънародници с българско гражданство, които се намират временно или постоянно извън страната. Няма по-добър начин да ги приобщим към националния живот от този - да им предоставим възможността да избират свои народни представители в отделен избирателен район, МИР - чужбина, така както това правят българите в страната. Както от юридическа, така и от житейска гледна точка, българските граждани живеещи в чужбина, са пълноценна част от българската нация.

    Българските граждани извън страната надхвърлят 1,5 млн. души. Поради възрастовата си структура, българската общност в чужбина се характеризира с висок естествен прираст; броят на родените в чужбина българчета след 1989 г. се оценява на най-малко 200 000.

    По официални данни на БНБ, българите в чужбина имат и значителен принос в българската икономика, като всяка година само нетните банкови преводи във валута се оценяват на стойност между 1 и 2 млрд. евро, гарантирайки стабилността на банковата система в условия на валутен борд.

  • 5
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#1] от "today ;)":

    То и в България 70% от българските граждани в Кърджали гласуват за ДПС. Ти предлагаш да забраним и на българите в Кърджали да гласуват, нали? Имаш ли и други идеи?

  • 6
    jorosrabskia avatar :-|
    jorosrabskia

    До коментар [#3] от "boby1945":

    като българин в 4ужбина нека ти налея малко акъл в 4ервената ти 4угунена тиква: ние гласувахме защото не искаме турци и комунисти пак да управлават..... и успяхме

    Заради такъв "матрял" като теб, БГ няма скоро да се оправи..Хаиде с здраве

  • 7
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Специално за Германия проблемът е че немското законодателство не позволява двойно гражданство и при получаването на немско гражданство лицето се отказва от всякакво друго, т.е. гласовете на българи с немски паспорти биха били невалидни от гледна точка на закона. Разбира се този проблем не съществува за работещите в Германия с български пасспорти.

  • 8
    schumener_beer avatar :-|
    шуменско пиво

    От такъв вот се страхуват точно ония които докараха България до това дередже.
    Затова такива като "boby1945" бълват змии и гущери срещу правото на българите в чужбина. Затова и толкова години си приказваме за дистанционно гласуване а никой нищо реално не прави.
    Държави като Португалия, Испания, Франция го имат от десетилетия и на никого и през не му минава даже да коментира това право, камо ли да се опитва да го ограничава или забранява.

  • 9
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    "Кенеди полага клетва като 35– ия президент на САЩ на 20 януари 1961 г. В своята знаменита реч той казва: „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а се запитайте какво вие може да направите за държавата си.” http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B6%D0%BE%D0%BD_%D0%9A%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B4%D0%B8 ...Който иска да определя нещата в България ,1. да се завърне и да плаща данъци.
    1 милиард ,дето изпращали, :на 1 милион / минимум / ваши близки в Бг , = 100/мес.. От тях пенсията на баща ми не се увеличава пряко. На техния баща се увеличава от моята осигуровка, стотици лв/мес. и здравна за лекарствата му. Децата ми също внасят тук всички данъци. Другите осигуряват пенсии на англичани, германци. Когато говорят за този 1 млрд.,никой не казва ,че сме ги хранили в детската градина за 10 Е /мес., учили сме ги 25 годинки. на Запад защо ги искат учени, а не искат цигани. ....
    Не, да нямат право.

  • 10
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    До [#4] от "gavrilov": не,нямаме нужда от вас .
    Ако ще се връщате ,сега. Или никога.
    Тези 200 000 българчета по света имат още 200 000 българчета изоставени от родителите си в Бг, за които ние се грижим - детски градини ,здраве и какво ли не. И за техните баби и дядовци.
    вие се грижите за германските английските,щатските.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK