С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
68 17 окт 2014, 17:19, 14197 прочитания

Защо да (не) гласуват българите в чужбина

Да имат ли емигрантите право на глас за бъдещето на страната. Вижте аргументите "за" и "против"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
И още няколко причини против:Не може да се гласува на базата на хипотетичен интерес

Основният аргумент в подкрепа на неограниченото право на българите в чужбина да гласуват е изричната конституционна норма, че "гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази конституция".

Основният закон звучи пределно ясно по този въпрос. Но той е също толкова пределно ясен и по други въпроси. Българските граждани например имат право на здравно осигуряване, "гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване". От този текст обаче не произтича право тази безплатна помощ да се ползва извън страната. За да се възползва от това си право, всеки български гражданин трябва да се завърне в родината си и в много случаи да плати здравни осигуровки за определен период. Подобно е положението и с правото на труд, образование и... данъците, които българските граждани са "длъжни да плащат [...] установени със закон, съобразно техните доходи и имущество".


Видно е, че здравият разум налага някои ограничения на конституционните права. Въпросът е на какви принципи да се основават те. И те нямат нищо общо обичайните възражения към вота в чужбина - за това колко гласа получава ДПС, колко струва организацията на изборите, дали е справедливо българите в Германия да получават повече изборни секции на квадратен километър, отколкото тези в САЩ, и т.н.

Ограничения вече има

Активното избирателно право е в основата на демокрацията и всяко негово престъпване може да доведе до опасни рецидиви. Затова и политическите права йерархично стоят над социалните (както е здравеопазването). Но ограничения има. Например при изборите за Европейски парламент могат да гласуват само тези българи, които живеят на територията на ЕС. Това е напълно логично, тъй като директивите и регламентите, които евродепутатите гласуват, няма как да разпрострат действието си и над живеещите в Океания примерно.  



Толкова либерален режим за гласуване в чужбина като българския има в 11 страни от ЕС, в 14 има ограничения, а в Гърция и Словакия е забранено (освен за евроизборите). Например в Германия изискването е избирателят да е живял поне три месеца след 14-ата си година в страната и да декларира, че е запознат с политическата обстановка в страната и е засегнат от нея (а за германците тези документи не са формалност). В Дания и Ирландия има допълнително изискване гласоподавателите да декларират, че имат намерение да се завърнат в страната си рамките на съответно две и години и половина, и т.н. Практиката е потвърдена и в няколко решения на Европейския съд по правата на човека.

Някои от тези ограничения имат исторически корени. Докато е действала Търновската конституция, "Законът за избиране представители на Обикновеното и Великото народно събрание" е изисквал избирателите да "са постоянни жители на някоя община или са се поселили там не по-късно от 6 месеца". Тогава това очевидно е направено, за да се ограничи правото на изселниците след 1878 г. да влияят върху българската политика. Но в изискването за уседналост всъщност има много смисъл. No taxation, without representation е един от най-мощните лозунги, който стои в основата на отделянето на 13-те колонии в Северна Америка от Великобритания в края на XVIII век. Въпросът е дали може да има представителство без данъчно облагане. Тоест, ако се върнем към българската конституция, която дава активни избирателни права на всички български граждани, независимо къде живеят, те длъжни ли са да плащат данъци у нас, независимо че не пребивават в нея? Не според данъчните закони. Те освобождават уседналите в чужбина от плащане на налози у нас, защото няма как българската държава да им предостави нещо срещу техните пари. Защо обаче трайно живеещите в чужбина да имат право на глас, след като българските закони не ги касаят? Аргументът с трансфера на пари към България не е валиден, защото обикновено става дума за хора, които имат намерение да се върнат в страната. Но българите, които от десет години не са се връщали в родината си, нямат такова намерение и гласуват само по сантимент, всъщност само изкривяват изборния процес.

Изискването за уседналост не ограничава права

Българският Конституционен съд вече е засягал темата в няколко дела, които имат отношение към изборното законодателство. В Решение №4 от 2011 г. съдиите постановяват, че изискването за уседналост (което е въведено в Изборния кодекс, приет през същата година) "не е ценз [...]. То не е предпоставка за възникването на активното избирателното право у конкретното лице, съответно наличието му не отнема избирателното право; по същество то е свързано с определяне на мястото къде да се гласува". В мотивите на съда се казва, че упражняването на избирателното право "предпоставя и връзка/съпричастност на избирателя с конкретната общност, чиито органи на управление се формират чрез неговото гласоподаване на местни или национални избори". Тоест КС казва, че избирателят трябва да е част от политическото тяло, което ще бъде представлявано. Тогава КС отхвърли не уседналостта, а изискваните срокове - две години за избор на евродепутат и 12 месеца при избори за местни органи на власт. Съдът обаче не дава дефиниция на уседналостта (освен че посочва мнението на Венецианската комисия - не повече шест месеца) и като цяло казва, че могат да се налагат само разумни изисквания към носителя на избирателното право.

Аргументът, че изборите в чужбина правят всички български граждани равнопоставени, на чисто техническо ниво също е спорен. В чужбина може да се гласува без предварително изготвени избирателни списъци (с масово вписване в деня на изборите), секции се разкриват не служебно, а там, където избирателите пожелаят (на теория няма механизъм, който да предотврати отваряне на секция на Северния полюс, ако 40 избиратели посочат адрес в някое иглу и поискат да гласуват точно там). В допълнение няма как българската държава да гарантира истинността на вота в чужбина (през 2009 г. бяха касирани 18 358 гласа в Турция).

Много от тези технически проблеми могат да се решат (например с добре организирано електронно гласуване). По-важното е, че зад исканията за ограничаване на правото на глас на българите в чужбина има не само първосигнална логика (ДПС), но и смислени аргументи, които се отнасят до принципа на представителството. Дали те ще се приемат е въпрос на политическа целесъобразност (в Европа и Северна Америка има различни практики) и усещането на българите в България доколко гласовете от чужбина носят полза за страната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

29 януари 2019г.
София Хотел Балкан

capital.bg/governmentevent

13-ТА ГОДИШНА СРЕЩА НА БИЗНЕСА С ПРАВИТЕЛСТВОТО


Пътят на България към еврозоната: какви ще са ефектите върху икономиката и как да се подготви бизнесът

Запазете своето място сега


Акценти в програмата:


  • Важните стъпки към Еврозоната
  • Какво предстои пред България през 2019: приоритетите на правителството
  • Колко голям е рискът за разделение между държавите от Еврозоната и останалите и къде е мястото на България
  • Политики и реформи, които ще доближат България до Еврозоната
  • Ефектът на еврото върху бизнеса
  • Как членството в Еврозоната ще се отрази върху икономиката и как бизнесът да се подготви

Към регистрацията

Прочетете и това

Вечерни новини: "Газпром" занижи очакваните тук такси от "Турски поток"; Китай забавя растежа си Вечерни новини: "Газпром" занижи очакваните тук такси от "Турски поток"; Китай забавя растежа си

И още: Форумът в Давос започва; Прокуратурата е прекратила разследването срещу Ивайло Московски; ЕС със санкции срещу ГРУ

21 яну 2019, 26 прочитания

Гъстата мъгла над бъдещето на магистрала "Хемус" Гъстата мъгла над бъдещето на магистрала "Хемус"

Продължава да липсва ясен план как държавната "Автомагистрали" ще харчи 1.34 млрд. лв., а премиерът поиска пет първи копки до март

21 яну 2019, 88 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Днес изтича временното екоразрешително на ТЕЦ "Бобов дол"

От утре централата ще може да работи само с един енергоблок

Ефектите от Brexit без сделка за българите

Правата на българите във Великобритания ще зависят от българските мерки спрямо британските граждани в България

Как се делят 134 млрд. долара

След 25 години брак семейство Безос се развежда. Какво означава това за Amazon?

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

20 въпроса: Ангел Игов

Преводачът, литературен критик и писател Ангел Игов е новият носител на специалното отличие за превод "Кръстан Дянков"

Льо Корбюзие, който живее на покрива

Домът-ателие на френско-швейцарския архитект Льо Корбюзие в Париж отваря за посетители след двегодишна реставрация

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 19.01.2019 Прочетете
Капитал PRO, Компания с 1400 служители се изтегля от България; Samsung продаде соларните си паркове за 150 млн. лв.

Емисия

DAILY @7AM // 21.01.2019 Прочетете