На базата на съдебното решение през 2009 г. фирмата иска от фонда да сключи договор по проекта, но оттам отговарят, че програмата по САПАРД вече е била приключила. Отговорът кара новозагорската фирма да заведе искова молба по Закона за отговорност на държавата и общините за причинени вреди, като претендира от държавата не само за 5.8 млн. лв. имуществени вреди (неполученото финансиране), но и пропуснати ползи -  парите, които е щяла да получи от отдаването на търговски площи под наем. Фирмата представя предварителни договори със земеделски производители, фирми и еднолични търговци, които щели да наемат общо над 8 хил. кв.м търговска площ в бъдещото тържище. На първа инстанция - Административният съд в София, искът е отхвърлен със съвсем логичния мотив, че а) сключването на договора не означава изпълнение на проекта (и получаване на финансирането) и б) въобще не е доказано, че твърдените вреди и пропуснати ползи са "пряка и непосредствена последица от отменения отказ". 

От новозагорската фирма подават жалба и така през 2011 г. делото попада във ВАС, като за негов докладчик е определена тогавашният зам.-председател на съда Венета Марковска. С невиждана бързина за иначе претоварената съдебна инстанция – за точно три месеца от постъпването на жабата, Венета Марковска уважава жалбата на фирмата, като директнo й присъжда причинената вреда от неполученото финансиране, а в частта за пропуснатите ползи връща делото за ново разглеждане със задължителни указания. 

Още тогава казусът вдига на крака върховете на държавата. В прокуратурата е образувано дело за документна измама срещу управителя на фирмата. По молба на Министерството на финансите решението на Венета Марковска е отменено от петчленен състав на съда, като доводът е, че финансовото министерство е трябвало да участва в процеса. С това казусът изглежда приключил. Но не съвсем.

Данни за явно престъпление

След отмяната на решението на съдия Марковска делото се връща обратно на първа инстанция, където процесът продължава близо две години. В началото на 2014 г. съдия Антоанета Аргирова излиза с дълго 50 страници решение, с което отхвърля и двата иска, като преди това внимателно анализира абсолютно всеки представен от фирмата предварителен договор за наем, като за някои от тях открива, че са фалшиви, и ги изпраща до МВР. В края на решението съдът дори коментира с недоумение ("съдът обаче не може да мълчи за начина, по който се изразходват публични средства") защо, при положение че във фонд "Земеделие" има 16 юрисконсулти по делото, е нает външен адвокат, на когото е платен хонорар от 300 хил. лв.

След жалба на фирмата през април тази година делото отново стига до ВАС, където е насрочено за разглеждане за ноември, което напълно съвпада с графика на съда. За изненада на държавните институции около европейските избори съдията по делото взима решение да насрочи процеса... за след няколко седмици. Съдии от ВАС определиха подобен ход като повече от съмнителен.

Когато влиза в съдебната зала, адвокатът на фонд "Земеделие" е силно изненадан – съдия по делото е Таня Куцарова, която е била част от състава, застанал зад скандалното решение на Венета Марковска по същия спор две години по-рано. 

В закона има абсолютна забрана съдия, участвал в предходно разглеждане на казуса, да решава отново делото. Именно поради тази причина магистратите, които са били част от предходните състави, въобще не се включват в системата при разпределението на делото. 

Съдия от ВАС описа практиката на съда: "Председателите на колегии и на отделения определят сами докладчика, който не трябва да е участвал в разглеждането му, а останалите членове на състава не се определят компютърно. Чак пред датата на открито съдебно заседание се прави график за всеки състав, като се изключват от него тези съдии, които са участвали." Именно последното не се е случило, което е в разрез с вътрешните правила на ВАС. 

Таня Куцарова, която е сред номинираните от Министерството на правосъдието за български съдия в Европейския съд по правата на човека в Страсбург, си прави отвод едва след като й е бил поискан изрично в съдебната зала.

Така скандалното дело е разпределено отново, като този път е насрочено за януари 2015 г., което отговаря на графика на съда. През юни адвокатите на новозагорската фирма искат заседанието да бъде преместено за по-ранна дата, но съдът отказва с мотив, че графикът е запълнен. 

След падането на кабинета "Орешарски" е подадена нова молба, с която пак се иска по-скорошно заседание. В нея този път е посочено, че "разглеждането на делото в толкова далечна дата би създало утежнение на държавата, тъй като при евентуално уважение на иска ще бъдат заплатени много големи лихви". В уж запълнения до януари график на съда изведнъж се намира място и процесът е насрочен за след месец. 

Подобно на предния път датата на делото отново е в период на политическо безвремие – процесът ще се гледа следващата седмица, когато все още ще текат преговорите за съставяне на правителство, което според запознати с делото въобще не е случайно.

От пресцентъра на съда отговориха на въпросите на "Капитал", че "всички правила" за разпределението на делото са спазени.

Източници в прокуратурата коментираха, че разследването по делото срещу собственика на фирмата продължава. Той обаче е следствие от състоянието, в което се намира ВАС, а не причина. Ето защо големият въпрос е ще посмеят ли ВСС и прокуратурата да обърнат внимание на механизмите, които прави подобни схеми възможни – начинът, по който се разпределят делата, и хватките при определянето на съдебните състави в най-висшата инстанция по административни казуси. Институцията, която по принцип трябва да е гарант за законността на актовете на изпълнителната власт, а днес е символ на зависимостите в Темида.