Как проработи преференцията и как може да се подобри

1 105 177 души или 35,2% от гласоподавателите са използвали възможността за преференциален вот на парламентарните избори. Това е ръст с девет процента в сравнение с изборите за Европейски парламент по-рано тази година. Това показва анализ на Института за развитие на публичната среда, представен на пресконференция във вторник. Институтът беше сред поддръжниците на въвеждането на преференцията при промените в Изборния кодекс.

Благодарение на преференциалния вот 20 народни представители са успели да влязат в 43-тото Народно събрание, което е 8,3 % от всички 240 депутати. Най-много успели с преференция кандидати има от ГЕРБ (10) и БСП (5). От Реформаторския блок и от ДПС са по двама, а от "България без цензура" (ББЦ) - един.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Като цяло над хиляда кандидати са събрали повече от 7% преференциален вот, което беше границата за пренареждане на партийната листа. От тях около половината са били водачи на листи.

Според изследването повече от половината от избирателите на Реформаторския блок са използвали преференцията. Този дял е висок и при "България без цензура" и БСП, а най-нисък е очаквано при ДПС (виж таблицата).
 

Дял използвана преференция от избирателите на

Реформаторски блок	51,7%
България без цензура	43,6%
БСП	42,4%
ГЕРБ	35,6%
АБВ	34,2%
Патриотичен фронт	27,6%
Атака	26,2%
ДПС	21,3%

По отношение на т.нар. феномен 15/15, помогнал на Момчил Неков (БСП) да стане евродепутат, институтът отчита, че делът на преференциите със съвпадащ номер на партията е почти толкова, колкото и на евроизборите - около 12%. Най-много от евентуалната грешка са пострадали ГЕРБ, "Атака" и "България без цензура". В доклада си институтът припомня, че седем от избраните със съвпадащ номер кандидати са се отказали от мястото си в Народното събрание - четирима от ГЕРБ и по един от ДПС, ББЦ и "Атака".

Изследователите отбелязват и големия брой недействителни бюлетини на тези избори като според изчисленията им областите, в които делът им е най-висок са Пловдив-област, Пазарджик, Бургас, Варна, Стара Загора, Благоевград, Сливен, Плевен, София-област, Хасково и Пловдив-град.



Какво може да се подобри

Институтът за развитие на публичната среда е изготвил и няколко препоръки за промени в изборното законодателство, които могат да подобрят процеса на следващото гласуване. Според тях преференцията трябва да стане задължителна и да се премахне възможността един кандидат да бъде в две листи. "Гласуване без отразена преференция, да се отчита като недействителен глас", предлага институтът и отбелязва, че тези, които подкрепят подредбата на партията, ще могат да покажат това като изберат водача.

Като решение на проблема със съвпадението между номерата на кандидата и партията институтът предлага да се премахне номерацията пред листите вляво на бюлетината. Така номер ще има само в частта с преференцията и ще се избегне объркването на избирателите, смятат експертите.

Ключов момент според тях е и въвеждането на регионални преброителни центрове, които да гарантират повече публичност и прозрачност в работата на изборната администрация. "Въвеждането на преброителни центрове е една от най-сигурните мерки срещу купения и корпоративен вот и срещу сплашване на избирателите", пише в доклада на института.

Други мерки, които според експертите могат да направят изборния процес по-коректен, са отпадането на политическите квоти в ЦИК, както и на наблюдателите, които са представители на партия, и обособяването на самостоятелен многомандатен избирателен район "Чужбина".