Над 4 млрд. лв. обезценки ще трябва да се направят в КТБ (обновена)

БНБ би трябвало да вземе oкончателно решение за отнемане на лиценза на банката в началото на ноември

Иван Искров, управител на БНБ
Иван Искров, управител на БНБ    ©  Надежда Чипева
Иван Искров, управител на БНБ
Иван Искров, управител на БНБ    ©  Надежда Чипева
При отрицателен капитал БНБ е длъжна според Закона за кредитните институции да отнеме лиценза на банката.

Дългоочакваната нова оценка на активите на затворената през юни Корпоративна търговска банка показа по-лошо финансово състояние и от най-песимистичните оценки, което прави спасяването й практически невъзможно. Новият одиторски доклад, изготвен от "Делойт", "АФА" и "Ърнс и Янг", изводите от който бяха оповестени от БНБ, показва, че над 2/3 от активите й ще трябва да бъдат изтрити, което ще доведе до капиталова дупка от близо 4 млрд. лв.

По закон при отрицателен капитал БНБ задължително отнема лиценза на банката, което според обявените срокове явно ще се случи в началото на ноември. Следва обявяване на несъстоятелност от съда и тогава в рамките на 20 дни Фондът за гарантиране на влоговете трябва да започне да изплаща гарантираните депозити.

Очертанията на пропастта

Според оценките на одиторите в КТБ трябва да се направят обезценки за 4.222 млрд. лв. Те са за активи в размер на 5.925 млрд. лв., които включват кредити, инвестиционен портфейл от акции и облигации, ценни книжа, държани за търгуване, банкови гаранции и акредитиви, недвижими имоти и инвестицията в дъщерната ТБ "Виктория", която също е под специален надзор.

Необходимата обезценка само за кредитния портфейл на фирми в КТБ от 5.335 млрд. лв. е за 4.057 млрд. лв. Активите на банката към 30 септември 2014 г. са за 6.662 млрд. лв., а капиталът й е спаднал до 198 млн. лв. заради просрочия в последните месеци. Преди поставянето й под специален надзор той беше 620 млн. лв.

Сега квесторите трябва да осчетоводят данните според международните счетоводни стандарти и до 31 октомври да представят в БНБ "съответните надзорни отчети, които са необходими за вземане на решенията, предвидени в Закона за кредитните институции".

От БНБ отново припомнят, че "други решения, сред които преструктуриране и/или оздравяване на КТБ, са възможни, ако Народното събрание в рамките на законодателните си правомощия намери за уместно и своевременно приеме изменения и допълнения на действащото законодателство, включително и по отношение на ресурсното обезпечаване".

Докладът е предадени на прокуратурата, посочват от БНБ.

Необичайни бизнес практики

Втората оценка на одиторите (първата беше в началото на юли) затвърждава вече оповестените в квесторския доклад към края на август изводи за водената кредитна политика от КТБ - неспазване на правила, липса на контрол при отпускане на кредити, липса на текущо наблюдение, липса на задълбочено проучване на кредитоискатели, ненадеждна документация.

Новото заключение в доклада е, че "в дейността на банката се наблюдават необичайни за банковата система порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и транзакции". Като пример е посочен заобиколният начин на кредитиране чрез "дружества със специална цел", холдинги и други подобни, като целта е била финансиране на придобиването на активи.

Според одиторите този "специфичен начин на кредитиране" "не отговаря на стандартните и надеждни банкови практики". Одиторите посочват, че за това в БНБ не е имало как да знаят или да го установят, тъй като от ръководството на КТБ преди поставянето й под специален надзор са предоставяли на "Банков надзор" "недостоверни и подвеждащи" финансови и надзорни отчети.

Това прилича на опит за оневиняване на ръководството на БНБ за допуснатото от регулатора раздуване на КТБ в последните няколко години. Не е ясно обаче защо централната банка не е установила всички тези проблеми при надзорните си проверки, още повече че за много от тях има медийни публикации от години.

Кредитният портфейл

Оценката на кредитния портфейл на банката включва експозициите на 138 фирми кредитополучатели с общ размер на задълженията към 30 септември 2014 г. 5.335 млрд. лв. Това е 96.6% от общия корпоративен кредитен портфейл. БНБ посочва, че изводите от извършения анализ и оценка от трите одиторски фирми са изключително сходни.

Най-интересната и най-голяма група включва 82 кредитополучателя, преобладаващата част от които – 67 случая, нямат собствена оперативна дейност или тя е силно ограничена и приходите им се генерират изцяло или в по-голямата си част от трети лица. Общата експозиция на всички дружества от групата е 3.434 млрд. лв., като това е 64% от кредитния портфейл.

Това са дружества и холдингови компании, чиято основна дейност е предимно инвестиционна, в много случаи без собствен персонал и друга оперативна дейност. Много от тях са новосъздадени - учредени до 12 месеца преди отпускането на първия кредит, или такива с цел придобиване на дялове и акции в други дружества. Няма подробни бизнес планове. За голяма част от кредитните досиета не са налични документи, удостоверяващи дали кредитът е използван съгласно целта, описана в договора за кредит.

След първата оценка от началото на юли БНБ оповести именно липсваща информация по кредитни досиета на заеми за около 3.5 млрд. лв. Три месеца по-късно няма кой знае какво ново около тези липси, след като бяха наети и допълнителни правни кантори за събиране и окомплектоване на тези досиета и беше назначена повторната оценка.

Обезпечения

Както и в доклада на одиторите към 30 юни, оповестен в края на юли, се посочваше, че има празни банкови сметки като обезпечения, така и сега се констатира същото. Правният анализ сега е показал, че преобладаващата част от обезпеченията в банката - залози на материални активи, бъдещи вземания с постъпления по банкови сметки на кредитополучателя в банката, акции на придобитите предприятия или търговски предприятия, се оказват с пропуски при учредяването им или са несъществуващи. Това ги прави и нереализируеми. Така кредитите в тази категория се оказват с покритие едва около 2%, като се вземе предвид и възстановимата стойност на обезпеченията. Целият портфейл е с покритие едва 13%, показва оценката на одиторите.

Одиторите са отписали и обезценили напълно дълг на "ТЦ-ИМЕ" от 80 млн. евро – ключово дрижество за Цветан Василев преди този развой на събитията и впоследствие овладяно от неотдавнашния му съратник Делян Пеевски. Там се казва, че това дружество не е в състояние да върне или възстанови "заемообразно предоставяне на ДЦК на стойност 80 млн. евро", нито алтернативно да заплати дължимото, "сумите, отчитани като част от инвестиционен портфейл ДЦК, са преквалифицирани във вземане от ТЦ-ИМЕ АД. Тъй като дружеството е в процедура по несъстоятелност и вероятността това вземане да бъде събрано е минимална, последното е обезценено на 100%".