Коментари Daily - 22 октомври

Къде е разговорът за програмното бюджетиране; На руския пропаганден фронт: Да задействаме "меката сила" в България; Средства за натиск, а не за информация

Харченето на пари без друга идея освен администрация и държава "на автопилот" е съзнателно заобикаляна тема.
Харченето на пари без друга идея освен администрация и държава "на автопилот" е съзнателно заобикаляна тема.    ©  Велко Ангелов
Харченето на пари без друга идея освен администрация и държава "на автопилот" е съзнателно заобикаляна тема.
Харченето на пари без друга идея освен администрация и държава "на автопилот" е съзнателно заобикаляна тема.    ©  Велко Ангелов

Позиция

Къде е разговорът за програмното бюджетиране

От статия на Тодор Янкулов, експерт по финансово управление и контрол в публичния сектор, в offnews.bg

Вероятно първата работа, с която ще се захване новият парламент, е актуализацията на бюджет 2014. Въпросът дали не харчим пари, които нямаме, разбира се, е важен за всички. В цялата полемика обаче остава незабелязан един още по-важен аспект – за какво именно се харчат парите и какво се постига с тях. Той може да се зададе и по друг начин: имат ли нашите политици ясна визия и истински цели в посока повишаване на ползите за обществото.

От началото на 2014 т. нар. програмно бюджетиране, обвързващо разходите с политики и цели, е детайлно регламентирано с новия Закон за публичните финанси. Както обаче често се случва в България, по-важно е какво е положението на практика, а не какво казва законът.

Например обществените поръчки са един от основните инструменти за разходване на бюджетни средства. Сключените чрез тях през 2013 г. договори са общо за над 8 млрд. лв., или над 10% от БВП.

Същевременно са всеизвестни корупционните практики и непрозрачността при избора на изпълнители. Спирането на няколко оперативни програми на ЕС до голяма степен е заради процедурите, с които се възлагат поръчките.

Контролът е в ресора на Министерството на икономиката и енергетиката. В бюджета за 2014 в програмен формат за тях са заложени следните цели:

- "Осигуряване на условия за провеждане на принципите за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация"

- "Правилно функциониране на системата на обществените поръчки, включително чрез осигуряване на условия за законосъобразно възлагане на обществените поръчки".

Звучат ли ви като пионерско поръчение (за по-младите - коледно пожелание)?

Ето и дейностите, чрез които тези цели ще се постигат, и индикаторите, чрез които постигнатото ще се мери:

"Хармонизиране на нормативната уредба в съответствие с европейските директиви и регламенти" – на седмата година от членството? Е, не е чудно тогава защо ЕК ни налага финансови корекции.

"Развитие на нормативната база във връзка с провеждане на държавната политика в областта" – и сега Законът за обществените поръчки е детайлно "развит" – толкова, че създава неоправдани затруднения за всички прилагащи го, без да гарантира истинска законосъобразност.

Няма яснота в какъв обем ще е хармонизацията, в каква посока ще е развитието и съответно какъв публичен ресурс ще е необходим. Като показатели за постигане на целите са дадени брой становища, брой проверки за предварителен контрол, брой публикувани документи и други подобни, показващи, че кипи дейност. Липсват индикатори за ефекта. По-скоро в програмен формат се оправдава нуждата от служители, които да бълват на конвейер становища и проверки, но не засягат въпроса за ползата.

Подходът е същият във всяка област на държавно управление – харчене на пари без друга идея освен функциониране на администрацията, а оттам и на цялата държава "на автопилот". И темата трябва да влезе в обществения дебат, ако реално искаме да сме успешно общество и да живеем в нормална държава.

На руския пропаганден фронт

Да задействаме "меката сила" в България

От публикация на сайта на руския Център за политически анализи, регистриран като медия в партньорство с ТАСС

България, смятана някога за най-близката по манталитет до Русия държава в Източна Европа, напоследък удивлява с позициите си. София се присъедини към антируските санкции, а българският президент си позволява откровено русофобски изявления в западните медии.

Експертите, които потърсихме за коментар, са на мнение, че обикновеният български народ продължава да симпатизира на страната ни, но в хватката на могъщите олигархически кланове не могат да реализират симпатиите си политически.

Не навяват оптимизъм за перспективите на руско-българските отношения и резултатите от проведените на 5 октомври предсрочни парламентарни избори. Ръководителят на секцията за анализи в "Лента Ру" Максим Жаров отбелязва, че една от причините да се стигне до тях е отказът на предишния кабинет да отстъпи пред натиска на ЕС по въпроса за "Южен поток".

По думите му особеност на България е, че в политическата система на страната липсва проруска формация, което може да се обясни с факта, че България е контролирана от олигархични кланове, които в много по-голяма степен са ориентирани към ЕС заради европейските фондове.

"Не смятам, че българите обичат по-малко руснаците, отколкото сърбите. Просто българската политическа система е устроената така, че да не отчита интересите на гражданите, които симпатизират на Русия. Така че ние самите трябва по-активно да присъстваме в тази страна, да задействаме технологията на "меката сила" и да влияем на политическия живот там", коментира Жаров.

Живеещият понастоящем във Варна публицист Яков Шестов подчертава, че българите обичат руснаците не само по традиция, но и заради щедростта на руските туристи. А недоброжелателите са от средите на крайно малката група антисъветски интелектуалци, подвластни на стереотипите от времената на студената война.

Той даде пример с негов познат българин, на когото подарил значка на "Единна Русия" ( партията на Путин - бел. ред.) и той сега я носи като орден. По думите на Шестов отношението към "Южен поток" е сложно, доколкото не всички осъзнават изгодата от него.

"Смята се, че газопроводът ще се строи от чужди компании, преди всичко от ЕС, а българите ще останат встрани. Сред населението има силно негативно отношение към ЕС и евентуалното му участие в проекта намалява неговата привлекателност", твърди публицистът, заключавайки: "За съжаление в постсъветския период руският бизнес не успя да завоюва стабилни позиции в България."

Наблюдение

Средства за натиск, а не за информация

Оливие Базил, говорител на "Репортери без граница", пред БНР

Огромен проблем е пълната липса на прозрачност на истинските собственици на медии в България. Имам предвид слагането на ръка или нарастващото влияние на сивата икономика, която инвестира в медиите, за да ги направи средства не за информация, а за оказване на натиск.

Нивото на насилие, на което е подложена румънската преса (45-о място в класацията за свобода на медиите ), не може да се сравнява с това в България, която падна на 100-тното място.

Съществува и проблем с рекламата в българските медии, която не само усложнява въпроса с финансовата им независимост, но го прави и доста труден за проследяване.