България между миграционните източници и дестинации

Движението на хора е неизбежно, формулирането на адекватни политики – жизненонеобходимо

Миналогодишната истерия около навлизането на големи групи бежанци и мигранти заглуши опитите да се води разумен обществен разговор по темата. След затихването на сензацията проблемът се завръщаше в публичното пространство по възможно най-непродуктивния начин. Вниманието се съсредоточаваше основно около инцидентите в селата Розово и Калище, като се правеха опити за недобросъвестна "актуализация" на антиимигрантските тревоги и "патриотична" мобилизация, явно разчитаща на липсата на информация, на слухове и полуистини или пък на откровено враждебно тълкувание на ситуацията. С други думи, държавата и обществото ни все още са в позицията на догонващи по един проблем, който със сигурност ще бъде сред основните национални приоритети в следващите десетилетия.

България не може да се изолира от световните миграционни процеси. Дори да не беше външна граница на предпочитана миграционна дестинация като ЕС, дори в непосредствена близост с нея да не бушуваха опустошителни войни като тези в Сирия и Ирак, в рамките на един глобализиран свят България пак щеше да бъде минимум транзитен коридор за големи маси хора, тъй като се намира на важен географски кръстопът. Но България вече е и за бъдеще все повече ще се превръща и в крайна дестинация, колкото и това да се струва невероятно на нихилистично настроената част от обществото ни, според която тук няма за какво да се стои. Истината е, че тук има за какво да се стои и макар стандартът на живот у нас и рефлексите за уважаване на другостта и спазване на международно приетите стандарти  на поведение спрямо различните да са далеч  от западноевропейските, България постепенно се превръща в притегателна точка за много хора и тази тенденция ще се задълбочава.

Време е в разговора за мястото на бежанци и мигранти да си дадат среща, а не да си противостоят, три изходни точки, върху които следва да стъпи цялостното разбиране за измеренията на миграционния казус. Националната сигурност, хуманитарното начало и миграционната политика в условия на остра демографска криза следва да бъдат основата, на която да стъпи градежът на политиките, които ще предопределят стабилността на страната и дългосрочните й перспективи. От формулирането и следването на тези политики зависи както преодоляването на редица външни, така и предотвратяването на много вътрешни проблеми – от безконтролното преминаване на националните граници от големи групи хора и свързаните с това рискове, през липсата на интеграционен капацитет и нагнетяването на ксенофобски настроения сред обществото, та до асоциираните с неблагоприятната демография дисбаланси като липсата на работна ръка в ключови за икономиката сфери.  

Тенденцията породените от новото преселение на народите

предизвикателства за националната сигурност да бъдат възприемани като априори противоречащи на хуманитарните ангажименти на България са в основата на най-разгорещените конфликти. През последната година страната изпадна в поредния си имиджов проблем вследствие на неспособността си да предложи адекватно убежище на относително малък брой бежанци, а паническата реакция на властите (например чрез изграждането на стена на турската граница и чрез така наречените pushbacks – често силово изтласкване на новопристигналите обратно на чужда територия) стана повод за критични доклади на международни правозащитни организации. Тези доклади на свой ред предизвикаха недоволство и непремерени коментари от страна на представители на различни български институции. Цикълът критики – контракритики бе затворен, без това да допринесе съществено за разрешаването на проблемите.

България не може да бъде критикувана за това, че защитава външната си граница. Няма нито една държава по света, която е готова да изостави тази ключова своя функция. Страната ни не следва да бъде упреквана и за това, че упражнява граничен контрол като част от общоевропейското пространство.
 В процеса на адаптирането си към изискванията за членство в Шенген обаче България възприе редица законодателни мерки, които уеднаквиха подхода й с общоевропейските практики. Но България не е член на Шенген и в това се крие една сериозна несправедливост. Според регламента "Дъблин", страната - първоначален приемател на бежанци и мигранти, е и страната, в която те ще бъдат репатрирани, когато се озоват в друга държава - членка на ЕС. Така България не се ползва пълноценно от основното за ЕС право на свободно движение на хора, но същевременно като външна граница на ЕС се превръща в буферна територия между източниците на миграция и членките на Шенген. Макар регламентът "Дъблин" да бе временно суспендиран по време на върховия миграционнен натиск миналата година, това се случи само защото страната ни нямаше необходимия капацитет да се справи със ситуацията на собствена територия. В момента, в който "Дъблин" започне да се прилага отново, България ще се окаже фокус на двоен миграционен натиск – от изток и от запад. Това е крайно неблагоприятен сценарий и институциите ни трябва да работят активно с европейските ни партньори върху начини за споделяне на миграционната тежест. Отделно от това Гранична полиция и ДАНС действат в условията на крайно тежка и опасна международна ситуация, породена от войната в Сирия и Ирак. Страната вероятно е транзитен пункт за западноевропейски джихадисти на път към Близкия изток и обратно и макар засега заплахата за сигурността на България да е косвена, този трафик трябва да бъде следен отблизо.

Макар в последната година капацитетът

на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) да нарасна значително и работата й да се подобри до степен, в която тя е в състояние да се справи с предизвикателството да приеме, настани и поддържа живота на  големи групи хора (не без помощта на редица международни и неправителствени организации като Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), Българския червен кръст (БЧК), "Каритас" и редица доброволчески асоциации), голямата празнина в работата с бежанците идва, след като те получат статут. В момента страната ни разполага с нулев интеграционен капацитет. Казано на прост език, когато един новопристигнал човек мине през системата на приемателните центрове на ДАБ и получи хуманитарен или бежански статут, тоест право на престой, труд, обучение и медицинско обслужване, той попада във вакуум. На теория той придобива редица права. На практика, в отсъствието на  какъвто и да било организиран процес на приобщаване на бежанеца към местните институции, общество и начин на живот и имайки предвид липсата му на езикови умения и често крайната му бедност, единствените опции пред този човек са или да се гетоизира, тоест, да търси спасение при себеподобните си, или да живее на улицата в крайна мизерия, или и двете едновременно. Това също е абсолютно неприемлив сценарий, откъдето и да го погледнем – нехуманен, в противоречие с най-базисните човешки права, а в крайна сметка вредящ и на приемащата общност. Доскоро ДАБ разполагаше с един-единствен интеграционен център в "Овча купел", който с повече или по-малко успех опитваше да запълни тази дупка чрез уроци по български за малки и големи, чрез усилията на социални работници и доброволчески инициативи, с експертизата, финансовата и логистичната подкрепа на ВКБООН, БЧК, "Каритас".  Но "Овча купел" беше трансформиран в приемателен център и веригата Гранична полиция – ДАБ – интеграционно усилие – пълноценно участие в живота на страната така и не бе доизградена.

Планът в изпълнение на "Националната стратегия  за интеграция на лицата, получили международна закрила в Република България 2014 - 2020" предвижда създаването на информационно-консултативни центрове, които отчасти ще запълнят тази празнина. Те следва незабавно да бъдат трансформирани в интеграционно-консултативни центрове към Министерството на труда и социалната политика и да поемат цялата грижа по адаптацията, социализацията и пълноценната интеграция на хората със статут.

Интеграционно-консултативните центрове

трябва да следват изпитаната и доказана във времето формула на партньорство между държавата и неправителствения сектор, но с дейното участие на общините. В тази формула държавата в лицето на МТСП осигурява рамката, контактите с НЗОК и социални работници, НПО-тата – всякаква необходима трудова, образователна, социална, културна и прочие експертиза, с която разполагат, а общините – необходимата среда и инфраструктура. В условията на финансова криза тежестта върху националния бюджет трябва да бъде облекчена, като средствата за интеграционните усилия трябва да дойдат по фонда "Убежище, миграция и интеграция" на ЕК, както и от структурни фондове. Специално от гореспоменатия фонд, в който са заделени над 3.127 милиарда евро за програмния период 2014 - 2020, България ще получи само 10 милиона, което е абсолютно неприемливо на фона на заявените от Гърция 210 милиона и от Италия 300 милиона. Подобно на Гърция и Италия, България е външна граница на ЕС и има всички основания спешно да предоговори финансирането.

Всички тези проблеми могат да бъдат разглеждани и като част от общия демографски фон в страната, който от години е неизменно негативен. Често можем да чуем от напълно добронамерени хора как бежанците могат да бъдат използвани, за да се решат демографските проблеми на България, както и да се запълнят дупките на трудовия пазар. Това е напълно неприемливо. България не може да гледа на хора, бягащи от война, загубили домовете си и близките си, често травмирани, като на суров материал за решаването на собствените си проблеми.  Вероятно е с течение на времето тези от тях, които изберат да останат тук, да се превърнат в ценна интегрална част от обществото ни подобно на арменците и така наречените белогвардейци в началото на ХХ век. Но трябва да приемем, че бежанците търсят преди всичко убежище и работата с тях е специфична. Те не са стока, нито част от сделка. За да реши демографските си трудности и да подпомогне трудовия си пазар, България трябва да престане да бърка желаното с възможното, тоест да разчита само и единствено на българските общности в "близката чужбина" – Македония, Молдова и Украйна, и да започне целенасочена кампания по привличането на хора, които могат да допринесат за развитието й чрез една много по-широко скроена миграционна програма. Тя може да е базирана на точкова система, подобно на програмите на големи реципиенти на миграция, като Австралия например, може да обвързва новодошлите със задължителен срок на пребиваване, работа и плащане на данъци, както го прави Унгария, може да предложи жилища при облекчен режим на кредитиране и така нататък. При всички положения трябва да заживеем с мисълта, че страната ни се намира в невралгичен район, бори се за бъдещето си в условията на засилващо се движение на хора и нито станалият почти рутинен език на омразата, нито зариването на главите в пясъка ще свършат работа.  

Авторът е съветник на вицепремиера и министър на правосъдието по въпросите на бежанците и мигрантите

Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


11 коментара
  • 1
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Не е количеството е/и-мигранти проблема на България. Проблема е в качеството на гореспоменатите.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 2
    mentor avatar :-|
    Ментор

    според автора самото наличие на желаещи да живеят на гърба ни и освен това да ни натрапват особеностите си предопределя нашата единствено възможна и правилна позиция по въпроса - да ги приемем с отворени обятия. Всичко друго е "истерия около навлизането..."
    Всъщност България нито е по някакъв начин задължена, нито има какъвто и да било интерес да приема големи групи прости, мързеливи и неграмотни икономически емигранти, които освен това са и с векове назад в социалното си развитие. А пък същите да се споменават като някакъв плюс в контекста на демографската криза - това е невероятна олигофрения. Колкото и да се напъваш, абсолютно невъзможно е да компенсираш малкото българи с много цигани.

    --
    Авторът е съветник на вицепремиера и министър на правосъдието по въпросите на бежанците и мигрантите
    --
    Искрено съчувствам на съветвания министър и се надявам, че пропуска покрай ушите си подобни "съвети".

  • 3
    basten avatar :-|
    Алеко Константинов

    България е страна по Конвенцията за бежанците на ООН и безусловно е приела да приема и интегрира бежанци. Не зная защо обаче в България се третират като бежанци влезли от т.нар. сигурни страни - Турция основно и отчасти от Гърция, т.е. те би трябвало да получат статут на бежанец в първата сигурна страна по пътя им, от страната във военен или друг конфликт или гонения, от които бягат. Смятам за безспорен факта, че ние не сме гранична за Афганистан, Сирия, Ирак, Мали, Судан, Либия и другите страни основни източници на бежански потоци. Но тези хора биха били бежанци за Република България единствено и само ако са влезли на територията на страната по море или по въздух и не са минавали през територията на друга сигурна страна - такива в нашия случай са Република Турция, Гърция, Пакистан, Кипър и т.н. съседни страни или първите сигурни страни на пребиваване на тези хора. Именно в тези страни те би следвало да са кандидатствали за статут на бежанци. В основния случай, хората влизащи през границата ни с Турция са нелегални незаконни и основно икономически емигранти, но не и бежанци, защото в Турция същите хора безпрепятствено и безспорно получават сигурност, храна и подслон - т.нар хуманитарен статут, докато конфликтите в техните родни страни се разрешат. Така че, моля ви не злоупотребявайте с термина бежанци и прочетете внимателно Конвенцията за бежанците на ООН!

  • 4
    polovtsian avatar :-|
    polovtsian

    До коментар [#1] от "realismisthename":

    интересно какво точно разбираш под "качество". Това, че някой идва от по-бедна страна не го прави умствено по-низш, ако това имаш предвид. Ако беше така, САЩ, Австралия и другите развити държави отдавна да са спрели мигрантските потоци към тях. Не съм забелязъл да са го сторили.

    Проблемът е основно в отношението на местните, тоест на нас. Ако ние се държим към мигрантите като към хора "с по-ниско качество" можеш да си сигурен, че те ще се капсулират в свои общности подобно на циганите и турците и най-малкият ефект ще е, че ще увеличат електората на ДПС.

  • 5
    onufrii avatar :-|
    onufrii

    Авторът е съветник на вицепремиера и министър на правосъдието по въпросите на бежанците и мигрантите
    ....с такива съветници.......
    АЛО,АВТОРА,АЛАНКООЛУ!!!
    В Хелзинки,Брюксел или където там си си карал магистратурката по празнословие явно си изтървал подробността че арменците и така наречените белогвардейци в началото на ХХ век бягаха ОТ100% СИГУРНО КЛАНЕ ,като арменците специално бягаха точно от тия дето сега идват насам.
    Също така арменците и така наречените белогвардейци са (колкото и да я мразите в Хелзинки тая мръсна думичка) ХРИСТИЯНИ и отдавна се смесиха с нас а тия дето сега идват.....джихад,батенце,ДЖИХАД!

  • 6
    pavlin_kralev avatar :-|
    Павлин Кралев

    Вие гладайте да можете да емигрирате. В България няма бъдеще за децата ви освен това да хранят мърцеливите цигани.
    http://iconomicabg.blogspot.com

  • 7
    nikol.k avatar :-|
    nikol.k

    До коментар [#3] от "Алеко Константинов":

    Не сме гранична страна за изброените, но капацитетът за адекватен или икакъвто и да е прием в съответните гранични страни е отдавна изчерпан (пр: Турция, Ливан, Йордания), други страни не са сигуни приемници по редица религиозни и политически причини и България се оказва в позицията на една от първите следващи.

  • 8
    aleko avatar :-|
    aleko

    До коментар [#4] от "polovtsian":

    Проблемът е основно в отношението на местните, тоест на нас.
    -------------
    Да, определено продавачката Вики е виновна, че с предизвикателното си отношение към Саладин Бен Аладин го е принудила да я наръга неколкократно със случайно оказалото се у него джобно ножче. :)
    Абе с какъв акъл ги раждате тези идиотщини не мога да разбера.

  • 9
    smariika avatar :-|
    Mariya Samuilova

    До коментар [#3] от "Алеко Константинов":
    А може би и вие трябва да прочетете като как Турция е подписала Женевската конвенция с условие за географски ограничения, например тук, преди да коментирате: http://www.europarl.europa.eu/sides/getDoc.do?pubRef=-//EP//TEXT+CRE+20110407+ANN-01+DOC+XML+V0//BG&query=QUESTION&detail=H-2011-000125

  • 10
    basten avatar :-|
    Алеко Константинов

    Въпрос № 6, внесен от Νικόλαου Χουντή (H-000125/11)

    Относно: Режим за бежанците в Турция
    H-000125/11


    Турция е подписала Женевската конвенция от 1951 г. за бежанците, както и протокола към нея. При все това е определила условия за географски ограничения. По-конкретно, Турция е определила ограничението да разглежда молби за убежище единствено по отношение на събития в Европа. Това означава, че за гражданите на страни извън Европа, Турция в никакъв случай не може да приема молби за убежище. Това представлява незачитане на правата на бежанците, както са определени в Женевската конвенция, в разрез е с Хартата за основните права на ЕС (членове 18 и 19), както и с принципа за равно третиране.

    Приел ли е Европейският съюз, посредством свои действия или пропуски, парадоксалния характер на горепосоченото условие в Женевската конвенция, потъпкващо принципите на хуманизма и равното третиране? Поискал ли е от Турция да премахне горепосоченото условие?




    (EN) Настоящият отговор, който е изготвен от председателството и не е обвързващ нито за Съвета, нито за неговите членове, не беше представен устно във времето за въпроси към Съвета на месечната сесия на Европейския парламент през април 2011 г. в Страсбург.

    Съветът е наясно с факта, че Турция е установила географски ограничения по отношение на Женевската конвенция за бежанците и Допълнителния протокол към нея. Позицията на ЕС по този въпрос обаче остава съвсем ясна – ограничението не е в съответствие с достиженията на правото на ЕС в областта на убежището и Турция трябва да го премахне и да приложи изцяло Женевската конвенция и Допълнителния протокол към нея.

    Турция, като държава кандидатка, трябва да изпълни политическите критерии, определени от Европейския съвет в Копенхаген, по-специално като изпълни изискванията на Рамката за преговори и Партньорството за присъединяване. Също така съгласно Рамката за преговори се очаква Турция постепенно да се хармонизира с достиженията на правото на ЕС, включително в областта на убежището.

    Премахването на това географско ограничение се изтъква като приоритет и в ревизираното Партньорство за присъединяване с Турция. Бих искал да припомня, че Съветът систематично призовава Турция да засили усилията си в изпълнението на изискванията, определени в рамката за преговори, които включват inter alia и изпълнението на Партньорството за присъединяване. Необходимостта от непрекъснати усилия в областта на убежището беше специално подчертана от Съюза на заседанието на Съвета за асоцииране ЕС–Турция (на министерско равнище) на 10 май 2010 г., като въпросът също така редовно се поставя от Комисията по време на срещите с Турция.

    Затова мога да уверя уважаемия колега, че въпросът ще продължи да се следи отблизо и да се поставя систематично на всички нива, доколкото е уместно, тъй като пълното прилагане на Женевската конвенция от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г. съставляват част от изискванията, спрямо които се измерва напредъкът на Турция в преговорите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход