Технология на онлайн гласуването
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Технология на онлайн гласуването

Технология на онлайн гласуването

Как да се случи дистанционният вот

9636 прочитания

© shutterstock


Предпазливата нагласа към гласуването по интернет има, най-общо казано, два източника - възможните злоупотреби с неконтролираната среда, в която се извършва гласуването, включващи в различни комбинации нарушения на прякото избирателно право и тайната на гласуването и/или злоупотреба с базата данни от събраните в електронната урна подадени гласове. За разлика от хартиените електронните бюлетини не могат да бъдат подложени на контролно преброяване при възникнали съмнения за нарушена сигурност на базата данни.

Страховете от електронното гласуване в България се коренят в разширяващите се практики на разнообразни "гласодобивни" схеми, които стават все по-ефективни. В неконтролираната онлайн среда нещата изглеждат още по-страховити - масовата представа е за сръчен оператор, попълващ толкова бюлетини, колкото пароли за достъп е придобил или са му били връчени. В същото време идеите за софтуерен/технологичен контрол (проследяване на IP или МАС адреси) имат един общ недостатък – могат да бъдат заобикаляни от "таланти". В същото време, за да бъдат установени евентуалните изборни фалшификации, е необходимо време, прекомерно отдалечено от края на изборния ден. Всичко това води до лесния извод, че изборите ще бъдат компрометирани без проблем и вероятно консолидира преобладаващата нагласа, че технологиите са по-скоро рискови и този смисъл по-скоро опасни, отколкото полезни.

Това обаче е конвенционалната логика. Гласуването по интернет няма как да прилича на банкирането, пазаруването или запознаването през сайтове, онлайн дейности, с които се правят аналогии и след това се стига до извода, че електронният вот може да бъде компрометиран също толкова лесно, колкото нечий фейсбук профил. Технологията може да предостави достатъчно ниво на сигурност, която в някои отношения може да е по-висока от тази на офлайн гласуването. Винаги се забравя, че дори и в света на хартиените бюлетини личното гласоподаване и тайната на вота не са абсолютни. Във всички изборни законодателства съществуват изключения, позволяващи гласуване с придружител по причина, свързана с физическа невъзможност да се упражни правото на глас. Съществуват и "либерални" уредби, позволяващи правото на глас да се упражнява дори от пълномощник. А за организираните нарушения всички сме свидетели.

Така че електронното гласуване трябва да осигури възможността от достатъчно лична и достатъчно тайна възможност за упражняване на правото на вот. В реалния свят тайно от всички то така или иначе не се случва. Аз поне не познавам толкова потайни гласоподаватели.

Четири прости решения

От гледна точка на технологиите, законодателството и здравия разум никак не е сложно да се въведат няколко прости и съвсем конвенционални ограничения, които не само ще спомогнат за въвеждането на електронното гласуване, но което е по-важно - те са съвсем разбираеми за технологично неизкушената публика.

Първото и очевидно полезно ограничение е свързано с времето за гласоподаване. Така серийното подаване на гласове може да бъде избегнато, ако се определи конкретен часови пояс – електронен прозорец за гласуване, свързан с местното време на произход на гласа, в който електронната бюлетина може да бъде подадена. Примерно, ако за регион Северна Америка това е между 08:00 и 09:00 и 20:00 и 21:00 местно време, то нашият гласоподавател, след като изпие своето кафе, в 08:05 ще трябва да започне да въвежда своите данни като избирател – ЕГН, номер на документ за самоличност, адрес, след което ще трябва да изчете инструкциите за гласуване, да направи своя избор и накрая да въведе своя уникален код, който междувременно трябва да е получил на регистрирания мобилен номер. Това ще му отнеме поне 30 мин., което е досадно, но за сметка на това ще направи невъзможна поне масова злоупотреба със схеми за серийно гласоподаване.

Във втория времеви прозорец на същия този гласоподавател би могло да бъде позволено да промени гласа си, ако не е сигурен, че тъща му не е надничала зад рамото. Практика е позната в страни с електронно гласуване и позволява на гласоподавателя да се измъкне от евентуален натиск върху него – едва ли може да се очаква неговият работодател, купувач на гласове и т.н. постоянно да му виси над главата. По този начин електронният вот всъщност позволява прецакването на контролирания вот, ако някога в бъдеще електронното гласуване бъде позволено за всички избиратели.  

Третото, малко по-сложно ограничение е условието за предварителното регистриране на самото устройство, от което ще бъде подадена електронната бюлетина. Неговото "маркиране" е най-полезно да бъде извършвано при подаване на заявлението за гласуване по интернет чрез софтуер, позволяващ на сървъра да осъществява връзка с устройството (независимо дали това ще е компютър или смартфон). В най-опростения вариант бюлетина би могла да се подаде само от устройството, от което е попълнено заявлението за гласуване. Така всеки избирател заявява своя собствена "виртуална" кабина за гласуване. В изборния ден тя се активира с паролата за достъп, която би могла за по-голяма сигурност да се получава на мобилен номер. Ако се зададе изискване този номер също предварително да се регистрира, нивата на контрол стават с едно повече. Теоретично гласоподаването по интернет чрез предварително регистрирано устройство променя принципно активното избирателно право. То се активира само когато избирател активно се е регистрирал като оператор на индивидуална "виртуална" кабина за гласуване.  

Бонус идеята обаче е другаде. За да бъде надградено доверие, е напълно възможно да бъде позволено на гласувалия да провери собствената си бюлетина. И тъй като "електронната" изборна кутия би трябвало по принцип да не бъде "отваряна", освен при особени обстоятелства, може да се създаде контролна кутия. Какво би означавало това? В реално време всеки гласувал ще е задължен да потвърди своя избор, запис, който ще се съхранява в контролната "електронна кутия". Тя би могла да бъде отваряна, но само в контролирана среда. Упълномощен служител би могъл да осигури достъп на избирател, пожелал да направи проверка на своята бюлетина. По този начин, избирателите, които не са сигурни дали някой не е злоупотребил с гласа им, ще могат да се уверят лично, че вместо за Обединената партия на пенсионерите гласът им не е отишъл към "Камарата на експертите". Това ще е и значително подобрение спрямо хартиеното гласуване, където няма как да се проследи защо, след като сте пуснали бюлетината си за партия "Роден край", в протокола на секцията не е маркиран нито един глас за нея.

В случая обаче има едно голямо но. Преди да е създаден надежден регистър на избирателите, съставен по настоящ адрес, разрешаване на гласуване по интернет би било предпоставка за практически неоткриваеми фалшификации. Списъците по постоянен адрес, каквито сега изработват кметовете на общини (разбирай ГРАО) позволяват с прости действия да се заобикалят ограниченията по време и място. Например регистриран по постоянен адрес в Пазарджик, да пребивава в Русия, като се регистрира като интернет гласоподавател в Белгия. Примерът е условен, но показва, че при сега съществуващата система от негово име гласуването може да бъде извършено от нает от партийна централа оператор. Искрено се надявам, че предходното изречение няма да бъде възприемано като ключ към успешно представяне на избори, т.е. да се започне изграждане на система за електронно гласуване, без преди това да е изграден надежден регистър на избирателите.  

*Авторът е социолог и специалист по избирателни системи. Димитров е бил на няколко пъти член на Централната избирателна комисия (между 1994 и 2005 г.), от 1996 г. е експерт към Офиса на ОССЕ за Демократични институции и човешки права, участвал е в над 20 мисии за наблюдение на избори с мандата на ОССЕ и ООН. Той е бил експерт при изработването на три варианта за Изборен кодекс (включително сега действащия), член е на изборните бордове на двете служебни правителства.

 

Лек за демократичния лудитизъм

Рязкото нарастване на броя на българите, гласували в чужбина (близо 50%, извън тези, гласували в Турция), благодарение на по-добрата организация и повечето изборни секции за пореден път демонстрира, че стига да има възможности, участието на изборите може рязко да нарасне. Една от тези възможности е електронното дистанционно гласуване, или по-просто казано, интернет вотът.

Опити за въвеждането му имаше много, като най-близо стигна Изборният кодекс, приет през 2011 г. В 21 алинеи той разписваше рамката за гласуването онлайн, следвайки най-общо модела на Естония - страната, която още през 2002 г. въведе електронното гласуване. Преди обаче да започне да се работи по детайлите, Конституционният съд отмени тази възможност. Основните аргументи на съда бяха, че предвидената уредба не гарантира тайната на вота, както и че липсват гаранции за "доброволността и автентичността на волеизявлението на гласуващия". Причина за първото заключение на КС беше предвидената възможност за промяна на гласа или дори замяната му с традиционен, поради което в електронната система се съхраняваха данни за гласоподавателя - с тяхна помощ трябваше да се анулира първият му вот. Второто заключение не беше подробно обосновано, но се предполага, че тъй като гласуването не се извършва в тъмната стаичка, под надзора на служебните лица, то може да се осъществява и под натиск или дори от друг човек. Мотивите на съда бяха подкрепени и с доста съмнителни аргументи  – например възможността за промяната на вота нарушавала според КС правилото "един човек – един глас", защото на теория с него може да се злоупотреби. Или пък изискването наЗакона за електронните съобщения доставчиците на интернет услуги да съхраняват данни можело да доведе до рискове за неприкосновеността на електронната информация във връзка с проведеното гласуване, въпреки че според Изборния кодекс тази информация се заличава с края на изборния ден.

Насоката на решението не се отличава от заключенията на други върховни съдилища. Германският конституционен съд също отхвърли електронното гласуване (в германския случай – машинно), но с доста по-различни мотиви. Основният аргумент срещу него беше на много базисно ниво – за да има доверие в избирателния процес, всеки гражданин трябва да може да разбере системата за гласуване и независимо да повтори контрола върху нея. Хартиените бюлетини правят процеса елементарен, както е несложен и процесът по повторното преброяване. Не така стои въпросът с електронните бюлетини – как битовете и байтове се оказват глас за или против партията X може да обясни само софтуерен инженер, а въпросът с тяхното повторно преброяване е, меко казано, затруднителен.

Мотивите на германския конституционен съд са непоклатими. Те зависят от доверието към електронното гласуване. Което е странно в света на електронното банкиране (където левовете и еврото също са заменени с битове и байтове) или дори летенето, при което пилотите почти не докосват щурвалите на самолетите. Докато мотивите на българския Конституционен съд могат да бъдат оборени с добра аргументация и по-прецизни законодателни текстове - нещо, което си заслужава, ако не искаме демокрацията в информационния век да се извършва с методи и средства от робовладелския строй. Такъв опит прави социологът Димитър Димитров, който безспорно има богата практика и самият той е умерен оптимист за бъдещето на онлайн гласуването.

Предпазливата нагласа към гласуването по интернет има, най-общо казано, два източника - възможните злоупотреби с неконтролираната среда, в която се извършва гласуването, включващи в различни комбинации нарушения на прякото избирателно право и тайната на гласуването и/или злоупотреба с базата данни от събраните в електронната урна подадени гласове. За разлика от хартиените електронните бюлетини не могат да бъдат подложени на контролно преброяване при възникнали съмнения за нарушена сигурност на базата данни.

Страховете от електронното гласуване в България се коренят в разширяващите се практики на разнообразни "гласодобивни" схеми, които стават все по-ефективни. В неконтролираната онлайн среда нещата изглеждат още по-страховити - масовата представа е за сръчен оператор, попълващ толкова бюлетини, колкото пароли за достъп е придобил или са му били връчени. В същото време идеите за софтуерен/технологичен контрол (проследяване на IP или МАС адреси) имат един общ недостатък – могат да бъдат заобикаляни от "таланти". В същото време, за да бъдат установени евентуалните изборни фалшификации, е необходимо време, прекомерно отдалечено от края на изборния ден. Всичко това води до лесния извод, че изборите ще бъдат компрометирани без проблем и вероятно консолидира преобладаващата нагласа, че технологиите са по-скоро рискови и този смисъл по-скоро опасни, отколкото полезни.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

41 коментара
  • 1
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    Единственият плюс от "интернет гласуването" е за гласуващите в чужбина, в България не могат да се оплакват от далечна секция или нещо друго. Е, добре, след като е чужбина, ами дайте им право на дистанционно гласуване с бюлетини, в много държави се прилага от достатъчно дълго време. Само имам една молба, да не се оплаквате после, че видиш ли от Турция гласували 500 хил. българи.

  • 2
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#1] от "ivanko77":
    "Само имам една молба, да не се оплаквате после, че видиш ли от Турция гласували 500 хил. българи. "

    Главният страх е на първо място от българите в чужбина, но извън Турция. Но има един още по-голям страх, и той се казва : избирателен район - чужбина. И от него се страхуват преди всичко АТАКА и ДПС, иначе нямаше да гласуват така единодюшно "против". Страхът на ДПС е, че когато българските турци гласуват за свои народни прредставители, вкл. независими кандидати, тогава те могат да реща и да не гласуват за ДПС. И макар гласовете от Турция да насоят по традиция не повече от 3 или 4 мандата на ДПС, тази перспектива очевидно им е неприятна. Тка че: преди да говорим за електронно гласуване, нека да си поговирим просто за гласуване. В отделен МИР - чужбина. https://www.youtube.com/watch?v=YOccvR6L5I0

  • 3
    ivanko77 avatar :-|
    ivanko77

    До коментар [#2] от "gavrilov":

    А защо е необходим МИР-чужбина, а не всичко да е един МИР и без това никой депутат не представлява района, от който е избран, а и рядко е изобщо роден/израснал там.

  • 4
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#3] от "ivanko77":

    Защо не? Така е например в Израел. Но подадените преференции на изборите на 5 октомври, показаха, че по-образованите наши съграждани добре знаят кой кой е сред политицитъе и колко струва. Иначе нямаше да избират Кадиев (например). Така че, добрият въпрос е, а защо не и задължителни преференции, и то с 0% процента праг, или най-много символичен 1% праг, както е било в България до 1930 година. Отговарям си сам: защото партийните лидери се страхуват от честни избори. Неслучайно префренциите заседнаха на гърлото на нашия премиер - Близнашки. Дори се похвали, че бил седнал да пише нов изборен закон, след като никой не го е молил за това.

  • 5
    solipsist avatar :-|
    solipsist

    Това за времевия прозорец е глупаво. Кой ще ти става в 8-9 часа сутринта през почивен ден, много хора спят до обед.

  • 6
    solipsist avatar :-|
    solipsist

    При всички положения с електронно гласуване или без, купуването на гласове ще се запази. Но електронният вот ще донесе по-висока активност, съответно купеният вот нема да има същата тежест. Затова требва да се опрости максимално гласуването по интернет за да се включат повече хора. Ако ще има сложни регистрации на устройства, па попълване на данни, па процедури, то тогава е по-лесно да гласуваш по стария начин. Требва да се разсъждава на първо место за това как да стане най-лесно и най-просто за максимално широк кръг хора, това ако не се реши, то нема смисъл да се мисли за сигурността и другите проблеми.

  • 7
    gligi avatar :-|
    gligi

    "Авторът е .. бил на няколко пъти член на Централната избирателна комисия ... е бил експерт при изработването на три варианта за Изборен кодекс (включително сега действащия)"

    Можехте това да го сложите в началото, та да си знаем че нищо смислено няма да прочетем и да си спестим по 5 минути.

    Ясно е че каквато и да е системата за електронно гласуване, то няма как тя да едновременно защитена от фалшификации и от разкриване на тайната на вота.



  • 8
    andthensome avatar :-|
    andthensome

    така става, които хора които не могат да направят разлика между компоти и компютри коментират теми, които не са в тяхната компетенция.
    има си криптографски методи за сумиране на числа без да се разкриват входа на данни.

    НЕ Е ВЯРНО, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ЗАЩИТИ ОТ ФАЛЩИФИКАЦИИ И РАЗКРИВАНЕ НА ВОТА. НЕ КОМЕНТИРАЙТЕ НЕЩА, ЗА КОИТО НЕ СТЕ КОМПЕТЕНТНИ.

  • 9
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    До коментар [#5] от "solipsist":

    Може би не е искал да каже точно това. реалистично е, гласуването да се нпарави така,
    1) да изисква поне 10 мин. Това силно затруднява масовото подаване на гласове.
    2) гласуване от динамичен ИП номер се забранява (тип макдоналдс или бензиностанция...). Това не е проблем: днес повечето оператори на Запад работят с фиксирани ИП номера. Забранява се гласуване повече от 5-6 пъти от един фиксиран ИП номер.
    3) регистриране за Интернет гласуване по електронен път. Получаване на парола за гласуване на валиден мобилен телефон. Последното е възможно в ЕС, където всички мобилни телефони задължително декларират собственика. Масивни измами с телефоин стават невъзможни.
    4) В държавите, в които не може да се гарантира сигурността на Интернет вота, то се заменя с обикновено гласуване в достатъчно голям брой изборни секции (пример: Турция, са над 100 изборни секции за 2014г).

  • 10
    kenkoz avatar :-|
    kenkoz

    Бих предложил и нещо малко по-различно: Образователен ценз за електронното гласуване - минимум средно образование. Така или иначе е сравнително невероятно човек без средно да ползва в такава степен възможностите на интернет - банкиране, електронен подпис и др. Ако все пак има такива, то за тях да се отвори възможност да доказват компютърните си способности по някакъв директен способ.

    По този начин на голямата част от онези гласоподаватели с не особено дълбоко залегнали морални задръжки ще се постави сравнително трудно препятствие, съответно и на търговците в храма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.