Реформа на хвърчащ лист

Ако следите новинарския поток през последните няколко дни, вероятно сте чули, че край бреговете на Швеция се разиграва сценарий, сякаш изваден от класическия холивудски военен екшън "На лов за Червения октомври" и достоен за епохата на студената война. От 17 октомври насам военноморските сили на скандинавската държава се намират в състояние на пълна бойна готовност, претърсват район в радиус от 60 км около столицата Стокхолм за "чуждестранна подводна активност" и имат зелена светлина при нужда да използват сила. Спекулациите са, че флотът издирва аварирала руска подводница (според някои информации дори две), укриваща се край някой от островите в шведските териториални води на Балтийско море.

По-важният детайл в случая е друг: оказва се, че в момента шведските въоръжени сили не разполагат с капацитет да се противопоставят на подобен тип заплаха. Още през 2008 г., в процеса на преориентиране от териториална отбрана към мироопазващи операции, Стокхолм решава да пенсионира своите хеликоптери, предназначени за откриване и борба с подводници, като не предвижда придобиване на нови преди 2018 г.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

А сега за момент си представете какво би се случило, ако хипотетично пренесем случващото се край бреговете на Швеция в български териториални води. При настоящото състояние на въоръжените сили страната ни вероятно би имала проблем не само с мисия като издирване на чужда подводница (последната българска подводница "Слава" бе свалена от въоръжение в края на 2011 г.), но и с далеч по-тривиални задачи. За разлика от Швеция обаче България е член на Северноатлантическия алианс, който в някаква степен компенсира огромния вакуум в сферата на националната отбрана, родил се в резултат на четвърт век хаос в армията. "Независимо че въоръжените сили са в състояние да изпълняват задълженията си в условията на системен финансов недостиг, състоянието на въоръжението и бойната техника, които са в голяма степен физически и морално остарели, е критично", признава и последният годишен доклад на военното министерство, уточнявайки също така, че изпълнението на задачите от българската армия "се постига с цената на допълнително натоварване и рискове за живота и здравето на личния състав".

Служебен гол

Противно на очакванията, че ще започне да съкращава армията като по времето на правителството на Иван Костов, служебният военен министър Велизар Шаламанов се оказа първият ръководител на ведомството от години насам, който извежда на преден план не преструктурирането, а превъоръжаването и модернизацията на бойните способности на армията. В рамките на краткия си мандат той стана инициатор за написването на Национална програма "България в НАТО и Европейската отбрана 2020", която обобщава най-важните проекти, които трябва да бъдат осъществени през следващите 6 години, ако искаме армията ни да придобие някакъв съвременен облик и способности. "Новото в тази национална програма е, че обвързва модернизацията на армията с ресурсното осигуряване, с начина на изграждане на способности на базата на интелигентната отбрана на НАТО и с участието на българската индустрия. Перспективата за успешното й осъществяване зависи от начина, по който всеки от тези три компонента бъде съчетан с останалите", коментира за "Капитал" Тодор Тагарев, министър на отбраната в предишното служебно правителство.



Но Шаламанов няма да бъде човекът, който ще трябва да превърне въпросната програма от добре звучащи думи в реални действия. Принципно е плюс, че той се ползва със силната подкрепа на президента Росен Плевнелиев и е добре приет в централата на НАТО в Брюксел. От друга страна, служебният министър е просто експерт в сферата на сигурността, за когото е лесно да предлага принципно добри решения, без да носи политическите последствия от осъществяването им. За изпълнението на основните идеи, заложени в програмата на Шаламанов (плавно достигане на 2% разходи за отбрана, от които поне 20% за нова техника), например са нужни допълнителни инвестиции от порядъка на над 2 млрд. лв. до 2020 г.

Проблемът е, че при настоящото състояние на икономиката това са средства, които трябва да дойдат от съкращения в някоя друга сфера. А управляващите едва ли ще са склонни да платят политическата цена за подобна непопулярна мярка в името на някаква имагинерна дългосрочна цел като подобряването националната отбрана, която последните 25 години системно е занемарявана без някакви значими политически последствия за партийните централи. Последното обаче вече не е съвсем актуално в контекста на обтегнатите отношения между Запада и Москва заради украинската криза и на все по-честото военно надуване на мускули в черноморския регион. Съвсем реалистично е ситуацията край бреговете на Швеция, описана в началото на този текст, да се повтори и край някой от българските черноморски курорти, но с тази разлика, че руските подводничари най-вероятно спокойно ще могат да снимат летовниците по плажовете с мобилните си телефони, преди да се потопят обратно.

Политически водовъртежи

Трябва да се има предвид също така, че очертаващата се дясна тройна коалиция между ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт със сигурност ще има далеч по-належащи и болезнени проблеми от инвестициите в модернизация на армията, особено в контекста на очертаващата се огромна финансова дупка в размер на над 4 млрд. лв. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов също така нееднократно е давал да се разбере с изказванията си, че Министерството на отбраната не е сред най-първостепенните му приоритети. Така например той с лека ръка зачеркна един от вариантите за придобиване на изтребители втора ръка с аргумента, че това е "купуване на бракми". В интервю пред вестник "Преса" пък Борисов дори лансира тезата, че е склонен да вземе за министър човек от БСП, тъй като "Позитано" има експертен потенциал в сферата на отбраната. Голямата част от експертите в сферата на сигурността на червената централа обаче са известни като едни от най-яростните критици на Шаламанов и неговата визия за развитие на въоръжените сили. Също така именно по времето на управлението на ГЕРБ военният бюджет тръгна надолу и замръзна на нива от около 1 млрд. лв. За сравнение: през 2007 и 2008 г. годишните средства за отбрана се движат около 1.4-1.5 млрд. лв.

От коалиционните партньори на ГЕРБ най-близо до концепцията на Шаламанов за армията се доближава Реформаторският блок. Програмата на формацията предвижда инвестиции в модерно оборудване, по-затегнат контрол над сделките с военна техника с цел избягване на корупцията, привличане на частния бизнес и преструктуриране на армията на базата на най-вероятните бойни задачи. Проблемът е, че реформаторите никога не са проявявали твърде силен афинитет към отбранителната проблематика за разлика от другия политически партньор – Патриотичния фронт, и в частност участващата в него партия ВМРО. Нейният лидер Красимир Каракачанов от години е насочил вниманието си към най-високия пост във военното министерство. Ако обаче погледнем програмата на Патриотичния фронт, единственото нещо, което ще открием на тема армия, е възстановяването на наборната служба, разполагане на ракетни бази в Южна България и изтегляне на военните контингенти от чужбина (което и без това ще стане факт до края на тази година, когато приключи мисията на НАТО в Афганистан). За осъвременяване изобщо не става дума.

Така че за момента бъдещето на националната програма за модернизация на армията по-скоро е забулено в мъгла. Служебният военен министър свърши теоретичната част от работата, остава да се види дали някой в управляващата коалиция ще я припознае като своя. Или пък дали съюзниците на България в НАТО ще дадат достатъчно ясен сигнал, че страната ни не може да бъде само консуматор на сигурност.