Данъците върху труда през 2015: Имитация на реформи
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Данъците върху труда през 2015: Имитация на реформи

Георги Стоев е икономист и управляващ партньор в Industry Watch, може да го следвате в Twitter на @gstoeff

Данъците върху труда през 2015: Имитация на реформи

12702 прочитания

Георги Стоев е икономист и управляващ партньор в Industry Watch, може да го следвате в Twitter на @gstoeff


Георги Стоев е икономист и управляващ партньор в Industry Watch, може да го следвате в Twitter на @gstoeff

Законите на търсенето и предлагането важат със същата сила за пазара на труда точно както за всеки друг пазар. Вдигането на данъците върху наемането на труд няма как да има други ефекти, различни от ефектите на данъчно облагане на всяка сделка - вдигане на цената за купувача (работодателя), спад на ползата - в случая нетния доход - за продавача (работника), свиване на равновесното количество труд, което се наема. Има и редица "невидими ефекти", познати в теорията като deadweight loss.

В момента данъчно-осигурителната тежест върху най-масово разпространените трудови договори е 33.5%. Това означава, че само 2/3 от разходите на работодателя за труд стигат до джоба на работника. Новите предложения на служебното правителство за данъците върху труда през 2015 г. биха вдигнали тази разлика между разходите за труд и нетния доход до 34.7%.

Предложенията за по-високи осигуровки винаги са в "интерес на хората на труда", поне ако слушаме политическата реторика. Но най-често тежестта се понася от всички участници в икономиката - работници, работодатели и техни клиенти. В един краен случай, ако предлагането на труд беше безкрайно нееластично, данъчното облагане щеше да се поеме изцяло от работника (неговата нетна заплата би паднала при увеличение на осигуровките, докато печалбата на работодателя би останала непроменена, нивото на заетост – също.) Но при всички останали сценарии, които са много по-срещани в реалността, негативните ефекти биха се разпростирали върху всички участници в икономиката, биха свили нетни заплати, печалби, инвестиции, заетост.

Технически и исторически в България познаваме три форми на вдигане на данъците върху покупко-продажбата на труд: (1) вдигане на процентна ставка на осигуровки и/или данък върху дохода на физическите лица, (2) вдигане на минимален осигурителен праг и (3) вдигане на минимална работна заплата. Новите предложения на служебния министър на труда за "пенсионна реформа" залагат и на трите. Г-н Христосков е от политиците, които смятат, че парите са "просто някъде там" - важното е да ги разпределим в правилни пропорции.

Най-системно защитата на по-високите данъци върху труда идва от пазителите на сегашния пенсионен модел - те сякаш наистина вярват, че парите в НОИ не стигат просто защото ставките на осигуровките (и праговете) не са достатъчно високи. Чисто теоретично, ползите от по-високите данъци върху наемането на труд са изцяло фискални. Те обаче могат да бъдат реализирани само когато частният сектор им позволи да бъдат реализирани, тъй като неговата воля да произвежда и да плаща данъци все пак е относително свободна - има различни опции, включително сив сектор, преместване на бизнеса, свиване на дейността или изобщо спиране на дейността и съответно спиране на плащането на каквито и да било данъци.

Без да задълбаваме в емпирични примери, все пак е редно да припомним, че увеличените минимални осигурителни прагове и максимален осигурителен доход се очакваше да донесат 65 млн. лв. повече в бюджет 2014. На практика вероятно ще се окаже, че приходите от вноски за пенсия са с около 200 млн. лв. по-малко от планираното за 2014 г. Макроданните показват съвсем леко възстановяване на заетостта, но в същото време имаме свиване на трудовите договори през последните 12 месеца, за които има данни. Това трябва поне леко да обезпокои тези, които правят сметки да обложат с повече пазара на труда през 2015 г.

Трудно е да убедим политиците - фенове на социалната политика и на сегашния пенсионен модел, че свиването на трудовите договори се дължи на грешни политически решения, включително подобни на предлаганите промени през 2015 г. При емпиричен спор те ще ви кажат, че глобалният инвестиционен климат е виновен за свиването на работните места и стагнацията на инвестициите. Няма да признаят, че за това има поне частично вина и увеличението на минималната работна заплата и на минималните осигурителни прагове по професии и индустрии.

Ако основната цел на по-високите данъци върху труда е "балансирането на пенсионната система", тогава нека видим какъв точно е размерът на дисбаланса. Държавата е обещала да плати пенсии в размер на 8.1 млрд. лв през 2014 г. В същото време е заложила приходи от осигурителни вноски в държавното обществено осигуряване в размер на 4.26 млрд. лв. Последните няма да бъдат изпълнени и нещо по-важно - около 900 млн. лв. са вноски от държавата за нейни служители. Тоест от небюджетно финансирани сектори под формата на вноски във всички държавни социално-осигурителните фондове влизат около 3.5 млрд. лв. Следователно става дума за дисбаланс в размер на 4.6 млрд. лв. годишно, или 131% от всички ДОО вноски на реалния сектор.

Ако има политик, който вярва, че е възможно този дисбаланс да бъде преодолян чрез по-високо облагане на трудовите договори, той най-вероятно не познава добре текущото ниво на облагане на трудовите договори. И дори реалният сектор да ви позволи (т.е. да не избяга от България) да увеличите тежестта от 33 на 50 процента, пак няма да успеете да запълните дори 1/3 от този дисбаланс. При запазване на относителното ниво на пенсиите спрямо средните доходи голямата част от разходите за пенсии ще продължи да бъде финансирана с приходи от други данъци.

Политиците, които обещават по-високи пенсии, е редно да познават демографската реалност в страната. От гледна точка на пазара на труда населението на България е разпределено по начин, който не позволява на зависимите от бюджета (в т.ч. пенсионери) да получават значително по-високи доходи. При положение, че едва 41% от хората в България работят, няма ниво на преразпределение на доходите, което да направи много от останалите българи щастливи.

Няма политически сценарий, при който пенсионната система може да продължи да съществува в сегашния си модел и параметри. Скритият дълг на правителството към бъдещите пенсионери все по-силно ще се усеща като сериозна тежест за бюджета. Това е и част от причината точно сега да възобновим дебата по тази тема - когато бюджетът влиза вероятно в най-тежкия си период след 1997 г. Фокусът на промените обаче трябва да е другаде. Промени ще са наложителни за увеличение на заетостта както по линия на съкращаване на стимулите за незаетост (включително ранно пенсиониране), така и чрез подобрение на бизнес средата и създаване на шансове за заетост на повече българи.


23 коментара
  • 1
    unbiased avatar :-|
    unbiased

    Стимулирането на раждаемостта сред по-интелигентната част от населението и подобряване на образователно ниво изглежда единствения изход от този омагъосан кръг. Алтернативния вариант е стимули за бизнес средата и внос на образовани работници от Азия.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Пропусната е четвъртата, най-често използвана форма на вдигане на данъците върху труда: максималният осигурителен таван. Той си хвърчи във времето по някаква си своя траектория, без никакво съобразяване с общата икономическа картина. А ако попиташ някой управляващ, дали си дава сметка за последствията за следващото управление, което ще трябва да плаща пенсии на хора с индивидуални коефициенти 3 и нагоре, отговорите са като от един калъп изляти: "Алеле, батко, верно е, че некой следнас ч' гризне дръфцето, ама мен баща ми ме е учИл едно: не го ли наденеш ти на ближнио, онч' го надене на тебе!"

  • 3
    ham avatar :-P
    ham

    Вдигане на пенсионната възраст,изравняване на пенсионната възраст,плащане на пенсионни вноски от бюджетните служители,премахване на ранното пенсиониране...А-ре Тикве ,стах ли те е...?

  • 4
    evolutionary avatar :-|
    evolutionary

    Необходима е промяна на промяната. Това е. Тотално нов подход. Как ще го получим от същите лица е друга тема. Все пак съм оптимист.

  • 5
    hm avatar :-|
    хм

    страхотна статия - точно и ясно обяснено като за нашенски лупмен-политик.

    съмнява ме обаче, че ще има ефект, понеже относително малка част от населението (не повече от десет на сто) би разбрала неопровержимите доводи.

  • 6
    geordgeo avatar :-?
    Дългия

    Точно тия, от които зависи реформата в пенсионната система ( и не само нея) не четат "Капитал", нито пък могат да четат, така, че не очаквам да има каквато и да е промяна в нея, особено пък положителна...

  • 7
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Понеже е неизбежно да има данъци (иначе няма да можем да имаме демократични институции :) - изводът от статията е прост! Всякакви промени по броя, вида и размера на данъците са крайно нежелателни, защото дебалансират системата. Това означава, че врещенето за "реформи" в тази сфера е укоримо и опасно занимание.

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    В продължение на предходния ми коментар № 7 - цитат от статията:

    "В момента данъчно-осигурителната тежест върху най-масово разпространените трудови договори е 33.5%. Това означава, че само 2/3 от разходите на работодателя за труд стигат до джоба на работника."

    Това е чудесно! Държавата взема оптимални пари от работещите (щом държавните вземания не надхвърлят 50 % - всичко е нормално). Това ще рече, че с една реформа на начина, по който се оперира с взетите от всички ни пари, би могло да бъде изградена една хуманна и отзивчива към данъкоплатеца социална и здравна система, която да не позволява хора да мрат от глад и средновековни болести, като същевременно не раздава помощите без условия и изисквания за обучение и намиране на работа.

  • 9
    stanislav_yankov avatar :-|
    Станислав Янков

    Вдигането на осигуровките от много отдавна е крещящо необходимо. Безпаричието на здравеопазването ни и срамно-ниския размер на пенсиите ясно говорят за това вече от над десетилетие. От тук произтичат и яловите "реформи" в тези две сфери, при които колкото повече се "рефорима" (демек - да се режат разходи и да се повишават пенсионни възрасти), толкова по-зле става и толкова повече започва да се врещи, че не се правят "реформи". Това е затворен цикъл, чийто край се достига с разформирането и с пълното унищожаване на здравеопазването и на пенсионната система. А единствения изход е в качването на осигуровките, които през последните години единствено падаха и дообезкървяваха и така фатално-недофинансираните държавни функции.

  • 10
    vassilev12 avatar :-|
    Стефан Василев (vassilev12)

    Защо никой не проповядва политики за развитие в посока независимост на осигурените от държавна и централно регулирана система? Въпроса е риторичен, но отговора му се надявам да размърда малко мозъците на хората.
    Защото българите сме свикнали да бъдем храненици. На държавата, на работодателя си или на друга държава. Важното е някой друг да ни дундурка и да не се налага да мислим много за оцеляването си, или пък за просперитета си, или защо не за това да променим света след себе си.
    Отговорете си - кой предприемач със солидни доходи го е грижа каква пенсия ще получава от НОИ?
    Всъщност отговора на първия въпрос (онзи риторичния) е че Държавата няма интерес хората да са по-малко зависими от нея. Отговорете си отново - колко данъци плащат собствениците на приличен бизнес (като процент от харчовете си за лични цели)?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK