С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
40 28 окт 2014, 16:01, 8081 прочитания

КТБ: Лятото и есента на нашето недоволство

Изводите от одиторската оценка са и безпрецедентно неспазване на банковите правила и закони, и безпрецедентно несправяне на регулатора

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Авторът е доктор по икономика от London School of Economics и бивш представител на България в Съвета на директорите на ЕБВР.

След публикуването на изводите от доклада на квесторите преди седмица и новината за "дупка" от 4.2 млрд. лв., многобройни анализатори се изказаха, че Корпоративна търговска банка (КТБ) не може да бъде спасена по никакъв начин и призоваха БНБ незабавно да отнеме лиценза, с което да се започне процедура по несъстоятелност. Де факто това означава да се изплатят гарантираните по закон влогове до 196 000 лв, а всички останали кредитори (с депозити над 196 000 лв, облигационери, междубанкови кредитори) и акционери да бъдат обезщетени само и дотолкова, доколкото останат активи след разпродажба на активите на банката. Практически това означава да се оставят да претърпят загуби, или да бъдат bailed in, според модерната английска терминология.

В случая няма и съмнение, че това е най-правилният и социално справедлив подход. Моето становище всъщност е, че тази позиция беше най-правилна и по-рано, бих казала още през юли. Тогава се осмелих да я споделя неформално с приятели, за да чуя въпроси от рода на "А какво правим с депозитите над 196 000 лв?", "Няма ли, фалирайки банката, да фалираме многобройни нейни частни клиенти?", "Как ще се отрази това на системата като цяло?", и пр. Моят отговор беше, че правилният подход е правилен, именно защото следва логиката и закона. Не можем да искаме нов закон, когато има действащ такъв и той е ясен как трябва да се процедира. Въпрос на вкус (и финансови възможности на държавата) е дали да спасява частни банки, изпаднали в беда, особено когато това е предизвикано от действията им. Във финансите винаги по-голям риск е свързан с по-висока печалба – тези, които са влагали средствата си, знаейки много добре, че банката предлага лихви много над средните по сродни депозити в останалите банки, неминуемо са поели и много по-голям риск от загуба. Всъщност, самият факт, че КТБ успява в продължение на няколко години да набира депозити при такива лихви (8-9% на годишна база), говори и за нещо друго – ниска финансова грамотност на населението.


Началото на така наречения казус "КТБ" през юни т.г. ми напомни за онази друга банкова криза в близката финансова история на България, а именно от есента на 1996 и зимата на 1997 г. По това време бях докторант първа година в LSE и няма да забравя как в една от лекциите си по монетарна икономика през октомври или ноември 1996 г. професор Чарлз Гудхарт (мой научен ръководител и ментор; от май 1997 той стана член на първия Комитет по монетарна политика към Английската централна банка) започна с думите "Знае ли някой какво е bank run? Това, например, вчера се случи в България!" Разбира се, този епизод на финансова нестабилност доведе до хиперинфлация и болезнени последствия за много хора (включително и загуба за мен самата), незастраховали се от обезценяване на лева. А то стана и при това в хиперинфлационни измерения. По тази тема самата аз, както и много други колеги, сме писали множество изследвания. Всъщност, можем да твърдим, че онази банкова криза предопредели много от последвалата икономическа история на България – валутен борд, който да стабилизира инфлационните очаквания и снижи инфлацията, но и доведе до занижен икономически растеж спрямо този, който би следвало България да има. Отчасти последното е и причина България да продължава да бъде най-бедната страна в Европейския съюз.

Ако се върнем отново през юни тази година, кризата отново ме завари в Лондон, този път в качеството на външен наблюдател, но и като икономист, доскоро работил като представител на България в Съвета на директорите на ЕБВР (сред чиито клиенти са повечето български банки), с усещане, че се случва нещо подобно на това от 1996 г., както и с недоумение, че това изобщо може да се случва. Помислих си, че дори и банковите кризи в България са по-различни от тези в страни в преход като Латвия от 2008-2009 или малки икономики като Исландия или Португалия наскоро.

Имам предвид още, че недоумението ми беше породено от това, че българската банковата система се разви много за последните 18 години. Влязоха чужди капитали, системата беше стабилна, макар и с по-висок процент на необслужваните заеми през последните години в резултат на световната финансова криза, валутният борд се ползваше (и продължава да се ползва) с доверие и дори и гръцката дългова криза в разгара си преди три години почти не ни засегна, въпреки относително големия дял на банки гръцка собственост. Освен това БНБ също узря и самата аз познавам отлични икономисти, които работят там, включително и в Управителния съвет. Какво се случи?



Според мен случилото се е толкова банално, колкото и би било предотвратимо. В информацията от одита, с който сега разполагаме, става дума за две неща – безпрецедентно неспазване на банковите правила и закони, и безпрецедентно несправяне на регулатора (в случая основно БНБ) да установи тези нарушения и да вземе навреме съответните мерки. Дали в действията на КТБ и на БНБ има умисъл и кой какво и кога е знаел, ще се изяснява тепърва и, имайки предвид месеците забавяне, може и да не се изясни напълно никога. Обикновено, в такива случаи, обаче, изводите за ясни – банката и нейните собственици трябва да бъдат "наказани", т.е. банката да бъде оставена да фалира, а БНБ – да се вгледа в себе си и да предприеме спешни мерки за по-добър и ефективен надзор, реструктуриране с цел наистина независим, но и неподатлив на влияния, надзор, и по-силна аналитична осведоменост в самата БНБ с цел финансова стабилност. Ако това не стане, след време пак рискуваме да се занимаваме с поредния казус от типа на този, който доминира през последното лято и есен.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници 1 Премиерът разпореди: "Български пощи" ще доставя и продава вестници

Така държавната компания може да поеме от Пеевски най-неатрактивната дейност - нощната логистика

23 окт 2019, 705 прочитания

Дни преди изборите кметът на Несебър е арестуван Дни преди изборите кметът на Несебър е арестуван

Още четирима участници в местния вот в града са задържани. Акцията може да помогне на конкурентите от ГЕРБ и партията на Диневи

23 окт 2019, 2546 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Захариева: Налягането на руския газ е ниско, но над критичното ниво

Още от Капитал
В милиардната паяжина на Спайдърмен

Sony и Disney първо се скараха, а после се разбраха за филмовите права върху комиксовия герой

Балканска телекомуникационна компания

Новият собственик на дружеството ще бъде оценената на 2.6 млрд. евро регионална телеком и медийна група United Group

Германия си иска парите

Започва сагата с приемането на бюджета на ЕС за периода 2021 - 2027

Сирийската авантюра на Ердоган подкопава НАТО

Може ли Северноатлантическият алианс бъде въвлечен във война заради Турция

Джазменът като блусар

Китаристът Джон Скофийлд за това какво наистина има значение в музиката

Кино: "Близнакът"

Анг Лий опитва екшън трилър от ново поколение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10