КТБ: Лятото и есента на нашето недоволство
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

КТБ: Лятото и есента на нашето недоволство

КТБ: Лятото и есента на нашето недоволство

Изводите от одиторската оценка са и безпрецедентно неспазване на банковите правила и закони, и безпрецедентно несправяне на регулатора

8309 прочитания

© Анелия Николова


Авторът е доктор по икономика от London School of Economics и бивш представител на България в Съвета на директорите на ЕБВР.

След публикуването на изводите от доклада на квесторите преди седмица и новината за "дупка" от 4.2 млрд. лв., многобройни анализатори се изказаха, че Корпоративна търговска банка (КТБ) не може да бъде спасена по никакъв начин и призоваха БНБ незабавно да отнеме лиценза, с което да се започне процедура по несъстоятелност. Де факто това означава да се изплатят гарантираните по закон влогове до 196 000 лв, а всички останали кредитори (с депозити над 196 000 лв, облигационери, междубанкови кредитори) и акционери да бъдат обезщетени само и дотолкова, доколкото останат активи след разпродажба на активите на банката. Практически това означава да се оставят да претърпят загуби, или да бъдат bailed in, според модерната английска терминология.

В случая няма и съмнение, че това е най-правилният и социално справедлив подход. Моето становище всъщност е, че тази позиция беше най-правилна и по-рано, бих казала още през юли. Тогава се осмелих да я споделя неформално с приятели, за да чуя въпроси от рода на "А какво правим с депозитите над 196 000 лв?", "Няма ли, фалирайки банката, да фалираме многобройни нейни частни клиенти?", "Как ще се отрази това на системата като цяло?", и пр. Моят отговор беше, че правилният подход е правилен, именно защото следва логиката и закона. Не можем да искаме нов закон, когато има действащ такъв и той е ясен как трябва да се процедира. Въпрос на вкус (и финансови възможности на държавата) е дали да спасява частни банки, изпаднали в беда, особено когато това е предизвикано от действията им. Във финансите винаги по-голям риск е свързан с по-висока печалба – тези, които са влагали средствата си, знаейки много добре, че банката предлага лихви много над средните по сродни депозити в останалите банки, неминуемо са поели и много по-голям риск от загуба. Всъщност, самият факт, че КТБ успява в продължение на няколко години да набира депозити при такива лихви (8-9% на годишна база), говори и за нещо друго – ниска финансова грамотност на населението.

Началото на така наречения казус "КТБ" през юни т.г. ми напомни за онази друга банкова криза в близката финансова история на България, а именно от есента на 1996 и зимата на 1997 г. По това време бях докторант първа година в LSE и няма да забравя как в една от лекциите си по монетарна икономика през октомври или ноември 1996 г. професор Чарлз Гудхарт (мой научен ръководител и ментор; от май 1997 той стана член на първия Комитет по монетарна политика към Английската централна банка) започна с думите "Знае ли някой какво е bank run? Това, например, вчера се случи в България!" Разбира се, този епизод на финансова нестабилност доведе до хиперинфлация и болезнени последствия за много хора (включително и загуба за мен самата), незастраховали се от обезценяване на лева. А то стана и при това в хиперинфлационни измерения. По тази тема самата аз, както и много други колеги, сме писали множество изследвания. Всъщност, можем да твърдим, че онази банкова криза предопредели много от последвалата икономическа история на България – валутен борд, който да стабилизира инфлационните очаквания и снижи инфлацията, но и доведе до занижен икономически растеж спрямо този, който би следвало България да има. Отчасти последното е и причина България да продължава да бъде най-бедната страна в Европейския съюз.

Ако се върнем отново през юни тази година, кризата отново ме завари в Лондон, този път в качеството на външен наблюдател, но и като икономист, доскоро работил като представител на България в Съвета на директорите на ЕБВР (сред чиито клиенти са повечето български банки), с усещане, че се случва нещо подобно на това от 1996 г., както и с недоумение, че това изобщо може да се случва. Помислих си, че дори и банковите кризи в България са по-различни от тези в страни в преход като Латвия от 2008-2009 или малки икономики като Исландия или Португалия наскоро.

Имам предвид още, че недоумението ми беше породено от това, че българската банковата система се разви много за последните 18 години. Влязоха чужди капитали, системата беше стабилна, макар и с по-висок процент на необслужваните заеми през последните години в резултат на световната финансова криза, валутният борд се ползваше (и продължава да се ползва) с доверие и дори и гръцката дългова криза в разгара си преди три години почти не ни засегна, въпреки относително големия дял на банки гръцка собственост. Освен това БНБ също узря и самата аз познавам отлични икономисти, които работят там, включително и в Управителния съвет. Какво се случи?

Според мен случилото се е толкова банално, колкото и би било предотвратимо. В информацията от одита, с който сега разполагаме, става дума за две неща – безпрецедентно неспазване на банковите правила и закони, и безпрецедентно несправяне на регулатора (в случая основно БНБ) да установи тези нарушения и да вземе навреме съответните мерки. Дали в действията на КТБ и на БНБ има умисъл и кой какво и кога е знаел, ще се изяснява тепърва и, имайки предвид месеците забавяне, може и да не се изясни напълно никога. Обикновено, в такива случаи, обаче, изводите за ясни – банката и нейните собственици трябва да бъдат "наказани", т.е. банката да бъде оставена да фалира, а БНБ – да се вгледа в себе си и да предприеме спешни мерки за по-добър и ефективен надзор, реструктуриране с цел наистина независим, но и неподатлив на влияния, надзор, и по-силна аналитична осведоменост в самата БНБ с цел финансова стабилност. Ако това не стане, след време пак рискуваме да се занимаваме с поредния казус от типа на този, който доминира през последното лято и есен.

Авторът е доктор по икономика от London School of Economics и бивш представител на България в Съвета на директорите на ЕБВР.

След публикуването на изводите от доклада на квесторите преди седмица и новината за "дупка" от 4.2 млрд. лв., многобройни анализатори се изказаха, че Корпоративна търговска банка (КТБ) не може да бъде спасена по никакъв начин и призоваха БНБ незабавно да отнеме лиценза, с което да се започне процедура по несъстоятелност. Де факто това означава да се изплатят гарантираните по закон влогове до 196 000 лв, а всички останали кредитори (с депозити над 196 000 лв, облигационери, междубанкови кредитори) и акционери да бъдат обезщетени само и дотолкова, доколкото останат активи след разпродажба на активите на банката. Практически това означава да се оставят да претърпят загуби, или да бъдат bailed in, според модерната английска терминология.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

40 коментара
  • 1
    2.5 avatar :-|
    2.5

    Mного смислена статия!

  • 2
    today avatar :-|
    today

    Смислена, но не носи никаква нова информация или нова идея. Отделно не разбрах какво като има български банки, собственост на гръцки банки.

  • 3
    wmz04371669 avatar :-|
    Благодетел

    Статията изразя само анализи и констатации на процеси, протекли в миналото и вече известни на всички интересуващи се по темата, така,че съдържанието в тази статия не е нищо ново, а поредното "предъвкване" на фактите! В статията дори има и неверни твърдения, които няма проблем да аргументирам и докажа защо са неверни, но не мисля, че има значение да го правя, защото ще бъде отнесено само за протокола!!! Така или иначе, изразеното в статията е действително показателно за масово неспазване на закона както от КТБ, така и от БНБ, като нередностите допуснати от БНБ са не само като регулатор, но и като неспазване на Евроейската директива и законодателство, което изрично беше изразено от ЕК през последните месеци...

  • 4
    borissova avatar :-|
    borissova

    Дали има банка, която би издържала на едновременна атака на държавата (в лицето на БНБ и прокуратурата) и медиите? Каквито и да са нарушенията на закона в КТБ, те не са от характер и мащаб, който да срути банката. КТБ е жертва на престъпна атака и това за всеки икономист е очевадно. Фалитът означава разграбване на активите й. Това не е справедливост, нито възмездие. А обикновен бандитизъм.

  • 5
    marto76 avatar :-|
    marto76

    До коментар [#2] от "today ;)":

    Дребната подробност е, че Гърция е фалирала държава. Вече е публична тайна, че гръцките банки не минаха и стрес-теста, на който бяха подложени от страна на ЕЦБ. Да спрем дотук, а?

  • 6
    rupe221 avatar :-|
    rupe221

    До коментар [#4] от "borissova":

    Ха ха , ама въобще не можеш да срутиш една банка когато окрадеш над 4 милиарда от наличните 6 в нея . А да не забравим ,че и собственият и капитал пак е от депозити в пълно нарушение на закона . Въобще кое е това нещо което е наред в тази банка - пирамида . Взимаш депозити на лихви от 8-12% , а раздаваш кредити на собствени фирми на 5-6% . Погасяваш фиктивно и тези кредити чрез издаване на нови кредити. Напълно "пазарно" поведение . Това ако е било банка , то значи папата е най върлият джихадист . Никоя читава банка не може да се срути от подобни смешни действия . Няма как чуждите одитори да не видят ,че всичко ти е изрядно , че имаш реални активи , ако те наистина съществуват . Ама когато всичко ти е измами и кражби да твърдиш ,че някой друг те е срутил е просто смешно . Нали се сещата ,че ако тази банка наистина имаше реални активи досега другите акционери да са се избили да я подкрепят ако знаят ,че ще си върнат двойно парите . А какво става на практика , те се чудят как да набутат българите и техните стотици милиони загубени пари да им възстановят . Между тъй наречените чужди акционери и нашите изгорели балъци "милионерчета" няма никаква разлика . И едните и другите чакат някакси държавата да изсипе милиарди за да им покрие загубите в една частна банка . Проблема е ,че това трябва да стане на гърба на точно най бедните работещи българи .

  • 7
    klepoev avatar :-|
    Adam

    Кратко, ясно, точно!

  • 8
    danieldobrev avatar :-|
    danieldobrev

    Това не е банка, а пирамида. Най-силно доказателство за това е разговора на Стоян Александров пред БНТ, който казва "току що говорих с Цветан Василев, който има имущество за 600 млн. лв., което не е ипотекирано в банката и което той е готов да върне, за да запълни дупката в банката". Той е източвал банката и е купувал имоти и бизнес на свое име и на своя кръг.

  • 9
    stenli1 avatar :-?
    stenli1

    Въпросът е ше има ли осъдени?

  • 10
    wood123 avatar :-|
    Арон

    До коментар [#8] от "danieldobrev":

    Това не е вярно. Иначе няма как да си оясним присъствието на Оманския фонд. далаверата е повече от ясна - банката през цялото време си е работила нормално и кредитите са били обслужвани своевременно. Затова и месец преди затварянето одитът не е намерил обезпокоителни показатели. Когато обаче, на същите тези одитори им зададеш да търсят "качеството" на кредитите, тогава започва страшното. В първата редица кредитополучатели, стотина на брой са взели кредити без нужното обезпечение. След това парите са предадени на втората група, които изкупуват предприятия, като постепенно навлизат във всички браншове на икономиката на България. Това са именно "свързаните" фирми, заради които се използува новата методика за обезценка на кредита. Тоест, одиторът нарочно показва, че връщането на кредитите е малко вероятно. Обаче, на практика няма никаква липса на пари и няма никакви 4 милиарда. Кредитите са били обслужвани, могат да бъдат обслужвани и след като се пусне и сега банката. Затова трябва да се спаси банката! Задължително, защото, ако не дай си Боже се вземе решение за затварянето, на улицата моментално ще изхвръкнат над сто хиляди работници, които ще бъдат невинните жертви на гиганстката манипулация..Освен това ще бъде сериозно разклатена цялата банкова система. Последиците са непредвидими. Затова - нека бъдем умни!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK