Риск за 1.6 млрд. лева по селската програма

Все още има риск от загуба на над 1.6 млрд. лева, платени по Програмата за развитие на селските райони заради липсата на сертифициращ орган, който да потвърди плащанията пред Европейската комися. Това стана ясно още от думите на Цанова, която съобщи, че и последният опит за избор на консултантска компания, която да направи преглед на плащанията, е блокиран от жалба в Комисията за защита на конкуренцията.

Министерство на земеделието и храните не може да направи законосъобразен конкурс за избор на сертифициращ орган повече от година и половина. Последната процедура беше за пряко договаряне без обявление, като покани бяха изпратени до "Ърнст и Янг одит", "КПМГ България", "Делойт България" и "Прайсуотърхаускупърс одит". От регистъра на обществените поръчки става ясно, че и тя е временно спряна след жалба до КЗК. По думите на Цанова комисията ще се произнесе окончателно до седмица и тогава ще се вземе решение как да се действа.

Нови правила за финансовите корекции

Вицепремиерът Цанова съобщи още, че към Министерски съвет се създават два нови съвета, чиято задача е да подобрят работата с еврофондовете. Първият е експертен съвет за координация на всички управляващи органи на европейски програми. В него ще участват представители на Агенцията за обществени поръчки, Агенцията за държавна финансова инспекция, сдружението на общините, Сметната палата и др. Идеята е съветът да съдейства за уеднаквяване на процедурите по всички програми, участниците да споделят добри и лоши практики и най-бързо да намират решение на практически проблеми. Липсата на такава координация досега тежеше доста на управлението на програмите, тъй като тя се случваше по желание на ресорния министър и не се случи нито веднъж при Зинаида Златанова, например. 

Вторият е Съвет за финансови корекции, който ще анализира наложените до момента корекции и ще разпредели справедливо тежестта между възложители, контролни органи и държавата. Конкретният повод е "Околна среда", където има наложена плоска финансова корекция върху всички плащания до момента - около 170 млн. лв. Половината трябваше да бъдат платени от общините, но за част от тях това е непосилно, тъй като става въпрос за суми многократно надвишаващи годишните им бюджети.

Според последните промени в Методологията за финансови корекции, такива няма да се налагат на бенефициенти, които са провели обществени поръчки според действащото българско законодателство, но то не е било синхронизирано с европейското; също в случаите, когато има решение на КЗК за нарушения, но те са били отстранени; когато има решение на КЗК и съда, че процедурата е законосъобразна; когато нарушението е вследствие на изрични указания на Управляващия орган или АОП. Новите правила предвиждат и възможност за намаляване на санкцията до 10% от сумата по договора.

Цанова обясни, че тепърва ще се направи анализ коя община в коя хипотеза ще попадне и каква част от глобите ще се приспадне. "Анализът ще позволи да се идентифицират структурите или разпоредителите с бюджет, чиито действия или бездействия са създали условия за налагането на финансови корекции. Не е възможно държавния бюджет да се разглежда като единствен източник за плащане на финансовите корекции и анализът ще позволи финансовата тежест от глобите да се понесе от отговорните структури, а не само от управляващите органи", каза Цанова. Такъв анализ обаче беше обещан още преди повече от месец, а напредъкът по него все още не е ясен, нито е ясно коя община каква санкция ще понесе. Този проблем с местната власт явно ще трябва да бъде решен от новото правителство.