Марчин Петриковски: Банковият надзор в България има слабости
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Марчин Петриковски: Банковият надзор в България има слабости

"Липсата на политически консенсус и ефективност в действията на институциите не е добре и това се забелязва от инвеститорите."

Марчин Петриковски: Банковият надзор в България има слабости

Управляващият директор в S&P, отговарящ за региона на Централна и Източна Европа, пред "Капитал Daily"

Гергана Михайлова
3363 прочитания

"Липсата на политически консенсус и ефективност в действията на институциите не е добре и това се забелязва от инвеститорите."

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Визитка

Марчин Петриковски е управляващ директор в S&P, отговарящ за региона на Централна и Източна Европа. В компанията е от началото на годината, като мисията му е да създаде оперативен център на рейтинговата агенция в полската столица Варшава. Преди да поеме поста в S&P, Петриковски е работил 14 години като инвестиционен банкер в лондонските офиси на JP Morgan и Citibank. В България го доведе специализирана бизнес конференция, на която бе сред гост-лекторите.

Как в S&P набавяте информация, за да вземете своето рейтингово решение за държавата?

- Имаме структуриран процес за събиране на информацията. Ползваме както официалните източници, така и данни на изследователски центрове, тинктанкове, медии. Институциите са тези, които ни захранват с информация на регулярна база. Така ние на всеки 6 месеца обновяваме становището си. Последната оценка за рейтинга на България дадохме през май и съгласно нашия график следващата предстои да бъде оповестена на 12 декември. Преди това провеждаме срещи на местно ниво с представители на институциите.

Имахте ли вече такива срещи в София?

- Аз лично не, защото моите отговорности в S&P са различни. Имаме си специален анализатор, базиран в Лондон, който отговаря за вашата страна. Но обикновено тези срещи се провеждат месец преди обновяването на оценката за рейтинга, така че предполагам това ще се случи някъде през ноември. Иначе аз лично имах срещи с представители на бизнеса, които също проявяват интерес към това да получат рейтинг, който биха могли да ползват при издаването на облигации на международните пазари.

Преди няколко месеца една от компаниите, които ползваха финансиране от международните пазари с рейтинг от Moody's с B3, Корпоративна търговска банка (КТБ), спря да плаща по облигациите си. Как това се отрази върху апетита на инвеститорите да купуват книжа, издавани от български емитенти?

- Това, което се видя в България, е, че третата и четвъртата по големина банка (КТБ и ПИБ), двете заедно, представляващи 20% от банковия пазар в страната, изпитаха проблеми с ликвидността, при което се наложи държавна интервенция. Това показа проблеми с надзора. Показа слабости, по които трябва да се работи.

Но ние виждаме, че това не е систематичен проблем и че той не се разпространи сред другите банки особено тези с чужди собственици. Те се показаха като здрави и ликвидни. Европейската комисия (ЕК) разреши подкрепа, но проблемът с тях все още не е разрешен.

Хората нямат достъп до депозитите си вече толкова месеци - от юли, сега сме краят на октомври. Това вече е индикация за слабости на системата, за липсата на политически консенсус и ефективност в действията на институциите, което се забелязва от инвеститорите.

Тоест перспективите пред държавата и българските компании за евтино финансиране от международните пазари са се влошили след случая с КТБ?

- Не мога да отговарям от името на инвеститорите. На нас, рейтинговите агенции, ни плаща емитентът, но предупрежденията, които отправяме, са в услуга на инвеститорите, които трябва да знаят за рисковете навреме. Ние издаваме своите оценки и предупреждения, но те са тези, които решават какво ще правят с тях оттук нататък.

Колко голяма е тежестта на констатациите покрай случая с КТБ при вземането на решение за рейтинга на държавата?

- Рейтингът на една държава е резултат от много фактори и не се взема еднолично, а от цял комитет от експерти. Те извършват балансиране между риска от понижение и възможността от повишаване на оценката.

Ние понижихме оценката си за България в началото на годината от BBB на BBB- със стабилна перспектива. Това означава, че има равенство между риска от понижение и възможността за повишение. Ако видим, че в държавата се случва нещо неочаквано, тогава правим актуализация на рейтинга дори да не е дошъл регулярният 6-месечен срок.

На какво се крепи рейтингът на страната в момента?

- На поддържаната консервативна фискална политика, на ниския дълг, на валутния борд...

Казвате ниския дълг, който обаче значително и бързо нарасна през тази година. От ниво под 20% от БВП страната се е устремила към задлъжняване до малко под 30% от БВП.

- Да, това е показател, който гледаме, но той е само един от множеството фактори, които претегляме. Когато правим рейтинга на една държава, ние търсим пет основни неща: институционална стабилност и ефективност, монетарна политика, състояние на държавните финанси, външни задължения, фундаменти на икономиката. Така че въпросът в случая е как това по-високо ниво на дълг ще повлияе върху останалите четири сфери, които гледаме.

При какви обстоятелства ще пристъпите към намаление на рейтинга на България?

- Ако видим, че дълговете на държавни компании започнат да кристализират в държавния бюджет, като тук говоря не само за сектор енергетика, но също за железниците и дори за банковия сектор. Друга причина би могла да бъде рязко влошаване на държавните финанси или нещо, което оказва негативно влияние върху икономическия растеж.

През тази година за България се очаква той да е 1.5%, а догодина - 1.8%. Да, това е позитивно, но другите държави от региона растат много по-бързо. Освен това ние не гледаме просто растежа на БВП, а колко от брутния продукт се пада на глава от населението. По този показател страната има да догонва останалите.

В своите рейтингови анализи винаги се отнасяте критично към липсата на реформи. Въпреки острите и директни констатации нищо не се е променило. Това може ли също да е повод за понижение на рейтинга?

- Смятам, че фундаменталният проблем е липсата на последователност в политиката. Три правителства се смениха в България в рамките само на няколко години. Ето ще стане почти месец, откакто са минали изборите, а още не е сформирано правителство, което е много.

Няма стабилност, което пречи на реформите да се осъществят. Тази нестабилност не помага на хората, които имат власт да вземат решенията, защото реформите винаги имат своя цена и правят непопулярен този, който е пристъпил към тях.

Последно, има ли индикации, че през декември ще последва понижаване на рейтинга на България?

- Не мога да коментирам. Твърде рано е да се каже.

Какви са перспективите пред частните компании да се възползват от благоприятната обстановка на международните пазари и да получат финансиране от тях в момента?

- Аз виждам все повече компании от Централна и Източна Европа да търсят финансиране от международните дългови пазари. Примери има от Полша, Словения, Чехия. А в България се вижда, че компаниите се развиват.

Гледайки "Хювефарма" (компанията има рейтинг от S&P и в момента подготвя тегленето на заем от 275 млн. евро, за да финансира изкупуване на дела на американския си акционер и за инвестиции - бел. ред.), а и малко по-общо, бих казал, че в този край на света има компании с потенциал, които надскачат границите на домашния си пазар и се превръщат в регионални играчи. Това е валидно дори за компании в сравнително по-малките страни като България.

А смятате ли, че е препоръчително за българския бизнес да се ориентира към външните пазари за финансиране в момента?

- Отговорът на този въпрос не може да е общ за всички, защото много зависи от характеристиките на компаниите. В еволюцията на един бизнес най-естественото за него е първо да ползва за финансиращ партньор банката.

В България обаче имаме най-високите банкови лихви за бизнеса в целия Европейски съюз.

- Това е така. Тук прави впечатление голямата ликвидност в банките, която обаче не отива при компаниите под формата на кредити. Според мен най-основните причини за това са, че банките са много консервативни и със сравнително нисък апетит за риск. От друга страна, търсенето на заеми от бизнеса изглежда на много ниско равнище. Капиталовите рестрикции също възпират разрастването на кредитното портфолио на банките.

Има и още нещо. Тук облигационният пазар тепърва се развива. Относително нова концепция е за компаниите и тепърва те ще търсят да диверсифицират дълговото си портфолио. В опита си да избягат от ограниченията на местния пазар търсенето на финансиране от външния е добра идея. То дава достъп до съвсем друг тип инвеститори. Знаете, че в еврозоната разполагат със средства, които вземат на исторически ниски лихви.

Визитка

Марчин Петриковски е управляващ директор в S&P, отговарящ за региона на Централна и Източна Европа. В компанията е от началото на годината, като мисията му е да създаде оперативен център на рейтинговата агенция в полската столица Варшава. Преди да поеме поста в S&P, Петриковски е работил 14 години като инвестиционен банкер в лондонските офиси на JP Morgan и Citibank. В България го доведе специализирана бизнес конференция, на която бе сред гост-лекторите.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    today avatar :-|
    today

    Ми как да взима кредити бизнеса при такива тежки условия?

  • 2
    soldierism avatar :-|
    soldierism

    То пък чуждестранният надзор в Гърция, Испания и Италия направо е цвете за мирисане понеже! Аман от псевдо-специалисти, които се изказват без да са запознати с българския пазар.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK