В бюджет 2015 е заложен 3% дефицит

Дефицитът в бюджета за 2015 г. ще бъде 3% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Тази цифра е записана в разработения базов сценарий на държавния бюджет за следващата година, както и в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г. Фискалната рамка за следващата година е направена на база вече внесената в Народното събрание актуализация на бюджет 2014 и променените очаквания за макроикономическото развитие през следващите години. Ревизията предвижда разликата между разходите и приходите в бюджета да достигне 4% от БВП.

С дефицит над максимално допустимите 3% в европейския Пакт за стабилност и растеж страната ни е заплашена от влизане в процедура по свръхдефицит. Ако бюджетът за следващата година се изпълни и наистина дефицитът слезе до допустимите от Европейския съюз (ЕС) нива, вероятно ще се разминем само с препоръки от страна на съвета. Все пак България ще продължи да не изпълнява собствените си норми. В Закона за публичните финанси е записано, че още от 2014 г. дефицитът не може да надвишава 2% от БВП. Според представената днес средносрочна прогноза тази цел ще бъде постигната едва през 2017 г.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Слаба икономика

За 2015 г. финансовото министерство очаква икономически ръст от едва 1.2%. Кабинетът "Орешарски" заложи в бюджета за тази година реален растеж на БВП от 1.8%. В пролетния си доклад тогавашният финансов министър Петър Чобанов дори увеличи процента до 2.1. В крайна сметка в актуализацията, подготвена и внесена в НС от служебния кабинет, е заложен ръст от 1.5%. В актуализираната 3-годишна бюджетна прогноза е записано, че през 2016 г. и 2017 г. се очаква ускоряване на икономическия растеж – достигане на нива съответно 2% и 2.5%, в резултат на по-благоприятна вътрешна и външна среда.

В есенната прогноза на Министерството на финансите е записано, че проблемът с дефлацията в началото на годината е бил силно подценен, при положение че тя оказва съществено влияние върху данните за растежа. Вместо очакваното минимално намаление на потребителските цени с 0.2% в края на декември то се очертава дефлацията да бъде 1.1%. Слабостта на българската икономика в голяма степен се дължи и на недобрите данни за износа. Министерството на Румен Порожанов вече очаква износът да не оправдае очакванията, заложени в предишната средносрочна бюджетна прогноза. Дава се пример с целта за тази година. При заложен ръст на износа на стоки и услуги от 6.9% за 2014 г. повишението за деветмесечието е едва 2.5%.



Константни приходи

Разчетите за приходите и помощите по консолидираната фискална програма (КФП) за периода 2015-2017 г. показват относително постоянно ниво спрямо БВП с тенденция за леко понижаване в границите на 36.8% - 36.2% от БВП. Добавяйки необходимите средства за покриване на бюджетния дефицит, публичните разходи трябва да се ограничат в рамките от 39.9% през 2015 г. до 38.2% от БВП през 2017 г.

Дълг — колкото е необходим

Не е посочено какъв ще е таванът на дълга през 2015 г. Тук вероятно зависи по какъв начин ще бъдат набавени заложените в актуализацията 4.5 млрд. лв., което пък зависи и от решението за КТБ. Важен е матуритетът на държавните ценни книжа, които ще бъдат пласирани на вътрешния пазар. Ако част от заема падежира през 2015 г., то за него трябва да бъде планиран допълнителен таван на дълга за следващата година. В резюмето е записано, че "политиката по управление на държавния дълг ще продължи да бъде насочена към осигуряване на необходимите средства за финансиране на държавния бюджет и рефинансиране на дълга в обращение като пряко следствие от нуждите за покриване на падежиращия дълг, бюджетните дефицити, поддържане на определени нива на фискалния резерв, както и при необходимост от осигуряване на средства за ликвидна подкрепа".