А предимствата на Пловдив са 30% по-ниски наеми, 30% по-ниски местни данъци и такси, 20% по-ниски заплати, но по-евтин и според нас по-качествен живот. И още нещо - според изследванията на двата независими консултанта "Индъстри уоч" и "Фортън" хората в Пловдив са по-малко склонни към мобилност, свързани са с града и трудно вземат решение да се преместят на друго място и работа. Това е важно за компаниите, които искат дългосрочно да инвестират в персонал.

Кой сектор има най-висок ръст в региона в момента?

- Това безспорно е аутсорсингът. Говорим и за по-високото му ниво - управление на бизнес процеси. В момента в отрасъла са заети около 2500 - 3000 души. Новите работни места, създадени тук от този сектор на икономиката, са над средните за страната 20 на сто. Смятаме, че потенциалът за този бизнес е голям и сме много далеч от тавана.

Показват го и независимите проучвания на консултантите - в следващите 3-4 години в Пловдив ще са необходими около 50 000 квадратни метра офиси от клас А. Имаме обявени 4 инвестиционни намерения за строителство на офиси клас А в Пловдив. Площта им варира от 4500 кв.м до 8000 кв.м, или общо около 25 000 квадратни метра. Развитието на сектора аутсорсинг решава за Пловдив няколко задачи - снижава нивото на безработица сред млади хора без професионален опит; задържа пловдивчани в Пловдив, дава ноу-хау на университетите в Пловдив.

Кои са основните пречки пред малкия и средния бизнес в региона? При срещите ви с компаниите какви са техните изисквания, препоръки, от какво са недоволни?

- Най-големият проблем напоследък са кадрите и обучението. На Пловдив му трябват още около 100 000 жители, за да бъде добре балансиран град и от гледна точка на бизнеса, и от гледна точка на условията за живот. Обучението е като че ли по-лесно разрешимият проблем, защото компаниите сами се заеха да си правят свое "училище".

А и започнаха да прилагат бизнес подход при връзките си с университетите - инвестират в лаборатории и кабинети, влагат там своя техника и знания, а след това лесно привличат висши кадри, обучени по техните стандарти. Компаниите, които са от IT сектора, имат голям проблем с Кодекса на труда. Споделят го с мен, макар че това е държавен въпрос и, бих казал, въпрос на държавност. Става дума за почасово заплащане на труда.

Компаниите, които обслужват бизнес процеси, дори на други континенти, трябва да се съобразяват с времето на клиентите си. Може да се окаже, че работният им ден е 50% нощен труд и 50% - дневен. И оттук идват трудностите с оценката на труда по нашето трудово законодателство.

Ако наистина в Пловдив дойдат още 100 000 души, мислите ли, че дори механично градът и бизнесът имат капацитет да ги поемат?

- Щом бизнесът търси толкова работна ръка, бъдете сигурни, че ще намери начин да си я осигури. Колкото до града - нямаме проблем да настаним още 100 000 души, без това да влоши качеството ни на живот. Вторият устройствен план на Пловдив е на архитект Янзен от Германия и е създаден през 1942 г. Той е проектирал сателит на Пловдив южно от града.

И този сателит е за 100 000 души минимум. През 1947 г. този проект е зачертан. През 2007 г. община Пловдив приема нов устройствен план и се връща към идеята на Янзен. Считаме, че имаме инфраструктура, която да поеме тези хора. Впрочем някак естествено градът се разви на юг, включително и като бизнес пространство. От 43 000 студенти, които учат тук, 25 000 не са пловдивчани. Ако бизнесът, включително средният и малкият бизнес, ги потърси, те ще останат в Пловдив.

Какво прави общината, за да привлича бизнеса тук, планирате ли административни облекчения?

- Допреди две години, когато в общината идваше инвеститор и обявяваше намерения, ние следвахме стандартния подход за вземане на решение - колко ще вложи, колко работни места ще разкрие, ще създава ли екологични проблеми, колко данъци ще вкара в градската хазна. Сега подходът ни включва и косвените ползи за града, което определя дори нивото на цената при продажба или наем на общински имоти. Такива косвени ползи са например привличане на поддоставчици от региона, предоставяне на експортни възможности и контакти за региона.

А как оценявате секторното разнообразие на малкия и средния бизнес в региона?

- Това до голяма степен е обусловено исторически и важи както за икономиката преди 9 септември, така и при социализма. През 90-те години почти всички свърхголеми за икономиката ни компании се разпаднаха, но не изчезнаха. Защото хората, които бяха заети в тези компании, тръгнаха по своите частни пътища. На практика няма сектор от икономиката, като изключим корабостроене и корабоплаване, който да не присъства в Пловдив. Нещо повече - имаме средни компании, които са лидери в Европа.

Например "Атаро клима" - тя отдавна е надхвърлила българския пазар. "Производните" компании на "Ален мак" също стоят отлично на международните пазари - това са "Розаимпекс", "Биофреш". Градът притежава висши учебни заведения, които дават кадри за малкия и средния бизнес. Нещо повече - тук се генерират кадри, които обслужват високотехнологични лидери като Milara - роботиката, SIBIZ - в производството на процесори.

Положителното на многосекторната индустрия на града е в това, че винаги има поне един локомотив, който тегли градската икономика напред. В последните две години например имаме огромен ръст в индустрията на информационните технологии, докато темповете в традиционните индустрии не са така високи. През последните две години са открити 500 работни места в IT сектора и община Пловдив е помогнала за това.

Как изглежда едно "средното пловдивско предприятие"?

- Чак такова осредняване е трудно да се направи. Средните пловдивски предприятия са различни. Но ако подходим описателно, "средното пловдивско предприятие" има най-често собствена модерна офис сграда и производствени халета, предприятието най-често е изнесено в индустриалните зони в периферията на града. Но има и стари производствени мастодонти, като например бившият текстилен комбинат "Марица", чиито днешни парчета сега са средни предприятия за роботика, за полиграфия и за текстил. За мен е малко странно, че пловдивчани не познават добре тези елитни компании. Може би причината е в това, че тук - ако бизнесът ти върви добре - не обичаш много да се хвалиш.

Най-сериозните компании не ги виждаш на билбордовете. Персоналът на "средното пловдивско предприятие" е обикновено между 100 и 250 души. Неговата продукция е насочена предимно за експорт. Интересно е, че успелите средни предприятия напоследък диверсифицират бизнеса си в нови отрасли. Фирма "Щром" например инвестира в нова консервна фабрика, а досега се занимаваше само със строителна индустрия. Интересно е, че успелите средни предприятия в Пловдив диверсифицират бизнеса, а не тръгват в посока на разрастване и изкачване в графата "големи предприятия".

Фотограф: Капитал