Наглата оферта за КТБ накара ГЕРБ да искат фалит

ГЕРБ се отказаха от идеята за спасяване на Корпоративна търговска банка (КТБ). Сега вече искат фалит на банката. Това стана ясно от изказването на лидера на партията Бойко Борисов в парламента по време на обсъждането на доклада на БНБ за състоянието на затворената банка и изненадващата "поправка КТБ" от сряда. По думите на Борисов виждането му се е променило след като е чул представената от управителя на БНБ Иван Искров т. нар. оферта на консорциума от инвеститори, изпратена вчера в централната банка. От обявеното публично става ясно, че "спасителят" предлага да даде активи на Цветан Василев и необявена сума.

До тази сутрин включително Борисов имал надежди, че оздравяването на банката е възможно. Но "наглото писъмце от инвеститора ни прави всички виновни". Иначе до момента виновни са само БНБ с бездействието си, като лична вина имат управителя и подуправителя на централната банка, заяви още Борисов. Той посочи и, че намеренията на ГЕРБ с точка 3 от проекторешенията са били добри, но в тази ситуация "може да създадат по-голяма угроза за в бъдеще". Борисов каза още, че в обявената 30-мнутна почивка на пленарното заседание ще събере парламентарната група на ГЕРБ и ще обсъдят въпроса.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Искащите инвеститори

Консорциумът от инвеститори, включващ оманския фонд, австрийската EPIC и новосъздаденото дружество Gemcorp (на доскорошния шеф на VTB Capital в Лондон Атанас Бостанджев) искат от БНБ и държавата да оздравят съвместно банката, като участието на правителството е с 2.3 млрд. лв. чрез създаване на дружество между консорциума и държавата с равно участие - 50/50. Тоест и инвеститорите ще предоставят 2.3 млрд. лв. в банката.

Съществената разлика обаче е, че предлагат тяхното участие в увеличението на капитала да бъде чрез използване на активи и неназована сума парични средства. Новосъздаденото смесено дружество ще получи тези активи от досегашния мажоритарен акционер в банката "Бромак" на Цветан Василев и чрез тях като залог ще набира ресурс. А държавата да налее директно средства в размер на 2.3 млрд. лв.



Освен това според Искров консорциумът иска продължаване на блокирания достъп до гарантираните депозити, макар в текста на писмото само да се казва, че трябва да се направят усилия да се запазят депозитите в банката. За негарантираните влогове в КТБ предлагат да се предприеме изплащане с лащат с държавни ценни книжа (ДЦК) като колкото по разсрочено се съгласят да става това толкова по-малко загуби да понесат. Това да се уреди със законови промени. Искат още облигационерите и другите кредитори в банката да се третират като негарантираните вложители. През август КТБ не плати падежиращата си тогава емисия от 150 млн. долара.

В писмото им се посочвало, че недостигът на капитал в банката трябвало да бъде обсъждан с отстранения мениджмънт на КТБ, а не с БНБ. Друго искане е всички разходи по реорганизацията на КТБ от 20 юни до сега да бъдат поети от банката – тоест от новото дружество акционер или иначе казано половината от държавата и другата половина от тях.

Оценката на регулатора

Всичко това стана ясно от писмото за намерение, получено в четвъртък в БНБ, което Искров представи в пленарна зала. Той подчерта, че то не представлява правно ангажираща оферта. Осен това БНБ няма и информация за пригодност на двама от акционерите (EPIC и Gemcorp) и данни за тях по Закона за кредитните институции, посочи още Иван Искров.

Изказаното от него мнение беше, че с това писмо за ангажимент, което е първото такова, постъпило в БНБ, се изисква значително по-голяма помощ в сравнение с това, ако се предостави държавна гаранция за емитиране на заем от фонда за гарантиране на влоговете, както и множество инструменти, които са в противоречие със законодателството. Иска се и спиране на изплащането на гарантираните депозити, което ще започне до 20 дни, ако лиценза на банката се отнеме. Той посочи, че наистина няма никакъв смисъл да се търси оздравяване на банка, ако ще се изплащат депозитите. Позицията на БНБ е, че ще се ангажират повече средства, ако ще се спасява банката, заяви Искров.

От изказването му стана ясно още, че вероятно в следващите няколко дни ще бъдат получени отчетите на одиторите с осчетоводените обезценки за изчисляване на капитала на банката. "Няма как да не бъде отрицателен собствения капитал", каза Искров. "БНБ очаква, че капиталът ще бъде силно отрицателен и трябва да последва процедурата по закон, според която БНБ е длъжна да отнеме лиценза, да отправи искане за производство на несъстоятелност и до 20 дни да започне изплащане на гарантираните влогове", обясни още той.