"Затънахме,,,"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

"Затънахме,,,"

Печката, на която готви семейството, им е дарена от учителка на малката Мария

"Затънахме,,,"

Историята на едно семейство, което попада в омагьосания кръг на мизерията

Зорница Стоилова
21798 прочитания

Печката, на която готви семейството, им е дарена от учителка на малката Мария

© надежда чипева


Когато влезеш в дома на петгодишната Мария*, първото, което те стъписва, е контрастът. Между розовия пластмасов свят на нейните кукли Барби и коварния хлад на бетонния под и олющените тапети в стаята й. В голямото празно и глухо пространство има един стар, но запазен шкаф, намерен край кофите за боклук, и легло и гардероб, подарени от семейство с вече пораснала дъщеря. Има и играчки, много играчки, които преди са принадлежали на други деца. Родителите на Мария не могат да си позволят да й купят нещо ново. Полагат всички усилия тя да е здрава, да расте щастлива и да не усеща затрудненото им положение. Но тя понякога ги пита: "Кога ще сложите под и килим, за да мога да поканя приятелите си на гости?"

Родителите на Мария са на около 40. Допреди пет години и двамата работят в "Кремиковци". Взимат прилични заплати, живеят добре. Разполагат с кредитни карти, купуват си бяла техника и телевизор на изплащане. Цветелинка изпраща маркови маратонки на двете си големи момчета от първия брак, които живеят с баща си. Със съпруга й дори правят планове да заминат за Германия, за да изкарват още повече пари. "Лайф ис лайф", казва Цветелинка за този период от живота си. После забременява с Петя и напуска работа преждевременно заради сериозен здравословен проблем. Взимат още един бърз кредит, за да го решат и за да задържи детето. Малко след това и съпругът й е съкратен от "Кремиковци". Не могат да плащат наема си за квартирата, спират да покриват и задълженията си по кредитите. Озовават се на улицата, при това с бебе на път. Изкарват последните месеци от бременността на Цветелинка в дом за временно настаняване на бездомни хора. 

Мария проплаква за първи път в общинското жилище, което им отпускат в "Левски Г". Техният блок е буквално на края на града. След него има само поле. Апартаментът е голям, но в много лошо състояние. В детската стая на Мария тогава има само един наакан мокет. Спят на пода върху купчина пуловери в продължение на година и половина. Разпродават всички свои вещи - компютри, хладилници, печки, телевизори, за да купят креватче и сухо мляко за Мария. "Постоянно взимахме пари от приятели и като не можем да им ги връщаме, те вече не са ни приятели. Затънахме", разказва Цветелинка.

На няколко пъти им отказват социални помощи, защото в базата данни на социалните служби излиза, че Цветелинка има фирма. Тя е от времето, когато с бившия й съпруг са планирали да започнат собствен бизнес и никога не е била действаща според нея. Но е мотив държавата да им отказва помощ всеки път.

Мъжът на Цветелинка успява да си намира работа на черно от време на време. Всичко, което изкара, отива за покриване на лихви по кредити, наеми и режийни. Помагат им и неговите родители, пенсионери, които изпращат по 50 лева по пощата на внучето си, когато имат възможност. Отделът за закрила на детето ги свързва и с неправителствена организация, която покрива спешни разходи за лекарства, когато Мария боледува и оказва морална подкрепа на семейството. В някои моменти тя е повече от необходима. "Минавали са ми глупости през главата - да пусна газовата бутилка... ей така, като ме залеят с кредити и заплашителни писма. Представяте ли си. Но като почета Библията и се успокоявам", казва Цветелинка. Съпругът й също я окуражава, казва й да се радва на хубавите неща в живота  - като Мария. "Всичко гледам за нея, да не се излага в детската градина", уверява младата жена. Но се притеснява, че трудно може да скрие мизерията от собствения си външен вид. "Не ставам за продавачка. За там трябва усмивка. А беднотията личи навсякъде по мен - по зъбите, по ръцете." 

Веднъж признава пред баща на дете от детската градина на Мария за положението им и той им подарява цялото си кухненско оборудване и мебелите от детската стая на дъщеря си, защото ги подменя с нови. Сега части от кухнята стоят подпрени върху стената в спалнята, защото и за да ги монтират, са им необходими средства. Печката и хладилникът пък са им дарени от учителка на Мария от детската градина. Цветелинка разказва, че вече са минали през няколко психологически прага в срама си от бедността. Някои от уикендите с мъжа й прекарват в изследване на кофите за боклук в богатите квартали "Бояна" и "Драгалевци". "Не можеш да си представиш какви неща изхвърлят хората", казва тя.

За тези пет години семейство Карови не се отказват да търсят работа. Участват във всевъзможни обучения и квалификации, които им предлагат от Бюрото по труда. Мъжът е учил немски език девет месеца по програмата "Аз мога". Тя минава през шестмесечно обучение за организатор в сферата на туризма. Програмата осигурява и тримесечен стаж във фирма за успешно завършилите курса. Само двама от общо осемдесет човека обаче са наети на работа. Цветелинка опитва сама да намери работа с дипломата от завършеното обучение, но във всички обяви държат на няколко години опит и висше образование, каквито тя няма. Взима и курс за камериерки, който по определение й дава и работа в хотел, но се оказва, че предложението е без договор и на повикване.

Има и друг сериозен проблем. Много от работодателите отказват да наемат хора, които имат неплатени кредити. Съпругът на Цветелинка е уволнен от охранителна фирма малко след като започва работа и частните съдебни изпълнители се появяват в офиса на шефа му. Сега тя очаква обаждане от хотелска верига, в която са я харесали за камериерка на трудов договор, но е предупредила още на интервюто, че част от заплатата й ще трябва да отива за всички кредитори по веригата. С плаха усмивка Цветелинка казва, че се надява  това да не й попречи. Този път. "Аз обаче да вярвам ли, да не вярвам ли. . ." 

*Името на детето е сменено.

Когато влезеш в дома на петгодишната Мария*, първото, което те стъписва, е контрастът. Между розовия пластмасов свят на нейните кукли Барби и коварния хлад на бетонния под и олющените тапети в стаята й. В голямото празно и глухо пространство има един стар, но запазен шкаф, намерен край кофите за боклук, и легло и гардероб, подарени от семейство с вече пораснала дъщеря. Има и играчки, много играчки, които преди са принадлежали на други деца. Родителите на Мария не могат да си позволят да й купят нещо ново. Полагат всички усилия тя да е здрава, да расте щастлива и да не усеща затрудненото им положение. Но тя понякога ги пита: "Кога ще сложите под и килим, за да мога да поканя приятелите си на гости?"

Родителите на Мария са на около 40. Допреди пет години и двамата работят в "Кремиковци". Взимат прилични заплати, живеят добре. Разполагат с кредитни карти, купуват си бяла техника и телевизор на изплащане. Цветелинка изпраща маркови маратонки на двете си големи момчета от първия брак, които живеят с баща си. Със съпруга й дори правят планове да заминат за Германия, за да изкарват още повече пари. "Лайф ис лайф", казва Цветелинка за този период от живота си. После забременява с Петя и напуска работа преждевременно заради сериозен здравословен проблем. Взимат още един бърз кредит, за да го решат и за да задържи детето. Малко след това и съпругът й е съкратен от "Кремиковци". Не могат да плащат наема си за квартирата, спират да покриват и задълженията си по кредитите. Озовават се на улицата, при това с бебе на път. Изкарват последните месеци от бременността на Цветелинка в дом за временно настаняване на бездомни хора. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

73 коментара
  • 1
    kamendc avatar :-|
    Камен
    • -173
    • +102

    Не искам да съм циничен, но за мен такива хора са безотговорни.
    Решили да имат дете, а вместо да спестят първо малко пари за тази цел, те взели кредит за телевизор, който после им тежал да го изплащат, та затънали.
    Хайде жената болна, има нужда от помощ, но мъжът доколкото разбирам е здрав - защо не работи? В София който не е потърсил работа, не е намерил. Не можел да си намери - а дете е можел да направи, което сега другите данъкоплатци да му издържат.
    Учил немски девет месеца... да се беше научил примерно плочки да лепи, или гипсокартон, или шофьорска книжка кат. С, или безброй други неща, с които щеше веднага да почне работа.

  • 2
    bgcolors avatar :-|
    bgcolors

    Циничен ще съм и аз - но не към хората.
    Така като чета, един от проблемите на тези хора е, че не могат да вземат помощи, защото имат фирма.
    Според мен Капитал спокойно може да даде едни пари за държавни такси и да намери адвокат, който да подготви документацията, за да спрат да имат фирми и да могат да вземат помощи. Разкажете историята, няма лошо, обаче можете доста леко да направите един Хепи Енд. Също може да се провери дали микрокредитите им съответстват на ограничението на лихвите - 3% на месец май. Ако ли не - искове срещу фирмите - има и безплатна правна помощ, ориентирайте ги хората.
    А иначе - виждам линия на статии тук, гравитиращи около темата за несъстоятелността на физическите лица. Не е лесно да се направи такава система при българската народопсихология. Тази система е изградена в Англия и Щатите - държави с много различен манталитет към личната кредитна задлъжнялост. Не е лесно да се приложи в БГ.

  • 3
    patchev avatar :-|
    HXP

    Нагледен пример за това КОЛКО е важно да живееш по мярка- демек по възможност кредитите да се ограничат до минимум. Едва ли ако са отделяли някакъв процент от заплатата за черни дни, а не за кредит за телевизор, би се стигнало до тук. Факт, никой не е застрахован от съкращение, но взимат ли се рационални решения с мисъл, риска и евентуалните последствия от него се МИНИМИЗИРАТ. Елементарен принцип от теорията на игрите, ЕЛЕМЕНТАРЕН!!

  • 4
    tucker_case avatar :-|
    tucker case

    случва се да не му провърви на човек... причини бол... зависещи и независещи от нас... тези хора не са пропаднали... временно са затруднени, но имат мерак и с малко късмет ще продолеят трудностите...

  • 5
    mastylo avatar :-|
    mastylo

    Отстрани изглежда много просто.. едва когато изпаднеш разбираш, че бедността е порочен кръг, от който се излиза много трудно.. и заради ограничените възможности, и заради множеството предрасъдъци, за които обичайно не си даваме сметка...у нас бедността е сравнително ново явление, но в страните с по-дълга история в социалното неравенство най-страшното наблюдение е, че бедността възпроизвежда бедност. Основната грижа за детето им сега е да е нахранена и облечена, но постепенно финансовите ограничения ще се превърнат в ограничени възможности да се учи и развива, после полека-лека идва социалната изолация.. а на Камен по-горе мога само да кажа - дано никога не ти се налага избираш между това да имаш дете и това да можеш спокойно да си плащаш сметките! Всеки от нас смята, че докато е здрав и с акъла си ще намери решение. Е, нещата понякога не се нареждат точно така...

  • 6
    nogica avatar :-|
    nogica

    Цветелинка изпраща маркови маратонки на двете си големи момчета от първия брак, които живеят с баща си"
    Не разбрах децата някакви спортисти ли са?

  • 7
    stavrogin avatar :-|
    Stavrogin

    До коментар [#1] от "Камен":

    явно не знаеш какво е да си легнеш гладен щом с лекота раздаваш квалификации кой е безотговорен и кой не...не се опитвай да ме убеждаваш в противното, съвърпено ясно е, няма лошо, но се въздържай от това да съдиш и си направи труда прочетеш началото на Великият Гетсби

  • 8
    kamendc avatar :-|
    Камен

    До коментар [#5] от "mastylo":
    "а на Камен по-горе мога само да кажа - дано никога не ти се налага избираш между това да имаш дете и това да можеш спокойно да си плащаш сметките!"

    Деца имам две, но съм ги направил едва когато съм изучил занаят, за да мога да ги храня и съм заделил първо пари за черни дни и да знам, че дори ако остана безработен за известно време няма да умрат от глад.
    Ако имах кредит за телевизор с висока лихва и никакви спестени пари, никога нямаше да правя деца.

  • 9
    sofia avatar :-|
    София

    Не съдете хората с лека ръка. Очевидно не са супер образовани, пък и не са предполагали какво ги чака. Никой не е застрахован. Друг е въпросът, че у нас ниската финансова култура е масово явление, просто защото е нямало кой да ни научи (говоря за моето и на героите от статията поколение). Учим се в движение, често - от грешките си. Другото нещо е, че в момента е ужасно трудно човек около 40, без някаква кой знае каква квалификация да намери работа. Е, за 300 лв може. Но те ще стигнат за транспорта от Левски Г и храната навън...

  • 10
    iv62st12 avatar :-?
    iv62st12

    Много сте нагли, "ЕЙ" ! Крачката от нещо към нищо е много малка. Да но не Ви се случи, че тогиз ще разберете "Що е то" немотия...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Новата трибуна

Новата трибуна

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK