С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
161 31 окт 2014, 16:43, 32825 прочитания

Колко е дълбока ямата на бедността

Над половината българи живеят в материални лишения и това все повече ще е проблем за всички ни

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Демокрацията е в опасност

И това е драматично не само защото хората се чувстват все по-смачкани и нещастни, а бизнесът не успява да си набави необходимите кадри. А защото това спъва потенциала за развитие на обществото въобще. Международното изследване PISA показва, че постиженията на учениците в България силно зависят от социално-икономическото им положение. Ако ученикът е роден в бедно семейство или на село, не говори български език у дома, живее само с един от родителите си, неговите родители също са по-ниско образовани или работят неквалифициран труд, вероятно е на 15-годишна възраст той да е изостанал с цели 3 години в сравнение с връстниците си, които не са в подобно неравностойно положение, показва анализ на фондация "Заедно в час". Тази разлика в успеха между ученици от бедни и богати семейства е по-силно изразена в България, отколкото в повечето други страни от изследването PISA. А нивото на образование е пътят към пазара на труда - дори в най-тежките години на кризата 70% от висшистите имат работа.

Бедността коства на България и човешки загуби. Боян Захариев припомня, че немалка част от емигрантския поток са хора, които по обективни индикатори са бедни или се чувстват така на фона на очакванията си за живота, образованието и кариерата си. А Любен Томев е категоричен, че последиците от мизерията могат да са още по-опасни - "демокрацията като политически строй е застрашена, ако на нея не съответства адекватна стопанска и социална подредба", смята той и допълва, че при близо 50% население, живеещо в риск от бедност и социално изключване, "свободата като ценност изобщо увисва, защото какво значи политическа свобода без икономическа такава". Това се потвърди и в изследване на "Отворено общество" миналата година, когато 37% от хората заявиха, че биха се отказали от основни човешки права и свободи в името на подобряване на икономическото положение в страната.


Задълбочаването на бедността буквално е резултат от скапано управление. Например, вместо образователната система да е стълбата за измъкване от ямата на бедността, тя на практика слага похлупак над децата в неравностойно положение и ги обрича да останат на дъното. Отговорът на въпроса

Защо сме бедни

се съдържа в отказа на няколко поредни правителства да наченат реформи в трите ключови системи, които се грижат за човека - социално подпомагане, образование и здравеопазване. Двете основни причини България да затъва в блатото на мизерията са некачествените публични услуги и неадекватното разпределяне на парите в социалната сфера. 



През последните години държавата увеличава разходите си за социално подпомагане. Увеличава се и броят на семействата, които ползват помощи. Както и броят на социалните услуги, до които те имат достъп. Но важният въпрос, на който системата не търси отговор е: и какво от това. Имат ли ефект тези пари върху живота на хората, подобряват ли положението им, решават ли конкретни техни проблеми. Краткият и честен отговор е не.  

По данни на Евростат България е на трето място в ЕС по неефективност на социалните трансфери. Тоест разликата между равнището на бедност преди и след социалните плащания е едва 4-5 процентни пункта. За сравнение - средно в ЕС тя е 7-8 процентни пункта, а в скандинавските страни е 10. Това означава, че сумите за подпомагане, освен че са ниски, не са и насочени към тези, които наистина имат нужда от тях. "И в крайна сметка ролята им за намаляване на бедността е незначителна", казва експертът от КНСБ Любен Томев. Красноречиво е и сравнението с Румъния. Там разходите за социална защита като процент от БВП са по-малки от тези в България, а процентът от хората в риск от бедност и социално изключване тук са много повече (виж графиката).

Причините за тези несъответствия са дълбоки. От една страна, са в сбърканата философия на социалната система, от друга - в начина, по който работи администрацията.
Системата за социални помощи, както отбелязва Мария Петкова, директор на фондация "Лале", би трябвало да е временна - като се спъне човек, да има за какво да се хване. Да са мрежа, която го държи да не изпадне от обществото, когато е в криза. "Вместо това обаче в България хората стават зависими от помощите и спират да мислят. В дългосрочен план губят мотивацията си, не търсят начини да се справят сами, лишават се от трудови навици и контакти", обяснява тя. Хората, веднъж изпаднали от образователната система или от пазара на труда, трудно се връщат. Затова и усилията на целия неправителствен сектор от няколко години са съсредоточени в това да подкрепят хора и дейности, които работят за това хората сами да се справят с живота си. "Хората трябва да бъдат стимулирани да участват, да знаят какво искат да постигнат, какви усилия трябва да положат и да имат подкрепата на обществото, за да полагат тези усилия. Докато човек, който получава наготово, не знае стойността на нещата", казва Мария Петкова. Доказва го и проучване на Българския център за нестопанско право, според което над 60% от българите смятат, че не те самите, а някой друг е отговорен за това имат ли работа и каква е тя.

И действително, в България помощите се раздават на калпак. При това на базата на наръч с документи, които показваш на гише, а не на реална оценка от каква подкрепа има нужда човекът и защо. Така е по-лесно да мамиш системата, а това води след себе си и изкривявания - като това социалните помощи да отиват в семейства, където има системно насилие над деца. Дани Колева, експерт по семейни политики в Национална мрежа за децата, нарича този феномен "лявата ръка не знае какво прави дясната". Той е широко разпространен в системата за социално подпомагане и буквално се изразява в това, че чиновниците от отдела, който отпуска помощите, не си говори със социалните работници от отдела за закрила на детето. И не си разменят случаи и решения: например да подкрепят това конкретно семейство в този конкретен момент, защото това ще промени решението им да изоставят детето си в дом. Това е подход, за който НПО-тата апелират отдавна: социалните плащания да се обвържат със социална работа. 

Същото е валидно и за програмите за борба с безработицата. Чрез бюрата по труда системата стига само до активно търсещите работа, но няма механизъм, по който до стигне до дълготрайно безработните, които са всъщност сериозният проблем за страната (виж графиките). "Мерките за заетост не работят, ако няма съпътстваща социална работа - да издириш дълготрайно безработен, да го мотивираш, да го вкараш в системата", дава пример Теодора Крумова, програмен директор на ромската организация "Амалипе". От друга страна пък държавата поставя изкуствени прагове пред работодателите под формата на осигурителни прагове и минимална заплата, които уж са направени, за да защитават хората от по-рискови групи - ниско квалифицирани и без образование. Но на практика, както обяснява Петър Ганев от ИПИ, водят до това, че компаниите просто не наемат тези хора. Това особено се усеща в страната. "Ако минималните прагове не са проблем в София, тъй като тук заплатите са високи, то в Хасково са огромен, тъй като засяга над половината от хората", дава пример той.

И, разбира се, накрая идва и гигантската дупка в образованието, което изплюва десетки хиляди, негодни за пазара на труда хора, обречени на ниски или никакви доходи. Защото и тук най-важният въпрос е оставен без отговор. А той е, както посочва Дани Колева: "Дали искаме да качим всички български деца на Мусала без значение на етнос и произход, или искаме да качим осем на Еверест?"
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1062 прочитания

"Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама "Канал 3" е фаворитът на партиите за предизборна реклама

Според официалните данни близкият до Пеевски канал е получил най-много средства от политическите формации, ВМРО и ДПС водят по инвестиции в медиите като цяло

13 окт 2019, 791 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Ха, НЕК може и да се окаже на печалба

Ако се избегнат популистките обещания, недостигът на пари в енергийната система може да се реши с умерени увеличения на цените

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Фандъкова, когато не е кмет

Желанието на настоящата кметица е да се еманципира от ГЕРБ и да спечели на своя страна "умните и красивите"

Борис Бонев: между гражданите и политиката

Единственият непартиен кандидат се бори за гласове с малък бюджет и без подкрепа от партийни структури

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие