Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 31 окт 2014, 17:07, 6658 прочитания

Ха, НЕК може и да се окаже на печалба

Ако се избегнат популистките обещания, недостигът на пари в енергийната система може да се реши с умерени увеличения на цените

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


В последните няколко месеца, когато слушате новините за хаоса в енергийния сектор, освен тремора от очаквания ценови удар, със сигурност ви се е развинтила главата от разнопосочни данни: "900 млн. лв. дефицит в НЕК". Не, "600 млн. дефицит". "Цената трябва да скочи с 35%" или по-скоро "скок от 50%".

На този фон има една лоша и една добра новина. Лошата е, че хаосът продължава. Добрата е, че Националната електрическа компания явно няма да фалира, а необходимото повишение на цените на електроенергията е значително по-малко от размахваните проценти. Това става ясно от последните отчети на НЕК, данни за които се прокраднаха от заседанията на т. нар. енергиен борд - консултативния съвет от представители на енергийния бранш и потребителите, който служебното правителство създаде към Министерски съвет.


Как се изкопаха дупките

Още през юли тази година беше ясно, че моделът, по който се определят цените на електроенергията, е пробит. Предишни решения на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (от средата на 2012 и 2013 г.) вече бяха натрупали дефицит (т.е. направени, но неразплатени разходи) в НЕК между 500 млн. и 1 млрд. лева. В средата на годината старият състав на ДКЕВР, назначен от кабинета на Пламен Орешарски, в отчаян опит да докаже, че цените не се влияят от никакви икономически, правни и физични закони, реши да ги задържи, като просто изтри няколкостотин милиона лева. ДКЕВР прие, че държавната компания, въпреки подписаните договори с двата ТЕЦ-а - "АES Марица-изток 1" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", ще им плаща 50% от дължимото. НЕК дори не беше започнал преговорите с двете централи за промяна на условията по контрактите на двете централи, така че нямаше как да не плаща договорената сума. На фотоволтаичните и вятърните централи пък беше предвидено да се заплащат само 50% от високите им преференциални тарифи, както това трябваше да се случи след промяна в закона за възобновяемите източници на енергия, която така и не беше приета. Така, с магическо натискане на клавиша delete задълженията на НЕК към производителите се стопяваха с близо 800 млн. лв. Сумата е близо една трета от общите разходите на НЕК за снабдяване с електроенергия на домакинствата и малкия бизнес. Това е т.нар. регулиран пазар, където цените се определят административно от ДКЕВР (т.е. са по-скоро такси ползване). ДКЕВР намали приходите и на други производители, както и на електроразпределителните дружества, така че да се оправдаят трите поредни намаления на цената от март 2013 г.

Но тъй като магиите работят само в приказките, в резултат на действията на ДКЕВР НЕК започна да не плаща на производителите. А за да не спре съвсем токът, от средата на 2013 г. насам дружеството беше принудено да вземе оборотни кредити от над 700 млн. лв. от Българския енергиен холдинг (т.е. собственика си), за да заплаща за електроенергията, която купува. Така старите дефицити се прехвърлят за бъдещи приходи и лавината от задължения расте постоянно. 



След тези действия към септември вече нещата изглеждаха неудържими. Според данните, публикувани от министерството на икономиката НЕК плащаше средно 50% от задълженията си към производителите (с изключение на тези ТЕЦ, чиято собственост се свързва с бившия председател на борда на държавната БЕХ - Георги Христозов, които получаваха близо 90% от парите си). Тогава новият състав на ДКЕВР повиши цената на електроенергията с 9.8%, като основните приходи отидоха в НЕК. Допълнителните 180 млн. лв. обаче не бяха достатъчни. Държавната компания продължава да настоява, че има между 630 и 840 млн. лв. липси в зависимост от това какво е потреблението в страната.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души 1 За две седмици в бюрата по труда са се регистрирали 37 870 души

От тях пристигналите от чужбина са 640 души. Най-силно са засегнати туризъм, хотелиерство и рестораньорство

4 апр 2020, 1512 прочитания

Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейските условия за подпомагане 9 Радан Кънев: Икономическите мерки не отговарят на европейските условия за подпомагане

Възстановяване на нормалния обществен живот и връщането към здрава и процъфтяваща икономика трябва да върви ръка за ръка с възстановяването на правовата държава

4 апр 2020, 1808 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Ще завлекат ли политиците икономиката

Всяко грешно движение на властта в момента може да предизвика тежка криза

Още от Капитал
Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

(Не)платени пътища

Тол системата работи официално вече от месец, на практика - не съвсем

Икономика след пандемията

Ясно е, че светът влиза в рецесия, но сега бизнесът трябва се готви за новата нормалност след нея

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

20 въпроса: Енчо Керязов

През март "Колибри" издаде първата му биография – "Обичай смело"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10