Ще завлекат ли политиците икономиката
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Ще завлекат ли политиците икономиката

Shutterstock

Ще завлекат ли политиците икономиката

Всяко грешно движение на властта в момента може да предизвика тежка криза

Димитър Пеев
22127 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Малцина вероятно са посветили работния си следобед в сряда, за да гледат по на живо по "Канал 3" дискусията в бюджетната комисия на новосформирания парламент. Шоуто беше на ниво - с главна роля на управителя на централната банка Иван Искров, разгорещен и истински ужасЕн. Този път от осъзнаването, че с един замах депутатите от неоформеното още парламентарно мнозинство са способни да отменят наложения с въвеждането на валутния борд през 1997 г. консенсус за поддържане на финансова дисциплина и стабилност в България. "Как така централната банка да напечата пари", крещеше Искров и настояваше бележките му да бъдат отразени в протокола. Страховете му бяха основателни.

За тези, които не са проследили темата в детайли, да обясним, че в този ден, втория от работата на новия парламент, бюджетната комисия се събра да гласува няколко законови поправки с анонимен вносител - смята се от ГЕРБ. Текстовете по същество отлагаха разрешаването на казуса Корпоративна търговска банка (КТБ) и вменяваха на БНБ задължение да оздравява банки, когато собственият им капитал стане отрицателен. Финансов нонсенс, който мнозинство от ГЕРБ и ДПС първо прие в комисията, на другия ден незнайна ръка беше смекчила спорните текстове, а в петък от парламентарната трибуна лично лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде на заден, отказвайки се от тях.

Този кратък епизод, след който задълженията на държавата можеха да се окажат с няколко милиарда повече, само идва да покаже колко големи са

Рисковете, които политическата нестабилност поставя пред икономиката

Ден преди притеснителното заседание на бюджетната комисия едно съобщение на Националния статистически институт едва стигна до задните страници в някои вестници. То гласи, че за пети пореден месец фирмите, които институтът редовно анкетира, очакват допълнително влошаване на бизнес климата. Нивата на сантимента са почти там, където са били в началото на кризата през 2009. Това означава, че хората, които в тези месеци на годината правят бизнес планове, вземат решения за нови проекти, инвестиции, наемане на хора и повишаване на заплати, са все по-негативно настроени. Не знаят какво да очакват.

Истината е, че крайно негативен сценарий не е изключен. Ако мафиотизацията на публичните финанси се задълбочи – например обръчите от фирми на ДПС продължат да всмукват средства от публичните проекти, ако по силата на други политически констелации България се ангажира с гигантски инвестиции с неясна възвращаемост (само "Южен поток" и 7-и блок на АЕЦ "Козлодуй" биха означавали финансов ангажимент на стойност над 10% от БВП), финансовата стабилност на страната ще бъде застрашена. Още по-бързо това ще стане, ако продължат да не се предприемат необходимите мерки от "Банков надзор" за влошаващите се баланси на някои банки, които скоро също може да се наредят на опашка за спасяване.

Ключовият проблем в такава среда на политическо лимбо и възможности от десноцентристки до неясен кабинет или нови избори е, че бизнесът и потребителите са все по-несигурни, а както е известно, това само по себе си предизвиква проблеми за икономиката. Сигнали като този, който излъчи бюджетната комисия в сряда, пращат инвестициите във фризера. Това е заплаха за отделните фирми и за отделните техни служители, но е заплаха и пред перспективата на България да се възстанови от кризата. По-лошо. Ще бъдат ударени и здравите банки, защото кредитите ще се обслужват все по-трудно. Ще се задълбочава дефицитът в бюджета, защото ако продажбите и печалбите на фирмите се свиват, няма да има кой да внася данъци. Натискът за обслужване на социалните системи ще задълбочи

Дълговата спирала, в която България влиза

България влиза в негативна спирала на натрупване на дълг – нещо, което отличаваше страната от проблемните европейски държави. Бюджетните дефицити - 4% от БВП за тази година, 3% планирани за догодина, ще се покриват с дълг. В допълнение, с дълг ще се запълват и черните дупки, които отваря дългогодишният отказ на политиците да се ангажират с реформи – вземете енергетиката и здравеопазването за пример. Не на последно място, за кражбите и злоупотребите, които корупцията и зависимостта на регулаторите правят възможни, също ще има натиск да бъдат прехвърлени за сметка на данъкоплатците - случаят с КТБ е показателен.

Факт от седмицата: всичките политически сили се събраха в четвъртък при служебния финансов министър, за да подготвят решение на парламента, с което се увеличава таванът на дълга - показател, който не случайно се записва в закона за бюджета и се контролира. Служебният кабинет предлагаше таванът да се вдигне с с гигантските 4.5 млрд. лева, но след срещата беше обявено, че всъщност може да се наложи държавата да вземе до 6.2 млрд. нови заеми. Тази сума отразява провала на бюджета, заемът, който ще трябва да се даде на фонда за гарантиране на влоговете, нуждата да се рефинансира държавната подкрепа за Първа инвестиционна банка... и още - политиците ще трябва да обяснят какво. Така, ако България започне годината с 18.3% съотношение на държавния дълг към БВП, в края на годината може да се окаже с 30.6%! Това все още се води здравословно ниво (маастрихтският критерий, който страните в ЕС трябва да спазват, е 60%, като тези, които са под него, са единици), но бързината, с която България може да се придвижи там, е плашеща.

Нека да го кажем ясно. Стабилността на валутния борд зависи от стабилността на публичните финанси и стабилността на банковата система. И двете са разклатени в момента. Положението все още не е неспасяемо, но няма пространство за повече популизъм и грешни ходове.

Ако имаше политическо лидерство

При такива нерадостни предпоставки, ако за момент си представим, че България е благословена с грамотна и отговорна политическа класа, щяха да се случат следните неща:

Първо, банките. Тъй като банковата система представлява най-директна заплаха за финансовата стабилност, първото, което политиците трябваше вече да са придвижили, е кандидатурата на страната в единния европейски банков надзор. Вместо това тя беше мълчаливо замразена въпреки заявките на служебния кабинет, че това е един от приоритетите му. Проблемите в банките трябва да се адресират технично и хладнокръвно, но заради заради обвързаността на БНБ с политикономическата върхушка това засега не се случва.

Докато политическата класа продължи да разкрива тежката си неграмотност, вкопчвайки се в кой от кой по-безумен сценарий за "спасяване на КТБ", една друга банка, Българската банка за развитие (ББР), е подложена на подобно рисково източване. "В банката има концентриран голям обществен интерес и капитал и трябва да се вземе решение да се спре политизирането й... Кредити са отпускани предимно на големи корпорации. Има около 20 клиента, които формират над 60-70% от директния кредитен портфейл на банката", казва пред offnews Димитър Димитров, един от надзорниците в ББР.

Да разгледаме положителния сценарий, в който политическата класа е смела и се разделя със зависимостите си. Кандидатурата на България в европейския надзорен механизъм би подобрила мигновено двете съставки на доверието – вярата в регулатора БНБ, че с патерицата на външния надзор ще започне да потяга банките с отклонения от здравословните показатели, от една страна, и достъпът до външно финансиране, ако се наложи спасяване на банки.

Второ, пътна карта за еврозоната. Иска ли България да влезе в еврозоната и какво прави за това. Тази точка неясно защо липсва от програмата, около която ГЕРБ ще се опита да направи правителство. А систематизираните усилия за влизане в еврозоната биха решили дългосрочно въпроса с валутния риск, лихвените проценти при кредитиране, биха отворили възможност за растеж.

Трето, ръководството на БНБ. Ако бяха сериозно ангажирани с финансовото бъдеще на страната, в този момент политиците щяха да търсят достоен кандидат за мястото на Иван Искров като управител на БНБ. Няма информация това да се случва по правилния начин. Не се представят публично кандидатури, няма състезание, обсъждане. Очакването е по-скоро в последния момент, когато Искров най-после си подаде оставката, да бъде издигнат и набързо гласуван някой кандидат. Ще е лош знак, ако стане така. Също ще е лош знак, ако оздравяването на регулаторите не продължи и с Комисията за финансов надзор. Тя е еднакво важна и еднакво провалила се по случая КТБ, а политическата зависимост на ръководството й нанася не по-малки щети на финансовата система.

Четвърто, разходите - под контрол. Още не знаем каква бюджетна политика ще следва бъдещото мнозинство. Дали с манталитета на правителство с къс хоризонт ще харчи, за да си спести политическите негативи, или ще свива и преструктурира разходи. В първото правителство на Борисов решаваща компонента беше финансовият министър Симеон Дянков. Макар че донесе много политически негативи на Борисов и беше оценен като ръбат, неполитичен, негъвкав, Дянков с изключителна последователност държеше бюджета под контрол. Ключов индикатор за това накъде ще тръгнат нещата е кой ще бъде новият Дянков. Доколко независим и компетентен ще бъде той. (По слухове една от кандидатурите на ГЕРБ е Владимир Горанов, същият, който в началото на предното управление на ГЕРБ беше засечен на маса с Пеевски – депутатът от ДПС, станал символ на корупционните практики в държавата, чието назначение за шеф на службата за сигурност ДАНС взриви протестната вълна миналата година и свали правителството предсрочно.) С две думи, ако бъдещото правителство има сериозно намерение да стабилизира страната, приятелите на Пеевски ще трябва да бъдат държани далеч от т.нар. ресурсни ведомства.

Пето, реформи. От всички мечти на инвеститорите сложността на политическата ситуация прави тази най-малко възможна. Но степента, в която ще се предприемат реформи, ще определи развитието на икономиката.

Най-големите фискални дупки, с пряка зависимост към икономическото развитие отварят сферите на енергетиката, социалното осигуряване и здравеопазването. Няма да е достатъчно бъдещите министри просто да крепят статуквото, ще трябва да предприемат промени.

Най-важна за общото икономическо развитие на страната е системата на правораздаване – ако нищо не се промени там, перспективата е лоша.

Най-ресурсопоглъщаща и с ефект върху обществено-политическата среда е системата на сигурността. България има най-много полицаи, най-много агенти на службите и най-много прокурори на глава от населението в целия ЕС. Това с нищо не допринася за сигурността и качеството на живот, а поглъща близо 2% БВП и ражда пречки за бизнеса, обърканост, несигурност, репродуциране на корумпираната политическа система. Утопия ли е да се очаква, че някога някое правителство най-после ще поиска да промени това?

Малцина вероятно са посветили работния си следобед в сряда, за да гледат по на живо по "Канал 3" дискусията в бюджетната комисия на новосформирания парламент. Шоуто беше на ниво - с главна роля на управителя на централната банка Иван Искров, разгорещен и истински ужасЕн. Този път от осъзнаването, че с един замах депутатите от неоформеното още парламентарно мнозинство са способни да отменят наложения с въвеждането на валутния борд през 1997 г. консенсус за поддържане на финансова дисциплина и стабилност в България. "Как така централната банка да напечата пари", крещеше Искров и настояваше бележките му да бъдат отразени в протокола. Страховете му бяха основателни.

За тези, които не са проследили темата в детайли, да обясним, че в този ден, втория от работата на новия парламент, бюджетната комисия се събра да гласува няколко законови поправки с анонимен вносител - смята се от ГЕРБ. Текстовете по същество отлагаха разрешаването на казуса Корпоративна търговска банка (КТБ) и вменяваха на БНБ задължение да оздравява банки, когато собственият им капитал стане отрицателен. Финансов нонсенс, който мнозинство от ГЕРБ и ДПС първо прие в комисията, на другия ден незнайна ръка беше смекчила спорните текстове, а в петък от парламентарната трибуна лично лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов даде на заден, отказвайки се от тях.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

86 коментара
  • 1
    nikeair avatar :-(
    NicK

    Ужас, колко банки има на разположение Пеевски, този индивид си е купил държава - за съжаление казвам това не на шега!!!
    Както писах вчера: мен лично вече много ме страхува за бъдещето на България!!!
    "Българската банка за развитие (ББР), е подложена на подобно рисково източване. "В банката има концентриран голям обществен интерес и капитал и трябва да се вземе решение да се спре политизирането й... Кредити са отпускани предимно на големи корпорации. Има около 20 клиента, които формират над 60-70% от директния кредитен портфейл на банката", казва пред offnews Димитър Димитров, един от надзорниците в ББР."

  • 2
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Има изненадани?

  • NicK

    С оглед на прочетеното в статията, бих искал да апелирам към народните представители от ГЕРБ и РБ - да сформират комисия в парламента и да настояват за незабавна проверка и независим одит на държавната Българска Банка за Развитие!!!!

  • 4
    plf avatar :-|
    plf

    Принципно съм човек оптимист, но и без да чета тази статия - наблюдавайки неграмотността на политическата маса виждам отворена врата за нещо по-лошо от 1996-та. Защото от по-високо като паднеш по-боли.
    И за капак не виждам свян и мисъл. По-скоро виждам лиспа на свян и директно крадене в колосални размери. Ясно е, че с КТБ е свършено. Лошото е че и в двата сценария с нея пак народа ще го отнесе.
    По-страшното обаче е, че лакмуса КТБ показа отвратителни резултати и липса на какъвто и да е доктор който реши да реже до здраво.
    Тези хора наричащи себе си политици трябва до един да бъдат изхвърлени.
    Много добре каза Р. Кънев в началото на НС, че умни хора там не влизат. И това е така, защото хората в НС са силно зависими от финансовите кръгове и икономически мафии в държавата.
    И докато този гордиев възел не бъде разсечен, нашите деца ще търсят други родини а ние ще сме между родителите и децата си в невъзможното.

  • 5
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    До коментар [#1] от "NicK":

    За съжаление, "който плаща на оркестъра той поръчва музиката." Олигархическата система априорно органично корумпира всяка политическа среда.

  • 6
    clwnjester avatar :-|
    clwnjester

    Политиците напоследък почват да чувстват, че народа няма да им търпи простотиите безкрай. Ако се дънят ще има протести, натиск, оставки ... псувни, бой...

  • 7
    vaskeh avatar :-|
    vaskeh

    Прасчо е един от клнтиентите на т. нар. Бълграска Банка за развитие. Наред е Прокопиев след мега неуспешните си проекти и нарасанали задължения. Сега разбирам, защо турците са успели да ни владеят 500 г. - парламентарното ни представителство са ММА бойци, водолази, акробати, каменари и други совбодни професии, които не са и чували фрази, като национален интерес и работа в полза на обществото, а работят на приципа орел, рак и щука. Не искам децата ми да живеят в кочината на прасчо...

  • 8
    miroslavb avatar :-|
    miroslavb

    БНБ е единствената държавна банка от която имаме нужда.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    chichka avatar :-|
    chichka

    Пичове, 96 г имаше в банковата система депозитна маса на населението около 5-7 млрд. Откраднаха половината/че и повече/. Сега преди цирка с КТБ депозитната маса беше 44 млрд, сега е около 36 млрд....е, смятате ли, че няма да бъдат откраднати?

  • 10
    pzashev avatar :-|
    pzashev

    За повечето от нашите политици няма невъзможно дъно или падение!
    Но какво означава (в текста) анонимно внесен законопроект? Анонимен вносител?! Това въобще възможно ли е и законно ли е?
    В държава с политици като нашите и администрация като нашата, колкото по малко пари имат и разпределят, толкова по-добре.
    Банка за развитие!? Те не могат да усвоят парите от ЕС, има EIB и EBRD които се чудят на кой (особено в ЕС) пари да дадат стига да намерят добри проекти.
    Какво налага съществуването на банката за развитие? Нищо! Само клептоманското желание на политиците ни да заделят и откраднат още от нашите пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK