С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
56 2 ное 2014, 8:25, 18023 прочитания

БНБ forever

Как умря идеята да влезем в единния банков надзор на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На 14 юли, един месец след началото на кризата в КТБ и малко след като паниката се разпростря над клоновете на Първа инвестиционна банка, президентът Росен Плевнелиев излезе пред нацията и строи зад гърба си целия отбор от лидери на партии - от Бойко Борисов до Николай Бареков - както и шефа на БНБ Иван Искров. "Имаме пълен консенсус по присъединяването на България към Европейския банков съюз", заяви Плевнелиев. Той допълни, че процедурата по влизането в Единния надзорен механизъм - един от трите елемента на банковия съюз, ще започне "незабавно".

На следващия ден БНБ разпространи официално съобщение, в което каза, че вече е осъществило "контакт с Изпълнителния съвет на Европейската централна банка, като част от подготовката на разговор между държавния глава и президента на ЕЦБ за стартирането на процедура за кандидатстване на България за членство в единния надзорен механизъм на Европейския съюз".
Месец след това, по време на представянето на новото служебно правителство, президентът беше още по-категоричен. Една от трите важни задачи за кабинета "Близнашки" ще бъде влизането в единния банков надзорен механизъм, посочи Плевнелиев тогава.


Ако ползваме изчислението на самия Близнашки, този приоритет не е заемал повече от 10% от задачите на правителството. Така излиза, след като тази седмица служебният премиер обяви, че кабинетът е изпълнил 90% от всичко обещано. А обещаното за банковия съюз и единния надзор е всичко друго, но не и изпълнено.

Голямото нищо

"Капитал" се опита да разбере докъде е стигнал процесът по подготовка за влизане в единния надзорен механизъм и достигна до мълчание и до очевидния отговор - доникъде. На пресконференцията си, запитан за това, Близнашки отговори "Не зависи само от правителството. Процедурата е по-дълга и сложна. Първите стъпки в посока влизане в банковия съюз са направени." Кои са тези стъпки, не стана ясно. Със сигурност не е направена основната стъпка - подаване на молба до ЕЦБ. Оказва се, че БНБ не е свършила нещо повече от "осъществяването на контакт", тъй като от там ни препратиха отново към съобщението си от 15 юли. Точно както правителството прехвърли топката към банката, така и тя я върна обратно - любимото й упражнение напоследък. Предприемането на действия по искането за присъединяване е работа на държавата, не на БНБ, уточниха от там. Това е вярно.



От Министерството на финансите обаче отказаха изобщо коментар по въпроса. Единственият им официален коментар може да бъде намерен в статия на Ралица Ковачева и Владимир Шопов на reduta.bg, където от МС са казали, че "БНБ е провела единствено неформална кореспонденция по стъпките, които следва да бъдат предприети. От страна на правителството и на БНБ на този етап не са предприемани формални действия за присъединяване към механизма". И толкова.

Този "важен приоритет", тази "позитивна, голяма новина" (пак по Плевнелиев) е угаснала без никакви последствия в коридорите на триъгълника между Дондуков 1, Дондуков 2 и БНБ.

Да ви видим банките...

За разлика от публичния триумфализъм преди няколко месеца, към момента никой не иска официално да говори. Източници споделиха неофициално пред "Капитал", че съпротивата на БНБ срещу идеята на президента се е ожесточила по най-различни канали и в крайна сметка явно е победила и в Министерството на финансите, и в Президентството. Една от хипотезите е, че изпълнителната власт била попарена от вероятността да не бъдем приети, дори официално да поискаме да влезем в механизма. Това е нелепо, тъй като няма такава вероятност. ЕЦБ сигурно наистина не държи особено да надзирава всички кътчета на банковата система у нас, но няма причина да ни "върне". Просто ще има изисквания за промени в законодателството и регулацията, които да понатиснат БНБ да спазва всички препоръки, които европейският орган даде. Затова има отделени шест месеца на подготовка.

Друг изтъкван мотив е, че при липсата на парламент, дори да искало, служебното правителство нямало как да промени законите, за да отговори на изискванията. Това също е странно - процесът можеше да бъде започнат и законопроектите подготвени, за да са налице при работещ парламент и правителство, което да продължи инициативата. По същия начин през 1997-ма беше въведен валутният борд - проектозаконите бяха подготвени от служебното правителство на Софиянски и гласувани от действащия парламент при правителството на Иван Костов. 

Официалните аргументи на БНБ против са известни. България преотстъпва суверенитет, без да участва пълноценно в процеса на взимане на решения, тъй като не е член на еврозоната и не е в борда на ЕЦБ. Страната ще продължи да е в борд и българските банки няма да могат да ползват ликвидна подкрепа нито от БНБ (както досега), нито от ЕЦБ (както конкурентите им). Няма да ползва и европейския механизъм за стабилност. Изграждането на банковия съюз предвижда създаване на фонд за реструктуриране с 55 млрд. евро средства, набрани от банките, но той ще е активен най-рано през 2018 г. Което значи, че дотогава, ако ЕЦБ вземе решение, че трябва примерно да се рекапитализира някоя местна банка, България ще трябва самостоятелно да решава евентуалния проблем. А проблеми, както показа и случаят КТБ, не са изключени.

В едно изказване на Иван Искров пред УНСС преди време, цитирано от reduta.bg, той е още по-драматичен: "Наистина ли обаче външните авторитети непременно разполагат с повече знания, по-успешен опит или по-добри намерения, когато става дума за съдбата на България и на българския народ, и в частност на българското стопанство? И наистина ли нашите национални интереси винаги съвпадат с интересите на други страни, пък било то и ако тези страни са например сред най-големите в Европейския съюз и света?" Това е част от повтаряния многократно от БНБ аргумент, че законодателството ни е много добро, а изискванията към банките - дори по-строги от тези в ЕС. 

Нито доброто законодателство, нито строгите изисквания обаче имат смисъл, ако регулаторът, който ги надзирава, не се справя адекватно със задачите си. Казусът КТБ доказа, че БНБ има сериозни пропуски в контролните механизми, които трябва да бъдат поправяни.

Източниците посочиха, че едно от изискванията, което притеснява банката, се съдържа в решение на ЕЦБ 2014/434/ЕС от тази година, което казва, че държавите, които не са членки на еврозоната, "могат да поискат от ЕЦБ, да установят тясно сътрудничество във връзка със задачите, посочени в чл. 4 и 5 от Регламент 1024/2013, по отношение на всички кредитни институции в тази държава". С други думи, да приемат надзора на европейския банков орган над всички системно важни банки в страната. Има спорове по отношение на обхвата на това изискване, но според запознати то може да включва между 10 и 12 банки. Освен това ЕЦБ може да поиска надзор над която банка реши в България. Това е огромна власт, която има защо да притеснява БНБ.

Но идеята за прехвърлянето на контрола на по-високо ниво беше именно взимането на максимална защита срещу повторение на казуса "КТБ" и разчистването на всички тъмни кътчета от банковата система. Тихото умиране на тази идея е лош знак.
 
Какво е банковият съюз и банковият надзор

През март 2013 г. беше постигнато политическо споразумение между Европейския парламент и Съвета за създаване на първия стълб на банковия съюз, Единния надзорен механизъм (ЕНМ), който обхваща всички банки в еврозоната. ЕНМ беше разположен в рамките на ЕЦБ и ще отговаря за прекия надзор върху 128-те най-големи банки, докато националните надзорни органи ще продължат да осъществяват надзора върху други банки, но крайната отговорност се носи от ЕЦБ. Държавите членки извън еврозоната могат да участват в ЕНМ.

Другите два стълба са обща схема за гарантиране на депозитите и общ механизъм за оздравяване и рефинансиранe на проблемни подопечни банки. По първия от тях обаче европейските лидери така и не стигнаха до пълно съгласие заради опасенията на Германия и други страни с по-стабилни банкови системи, че така индиректно се правят трансфери към кредитните институции в периферията.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка Дирекция "Изпълнение на наказанията" е нарушила закона с кратък срок на обществена поръчка

Ведомството обявява поръчка за 260 хил.лв., като събира оферти само за 11 дни, без да мотивира бързата процедура

25 авг 2019, 461 прочитания

Край на дарителските сметки за операции в чужбина 3 Край на дарителските сметки за операции в чужбина

Деца и възрастни ще могат да се лекуват навсякъде по света със средства от НЗОК

24 авг 2019, 2932 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Сложни сметки в сянката на ДПС

Предпоследно: Правителство на малцинството на ГЕРБ и РБ с парламентарната подкрепа на ПФ и АБВ

Помните ли фразата: "Защото сте абсолютен престъпник!"

Стратегията на Иван Гешев за повече публичност на прокуратурата не е нова, вече има достатъчно примери за вредите от подобни практики

Новото златно тепе на Крумовград

Първата нова мина в България след социализма започва да работи край Крумовград в местността Ада тепе

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Добрият, лошият и безучастният

Важните уроци от кампанията "Не ми се обиждай, но...", която обръща внимание на щетите, нанасяни от предразсъдъците и езика на омразата

Календар и домашно кино

Интересните събития през уикенда и следващата седмица