С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 4 ное 2014, 20:29, 2715 прочитания

Коментари Daily - 4 ноември

Напускащите българи - как да запазим връзката; Формалната демокрация роди реална клептокрация; Банкова шизофрения

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Позиция

Напускащите българи - как да запазим връзката


От текст на Владимир Шопов в webcafe.bg.

Членството ни в ЕС не промени радикално нито начина на работа на институциите, нито икономиката ни. Мрежите на контролирания преход не просто се оказват устойчиви, а все по-активно се опитват да блокират европейското място на страната. Затова не е учудващо, че последните вълни от напускащи хора са водени не само от икономически, но най-вече от културни мотиви.

С продължаващото влошаване на ситуацията в страната нараства вероятността все повече от напусналите страната да се установят трайно в държавите, където са отишли. Създаването на поколение там почти сигурно означава прекъсване на връзки с България, по-възрастните емигранти пък често прибират своите възрастни и често болни родители.



Макар и да няма много изследвания и реални данни, все по-малко от тези, които отиват да работят в друга страна, имат намерение да събират капитал, с който да правят нещо тук. Така при продължаване на сегашната ситуация все повече сънародници от тези зад граница бавно ще прекъсват социалните си връзки с хора и общности тук.

Демографското вайкане по темата е напълно безполезно, ако вътре в самата страна не се промени радикално подходът. Нещо повече, политици и администрация трябва спешно да проучат и започнат да прилагат различните политики за общуване и ангажиране на диаспората в живота на страната. Примерите за това са много и могат лесно да бъдат проучени. Например има държави, които активно въвличат в политическия и управленския процес големите организации на сънародници зад граница (Армения, Кипър, Украйна) и не ги третират като административни единици, от които да се "изсмукват" такси.

Ирландия е особено интересна в това отношение. Страната има "глобална мрежа", която обединява местния ирландски бизнес и този зад граница и работи с публичните институции. В допълнение там съществува и "глобален икономически форум", който събира на едно място най-влиятелните ирландци и промотира силните индустрии на страната.

Отвъд тази си функция обаче мрежата се използва за експертиза, лобиране и търсене на инвестиции. Друг интересен инструмент са така наречените облигации за диаспората, които са специално насочени към сънародници зад граница и се използват за финансиране на различни проекти, които заздравяват връзката. Доста държави в света използват този форма и техният опит също може лесно да бъде проучен и ползван.

Безразборното раздаване на български паспорти из съседните държави е комичен заместител на сериозна политика, освен че все повече прилича на поредна схема. Промяна обаче е възможна само в рамките на обща управленска модернизация, за каквато няма социални и политически изгледи. Затова ще гледаме повече от същото - патриотарстване и евтини приказки. И разкъсването на нишките с нашите сънародници ще продължи. От това нацията няма да изчезне, но ще загуби възможност за развитие и перспектива.


Ребром

Формалната демокрация роди реална клептокрация

От коментар на проф. Светослав Ставрев в "Медиапул"

Не им се изпуска властта, но се чудят как да го въртят кормилото й  някак си солидарно, почти всички заедно - "да спасим Родината" (от кого ли любезни?), че току виж дошли отнякъде някакви, които ще се захванат със скубане на плевели и премахване на вредители...

Дребнавостта и пустословието на политическата ни класа се разиграват на фона на:

1. Разклатената ни "изведнъж" финансова стабилност (наша гордост от 1997 г.) от някои алчни олигарси и тяхната държава, на които задължените по закон да противодействат съдействаха.

2. Слабак конкурентоспособност на българската икономика, която не осигурява нужните за развитието ни инвестиции, технологии, пазари, капитали, работни места, растеж на доходите.

3. Разрастващ се тежък проблем с енергетиката, причинен от колосална корупция, погрешни инвестиции, беззаконие, съучастие на властимащите и безволие да спрат упадъка и потърсят отговорност на виновните. И тук, както и при КТБ, ако се покаже истината, ще изкара политическата класа завинаги от играта, а може и да я вкара някъде другаде.

4. Повсеместна офшоризация, в която практически е невъзможно да се установи кой, къде и на какво е реален собственик. А това означава и неустановимост и анонимност на вериги от престъпления – криминални, капиталови, данъчни, търговски, финансови… Дебатите през годините са проследими и кои са героите и апологетите на офшорната икономика могат да се обозначат дори и поименно.

5. Българският публичен сектор е претоварен от непоносими разходи, ниско качество и отрицателна ефективност, но повечето от партиите и мнозинството от хората искат да го натоварят още. Здравеопазване, образование, пенсии, социално подпомагане, административно обслужване, ред и сигурност заплашват да се разпаднат пред очите ни.  Консенсус при дълбоките реформи е непостижим.

6. Населението се топи, емигрира, професионално и културно деградира. Потискаща посредственост, достигаща до смайваща некадърност, морално безразличие, както и всеобща безотговорност поглъщат безмилостно живота в тази страна.

7. Стандартът на живот за огромно мнозинство от българите е прекалено нисък и пречи на решителното реформиране на болните сектори, което няма как да стане безболезнено. В същото време приказно богато малцинство живеят като персийски шейхове на гърба на останалите.

Това не са бизнесмени, суперталанти, творци и иноватори, упорити предприемачи…, а олигарси, политици, висши и не чак толкова висши държавни чиновници, кметове, магистрати, адвокати, финансисти, аферисти, контрабандисти, наркотрафиканти и подобни. Това състояние не вещае нищо добро в не много далечно бъдеще за всички.

8. Политическа класа и народ са два свята. При тази отчайваща алиенация да се надяваме на дълбоко реформиране от политици, излъчени от листи, поименно подготвени и предплатени от мафията, е заблуда и/или измама.

Да, българинът продължава да се бори - работи, гледа си семейството, мъчи се да овладее хаоса около себе си. Всички ние заедно само оцеляваме. Развитието ни като общество и държава е спряло. Любимият на мнозина мирен преход не се оказа никакъв преход, а мимикрия. Формалната демокрация покри реалната клептокрация. Падна ли въобще старата система и ако да, какво дойде на нейно място? И не е ли време будителите, доколкото имаме истински такива, да прогонят фалшивите елити и да дадат пример, че винаги и навсякъде може да се живее честно и достойно, па макар и не охолно.

Кърлинг

България в момента е един барутен погреб и аз не искам на него да стои Бойко Борисов, защото той не е виновен за това, което стана с КТБ. Най-лошото е да идем на предсрочни избори с провалено не по вина на ГЕРБ негово управление.

Георги Марков, бивш конституционен съдия с псевдоним  "Николай" от бившата ДС, пред агенция "Фокус"



Новата роля на ЕЦБ

На редовните си заседания Съветът на ЕЦБ във Франкфурт ще определя паричната политика, а на извънредни ще заседава като надзор

Фотограф: Ralph Orlowski
Банкова шизофрения

От коментар на Ролф Венкел, Deutsce Welle Във вторник Европейската централна банка (ЕЦБ) пое надзора над 120-те най-важни банки в еврозоната - една задача, която всъщност няма нищо общо с правомощията  й. Откакто стана известно, че пазителите на стабилността в еврозоната ще придобият и нови, надзорни функции, икономистите не спират да предупреждават за риска от въвличане на ЕЦБ в конфликт на интереси. Статутът ѝ на надзорник може да започне да влияе на решенията ѝ за паричната политика, а това неизменно ще я затрудни при изпълнението на основното ѝ задължение - да брани ценовата стабилност.

Мнозина веднага ще опонират, че това е някакъв типично германски спор - сух и академичен, заради факта, че към момента никъде в еврозоната няма заплаха за ценовата стабилност. Факт е също така, че откакто плащаме с евро, ЕЦБ успява да поддържа стабилността на единната валута. При това тя се справя с тази задача много по-добре, отколкото навремето Дойче Бундесбанк с германската марка.

Защо тогава е този спор и настояването паричната политика да бъде разделена от банковия надзор? Много просто: защото тук не става въпрос за някакви чисто академични разногласия, а за реална опасност, която произтича от предварително програмирания конфликт на интереси между надзорните и пазителските функции на ЕЦБ.

В качеството си на емисионна банка ЕЦБ трябва да стимулира търговските банки да разширяват кредитирането на европейската икономика, тъй като това дава допълнителен импулс на конюнктурата в еврозоната. От друга страна, в ролята си на надзорник ЕЦБ е длъжна да следи дали банките имат достатъчно собствен капитал, тоест дали поддържат в разумни граници съотношението между собствен капитал и риск. Което е постижимо само ако работят с по-малък риск. А това означава: рестриктивен подход при кредитирането. Класически пример за конфликт на интереси!

Има и още нещо: всяко решение на ЕЦБ, свързано с повишаване или намаляване на лихвите за рефинансиране, се отразява пряко върху приходите на банките, контролирани от ЕЦБ в качеството ѝ на надзорник.

Паричната политика се определя от Съвета на ЕЦБ във Франкфурт. На  редовните си заседания членовете му ще продължат да се изживяват основно като пазители на стабилността в еврозоната. А в новата си роля на надзорници ще влизат на специални извънредни заседания. Тоест на тези заседания ще ходят същите хора от Съвета на ЕЦБ, само че вече предрешени като надзорници. Що за хрумване само!

С две думи: в случая си имаме работа с нещо като "Банка Шизофрения". ЕЦБ твърди, че двата стълба - на банковия надзор и на паричната политика - няма да се докосват. Само върховете им щели да се събират в една точка. И тъкмо тук се крие проблемът. Защото е добре известно, че рибата се вмирисва откъм главата.

 

 

 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава Уикенд новини: Пак post mortem мерки за пътната безопасност, водната криза продължава

И още: Миграционен натиск на границата между Турция и Гърция, VW - или Турция, или никъде

15 дек 2019, 884 прочитания

ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми 4 ГЕРБ предлага бивши районни кметове да влязат в бордовете на две общински фирми

Според "Спаси София" управляващите са изтрили проекторешението от вътрешната система

15 дек 2019, 1960 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
ЕК прогнозира продължителен икономически застой в България

Реалният ръст на БВП за период от три години трудно ще надхвърли 1%

Още от Капитал
Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

20 книги в навечерието на 2020

Списък с книги от последните месеци и все още непреведени световни заглавия

Яра Бубнова: Връзката между изкуството и обществото е скъсана

Директорът на "Национална галерия" за проблемите пред музея и възможните решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10