Случаят "Владислав Горанов"
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Случаят "Владислав Горанов"

Владислав Горанов вероятно ще бъде предложението на Бойко Борисов за финансов министър

Случаят "Владислав Горанов"

Защо бившият зам.-финансов министър не трябва да поема ведомството във втория кабинет "Борисов"

45606 прочитания

Владислав Горанов вероятно ще бъде предложението на Бойко Борисов за финансов министър

© Анелия Николова


Контролираното изтичане на информация за евентуалните министри в бъдещ кабинет вече започна и едно от най-спорните имена е това на предложения за финансов министър Владислав Горанов. Не за друго, а заради неяснотата кого ще представлява той.

Нека припомним как по-рано тази година политическата кариера на бившия заместник-министър от времето на Дянков и депутат от ГЕРБ при Орешарски, уж приключи. Това се случи в мрачния за Борисов период, когато предсрочните избори още бяха мираж, а някой злодей полагаше усилия да "отлюспва" депутати от парламентарната група на ГЕРБ. Точно тогава, при странни обстоятелства, за които витаят разни слухове (но понеже са непотвърдени, ще ги спестим) Горанов обяви, че напуска парламента и излиза от политиката, "поради невъзможността да се развива пълноценно". Тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разказа пред журналисти, как Горанов му обяснил, че е на 30, неговите колеги станали милионери, а той седи "в тази зала за 2000 лева".

Първият въпрос, който възниква сега е, каква е мотивацията на Горанов да бъде финансов министър – дано не очаква да стане милионер.

Вторият въпрос е: ако не ГЕРБ, чиято група напусна през февруари, кого представлява Горанов сега – надяваме се, не други млади и успели милионери.

През юли, след описания епизод, младият кандидат-министър, който според сайта ПИК "е един от най-младите и модерни финансисти в държавата и се ползва с безупречна репутация сред колегите си", се озова изпълнителен директор на Общинска банка. Това беше точно когато се смяташе, че Пеевски опитва да приватизира банката (в резултат от напрежението с Цветан Василев и КТБ), използвайки претенциите на Христо Ковачки. Ковачки обжалваше решението на БНБ от 2012 г., с което свързаните с него фирми, които държат 26% от капитала бяха лишени от право на глас в общото събрание. Надеждата му е съдът да върне стария устав, който позволява решенията да се взимат с минимум 75% от гласовете и по този начин миноритарните акционери да имат блокираща квота. Самото дело беше стигнало до Върховния административен съд (ВАС), а спекулациите бяха, че чрез своите връзки Пеевски ще помогне крайното решение да е в полза на Ковачки. В крайна сметка обаче делото беше върнато на по-долна инстанция, а решението предстои да се вземе по-късно тази година.

Близките отношения между Горанов и Пеевски (депутати от ГЕРБ го наричат неофициално "офицер за връзка с Пеевски") събудиха съмнение, че първия влиза в банката, за да помогне на втория да рефинансира част от кредитите си в КТБ.

И преди отново да се опитаме да отговорим на въпроса кого ще представлява в правителството г-н Горанов, нека си припомним как започна политическата му кариера. Още в първите месеци на първия кабинет "Борисов", когато не бяха пресъхнали предизборните му обещания да изкорени корупцията и зловредния модел на ДПС във властта, с които той получи гласовете на над 1 млн. избиратели, стана един гаф. Току-що назначеният зам.-финансов министър от ГЕРБ беше засечен на маса с депуата от ДПС Делян Пеевски, а снимката обиколи медиите (без тези на семейството на Пеевски, разбира се).

Ситуацията беше още по-неловка, защото същата седмица финансовото министерство трябваше да отговори в кои банки държавните фирми си държат парите и от отговора щеше да се види зародиша на проблема КТБ – към онзи момента 35% от депозитите на държавните фирми вече бяха там. Дългият срок (10 дена), който поиска тогава Министерството на финансите, за да даде справката, както и срещата между Пеевски и Горанов, събуди подозрението, че се търси вариант процентът да бъде намален в официалната извадка. По онова време КТБ не беше токсичното име, което е днес, а връзката на Пеевски с нейния собственик Цветан Василев не беше особена тайна.

За правителство и парламентарно мнозинство, една от целите на което е да разгради модела #КОЙ, изборът на този финансов министър изглежда странен. Ако целта на този изтекъл списък с министри е била да се види реакцията спрямо имената и след това да се махат неподходящите, то Горанов трябва да е сред първите промени.

Контролираното изтичане на информация за евентуалните министри в бъдещ кабинет вече започна и едно от най-спорните имена е това на предложения за финансов министър Владислав Горанов. Не за друго, а заради неяснотата кого ще представлява той.

Нека припомним как по-рано тази година политическата кариера на бившия заместник-министър от времето на Дянков и депутат от ГЕРБ при Орешарски, уж приключи. Това се случи в мрачния за Борисов период, когато предсрочните избори още бяха мираж, а някой злодей полагаше усилия да "отлюспва" депутати от парламентарната група на ГЕРБ. Точно тогава, при странни обстоятелства, за които витаят разни слухове (но понеже са непотвърдени, ще ги спестим) Горанов обяви, че напуска парламента и излиза от политиката, "поради невъзможността да се развива пълноценно". Тогава лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов разказа пред журналисти, как Горанов му обяснил, че е на 30, неговите колеги станали милионери, а той седи "в тази зала за 2000 лева".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

86 коментара
  • 1
    zara09 avatar :-|
    zara09
    • -12
    • +307

    Мдаа...Ясна е заверата, но с какво все пак Пеевски държи Борисов, че той така се снижава пред този млад, преуспял юнак?

  • 2
    2.5 avatar :-?
    2.5

    “За правителство и парламентарно мнозинство, една от целите на което е да разгради модела #КОЙ, изборът на този финансов министър изглежда странен.”

    Ако Горанов бъде избран, след края на мандата ще последва ли съдбата на Чобака?! Рамо до рамо в ПГ на ДПС?

  • 3
    wmz04371669 avatar :-|
    Благодетел

    Не трябва да се забравя, че кандидата за предстоящ финансов министър и милионер е плевенско момче, а както добре се знае от там има все известни Лобисти от ранга на Красьо Черния и т.н...

  • 4
    lekapoleka avatar :-|
    lekapoleka
    • -278
    • +277

    Неотдавна имах съмнителната чест да наблюдавам г-н Горанов в една пицария, където седеше на маса в голяма компания. Седнал важно, сбърчил вежди, с пура в устата, физиономията му недвусмислено говори: "Има ли още някой да не ме е видял? Връщам се на власт, така да знаете!"
    Жалко човече, казах си.

  • 5
    balaban avatar :-|
    balaban

    Коледа наближава... Този индивид, що ли мама Свинкя го е кръстила Деян, а не Гошо? Извинявам се на Гошовците, нищо лично, само дето съобщавам, че свините ги колят по Коледа.

  • 6
    asparuhkanchov avatar :-|
    asparuhkanchov
    • -180
    • +306

    Такова чудо има ли на Запад, медии да излизат със заглавия - "тоя не требва да е министър", "оня требва да е министър", да правят ударни кампании по очерняне и т.н.? ПИК и Икономедия - две страни на един и същи порочен модел.
    Май некой си е сбъркал професията. Като искаш да дирижираш политиката - стани политик, а не издател на вестници. Ако искаш да се занимаваш с медии - спазвай етичния кодекс за неутралност, обективност, показване на различни гледни точки и т.н.

  • 7
    petark avatar :-|
    petark
    • -11
    • +192

    Вън, Горанов! в противен случай пред парламента! Правителство с финансов министър на Кой, не, благодаря!

  • 8
    wmz04371669 avatar :-|
    Благодетел

    До коментар [#6] от "asparuhkanchov": Ако не си се запознал с тази публикация.....,препоръчвам я да се запознаете и ще си направите съответните изводите:

    Приказваш срещу „Лафка” – изчезваш от пазара

    Цяла медийна група впрегната да трие лошите коментари срещу Пеевски в интернет


    Журналистите се боят да кажат истината и не ги е срам да признаят, че ги е страх, разкрива пред Faktor.bg резултати от проучване, журналистът и председател на фондация „Репортер”

    Интервю на Косара Белниколова

    - Г-н Благов, приключихте изследване за влиянието на политици, собственици и рекламодатели върху българските меди, какво се крие зад официалната завеса?

    - Изследването се казва „Влияние върху медиите: собственици, политици и рекламодатели”. Осъществи го фондация „Репортер” с подкрепата на софийското бюро и Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация „Конрад Аденауер” – България.

    Първоначално планирахме да изследваме само влиянието на собствениците върху редакционната политика. Спряхме се на 40 медии – телевизии, радиостанции, вестници и интернет сайтове. Избрахме най-влиятелните национални и регионални средства за масова информация, а също и някои по-малки, които са част от големи групировки. От тези редакции анкетирахме 100 журналисти, а после разговаряхме и със собствениците. Освен това проверихме финансовите резултати на тези медии в Търговския регистър.

    Така натрупахме огромно количество данни и постепенно разширихме изследването върху влиянието върху медиите изобщо. Колкото по-голяма публика има една редакция, толкова по-голям е натискът върху нея от страна на политиците и рекламодателите. Този натиск през последните години се превръща все по-осезателно във влияние и журналистите изпадат в зависимост от тези, за които говорят или пишат.

    - Какво показват резултатите, колко голямо е влиянието на собствениците върху журналистите?

    - Собствениците понякога са само проводник на влиянието, което идва отвън. Работата е там, че почти всички медии през последните години са губещи. Пасивите на някои от тях са милиони левове. Печелят все още бТВ и в. „Телеграф”. Затова всички са много податливи на натиск, особено, ако той е придружен с финансови инжекции. Някои собственици си признават направо, че за тях медиите им не са бизнес предприятие, от което да очакват печалба, а начин да търгуват с влияние.

    Политиците и на национално, и на местно равнище имат много лостове, с които да притиснат редакциите. Така си осигуряват комфорт. Получава се парадокс – медиите обичат публично да говорят, че са четвърта власт и коректив на управляващите, а всъщност чакат пари от тях.

    В момента държавата е най-големият рекламодател. Тя разпределя и средствата по европейски проекти и ги получават само послушните. Другият най-разпространен начин за натиск е отказът да се дава информация или фаворизирането на определени медии или журналисти. Установихме случаи, при които министри публично са заявявали, че няма да дадат интервю за еди-кой си вестник, защото е „опозиционен”.Или пък на „враждебните” медии се дава информация единствено по Закона за достъп до обществена информация. Там срокът е 14 дни. За журналистите това е ужасно дълго време, след две седмици информацията най-често вече не представлява обществен интерес.

    - Разкажете за някои по любопитни случаи, на които сте се натъкнали?

    - В една голяма вестникарска групировка след избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС на журналистите е било наредено да трият отрицателните коментари във форумите. А един кмет на голям град се е опитал да спре местен седмичник, като повикал собственика на най-голямата разпространителска верига в града и го заплашил, че ще му отнеме пунктовете за продажба, ако предлага в обектите си този вестник. И този кмет сега е депутат от новия парламент!

    - Имаше ли голямо разминаване при отговорите от двете групи лица?

    - Не. Собствениците и журналистите признават, че политиците, рекламодателите, а при печатните издания - и разпространителите ги притискат, за да не съобщават някои неприятни факти или данни. На редакционни съвещания в големите вестници е било казвано направо, че не може да се каже лоша дума за веригата „Лафка” например. Иначе просто може да изчезнеш от пазара.

    - Може ли да се твърди, че в България има свобода на словото?

    - На словото да. Можеш да отидеш пред президентството и да извикаш „Долу Плевнелиев!” или пред Министерския съвет с плакат срещу премиера. През последната година виждахме това всекидневно.

    Но с медиите положението е друго. Понякога дори големи събития съвсем умишлено не са забелязвани от тях. Анкетирани журналисти ни съобщиха случаи, когато редакциите им са премълчавали неща, които са коментирани широко по социалните мрежи. Резултатът е, че медиите губят доверието на публиката, за да имат благоразположението на управляващите. Много хора, особено по-младите, вече не се информират по традиционните канали, защото знаят, че те са контролирани. А каква е ползата от телевизии, радиа и вестници, на които никой не вярва?

    - Имаше ли хора, които отказаха да се включат в изследването, поради страх за работата си или с други аргументи?

    - Да. Около 20 процента от първоначално предвидените журналисти в списъка за анкетиране отказаха, въпреки че сме взели всички мерки да запазим анонимността им. Сред тях имаше и големи имена. Една известна телевизионна водеща например се съгласи да говори само ако няма аудиозапис. Журналистите се боят да кажат истината и не ги е срам да признаят, че ги е страх.

    - Кои са „тъмните страни” на родните медии?

    - Първо, нездравословното медийно обслужване на властта. Второ, неясната собственост. У нас се поддържат два регистъра – в Министерството за културата за собствениците на печатни медии и в СЕМ за електронните. Въпреки това открихме няколко вестника, чиито официални собственици са едни, а фактическите са други. Има много данни за това.

    Например варненският всекидневник „Народно дело” според журналистите, работещи там, и според общественото мнение в града е на известен политик и бивш депутат. Неговата съпруга е управител на дружеството издател. Обаче номинално го притежава фирма без всякаква дейност, без приходи. А вестникът има значителна годишна загуба и не е ясно кой я покрива, нито защо. Подобно е положението с част от местната преса и в другите големи градове – Пловдив, Бургас, Благоевград…

    Друга тъмна страна е корупцията. Има сигурни данни, че съществуват корупционни практики в медиите, и то на три равнища. На журналистите различни фирми или PR агенции често обещават малки суми, обикновено двуцифрени, или дребни облаги като сервис билети, бутикови дрехи или мобилни телефони, за да представят като информация рекламни акции. На главните редактори се плащат пет- и шестцифрени числа за „добро отношение” към определени лица или институции. А на собственици са предлагани и седемцифрени суми за „цялостна ориентация на медията” в подкрепа на една политическа сила. Рекордът е 5 милиона лева. Случаят е документиран и беше потвърден пред нас.

    - Какво успя и какво не успя да покаже проектът?

    - Мисля, че открихме и показваме механизмите, по които се влияе на медиите и те се употребяват – понякога с тяхно съгласие. Защото съществува и медиен рекет – „дайте ни реклами, или ще пишем (или говорим) против вас”.

    Не можем да докажем със сигурност кой стои зад привидните собственици и какви интереси има. Това е възможно, ако се направи съдържателен анализ на редакционното съдържание и на рекламите – кои са „добрите” и „лошите” за медията. Това си е цяло разследване. Нямахме време за него, но се надяваме да намерим финансиране, за да продължим в тази посока.

    - Съществуват ли тези зависимости в други страни от ЕС?

    - В Гърция и в Румъния е горе-долу като при нас. Интересен закон има в Словения – там собственикът е длъжен да се консултира с журналистите, ако иска да смени главния редактор. Не е длъжен да се съобрази с тяхното мнение, но трябва да го поиска. В Германия всички федерални провинции имат закони за печата, в които много от нормите в нашите етични кодекси са фиксирани. Например е забранена скритата реклама, която у нас в печата е широко разпространена. Във Франция пък са забранени наградите за журналисти от фирми и ведомства. Те се смятат за скрита форма на корупция. А у нас медиите даже се хвалят с такива призове…

    - Какви конкретни мерки бихте предложили за подобряване на медийната среда на база на получените резултати?

    - Даваме 9 препоръки. Някои от тях са много прости и биха били много ефикасни. Например в Закона за защита на конкуренцията могат да се добавят две изречения, в които да се казва, че всички държавни и общински служби и фирми са длъжни да дават едновременно и еднаква информация на всички медии. А разпространителите трябва да се задължат да продават всички печатни издания. Защото сега на някои просто се пречи да стигнат до читателя.

  • 9
    rage_against avatar :-|
    Rage Against

    да! никакви депесарски назначения в този кабинет.
    Горанов и Кралев трябва да минават на 100 метра от сградите на държавната, областната и общинската администрация.

  • 10
    tripleaaa avatar :-P
    tripleaaa

    Ето този случай е символа и примера, защо БСП, ДПС и ГЕРБ трябва да подкрепят самостоятелно правителство на РефБлока.

    Правителство на РефБлока, а който иска да го подкрепя или сваля. Това е само доброто начало.

    Всяка от първите три партии в изпълнителната власт ще създава съмнение, че се готви нова КТБ.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK