Повече от половината български журналисти смятат, че властта упражнява влияние върху медиите, а политическият натиск и автоцензурата се посочват като задълбочаващ се проблем, констатира изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер", проведено от януари до септември 2014 г. Целта му е да установи взаимоотношенията между собствениците, главните редактори и редакционните екипи, както и страничните заинтересувани страни, какви външни сили въздействат на медиите и дали в резултат на това възникват деформации в съдържанието.
Всеки трети журналист се оплаква от натиск от рекламодатели, всеки четвърти казва, че негови текстове са били спрени от публикация. Собствениците на медии също се чувстват поставени под натиск от рекламодатели.
SMS-ите на властта
Много български журналисти не определят работата си като независима, показва изследването. Политиците виждат в медиите проводник на влияние и колкото по-голяма е тяхната публика, толкова по-силен е натискът върху тях. Широко разпространена практика е депутати, министри, председатели на държавни агенции и дори премиерът да се обаждат по телефона или да пращат SMS-и на собствениците, на главните редактори и дори на обикновени журналисти, за да изразят недоволство от редакционното съдържание и да поставят претенции.
Монопол над информацията
Монополът над информацията е една от формите на цензура, използвана от управляващите. Най-често употребяваният метод е смятаните за "неприятелски" медии да бъдат лишавани от информация. Журналисти от редица медии се оплакват, че понякога не са канени на определени събития и по този начин са лишени от информация, която конкурентните редакции получават. "Описан ни беше случай, когато министър публично отказва интервю на журналистка, защото медията ѝ е "враждебно настроена" към него", разказа Крум Благов председател на фондация "Репортер". Тази практика има и обратна страна – фаворизиране на репортери от "приятелски" медии, като им се дава важна информация, недостъпна за другите им колеги. Това не е само български феномен – той е разпространен в цяла Европа.
Собствеността - вечният проблем
Като първостепенен проблем често се посочва чия собственост са медиите. В момента има два публични регистъра. СЕМ поддържа списък на притежателите на радиостанции и телевизии, а Министерството на културата – на печатните медии. Това обаче не доведе до пълна прозрачност. Официално собственици на някои медии са офшорни компании, анонимни акционерни дружества или подставени лица. Настоящото изследване установи няколко такива.
Но дори когато собственикът е известен, това не означава, че са ясни неговите интереси и целите, които той преследва чрез своята медия, нито начините, по които я финансира. Освен това и собствениците са обект на външен натиск.Методология
Изследването обхваща 40 медии – национални, регионални, печатни и електронни, както и няколко информационни сайта, подбирани според аудиторията и влиянието им. В изследването са включени и медии, които не са толкова популярни, но са част от медийни групи. Не са включени обществените БНТ, БНР и БТА. Автори на изследването са Крум Благов от фондация "Репортер" и Орлин Спасов от Софийския университет.Екипът е сто журналисти от тези медии, като анкетите са анонимни. Част от анкетираните са работили в две и повече медии, така че да могат да сравняват предишната си месторабота със сегашната. За целите на проучването са интервюирани и 15 собственици или управители на медии.
Повече от половината български журналисти смятат, че властта упражнява влияние върху медиите, а политическият натиск и автоцензурата се посочват като задълбочаващ се проблем, констатира изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер", проведено от януари до септември 2014 г. Целта му е да установи взаимоотношенията между собствениците, главните редактори и редакционните екипи, както и страничните заинтересувани страни, какви външни сили въздействат на медиите и дали в резултат на това възникват деформации в съдържанието.
Всеки трети журналист се оплаква от натиск от рекламодатели, всеки четвърти казва, че негови текстове са били спрени от публикация. Собствениците на медии също се чувстват поставени под натиск от рекламодатели.
17 коментара
Ще бъда съвсем кратък - КОЙ.
До коментар [#1] от "today ;)":
КОЙ пак е свой !
Според мен в България няма нито една независима медия, в която да има пълна свобода на журналистите и редакторите, включително "Капитал" и "Дневник". По тази причина чета и много чуждетранни медии, за да се информирам за България. За медии близки до пълна независимост признавам само няколко популярни блога.
Много голям принос за състоянието на медиите в България има и липсата на правосъдие, което позволява почти безконтролно публикуване на откровени лъжи и манипулации уронващи умишлено престижа на хора, фирми, партии и т.н., защото са противници или просто за директна печалба на пари.
И какво като им се обаждат политици.Ами разобличете ги,повтаряйте имената им от екрана,да се срамуват да се появят следващия път.Но май-това не е цялата истина.Продажно стана и журналистическото племе и то иска да се възползва от купените си статии,репортажи и интервюта.Като слушаш как се мазнят сутрин водещите на някои гости,а други как грубо ги прекъсват и непременно искат да ги дискредитират,какво да си мисли човек,освен че някой им плаща за това.
"Монополът над информацията е една от формите на цензура, използвана от управляващите."
Вярно като извод, но въпроса е има ли механизъм и ако да, какъв е той, та управляващите (подразбира се правителство и партии) да могат да монополизират информацията. друг въпрос е, че в съвременните условия това е невъзможно, но все пак може да окаже известно влияние, особено върху по-повърхностния и незаинтересован зрител.
За мен по-важен е извода в началото на статията, че "половината от журналистите признават, е са притискани от редактори и собственици.
Аз мисля, че процента би трябвало да е много по-голям и тази цифра отразява по-скоро неискреността на половината от анкетираните:).
И мисля, че мнението на читателите и зрителите, ще потвърди извода за не свобода и силно влияние върху журналистите, в един много висок процент, според мен около 90%.
"Монополът над информацията е една от формите на цензура, използвана от управляващите."
Вярно като извод, но въпроса е има ли механизъм и ако да, какъв е той, та управляващите (подразбира се правителство и партии) да могат да монополизират информацията. друг въпрос е, че в съвременните условия това е невъзможно, но все пак може да окаже известно влияние, особено върху по-повърхностния и незаинтересован зрител.
За мен по-важен е извода в началото на статията, че "половината от журналистите признават, е са притискани от редактори и собственици.
Аз мисля, че процента би трябвало да е много по-голям и тази цифра отразява по-скоро неискреността на половината от анкетираните:).
И мисля, че мнението на читателите и зрителите, ще потвърди извода за не свобода и силно влияние върху журналистите, в един много висок процент, според мен около 90%.
До коментар [#4] от "rosiraycheva50._":
Това което пишете е едно пожелание, хубаво само по себе си, но пожелание.
Аз мисля, че за да може някакъв стандарт в работата на журналистите да бъде създаден и спазван, ще бъде възможно след като по-откровените и стойностни журналисти, си изградят своя, гилдийна организация, която да ги създава и съблюдава - кога и дали ще стане, зависи донякъде и от нас, защото всеки от нас гласува за някоя от медиите - било с нашите писания тук, било с нашите пари, като си купуваме вестници и с дистанционното, избирайки канала, който гледаме.
Господа журналисти, вместо да се оплаквате вземете да пишете в коментарите под статията си. Така хем ще вземете парите, хем ще кажете и истината... ако толкова държите на нея...
Защо не се споменава нищо за медиите, финансирани с милиони от чужди държавни фондации и служещи за манипулиране на общественото мнение в посока угодна на съответната държава и посолство? Този проблем също трябва да се реши защото застрашава националната сигурност.
В България няма нито една независима медия, в която да има пълна свобода на журналистите и редакторите. Това не е позволено от БСП, ДПС, задкулисните олигархически и ДС структури, "страничните заинтересувани страни". Последното понятие е нова ценна находка.
Редно е фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер" да назоват коя точно власт. Очевидно става въпрос за горе изброените страни. Но дори и фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер" не могат да открият и назоват тази власт. Какво остава до журналистите. Като например титаните на българската журналистика: Тошо Тошев&синове, Волен Сидеров, Пеьо Блъсков, Николай Бареков, всички дейци от медиите на Пеевски, Слави Трифонов&редактори. Той Слави не е журналист но активен пропагандист и мераклия. Авто цензурата в журналистиката е феномен който превръща журналистите в съучастници в чудовищните престъпления на никому неизвестната власт /дори на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер"/
За пълна прозрачност трябва да се публикуват в единен регистър собствениците на медиите със собствените им имена, а не с имената на фирмите им. Трябва да се знаят конкретните лица, които имат дялове в собствеността на медийните фирми, произхода на парите, с които са купени тези дялове, с какво са обезпечени кредитите, обслужват ли се редовно или са дадени необезпечени за черните очи на някой "журналистически корифей". По същия начин трябва да се подходи към печатниците и разпространителите, които дърпат конците на вестниците.