С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 5 ное 2014, 20:29, 6268 прочитания

Медии с фалшиви гласове

Политическият натиск и автоцензурата се задълбочават, показва изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Инфографика

Оказават ли влияние фигурите на властта върху медиата, в която работите?

Увеличаване

Повече от половината български журналисти смятат, че властта упражнява влияние върху медиите, а политическият натиск и автоцензурата се посочват като задълбочаващ се проблем, констатира изследване на фондациите "Репортер" и "Конрад Аденауер", проведено от януари до септември 2014 г. Целта му е да установи взаимоотношенията между собствениците, главните редактори и редакционните екипи, както и страничните заинтересувани страни, какви външни сили въздействат на медиите и дали в резултат на това възникват деформации в съдържанието.
Всеки трети журналист се оплаква от натиск от рекламодатели, всеки четвърти казва, че негови текстове са били спрени от публикация. Собствениците на медии също се чувстват поставени под натиск от рекламодатели.

SMS-ите на властта


Много български журналисти не определят работата си като независима, показва изследването. Политиците виждат в медиите проводник на влияние и колкото по-голяма е тяхната публика, толкова по-силен е натискът върху тях. Широко разпространена практика е депутати, министри, председатели на държавни агенции и дори премиерът да се обаждат по телефона или да пращат SMS-и на собствениците, на главните редактори и дори на обикновени журналисти, за да изразят недоволство от редакционното съдържание и да поставят претенции.

Монопол над информацията

Монополът над информацията е една от формите на цензура, използвана от управляващите. Най-често употребяваният метод е смятаните за "неприятелски" медии да бъдат лишавани от информация. Журналисти от редица медии се оплакват, че понякога не са канени на определени събития и по този начин са лишени от информация, която конкурентните редакции получават. "Описан ни беше случай, когато министър публично отказва интервю на журналистка, защото медията ѝ е "враждебно настроена" към него", разказа Крум Благов председател на фондация "Репортер". Тази практика има и обратна страна – фаворизиране на репортери от "приятелски" медии, като им се дава важна информация, недостъпна за другите им колеги. Това не е само български феномен – той е разпространен в цяла Европа.



Собствеността - вечният проблем

Като първостепенен проблем често се посочва чия собственост са медиите. В момента има два публични регистъра. СЕМ поддържа списък на притежателите на радиостанции и телевизии, а Министерството на културата – на печатните медии. Това обаче не доведе до пълна прозрачност. Официално собственици на някои медии са офшорни компании, анонимни акционерни дружества или подставени лица. Настоящото изследване установи няколко такива.
Но дори когато собственикът е известен, това не означава, че са ясни неговите интереси и целите, които той преследва чрез своята медия, нито начините, по които я финансира. Освен това и собствениците са обект на външен натиск.
 
Методология
Изследването обхваща 40 медии – национални, регионални, печатни и електронни, както и няколко информационни сайта, подбирани според аудиторията и влиянието им. В изследването са включени и медии, които не са толкова популярни, но са част от медийни групи. Не са включени обществените БНТ, БНР и БТА. Автори на изследването са Крум Благов от фондация "Репортер" и Орлин Спасов от Софийския университет.
Екипът е сто журналисти от тези медии, като анкетите са анонимни. Част от анкетираните са работили в две и повече медии, така че да могат да сравняват предишната си месторабота със сегашната. За целите на проучването са интервюирани и 15 собственици или управители на медии.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията 3 Реформа в прокуратурата? Може и без промени в Конституцията

Частно обвинение и съдебен контрол ще решат голяма част от проблемите

13 дек 2019, 1428 прочитания

Накъде след Венеция 1 Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

13 дек 2019, 1092 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
ГЕРБ и Реформаторският блок ще направят правителство

Програмната декларация за новия кабинет ще бъде подкрепена от Патриотичния фронт, вероятно и от АБВ

Още от Капитал
Букурещ - по-големият офис събрат

Румънската столица има по-ликвиден пазар, повече инвеститори и по-големи наематели

Бъдещето на Google

Alphabet отваря нова страница след напускането на Сергей Брин и Лари Пейдж

Любимата пица на София

Успехът на малката пицария Franco’s в центъра на града се крие в качествените продукти, добрата цена и бързото обслужване

Дигиталният фронт на търговската война: Шампанско и данъци

Франция е първата, но не единствената държава, която планира данък върху тех компаниите въпреки заплахите на САЩ от ответни мерки

Кино: "Славни времена"

Романс по френски с пътуване в човешкото време

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10