С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 7 ное 2014, 16:00, 6245 прочитания

Расте, но не печели

Макар и да генерират доста приходи и сериозна заетост, общинските дружества в София трудно могат да се нарекат бизнес

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Ако разглеждаме Столична община като работодател, ще се окаже, че тя е третият най-голям в страната след Национална компания "Железопътна инфраструктура" и "Български пощи". София управлява 20 дружества, в които работят над осем хиляди души. Подобно на останалите в този топ 3 обаче и тя не е особено печеливша. И пак подобно на държавната поща и железният път има по-скоро социално-комунални функции. Както председателят на стопанската комисия в столичната община Николай Стойнев признава, че отдавна печелившите дружества са продадени. Останалите просто се поддържат, но на тях не може да се разчита за свеж приход на капитал.

Градският транспорт се движи традиционно с цената на солидна загуба; местната топлофикация все някак оцелява по чудо, докато се мислят различни варианти за оздравяването й; "Егида" с останалите й малко и вече не съвсем атрактивни обекти вечно е пред закриване; "Софийски имоти" е дотам оплетена в скандали, че дори е трудно да се разбере какво точно има в активите й, а единствено пазарите битуват сравнително добре с пари от наеми (виж графиката).


За някои от общинските дружества се знае малко. Например като "ВиК" - миноритарен акционер в "Софийска вода", който се занимава основно със строителство и поддръжка на фонтани (като този пред НДК), тъй като концесионерът на ВиК мрежата няма ангажименти към чешмите с минерална вода и шадраваните. Или като "Лозана", която движи предимно социални проекти като откриването на обществена пералня, имаща за цел да осигури социална заетост. "Спортна София 2000" пък стопанисва няколко спортни имота и съоръжения.

В общинския списък има и абсолютно бутикови компании като "ГИС - София", поддържаща информационната система на кадастралните, регулационните и застроителните планове на територията на общината - дейност, за която още Бойко Борисов като кмет заяви, че не може да се възлага на трети лица. Друга компания с уникална дейност е "Софинвест", през която минава контролът на всички общински проекти и освен това оперира единственото легално депо за строителни отпадъци в София в квартал Враждебна.

Любопитни са историите и на някои бивши общински фирми, които сега са със смесена собственост. И ако всички си спомнят шумния скандал с Централните хали, то не по-малко интересна, че и скандална е тази на крематориума.



Така, след като е продала тази част от собствеността си, която може да се нарече бизнес, столичната община вече има само отговорности към останалите дружества. Които може и да не са атрактивни, но пък много от тях влизат ежедневно в директен контакт със столичани. Именно затова не е без значение как се управляват, как са се развивали през годините и най-вече какво им предстои.


Транспортът - краят на частните опити

Бъдещето на градския транспорт поне е ясно - той ще си остане общински, а опитите за частичното му прехвърляне към частни превозвачи просто ще бъдат прекратени. Преди години няколко компании от сектора ("Юнион Ивкони", "Карат С" и "Еридан транс") сключиха договори, с които поеха обслужването на определени линии. След изтичането на споразуменията (по различно време до две години) те просто няма да бъдат продължени, обясни председателят на комисията по стопанска политика в общината Николай Стойнев. Причината - нито вече бизнесът е атрактивен за частните оператори, нито пък градската управа има желание да продължи експеримента. Просто защото и тази дейност е предимно социална - основната маса клиенти са с карти с отстъпки, които впоследствие трябва да се финансират от общината. А традиционното забавяне на тези плащания, съчетано с фиксираните цени и ангажименти за график и честота на линиите водят дотам, че сметката не се връзва.

Така занапред общината сама ще се грижи за градския транспорт и ще инвестира в него. Към момента са купени 126 нови автобуса на метан за общо 66.5 млн. лв. по проект по Оперативна програма "Околна среда", като има решение за подмяната на още 110. Около 200 са в добро състояние. Сборът покрива бройката движещи се превозни средства на "Столичен автотранспорт" - около 440 от общо 550. Пак по ОП "Околна среда" са купени 20 трамвая за 33 млн. евро. По програмата за регионално развитие пък общината има проект за покупка на 50 тролейбуса за 50 млн. евро, като с пристигането на всички бройки паркът на тролейбусите би трябвало да се подмени на 100%. От години обаче проектът за единна билетна система включва само трамваите и тролеите, а не и автобусите. По думите на общинския съветник Зафир Зарков обща система трябва да има до година-две.

Като цяло обаче дългият списък на компании с изявена социална насоченост безспорно се оглавява от градския транспорт. С него са ангажирани четири общински компании: "Столичен автотранспорт", "Столичен електротранспорт", "Метрополитен" и "Център за градска мобилност", отговарящ за продажбата на билети и карти, разписанията и паркирането. За 2013 г. автотранспортът и електротранспортът държат лидерската позиция по абсолютна стойност на загубата, като всяка е на минус с по около 8 млн. лв. заради отписани вземания от общината. Тя на свой ред на година заделя по около 100 млн. лв. субсидии за транспорта на столичани за различните картови намаления на принципа на БДЖ.

През годините градският транспорт е бил обект и на множество скандали. През 2008 г. от Столична община изтече скандален 39-минутен аудиозапис, показващ как по време на "оперативка", както я наричаше тогавашният зам.-кмет по транспорта Велизар Стоилов, мениджъри на няколко частни автобусни компании си разпределят линии на градския транспорт.

Преди около година от общината излезе и проект на процедура за отдаване на спирките на транспорта на концесия, чиито условия всъщност представляваха удивително точен портрет на Lafka. Към днешна дата идеята стои на трупчета след острата реакция на някои експерти в общината и засиленото обществено внимание.

Топлофикация - в кратера на енергетиката

Столичната топлофикация е затънала с двата крака в блатото на държавната енергетиката. От една страна, дружеството има задължения за разплащания с доставчика "Булгаргаз" (80% от разходите на компанията отиват за природeн газ). От друга - стои социалната функция на парното през цените, определяни от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Показателно за това колко "стройна" е цялата система, е, че дружеството трябва да се разплаща с енергийния доставчик три месеца преди да е събрало сметките от абонатите си. "При кой нормален бизнес има такъв времеви луфт? Така само се трупат задължения и паразитни лихви", коментира Зафир Зарков, общински съветник от ГЕРБ. През последните три години положителните резултати на компанията се топят, а през пролетта на 2014 г. дружеството само обяви, че за настоящата година очаква приходи от 567 млн. лв., разходи от 619 млн. лв. и загуба от около 52 млн. лв. "Топлофикация София" има и задължения (текущи и просрочени) от между 500 млн. и 600 млн. лв. "от плаващ порядък", коментират от общината.
Ропотът на общинската управа срещу управляваното от държавата енергийно кълбо е продиктуван от постановление на Министерския съвет от края на 2008 г., когато топлофикацията след политически пасове между Бойко Борисов и тройната коалиция стана държавна собственост за две години. Тогава от държавния бюджет бяха отпуснати 400 млн. лв. за покриване на задълженията на столичното парно, но в крайна сметка бяха преформирани като дълг към Българския енергиен холдинг, без да има корекция на дълговете на парното. Едновременно с това най-големият длъжник на топлофикация е друго дружество от кълбото - НЕК, който има да дава около 100 млн. лв. за електроенергията, произведена от "Топлофикация София".
Проблемите на софийското парно безспорно са сериозни, но никой от неговото ръководство не обича да коментира защо състоянието на частните топлофикации в Пловдив и Варна например е значително по-добро.

"Софийски имоти" - символът на безстопанственост

"Не е нормално търговско дружество повече от 10 години да не знае какви активи има", казва столичният зам.-кмет с ресор "Финанси и стопанска дейност" Дончо Барбалов. Но в историята на "Софийски имоти" има и по-ненормални неща. Дружеството, управляващо голяма част от общинските имоти, често е наричано машина за злоупотреби и е сочено за ключов играч в скритата приватизация на София. От 2006 г. се точат дела срещу директори, членове на борда и оценители, замесени в неизгодните за "Софийски имоти" сделки, а през лятото съдът потвърди присъда от четири години затвор за бившия изпълнителен директор Тошко Добрев. Някои от делата бяха прекратени по давност, по други има оправдателни присъди.
От десет години "Софийски имоти" е със забрана да извършва разпоредителни сделки без решение на Столичен общински съвет. През всичките тези години обаче общината продължаваше да няма никаква представа за активите и действителния капитал на дружеството.

Причина за това е "грешка" в решение на СОС от 26 февруари 2004 г., когато е гласувано да се намали капиталът на дружеството със стойността на имоти, загубени през годините заради приватизация, реституция, апорти и др. Съветниците изчисляват, че капиталът на дружеството - 30.37 млн. лв., трябва да се намали с 18.25 млн. лв. Елементарната операция по изваждане, изглежда, е затруднила 61 общински съветници, които записват капитал от 10.81 млн. лв., т.е. объркали са се с над 1.3 млн. лв. Заради този пропуск новият устав не е вписан в Търговския регистър. Не са вписани и всички последващи решения на СОС, свързани с активи на "Софийски имоти". Новината е, че този месец най-накрая приключи анализът за движението на общинските имоти и след 10 години опити СОС успя да впише реалния капитал на дружеството. От активите му са излезли над 370 имота, като от обясненията на съветниците стана ясно, че две трети от тях са прехвърлени на районните администрации за детски градини, площадки, зелени площи, инфраструктурни проекти и др. Други са реституирани на реалните им собственици, трети - спазарени. Според Николай Стойнев работната група, изготвила анализа, не е открила съмнителни сделки, които да представляват интерес за прокуратурата. В резултат капиталът на "Софийски имоти" беше намален от 30.4 млн. лв. на 14.2 млн. лв.

Раздвижванията около "Софийски имоти" не свършват. През лятото СОС взе решение в него да бъде влята фирмата "Галатея 2002", стопанисваща почивни бази на общината в Созопол, Китен, Лозенец, Балчик, Обзор и др. Активите на "Галатея" преминават към "Имоти"-те, без да се увеличава капиталът на последното, а преди седмица Комисията за защита на конкуренцията одобри сделката. Повечето имоти на "Галатея" са бунгала в окаяно състояние, но разположени на атрактивни терени на първа линия в Черноморските курорти. Базите носят скромни финансови приходи на общината. За 2013 г. те са 156 хил. лв. Общо капиталът на "Галатея" е близо 3.7 млн. лв. Заради лошо управление общинската фирма е на загуба през последните години, като за 2013 г. тя е 196 хил. лв. По тази причина СОС периодично й разрешава да продава имоти, за да може да плаща заплатите на 17 души персонал. "Сливаме дружествата, защото имотите на "Галатея" засега генерират повече разходи – за данъци, такса смет, режийни, персонал, отколкото печалба", коментира Стойнев. При гласуването от СОС общинските съветници от БСП критикуваха решението с мотивите, че целта на вливането е да се продадат атрактивни имоти на занижени цени. Съдбата им засега обаче остава неясна, както и на самото дружество "Общински имоти", за което се заговори, че ще бъде приватизирано след вписването на реалния капитал. Зам.-кметът Дончо Барбалов отрече пред "Капитал" да са обсъждани такива планове.

"Егида" все пак ще живее

Сред знаковите общински дружества доскоро беше и "Егида" - основана с цел охранителна дейност, десетки години тя всъщност успяваше да рентиерства на загуба. От една страна, пусната на свободния пазар на охранителна дейност, тя се оказа тотално непригодена за конкуренцията на частните фирми и изгуби основната част от договорите си. От друга - търговските й обекти в столичните подлези, които бяха сред най-оборотните места в София, бяха отдадени дългосрочно и на блокове на приближени до общинските фигури, които пък ги преотдаваха.

Сега вече всичко това е част от затворената страница, която разказва за възхода и падението на общинските далавери в София.

Защото се случиха няколко съществени неща. Много от обектите на "Егида" й бяха отнети и продадени, а малкото останали просто станаха непривлекателни за бизнес - потоците на движение на хората се изместиха и наемите, макар и вече да се събират след директен конкурс от общината за избор на наематели, паднаха. Същевременно общинското ръководство пък осъзна, че "Егида" няма да пребъде на частния охранителен пазар, съкрати персонала й и най-вече успя да разтрогне договора с "Топлофикация София" за охрана на всичките й обекти, който й костваше огромни загуби.

Преди около година плановете на общината бяха да разпредели дейностите на "Егида" и просто да я затвори. Сега те са променени и дружеството ще живее, каза Николай Стойнев. "Смятам, че "Егида" има място в общината, но с малък персонал, какъвто е в момента (около 170 души), като охранител на някои общински обекти и стопанин на някои от имотите, които и сега държи", казва Стойнев. Извън магазините в няколко подлеза дружеството притежава и сградата, където е централният му офис (баня "Мадара"), която предстои да бъде отдадена дългосрочно под наем, и няколко обекта в Южния парк, за които също ще бъдат потърсени наематели.

"Към този момент "Егида" вече работи на печалба, а за дълговете й към НАП от 800 хил. лв. имаме споразумение за разсрочено плащане", обясни Стойнев.

Брокери в повече

Част от дружествата на общината отдавна не изпълняват първоначалните си функции, а се занимават предимно с отдаване на имоти под наем. Това важи в най-пълна степен за "Озеленяване" - фирма с 40-годишна история, навремето монополист в поддържането на парковe и градинки, която обаче в момента се конкурира с над 40 фирми от същия бранш. Отделно София има и общинско предприятие "Паркове и градини", което се занимава с поддръжка на зелените площи. "Обезсмисля се съществуването на търговско дружество със същата дейност в тази ситуация", коментира шефът на стопанската комисия Николай Стойнев. Финансовите резултати на "Озеленяване" се влошават всяка година от 2011 г. насам, като загубата му расте наред с дълговете, които достигат 830 хил. лв. през 2013 г. Затова Столичният общински съвет взима решение да влее "Озеленяване" в "Пазари Юг", което отдава под наем сергиите на пазарите "Красно село", "Иван Вазов" и "Борово". Чака се одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, след което сливането ще бъде отразено в Търговския регистър. "Пазари Юг" ще управлява имотите, които са останали в активи на "Озеленяване", включително оранжерията в "Дружба 2", която е една от най-големите в София. Тя обаче е и обект на много реституционни претенции, като дружеството е осъдено да плати на собственици 70 хил. лв.

От софийските пазари "Юг" и "Възраждане" имат най-добри финансови резултати. "Възраждане" стопанисва Женския пазар и "Димитър Петков". Първият претърпя мащабна реконструкция през лятото, а ремонтът на "Димитър Петков" приключи в края на 2013 г. Префасонирането на Женския пазар беше финансирано със заем от фонд JESSICA за над 7 млн. лв., който "Възраждане" ще изплаща 15 години. "Нямаме проблем да обслужваме кредита", коментира директорът на дружеството Николай Георгиев. Той поясни, че целта на ремонта е била да се постигне устойчивост на приходите, а не да се разчита на сезонна търговия на плодове и зеленчуци. "Димитър Петков" също се представя много добре, каза Георгиев и допълни, че на пазара в Зона Б18 няма свободни площи. "Пазари Изток" също приключиха с обновяването на "Ситняково" и "Слатина". "Пазари Север", стопанисващо тържищата в "Надежда", "Младост", "Овча купел", "Подуяне", "Оборище" и "Ботунец", са в процес на обновление на пазара "Връбница" в "Надежда", финансиран със заем от JESSICA за 1 млн. лв. Със заемни средства ще се рекоструират и цветната борса в "Надежда" и животинският пазар на "Оборище".

И, разбира се, "Чистотата"

Основният предмет на дейност на дружеството "Чистота Искър" в момента е рекултивация на депото в Суходол и предварително третиране на битовите отпадъци, за което има  договор със Столична община. Любопитното е, че "Чистотата" иска да се завърне в почистването на софийските райони, което от години се извършва от частни фирми и обединения. Това е едно от най-скъпите пера в бюджета на София, която годишно отделя около 88 млн. лв. за сметосъбиране. Новата петгодишна поръчка за почистването на столицата обаче е блокирана от месеци заради жалби. По думите на Николай Стойнев дружеството е подало оферта в конкурса и ако спечели почистването на някои от седемте софийски района, ще купи и нова техника. Условията на конкурса, обявяван на два пъти, станаха обект на жалби от непознати консултантски компании, но КЗК ги обяви за основателни, като все още не се е произнесла по законността на процедурата.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Първи сблъсъци в новия Столичен общински съвет Първи сблъсъци в новия Столичен общински съвет

Рокадите в "Топлофикация София", застрояването на парк "Витоша" и новият правилник за работата на съвета станаха повод за дискусии

19 ное 2019, 597 прочитания

Опозицията срещу Нинова в БСП не успява да се наложи Опозицията срещу Нинова в БСП не успява да се наложи

Лидерът отвърна на групата около Станишев с контравъпроси за отговорността за ДПС и Пеевски

19 ное 2019, 414 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Политика" Затваряне
Как Делян Пеевски се сдоби с допуск до ниво "Строго секретно"

Казусът с проучването му за надеждност е доказателство, че службите не са сигурен гарант за тайните на ЕС и НАТО

Още от Капитал
Трудни времена за SoftBank

След фиаското с WeWork империята на Масайоши Сон има нужда от промяна

Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10