Расте, но не печели

Макар и да генерират доста приходи и сериозна заетост, общинските дружества в София трудно могат да се нарекат бизнес

   ©  shutterstock
   ©  shutterstock

Ако разглеждаме Столична община като работодател, ще се окаже, че тя е третият най-голям в страната след Национална компания "Железопътна инфраструктура" и "Български пощи". София управлява 20 дружества, в които работят над осем хиляди души. Подобно на останалите в този топ 3 обаче и тя не е особено печеливша. И пак подобно на държавната поща и железният път има по-скоро социално-комунални функции. Както председателят на стопанската комисия в столичната община Николай Стойнев признава, че отдавна печелившите дружества са продадени. Останалите просто се поддържат, но на тях не може да се разчита за свеж приход на капитал.

Градският транспорт се движи традиционно с цената на солидна загуба; местната топлофикация все някак оцелява по чудо, докато се мислят различни варианти за оздравяването й; "Егида" с останалите й малко и вече не съвсем атрактивни обекти вечно е пред закриване; "Софийски имоти" е дотам оплетена в скандали, че дори е трудно да се разбере какво точно има в активите й, а единствено пазарите битуват сравнително добре с пари от наеми (виж графиката).

За някои от общинските дружества се знае малко. Например като "ВиК" - миноритарен акционер в "Софийска вода", който се занимава основно със строителство и поддръжка на фонтани (като този пред НДК), тъй като концесионерът на ВиК мрежата няма ангажименти към чешмите с минерална вода и шадраваните. Или като "Лозана", която движи предимно социални проекти като откриването на обществена пералня, имаща за цел да осигури социална заетост. "Спортна София 2000" пък стопанисва няколко спортни имота и съоръжения.

В общинския списък има и абсолютно бутикови компании като "ГИС - София", поддържаща информационната система на кадастралните, регулационните и застроителните планове на територията на общината - дейност, за която още Бойко Борисов като кмет заяви, че не може да се възлага на трети лица. Друга компания с уникална дейност е "Софинвест", през която минава контролът на всички общински проекти и освен това оперира единственото легално депо за строителни отпадъци в София в квартал Враждебна.

Любопитни са историите и на някои бивши общински фирми, които сега са със смесена собственост. И ако всички си спомнят шумния скандал с Централните хали, то не по-малко интересна, че и скандална е тази на крематориума.

Така, след като е продала тази част от собствеността си, която може да се нарече бизнес, столичната община вече има само отговорности към останалите дружества. Които може и да не са атрактивни, но пък много от тях влизат ежедневно в директен контакт със столичани. Именно затова не е без значение как се управляват, как са се развивали през годините и най-вече какво им предстои.

Транспортът - краят на частните опити

Бъдещето на градския транспорт поне е ясно - той ще си остане общински, а опитите за частичното му прехвърляне към частни превозвачи просто ще бъдат прекратени. Преди години няколко компании от сектора ("Юнион Ивкони", "Карат С" и "Еридан транс") сключиха договори, с които поеха обслужването на определени линии. След изтичането на споразуменията (по различно време до две години) те просто няма да бъдат продължени, обясни председателят на комисията по стопанска политика в общината Николай Стойнев. Причината - нито вече бизнесът е атрактивен за частните оператори, нито пък градската управа има желание да продължи експеримента. Просто защото и тази дейност е предимно социална - основната маса клиенти са с карти с отстъпки, които впоследствие трябва да се финансират от общината. А традиционното забавяне на тези плащания, съчетано с фиксираните цени и ангажименти за график и честота на линиите водят дотам, че сметката не се връзва.

Така занапред общината сама ще се грижи за градския транспорт и ще инвестира в него. Към момента са купени 126 нови автобуса на метан за общо 66.5 млн. лв. по проект по Оперативна програма "Околна среда", като има решение за подмяната на още 110. Около 200 са в добро състояние. Сборът покрива бройката движещи се превозни средства на "Столичен автотранспорт" - около 440 от общо 550. Пак по ОП "Околна среда" са купени 20 трамвая за 33 млн. евро. По програмата за регионално развитие пък общината има проект за покупка на 50 тролейбуса за 50 млн. евро, като с пристигането на всички бройки паркът на тролейбусите би трябвало да се подмени на 100%. От години обаче проектът за единна билетна система включва само трамваите и тролеите, а не и автобусите. По думите на общинския съветник Зафир Зарков обща система трябва да има до година-две.

Като цяло обаче дългият списък на компании с изявена социална насоченост безспорно се оглавява от градския транспорт. С него са ангажирани четири общински компании: "Столичен автотранспорт", "Столичен електротранспорт", "Метрополитен" и "Център за градска мобилност", отговарящ за продажбата на билети и карти, разписанията и паркирането. За 2013 г. автотранспортът и електротранспортът държат лидерската позиция по абсолютна стойност на загубата, като всяка е на минус с по около 8 млн. лв. заради отписани вземания от общината. Тя на свой ред на година заделя по около 100 млн. лв. субсидии за транспорта на столичани за различните картови намаления на принципа на БДЖ.

През годините градският транспорт е бил обект и на множество скандали. През 2008 г. от Столична община изтече скандален 39-минутен аудиозапис, показващ как по време на "оперативка", както я наричаше тогавашният зам.-кмет по транспорта Велизар Стоилов, мениджъри на няколко частни автобусни компании си разпределят линии на градския транспорт.

Преди около година от общината излезе и проект на процедура за отдаване на спирките на транспорта на концесия, чиито условия всъщност представляваха удивително точен портрет на Lafka. Към днешна дата идеята стои на трупчета след острата реакция на някои експерти в общината и засиленото обществено внимание.

Топлофикация - в кратера на енергетиката

Столичната топлофикация е затънала с двата крака в блатото на държавната енергетиката. От една страна, дружеството има задължения за разплащания с доставчика "Булгаргаз" (80% от разходите на компанията отиват за природeн газ). От друга - стои социалната функция на парното през цените, определяни от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Показателно за това колко "стройна" е цялата система, е, че дружеството трябва да се разплаща с енергийния доставчик три месеца преди да е събрало сметките от абонатите си. "При кой нормален бизнес има такъв времеви луфт? Така само се трупат задължения и паразитни лихви", коментира Зафир Зарков, общински съветник от ГЕРБ. През последните три години положителните резултати на компанията се топят, а през пролетта на 2014 г. дружеството само обяви, че за настоящата година очаква приходи от 567 млн. лв., разходи от 619 млн. лв. и загуба от около 52 млн. лв. "Топлофикация София" има и задължения (текущи и просрочени) от между 500 млн. и 600 млн. лв. "от плаващ порядък", коментират от общината. Ропотът на общинската управа срещу управляваното от държавата енергийно кълбо е продиктуван от постановление на Министерския съвет от края на 2008 г., когато топлофикацията след политически пасове между Бойко Борисов и тройната коалиция стана държавна собственост за две години. Тогава от държавния бюджет бяха отпуснати 400 млн. лв. за покриване на задълженията на столичното парно, но в крайна сметка бяха преформирани като дълг към Българския енергиен холдинг, без да има корекция на дълговете на парното. Едновременно с това най-големият длъжник на топлофикация е друго дружество от кълбото - НЕК, който има да дава около 100 млн. лв. за електроенергията, произведена от "Топлофикация София".